forum.lex.bg

Здравейте. Имаме ПТП със средна телесна повреда и влязла в сила осъдителна присъда.
Пострадалия предявява иск по чл. 226 КЗ за неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховката ГО. Виновният водач, не е конституиран като трето лице помагач. Пострадалият претендира главницата ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП-то. Съдът, с влязло в сила решение, присъжда обезщетение, но от датата на поканата от страна на пострадалия до застрахователя, и отхвърля иска за лихва от датата на ПТП - то. Знам, че има сумати практика на ВКС, че по чл. 226 КЗ застрахователя дължи лихва от деня на увреждането, но както и да е.
Въпросът ми е може ли лихвата за периода от датата на ПТП-то, до датата на поканата отправена до застрахователя /от който момент застрахователя плаща лихва/ да се търси от делинквента? Тъй като този период е от около 2 години, то и лихвата няма да бъде малка. Основния проблем обаче е че виновния водач, който не е участвал в производството в което застрахователя е осъден да плати въпросната главница, с оглед разпоредбата на чл. 298 ГПК, няма как да бъде обвързан от решението постановено в това производство, респективно за него няма как да се приеме че важи въпросната главница, че да се претендира лихва върху същата. Или има някаква вратичка?
Та в обобщение - как и от кого да се взема лихвата върху обезщетението за причинени неимуществени вреди? Благодаря на всички които помогнат.

Смятам, че не могат да се търсят тези лихви от деликвента. Те вече са били заявени, по тях има произнасяне на съда, макар и в дело без негово участие. Ако решението е влязло в сила, то формира СПН и по отношение на този факт- началният момент на забавата - това е общ факт за солидарните длъжници. Ищецът е могъл да възрази срещу произнасянето в тази част, като обжалва решението. Ако не го е направил или това е било безуспешно, същото искане в друго производставо е недопустимо.