forum.lex.bg

Представям на вниманието Ви това първоинстанционно Решение за отмяна на дарение,
което за мен е странно и необяснимо, имайки предвид, че иск за обезщетение по чл.227,ал.5 ЗЗД не е
предявяван, но въпреки това русенския съдия Майя Йончева го е използвала като основание за отхвърляне на
предявения и напълно доказан иск за отмяна на дарение.
Ако казусът ви се струва интересен, моля да дадете мнението си,за
което ще ви бъдем безкрайно благодарни! ЛИНК:

http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=3115982

Е сега ако пуснете и Решението...

Бях забравил за него, вече го пуснах, слава богу!

Не можах да разбера кое му е йезуитското на това решение. :roll:

Това, че на вас, kolev66, не ви е ясно - ами попитайте адвоката си. Той/тя ще обясни.
Решението е правилно. Недоказаната искова претенция се отхвърля, както и съдът е постановил с диспозитива си.

kolev66 написа:.......... което за мен е странно и необяснимо, имайки предвид, че иск за обезщетение по чл.227,ал.5 ЗЗД не е
предявяван, но въпреки това русенския съдия Майя Йончева го е използвала като основание за отхвърляне на
предявения и напълно доказан иск за отмяна на дарение.

Само не ми казвайте, че сте "колега".

Колега е. Ама и той като вас "зут-птиците" :lol:

не изразява съждения, а просто си търси мнение - разчита на повторението ( връщам иронията).

Същественото в случая обаче е обстоятелството, че с имота, предмет на дарението, е извършено разпореждане в полза на трето лице преди вписване на исковата молба по чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД и дареният имот не се намира в патримониума на надарените. - това, няма никакво отношение към отмяна на дарението.
Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.5 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили върху подарения имот преди отбелязването на исковата молба не се засягат, но дареният/ите дължи/ат на дарителя обезщетение за онова, с което са се обогатили.
това е вярно. При уважаване на иск по чл. 227, ал.1 прехвърлителното действие отпада с обратна сила към момента на извършването му, но правата придобити от трети лица не се засягат ( по причина, че към дата на разпореждане с дарения имот надареното лице все пак е бил собственик)
Следователно за ищеца е съществувала правната възможност при тази хипотеза да претендира обезщетение за онова, с което ответниците са се обогатили до размера на обедяването му. Това е вярно, но няма правно задължение да се предявят двата иска в едно производство. Ищецът не се е възползвал от тази възможност, което се отразява на основателността на предявения иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Т`ва е дълбоко невярно твърдение, но дълбочината на мисълта е такава. Искът по чл. 227, ал.1 е обуславящ по отношение иска по ал.5. Правото на обезщетение по ал.5 възниква едва, когато бъде уважен иска за отмяна на дарението, при положение, че имотът не е в патримониума на надареното лице, но тук са обърнали нещата. За това не чета техните решения.

Допълвам :idea:

:

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д. № 336 по описа за 2010 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Л. Г. от гр. С., чрез процесуалния представител - адвокат П. против въззивно решение от 30.09.2009 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.12.2005 г. по гр. д. № 1158/05 г. на Софийски районен съд, 36 състав и вместо това е постановено друго, с което е отменен, на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД по иска на Л. С. Х. срещу Г. Л. Г., договор от 9.10.1990 г., оформен с н. а. № * т. ХХХХІ, н. д. 7280/90 г., с който Л. С. Х. е дарила на Г. Л. Г. 1/2 ид. ч. от апартамент № 44, находящ се в гр. С. ж. к."Бъкстон-Триъгълника" бл. 11 вх. "А" ет. 10, състоящ се от една стая, дневна, кухня и клозет, антре и балкон, с площ от 60.25 кв. м., ведно с избено помещение № 26, заедно с 1.157% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел **** кв. 297 по плана на гр. С.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с поставения въпрос за правният интерес на дарителят да предяви иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, в случая когато надареният се е разпоредил с имота, предмет на дарението -преди вписването на исковата молба за отмяна на дарението. Позовава се на решение № 1* от 14.12.2000 г. по гр. д. № 661/00 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 22.12.2006 г. по т. д. № 451/06 г. на І т. о. на ВКС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционния акт и да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че към момента на подаване на исковата молба - са били налице основанията за отмяна на дарението - ищцата е изпаднала в нужда от издръжка, доколкото месечният й доход не е бил в състояние да покрива ежемесечните й нужди, ответникът е бил поканен да предоставя издръжка и няма доказателства такава да е осигурена. Посочил е, че разпореждането с имота - предмет на дарението от страна на надарения, не изключва възможността дарителят да поиска отмяна на дарението, защото противното би обезсмислило създадената с чл. 227 от ЗЗД уредба.
При така изложените мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос за значението на извършено разпореждане с имота - предмет на дарение преди вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД - при наличие на предпоставките за уважаването му -не е от значение за изхода на делото, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Извършването на разпореждане с имота - предмет на дарението преди вписването на исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД не се отразява нито на допустимостта, нито на основателността на предявения иск. Този извод следва от разпоредбата на чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, която изрично урежда разрешението в подобна хипотеза/ правата, които трети лица са придобили върху подарения имот преди отбелязването на исковата молба не се засягат, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил/. Освен това - следва да се отбележи, че правният интерес от водене на настоящи иск за дарителя произтича и от съществуващата за него правна възможност по чл. 135 от ЗЗД :wink:

( в Русе много почитате конструкцията на г-н Павлов), пред вид на обстоятелството, че третото лице е дъщеря на дарителката и майка на надарения.
В случая освен, че не е налице общото основание, изискуемо за допускане до касационно обжалване /поставен въпрос, който да е от значение за изхода на спора/, не е налице и посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС - за да е налице такова основание - правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос. В случая в посочените решения на Върховен касационен съд няма произнасяне по същия въпрос, който е поставен от касатора, както и разгледаните в тях казуси не са идентични с процесния /в тях правният спор не е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, а съответно чл. 129, ал. 2 от ТЗ и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/.
С оглед на горното и като намира, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.09.2009 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

От друга страна има нещо сбъркано и в мотивите относно нуждите на дарителя

... та да кажа, а ако някой ви го е казал- повтарям, обжалвайте.

Правото на обезщетение по ал.5 възниква едва, когато бъде уважен иска за отмяна на дарението, при положение, че имотът не е в патримониума на надареното лице...

+1.

От друга страна има нещо сбъркано и в мотивите относно нуждите на дарителя.

И аз нищо не разбрах от мотивите в тази част. Не пише, че не се кредитира заключението на ВЛ, а според това заключение дарителят се нуждае допълнително от около 400 лева на месец извън миниатюрната си инвалидна пенсия; от друга страна е прието, че сумата 1409 лева е покривала разходите му за храна и лекарства за година и 4 месеца (ами ток, вода, дрехи и въобще всичко до сумата по заключението?). Тоест, издържал се е с пенсията от 123 лева и посочените 1409 (средно по 89 лв. месечно се падат), в същото време нуждите му според ВЛ възлизат на над 500 лева месечно, обаче не е доказано да "не може да се издържа от имуществото и доходите си". Няма и мотиви в смисъл, че може да работи и по този начин да се издържа сам (55-годишен, 70% намалена работоспособност). На кое точно е основан изводът, че не се доказва нужда от издръжка, не разбрах.
Може и да пропускам нещо. :oops:

Здравейте, колеги. Това ми е първият коментар по тема във форума.
Относно решението, наистина е объркващо и не добре мотивирано. След като прочетох мнениеята Ви обобщих, ' че главно всички не са съгласни с мотивите на съда и че трябва да се обжалва. След като го прочетох още веднъж, основният мотив, на който русенският съд основава решението си разбирам, че е НЕДОКАЗВАНЕ на израходване на сумата, която ищецът е получил по изпълнителното дело. Следователно за съда съществува предположението, че ищецът има налични средства, от които може да се издържа ( ако приемем че е цялата сума от от изп дело ) то той има материалната възможност за издръжка за три месеца. Но дори и да предположим, че има някакви средства, то те не са неизчерпаеми и ответниците следва да бъдат осъдени да плащат издръжка след изчерпване на тези средства. Важното в случая е активната дейност на ищеца по доказването. Другият " СЪЩЕСТВЕН ' мотив, на който съдът основава решението си е, че имотът не се намира в патримониума на ответника и ищецът не е предявил иск с правно основание 227, ал. 5' във връзка с ал. 1, б. В от ЗЗД, което е, според мен, незаконосъобразно, поради това, че ищецът предявява иск за отмяна на дарение,а в ЗЗД е описано как се процедира, ако имотът не е в патримониума на ответника към момемнта на предявяване на иска. Смятам, че съдът служебно трябва да се произнесе по въпроса за обезщетение, поправете ме , ако греша.

Сега ще ви обясня:
Изводът на съда, че ищеца не е доказал, че не може да се издържа от
имуществото и доходите си, произтича от твърденията на защитата на другата страна,
която всъщност иска отхвърляне на иска на това основание - тоест, видите ли, той е получил
горепосочената сума и тя е достатъчна за неговата издръжка.Съдът е възприел това за
"чиста монета", без да съобрази, че тази нужда от издръжка е непрекъсната и постоянна
във времето,години напред( срока на ТЕЛК е до 2015 г., болестта е необратима, и т.н.).
В случая е на лице ПРИСТРАСТНО решение в полза на ответника, като съдията СЕ ЧУДИ какво да
измисли, за да отхвърли иска. Това е така, защото и трите комулативни предпоставки на иска
са доказани: 1.Нужда от издръжка, при това постоянна -за лекарства и т.н.,2.Издръжката да е
поискана от надарените, и 3. Тя да е отказана,включително и с поведението на ответниците по
време на процеса до приключване на устните състезания.
Именно затова съдията умишлено не пише, че кредитира заключението на ВЛ, а само описва това
заключение.
Но това може да се възприеме и като кредитиране, защото заключението не е оспорено от страните,
не е оспорено и от съда.
Няма мотиви, че ищеца може да работи, защото по делото няма такива данни.
Всъщност съдията по йезуитски извърта обективните данни по делото , като освен това използва
НЕПРЕДЯВЕН иск за обезщетение, като основание за отхвърляне на предявения, цитирам:
"Същественото в случая обаче е обстоятелството...Следователно за ищеца е съществувала правната
възможност при тази хипотеза да претендира обезщетение за онова, с което ответниците са се
обогатили до размера на обедяването му. Ищецът не се е възползвал от тази възможност, което СЕ ОТРАЗЯВА НА ОСНОВАТЕЛНОСТТА на предявения иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД."

Но това действие е недопустимо, тъй като втория иск е преюдициален спрямо първия,и предявява-
нето му в едно производство с първия не е задължително.Този иск може да бъде предявен във всеки
един момент във времето,но кога-само по преценка на ищеца(до5 г.).
Освен това, недопустимо е чрез НЕПРЕДАВЕН иск да бъде разрешаван СЪЩЕСТВЕН
материално-правен въпрос - отмяна на имотно дарение.
ОСНОВАНИЕТО за предявяване на иска за отмяна е ОТКАЗЪТ на надарения да изплаща издръжка на
дарителя, от която последния се нуждае( а не предявяване на претенция за обезщетение) и при
едно пряко и пълно доказване на този иск в производството, той следва да бъде уважен.
Образно казано,на практика съдията поставя каруцата пред коня- иска за обезщетение пред
иска за отмяна, а не обратното.
До тук безкрайно много Ви благодаря за мненията,като за мен е без значение дали
са позитивни или негативни.
С удоволствие ще очаквам и други Ваши мнения!
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Служебно Съдът да се произнесе по ненаправено искане, според мен си е произнасяне "постпетитум". Искането за обезщетение си е отделен иск, който следваше да бъде предявен наред с иска за разваляне на дарението.
Относно предявения иск: считам, че е основателен и доказан и следваше да бъде уважен, независимо от прехвърления имот (решението няма да има сила спрямо новия собственик, но ще има сила между страните). Уваженият иск ще е основание и за предявяване на иска за обезщетение по чл.227 ал.5 ЗЗД (сега вече в отделно производство, т.к. е пропуснат момента).

forum.lex.bg

Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.

Re: Йезуитско Русенско Решение по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.