forum.lex.bg

Здравейте,
бих искала да попитам, може ли да ми бъде наложена възбрана върху апартамента,в който живея,при положение,че само 1/6 ид.част от него е на мое име.Останалата чест е собственост на майка ми.
В апартамента живееме аз,70 годишната ми майка и 7 годишната ми дъщеря.
Какви последствия може да има тази възбрана за нас,и как може да бъдат избегнати.
Предварително благодаря за помощта Ви.

Така поставен въпросът Ви е доста общ и трявба да се гадае
По принцип съгласно чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника - физическо лице, ако кумулативно са налице следните
две условия:
- длъжникът и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него;
- жилището не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет. В противен случай надвишаващата част от него се продава, ако тя може да бъде обособена и да се използва самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените (чл. 39, ал. 2 ЗС).
Въз основа на посочената разпоредба налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот е недопустимо процесуално действие на съдебния изпълнител. Поради това на длъжника е призната възможността да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо (чл.435, ал. 2 ГПК).

Много благодаря за отговора !!!

alexdb написа:Така поставен въпросът Ви е доста общ и трявба да се гадае
По принцип съгласно чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника - физическо лице, ако кумулативно са налице следните
две условия:
- длъжникът и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него;
- жилището не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет. В противен случай надвишаващата част от него се продава, ако тя може да бъде обособена и да се използва самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените (чл. 39, ал. 2 ЗС).
Въз основа на посочената разпоредба налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот е недопустимо процесуално действие на съдебния изпълнител. Поради това на длъжника е призната възможността да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо (чл.435, ал. 2 ГПК).

Колега като цитирате автори е редно да посочите името и статията им.

REVOLUTION написа:
Колега като цитирате автори е редно да посочите името и статията им.

Колега, а вие защо си мислите, че аз изобщо си имам представа кой е автора
Компютърът ми е пълен с един куп материали, мнения, бележки, цитати от учебници, лекции, съдебна практика и т.н. които някога по някаква причина съм намирал и съм складирал за "ако потрябват"

poli_g написа:

alexdb написа:Въз основа на посочената разпоредба налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот е недопустимо процесуално действие на съдебния изпълнител.

Спорен е този въпрос, защото възбраната не е същинско изпълнително действие и при налагането и служи за обезпечение на евентуалното бъдещо принудително изпълнение.
Омбудсманът иска ТР от ВКС по този въпрос, та да изчакаме: http://blog.apis.bg/2012/10/ombudsmana- ... st-ot-gpk/

alexdb написа:Поради това на длъжника е призната възможността да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо (чл.435, ал. 2 ГПК).

Е, той ( длъжникът) може и да го смята за несевестируемо, ама да питам последователността как е в ИП?- изпраща покана, като в нея указва на длъжникъ за наложената възбрана( чл. 428 ГПК). До тук последната е обезпечителна мярка и предхожда уведомяването на длъжника с ПДИ.
Кога, според теб, СИ ще установи дали са налице предпоставките по т.7? Трябва да мине време, за да събере нужните данни относно имотното състояние на Д, останалото домочадие ( "членовете на семейството му, с които живее заедно") - кой, къде живее, какво притежава... Все ценно време.
Пиша в темата, без да търся излишни драми, но смятам, че не може еднозначно да се отговори- възбраната е недопустима и трябва да се отмени, защото от обезпечение до принудително изпълнение доста вода може да изтече.


В останалата част като да чета стр. І от този труд http://conf.ru.acad.bg/bg/docs/cp11/7/7-21.pdf ( сега прочетох, че вече сте коментирали този въпрос).

Това решение на ОС дава отговор на поставените от теб въпроси (поне на повечето )


http://www.pleven.court-bg.org/img/File ... 513012.htm

А питането на Омбудсмана е доста витиевато, а и не мисля, че изобщо ще бъде допуснато Вероятното становище нще бъде за отклоняване на питането, тъй като в случая няма противоречива съдебна практика. Пък и много чудно какво има да се тълкува Аз смятам, че срещу имота ми не може да бъде насочено принудително изпълнение и имам право на жалба. СИ доказва, че дайствията му са законни и срямо имота може да се насочи принудително изпълнение. Другото са глупости и разходи. От къв зор да се налага възбрана и да се трупат разходи на гърба на длъжника, ако този имот не може да бъде обект на принудително изпълнение - т.е. ограничават безсмислено конституционно защитените му права

И още нещо от Апелативен съд - гр. Пловдив.

Като гледам темата сериозно се развихри
Просто искам да знам,след като е наложена възбрана само върху 1/6 от апартамента,и е единственото ни жилище,може ли той да бъде продаден?

poli_g написа::) Именно- има разлика между обезпечение и принудително изпълнение.
Обаче, заради тези О, които цитирате тук се иска ТР- допустима ли е жалба по чл. 435 ГПК?...

Много хубаво са го написали хората и ще цитирам:

с обжалваното действие – налагане на възбрана върху недвижим имот не съставлява същинско принудително изпълнение. Налагането на възбрана върху недвижим имот ограничава единствено правото на собственика да се разпорежда с имота. Относно несеквестируемо жилище по см. на чл.444 т.7 ГПК законодателят е презюмирал, че се касае именно за единствено жилище, с което собственикът не би се разпоредил, поради нуждата му да живее в него. Следователно – възбрана върху такъв имот не би следвало да се възприема от собственика му като ограничаване на правата му, доколкото следващи действия на принудително изпълнение - същински такива, съдията-изпълнител не може да предприеме по отношение на такъв имот поради забраната на чл.444 т.7 ГПК.

Моме, днес не съм в настроение да споря
След като се засяга собствеността (правото на разпореждане) значи възбраната е ограничаване на правото на собственост. Какво изобщо има да се коментира.
След като имота е единствен и отговаря на критерийте по чл. 444, т. 7 от ГПК значи не може да бъде обект на принудително изпълнение, респ. на обезпечение, което от където и вода да вадиш и носиш си е ограничаване на правото на собственост. За това и диспозитива на посоченото решение е такъв, ако си обърнала внимание.

poli_g написа:

annip » 14 Ное 2012 06:37 pm
Като гледам темата сериозно се развихри
Просто искам да знам,след като е наложена възбрана само върху 1/6 от апартамента,и е единственото ни жилище,може ли той да бъде продаден?

принципно не, но не казвате за какво е задължението ви, а е важно.

Извинявам се.
Задължението ми е кредит.
Вие сте отговаряла и на други мои въпроси,относно запорирането на заплатата ми по тези кредити,можеби си спомняте

Изплащам кредитите си чрез наложеният запор върху заплатата ми редовно всеки месец,но вноските не са много големи и кредита няма да може да се изплати много бързо, и може би затова ЧСИ е прибягнал към тази мярка с възбраната на моят дял от апартамента.

poli_g написа:

alexdb написа:...Моме, днес не съм в настроение да споря
След като се засяга собствеността (правото на разпореждане) значи възбраната е ограничаване на правото на собственост. Какво изобщо има да се коментира.
След като имота е единствен и отговаря на критерийте по чл. 444, т. 7 от ГПК значи не може да бъде обект на принудително изпълнение, респ. на обезпечение, което от където и вода да вадиш и носиш си е ограничаване на правото на собственост. За това и диспозитива на посоченото решение е такъв, ако си обърнала внимание.

Дали имотът е единствен, и дали отговаря на критериите на чл. 444, ал.1 т.7 ГПК СИ ще установи едва на по-късен етап, когато събере нужните данни, а както вече ти написах, съгласно чл. 428, ал.2 ГПК

(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

Къде видя принудително изпълнение с наложената възбрана, момко?
Подчертания болд така си го извъртя, че направо онемях.
Огладнях и ви оставям да си бърборите, но не съм съгласна с тезата ти.

чл. 435 (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, .....
Питанка - налагането на възбрана е ли насочване на изпълнение срещу възбраненото имущество?
Питанка - касъв е смисъла на обезпечението?
Питанка - ЧСИ начислява ли си разходи за вписване на възбрана, проучване на имуществото и т.н. В чия тежест ще бъдат тези разходи, ако се впише възбрана, върху негоден за изпълнение имот?
Питанка - колко време е необходимо да се проучи имущественото състояние на длъжника? Джокер - правят я по ЕГН и отнема час.
Дали пък ако представя годни доказателства, че съм бил на крачка да продам този имот, а в резултат на наложената възбрана ми е провалена сделката няма да успея да осъдя СИ?
Чл. 449 (2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Не ми се вижда като вписването на възбрана да няма връзка с имота и изпълнението да не е насочено срещу него

poli_g написа:

Дали пък ако представя годни доказателства, че съм бил на крачка да продам този имот, а в резултат на наложената възбрана ми е провалена сделката няма да успея да осъдя СИ?

тц! и ти е ясно защо.
Отделно, искаш да се разпоредиш?- хихих- отпада несеквестируемостта .

Останалото вече го коментирах, но ако настояваш- след вечеря ще повторя, освен ако някой не е отговорил до тогава.

Моме, моме много обичаш да изопачаваш нещата и да се сучеш, ама ....
Тя несеквестируемостта може и да отпадне, ама сделката си е сделка и вредите ще са си вреди. Какъв ще е резултата не знам. Може пък и да не е баш такъв, какъвто го мислиш

А за спора по конкретния казус аз становището си няма да променя. Ето ти и едно решение на ВКС в който са изследвани тези въпроси. Старо е, но предвид, че и между старата и новата уредба за несеквисируемостта разпоредбите са аналогични, мисля, че цялата позиция на ВКС си е напълно относима, пък съм напълно съгласен и с аргументацията.
Твоята теза на мен ми звучи точно като разсъжденията на Цветанов в НП - дай ние да окошарим някой пък тогава ще събираме доказателства, ще анализираме и ще преценяваме дали е виновен

РЕШЕНИЕ № 69 ОТ 10. I. 1967 Г. ПО ГР. Д. № 2120/1966 Г. НА I Г. О.
Върху несеквестируем с оглед разпоредбите на чл. 339 ГПК недвижим имот не може да се налага възбрана за обезпечаване на интересите на взискателите.
Чл. 339 и 343 ГПК
Решението, на което се иска преглед, е било постановено по жалбата на М. С. К. от гр. С. - длъжник по изп. дело № 200/1966 г. на съдебния изпълнител при С. народен съд против отказа на същия съдебен изпълнител, отразен в резолюцията му от 26. VIII. 1966 г., да вдигне възбраната, наложена върху имота му поради това, че съставлявал единствено за семейството му жилище. Народният съд с това решение признал.за правилен отказа и потвърдил действията на съдебния изпълнител. Приел, че въобще не следва да се проверява в случая дали имотът е единствено жилище за семейството на длъжника, тъй като още липсвали опис и продажба, а налагането на възбраната било само обезпечително, а не изпълнително действие.
Действително възбраната има съответен обезпечителен ефект за правата на кредитора. Тя може да бъде наложена и по реда на чл. 316 ГПК за обезпечаване на иска на този кредитор, но може да бъде наложена и по реда на чл. 324 и 343 ГПК като обезпечение възможността на този кредитор да се удовлетвори чрез опис и продажба на възбранения имот. В последния случай тя е израз на разпореждането на съдебния изпълнител, по силата на което недвижимият имот на длъжника се заделя от имуществото на последния с предназначение за принудително удовлетворение на взискателя. Това действие се върши въпреки волята на длъжника и принуждава последния да не се разпорежда вече с възбранения имот, докато взискателят не бъде удовлетворен било чрез продажбата му, било чрез друг способ на погасяване на вземането. Затова то представлява принудително изпълнително действие, макар и непосредствено чрез него взискателят да не се удовлетворява. То е начално принудително действие, насочено към конкретен недвижим имот на длъжника, целещо да доведе до удовлетворение на взискателя след принудителната му продан. Щом с възбраната се цели такова удовлетворение, нейното извършване не се оправдава с нищо в случаите, когато по силата на закона не могат да се извършат следващите действия, чрез които да се достигне до такова удовлетворение. Безпредметно е обезпечаване на това, което въобще не може да се извърши. Затова независимо дали ще се третира възбраната в случая като редовно принудително действие или като обезпечаващо такива действия, щом описът и продажбата на този имот не са позволени, то и самата възбрана следва еднакво да се третира като непозволена. По тези съображения следва да се признае, че неправилно се приема от народния съд, че било безпредметно да се провери дали имотът, предмет на възбраната, е единствен за семейството на длъжника или не. Наистина в известни случаи, макар и имуществото да е обявено от чл. 339 и сл. ГПК за несеквестируемо, длъжникът по свой почин може да пристъпи към продажбата му. В такива случаи наложената въпреки забраната на чл. 339 ГПК върху него възбрана или запор биха обезпечили удовлетворението на взискателя. Но такива запори и възбрани не биха имали за предмет да обезпечат опис или продажба на възбранените или запорирани, а ще целят обезпечаване удовлетворение чрез посягане върху средствата, добити от доброволната продажба на тези имущества. Това би значило да се признае на възбраната или запора върху собствените на длъжника вещи правно действие на запор върху негово вземане от бъдещи продажби на тези вещи. Това не би могло да стане поради това, че сам законодателят различава възбраната на недвижим имот и запора на движимости от запора върху вземания на длъжника по форма и правни последици на изпълнителното действие. Технически възбраната се извършва по реда на чл. 343 ГПК и има за последица да забрани разпореждането на длъжника с възбранения имот; запорът върху вещите се извършва по реда на чл. 344, ал. I ГПК, а на вземанията - по реда на чл. 344, ал. III ГПК. Запорът на вземането се съобщава и на длъжниците на длъжника и ги задължава да не плащат на първия и пр. Такова отъждествяване на възбраната или запора на вещите със запор върху вземанията на длъжника от доброволна продажба на същите вещи е незаконосъобразно. Едно разширително тълкуване на закона за обезпечаването на интересите на взискателя при наличието на чл. 339 и сл. ГПК, които целят да запазят интересите на длъжника, е неоправдано. Ако длъжникът по своя воля пристъпи към ликвидация и на това, което законодателят счита, че е необходимо за съществуванието му това ще бъде по изключение и няма никаква пречка за взискателя да иска налагането на запор върху вземането му. Докато обаче няма такава продажба, наложените възбрани или запори върху имоти по чл. 339 и сл. ГПК не се оправдават с нищо. Като всяко друго изпълнително действие следва да се приеме, че по силата на този текст и те са еднакво непозволени. Народният съд, като е приел противното, е допуснал съществено нарушение на казания текст.

annip написа:

poli_g написа:

annip » 14 Ное 2012 06:37 pm
Като гледам темата сериозно се развихри
Просто искам да знам,след като е наложена възбрана само върху 1/6 от апартамента,и е единственото ни жилище,може ли той да бъде продаден?

принципно не, но не казвате за какво е задължението ви, а е важно.

Извинявам се.
Задължението ми е кредит.
Вие сте отговаряла и на други мои въпроси,относно запорирането на заплатата ми по тези кредити,можеби си спомняте

Изплащам кредитите си чрез наложеният запор върху заплатата ми редовно всеки месец,но вноските не са много големи и кредита няма да може да се изплати много бързо, и може би затова ЧСИ е прибягнал към тази мярка с възбраната на моят дял от апартамента.

Охоу, тук вече има наложена възбрана. Бягай да си пускаш жалбата и възраженията, че де факто имота е несеквестируем, че там има седмичен срок от съобщението, че иначе с нашето готино правосъдие може да ти дойдат ядове на главата А и гледай да не си пропунала да кажеш, че обезпечението по кредита е ипотека на този апартамент

alexdb написа: А и гледай да не си пропунала да кажеш, че обезпечението по кредита е ипотека на този апартамент

Нееееееее,поне тази глупост не можах да я свърша
Кредитите са потребителски.

alexdb написа:Питанка - колко време е необходимо да се проучи имущественото състояние на длъжника? Джокер - правят я по ЕГН и отнема час.

Я, това е нещо ново за мен.
Питанка: как се проверява за един час наличието на
1. наследствени имоти (какъвто е конкретният случай, щом делът е 1/6)
2. имоти, придобити по реда на НДИ
3. имоти, придобити от ГУСВ
4. имоти, придобити от Инвестиционно отчуждаване
5. имоти, придобити въз основа на реализирано право на строеж.
6. поземлени имоти, придобити на базата на решение на ПК (невписано в СВ).

Жокер: повече от час. Дори повече от два

Темата е чепкана вече многократно, аз само ще се включа с едно определение на ВКС (решенията на ВС от преди 50 години са малко остарели).

poli_g написа:

alexdb написа:Моме, моме много обичаш да изопачаваш нещата и да се сучеш, ама ....
Тя несеквестируемостта може и да отпадне, ама сделката си е сделка и вредите ще са си вреди. Какъв ще е резултата не знам. Може пък и да не е баш такъв, какъвто го мислиш ....

Нищо не изопачавам, а това със сукането не го сванах, признавам, но съм убедена, че ще обясниш.
По въпроса - какъв ти е проблема да се разпоредиш с възбранен имот, че не вдянах? Правна пречка ли съзря?
И с какво, по ягодите, една възбрана върху несеквестируем имот бърка собственикът му?

Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта (ограничават му се права)

poli_g написа: п.п. преди малко порзрових мненията си и виждам, че преди две години съм била на твоето мнение. Сега, вече, не.

Браво еволюираш Възбраната има смисъл до колкото обезпечава изпълнението. При положение, че имота е несеквестируем полза от възбрана няма. А ако твърдиш, че възбраната има за цел да бъде репресивна мярка, хубаво. Важното е длъжникът да се терори и да му се трупат разходи

alexdb написа:При положение, че имота е несеквестируем полза от възбрана няма.

А ако длъжникът примерно придобие нов имот? Не е невъзможно, особено по наследство. И може и някой от членовете на семейството му да придобие, не само той (примерно жена му по наследство). хипотези всякакви са възможни, трябва ли да чакаме да се разпореди и после да се водят ненужни (а понякога и невъзможни) Павлови искове?
Аз викам Пенчев да вземе да сезира КС за тази несеквестируемост, вместо да брани длъжниците. Някакси не ми се вижда много морално да трупаш дългове, а кредиторът да не може да се удовлетвори. Не действа дисциплиниращо, а и благодарение на форумните професори длъжниците се понаучиха - влизат в гугъл, сърч...и ето ти lex.bg. Тема: единствено жилище, несеквестируемост. И ако е бил готов доброволно да си плати, щом види, че може и да мине метър, се покрива и най-нагло заявява на СИ или на кредитора, че никой нищо не може да му направи.
Моето лично мнение е, че несеквестируемостта следва да отпада в някои хипотези, след преценка на съда в едно охранително производство.

kalahan2008 написа:

alexdb написа:Питанка - колко време е необходимо да се проучи имущественото състояние на длъжника? Джокер - правят я по ЕГН и отнема час.

Я, това е нещо ново за мен.
Питанка: как се проверява за един час наличието на
1. наследствени имоти (какъвто е конкретният случай, щом делът е 1/6)
2. имоти, придобити по реда на НДИ
3. имоти, придобити от ГУСВ
4. имоти, придобити от Инвестиционно отчуждаване
5. имоти, придобити въз основа на реализирано право на строеж.
6. поземлени имоти, придобити на базата на решение на ПК (невписано в СВ).

Жокер: повече от час. Дори повече от два

Ами както СИ-то е проверил наследствения имот на който е вписал възбраната.
И само да отбележа, закона говори за жилище не за имот на база решение на ПК.
Тук въпроса далеч не е дали можеш да го проучиш за един час, един ден или един месец (ако приемем, че това е срока за произнасяне на съда) т.е. в един кратък и обичаен срок.
От приложеното определение само ми затвърждаваш мнението, че старите решения са в пъти по ценни от избълвани случайни глупости от някои пишман съдии. Турлю-гювеча в изпълнителното производство в новия ГПК е голям и като гледам колко жалби са подадени до ЕСПЧ не ми се мисли и колко осъдителни решения ще последват.
За мен аргументацията в предложеното от теб определение е разширително тълкуване на закона, което е недопустимо.

kalahan2008 написа:

alexdb написа:При положение, че имота е несеквестируем полза от възбрана няма.

А ако длъжникът примерно придобие нов имот? Не е невъзможно, особено по наследство. И може и някой от членовете на семейството му да придобие, не само той (примерно жена му по наследство). хипотези всякакви са възможни, трябва ли да чакаме да се разпореди и после да се водят ненужни (а понякога и невъзможни) Павлови искове?
Аз викам Пенчев да вземе да сезира КС за тази несеквестируемост, вместо да брани длъжниците. Някакси не ми се вижда много морално да трупаш дългове, а кредиторът да не може да се удовлетвори. Не действа дисциплиниращо, а и благодарение на форумните професори длъжниците се понаучиха - влизат в гугъл, сърч...и ето ти lex.bg. Тема: единствено жилище, несеквестируемост. И ако е бил готов доброволно да си плати, щом види, че може и да мине метър, се покрива и най-нагло заявява на СИ или на кредитора, че никой нищо не може да му направи.
Моето лично мнение е, че несеквестируемостта следва да отпада в някои хипотези, след преценка на съда в едно охранително производство.

Ако придобие и т.н. тогава положението е различно. В случая говорим по принцип, като даденото е, че жилището е несеквестируемо.
Пенчев какво ще сезира не знам. Не браня длъжници, но поне по отношение на банковите кредити колкото са виновни длъжниците, толкова вина имат и банките, защото имаше период в който раздаваха кредити като бонбончета. За разните там фирми даващи потребителски кредити пък хич не ми се коментира. Само при едно ходене в Техномаркет петима се опитаха да ме убедят какви готини и изгодни кредити давали. Ти му обясняваш, че не те интересува, а той продължава А то прикриването не е чак толкова лесно.
Иначе кредитът е много готино нещо - взимаш парички, караш си кефа известно време. Има само един кофти момент, че винаги в един момент някой идва и иска за му го връщаш .
Нямам мнение дали несеквестируемостта трябва да отпадне и в какви случаи. Считам обаче, че закон за гражданската несъстоятелност или както искат там да го кръстят е наложителен.

alexdb написа:Ами както СИ-то е проверил наследствения имот на който е вписал възбраната.

А ти как реши, че е станало за един час? Обикновено такива имоти излизат след справка в Общината, която отнема около седмица-две обикновено. Но не и час.

alexdb написа:И само да отбележа, закона говори за жилище не за имот на база решение на ПК.

Ако става дума за апартамент - да, но несеквестируеми са и земеделските земи, ако длъжникът е земеделски стопанин.

alexdb написа:Не браня длъжници, но поне по отношение на банковите кредити колкото са виновни длъжниците, толкова вина имат и банките, защото имаше период в който раздаваха кредити като бонбончета.

Вина аз не търся. Гледам по-общо на нещата. Не банките са виновни, а корупцията. Защото в много от случаите се даваха огромни кредити без обезпечение, срещу съответния рушвет за кредитния инспектор и неговия началник. Така аз ако бях кандидатствал в онези времена със заплата на държавен служител, щях да видя кредит през крив макараон. Но ако бях с матов отенък на кожата и говорех развален български, но дадях 40% от кредита на когото трябва, щях да се уредя без проблем.
За мен е по-важно хората в тази държава най-накрая да се научат на отговорност. Да могат да си правят сметката и да живеят с мисълта, че бъдещето им зависи от настоящите им решения. А така с тези кредити се губи връзката. Има си жилище, но нали на "босия и цървулите не можеш му взе". Всички се водят на МРЗ, удържат им се там едни смешни суми по 40-50 лева на месец от заплатата, а кредитът е над 10 хиляди лева (примерно) - я за дограма, я за плазма, я за нова кола на лизинг...МПС-тата не се спират от движение, защото на КАТ не им се занимава. И така стотици хиляди хора в България си живеят в 'единственото несеквестируемо жилище", карат си МПС-то, което не може да бъде спряно от движение, защото в "наредбата не е предиден ред за това" и какъв способ за изпълнение остава - запор на 1/4 -1/5 от заплатата (която не е реалната, разбира се, а е МРЗ), опис на движими вещи - но и там освен счупения телевизор и пробития бойлер друго не можеш да продадеш.
Да си "господин за един ден" не е мисленето, което трябва да се защитава от закона. Но явно много от соцмисленето (а и предсоцмисленето) е все още дълбоко вкоренено у българина. Преди германците бяха казали, че не е вярно, че сме бедни - защото в Германия едва 20 % от хората имат собствено жилище, докато у нас - 90%. Може пък и да е истина.