forum.lex.bg

Здравейте,
РС постанови Р, което е положително за нас, обаче в ИМ съм допуснал грешка в претендираната лихва. В смисъл, посочил съм ".....лихва от 08.08.12 до датата на подаването на ИМ.." , вместо от деня следващ датата на издаване на фактурта 08.08.2011 г. Съответно съда е определил лихва, така както сме я поискали.
Бихме се съгласили с това, но ответното дружество подава възивна жалба и се чудя, сега в отговора дали да не не се опитам да оправя нещата с лихвата, ако може?

Късничко ми се вижда това искане съгласно чл. 214 от ГПК, освен ако не се дължи на чисто техническа грешка. Иначе си и е чисто изменение на иска.

Именно, на техническа грешка бих искал да наблегна. Все пак, погледнато като цяло, развитите доводи в ИМ, платената държавна такса за акцесорната претенция, а и приложената справка от ЕПИ водят до извод , че е допусната техническа грешка, според мен?

alexandar25 написа:Именно, на техническа грешка бих искал да наблегна. Все пак, погледнато като цяло, развитите доводи в ИМ, платената държавна такса за акцесорната претенция, а и приложената справка от ЕПИ водят до извод , че е допусната техническа грешка, според мен?

Е,тогава опитайте, въпреки че по-добрият вариант щеше да е поправка на ОФГ.

Приемам съвети, за което благодаря, но срока за поправката е изпуснат. Както писах, бяхме съгласно и на този вариант, защото сумата не е голяма, но ответната страна подаде ВЖ и мисля да се ползвам от отговора?

alexandar25 написа:Приемам съвети, за което благодаря, но срока за поправката е изпуснат. Както писах, бяхме съгласно и на този вариант, защото сумата не е голяма, но ответната страна подаде ВЖ и мисля да се ползвам от отговора?

Аз бих опитала,щом срокът за ОФГ е пропуснат. Може да не включат и други колеги с мнение и практика по въпроса.

На прима виста, така че четете с особено внимание, може и да греша:D :
Откога за ЯФГ има срок?
Вероятно имате предвид допълване на решението, което е със срок? Допълване ми се струва невъзможно, тъй като то означава съдът да не се е произнесъл, а очевидно не е така.
В мотивите какво е посочено? Същата ли е датата, както в диспозитива или?
И не на последно място - като аргумент за техническа грешка - погледнете си датата на завеждане на исковата молба, ако тя предхожда датата, посочена погрешно като начална за обезщетение за забава, очевидно е техническа грешка.
Не с отговора, а вероятно да се наложи насрещна въззивна жалба, ако не става с ЯФГ.

fani_i написа: насрещна въззивна жалба, ако не става с ЯФГ.

Това имам в предвид-благодаря за корекцията.
производството започна като заповедно, като в самото заявление сме допуснали грешка. Датат на фактурата е 08.08.2011, а ние претендираме лихва, от 08.08.2012 г. разликата е в годината , неволно допусната грешка /добре,че сумата е малка/.
След възражение, подадохме установителен иск, който бе уважен, но с последствията от грешката

производството започна като заповедно, като в самото заявление сме допуснали грешка

В такъв случай нито ЯФГ, нито във въззивната жалба...ми се струва.
Дори и в исковата молба да сте посочили друга дата, предмет на УИ е вземането по заповедта за изпълнение и не може да се отклонява от поисканото със заявлението и посочено в нея.
Това е тъпото на заповедното, че в редки случаи минава, в повечето случаи - УИ, при това обвързан с грешките (евентуални), допуснати в заповедното, за което няма как да искате поправка, при положение, че грешката е Ваша. Не е като да поясниш и уточниш ИМ.

[quote="fani_i"][quote]предмет на УИ е вземането по заповедта за изпълнение и не може да се отклонява от поисканото със заявлението и посочено в нея.
/quote]

това и ме притесняваше

о

alexandar25 написа:

fani_i написа:

предмет на УИ е вземането по заповедта за изпълнение и не може да се отклонява от поисканото със заявлението и посочено в нея.
/quote]

това и ме притесняваше

Оттам трябваше да започнете - че е заповедно, а грешката е още в заявлението.
Сори, но мисля, че така ще си остане, освен ако някой колега не даде друг акъл.

poli_g написа::) имаш възможност да се поправиш с ново заявление за непретендирания период,

Ето, значи има жокери в тази игра Ще опитам , защото ответниците "не са стока"
Болката наистина ще е малка в случая, но урока си заслужаваше ))

п.с. с новото заповедно, трябва ли да си приложа Р от този спор / ако възникне нужда пак от УС/

Нее Поли, нищо не крия
размера на лихвата - така както трябваше да е е около 700 лв, а ни е присъдена 200 и нещо. По спомен някъде около 400 лв се загубиха

Съгласна съм с Поли, че не е налице ОФГ, тъй като грешката не е на съда. Грешка в заявлението, "пренесена" и в заповедта.
Отделно от това, налице е противоречие дали е допустимо изобщо извършването на поправка на ОФГ в заповед за изпълнение. В нормативната уредбата на изпълнителните листове това изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 406, ал. 4 ГПК, но в заповедното производство липсва такава норма, която да препраща към чл. 247 ГПК.

Да, Поли, знам, че има актове на съда, които допускат извършването на поправка на ОФГ, но има и такива, с които тя не се допуска. Вярно е и това, че има определения на ВКС, които допускат поправката на ОФГ.
По принцип мисля, че трябва да е допустимо, но в заповедното производство има определени приложими правила, а чл. 247 ГПК регламентира поправката на съдебен акт в общото исково производство. Именно това създава известно противоречие. Доколко е приложима норма от общото исково производство в заповедното? Все пак, както писах и по -горе, изрично това е предвидено за изпълнителните листове /чл. 406, ал. 4 ГПК/, но не и за заповедите за изпълнение.

На мнение съм, че не бих приела в производството по 422 ГПК да се твърди "грешка"в посочения в Заявлението период на акцесорното вземане по лихва и това да се възприеме от въззивния съд като ОФГ. Предмет на установяване при направено възражение в производството по 422 ГПК е както основанието, така и размера на заявеното вземане по съответните пера. Толкова, и нищо повече.
Обратното, да бъде уважено такова уточняване поради грешка на заявителя в посочената начална дата формираща размера на лихвата, би представлявало произнасяне "свръх петитум" и в тази част съдебният акт би бил недопустим със съответните от това последици.

Но съм съгласна с Поли, Фани и Сънисет, че при сегашната "обтекаемост" в мотивите на съдебните актове по приложението на дадена норма води до закърняване на мисловните процеси по казуистичното им тълкуване.

Допълвам:

Да Поли, допустимо е поправка на ОФГ единстено в хипотезата, при която е заявен определен размер, но ИЛ е издаден за по-малък от заявения размер на вземането.
Докато тук казусът е в обратната хипотеза, което считам за недопустимо. И както по-горе самата ти написа, изходът на Александър е подаване на ново Заявление.