forum.lex.bg

Имате ответник, който по телефона твърди че не е заинтересован от съдебното производство, укрива се за връчване.., и който в крайна сметка е осъден да заплати и разноските за назначения му особен представител. Т.е. Съда се е произнесъл. Но особеният представител, съответно без пълномощия от ответника, внася въззивна жалба от негово име -- "..изцяло.." -- за да продължи производството на по-горна инстанция. Моли за освобождаване от държавна такса, разбирате ли? Що за правосъдие е това, което го допуска, и кой в крайна сметка плаща разноските на Съда? При липса на ответна страна, която да поддържа контрапретенции, след като Съда се е произнесъл, .. продължава производство до дупка, за да може особения представител да си намира работа, така ли? А на Съда да плащат пак данъкоплатците, за двоен и т.н. труд, в състояние на пренатовареност? Изобщо, приема ли се за допустима подобна обжалвателна инициатива, при положение че ответника разполага и с право да обжалва, но очевидно се е отказал да претендира

dobren написа:Що за правосъдие е това, което го допуска

е, хайде де... съвсем правомерно е!
Неправилно гледате на фигурата "особен представител"- приемете го за адвокат на ответната страна, какъвто всъщност е, назначен от съда, не упълномощен от ответника, и нещата не са така черни, както ги описвате.
Какви права има?- както всеки пълномощник- няма ограничения, освен по чл. 29, ал.5 ГПК. Ако колегата смята, че постановения съдебен акт има порок- няма сила, която да му отрече правото на жалба. Върши си неговата част от работата, защото след време същия този ответник, `дето на думи нямал интерес от делото, има правото да се обърне срещу особения и да му вгорчи живота- вярвайте, не само в парично измерение и по тази причина особения не само има интерес да си "охрани интересите" и като адвокат, а е длъжен- заради себе си. Посоченото, според опита ми, колегите не ползват като начин " да си намират работа" , защото нямат никакъв материален интерес от такава дейност.

Разноските? (изключвам първоначално определеното му възнаграждение)- ако жалбите са основателни разноските се понасят (би трябвало) от насрещната страна. Няма нищо по-различно от хипотезата на упълномощен адвокат, макар да има празноти в уредбата.

bird_of_paradise написа:... Няма нищо по-различно от хипотезата на упълномощен адвокат, ...

Не е упълномощен. Особен представител

bird_of_paradise написа:... Ако колегата смята, че постановения съдебен акт има порок- няма сила, която да му отрече правото на жалба. ...

Какво смята особеният представител и дали има порок в съдебното решение са различни неща, нали? А презумпцията не е че първоинстанционните съдебни решения по принцип са порочни. Въпросът, наистина, е в кои случаи особеният представител може да обжалва, защото очевидно съществуват такива, когато подобно право е източник на злоупотреби

bird_of_paradise написа:...Посоченото, според опита ми, колегите не ползват като начин " да си намират работа" :), защото нямат никакъв материален интерес от такава дейност.

Разноските? (изключвам първоначално определеното му възнаграждение)- ако жалбите са основателни разноските се понасят (би трябвало) от насрещната страна...

Написал(а) сте противоречащи едно на друго твърдения. Интересно, все пак, какво се случва, ако насрещната страна откаже да плаща разноските на особения представител, след като в резултат и на неговата работа вече е налице съдебно решение? И при конкретните обстоятелства на незаинтересованост от страна на ответника, настоява особения представител да внесе държавна такса? Така че да има равнопоставеност

Няма как да разберете, че съм права.
И, не- няма противоречие в написаното, а в разбирането-особеният представител има правата на адвокат на страната, каквито права има и всеки упълномощен адвокат. В първия случай е определен от съответната адвокатска колегия и назначен от съда, а във втория- лично от страната. До тук са разликите. Фактът, че в самото начало определеното от съда възнаграждение е заплатено от ответната страна не дава право на последната да поръчва музиката, като определя бъдещите му действия. Дано ме разбирате до тук.

dobren написа:Въпросът, наистина, е в кои случаи особеният представител може да обжалва, защото очевидно съществуват такива, когато подобно право е източник на злоупотреби

Няма ограничения! Вие, ограничен ли сте да обжалвате в срок, какъвто и да е съдебен акт, който ви засяга? Не сте. Е, като не сте от къде на къде, фактът че сте платил на съда едни пари ви дава правото да ограничавате правата на ответната страна, упражнени чрез особения представител?
И, отново не- няма начин да е източник на злоупотреби или "доходоносен бизнес", така щото ако жалбата на особения е неоснователна няма да му бъде присъден хонорар за съответната инстанция ( след първа, говоря). Докато не се постанови решение на следваща, след първа, инстанция особения също работи на кредит. Без пари. Твърде често, да не кажа 99%, на първа дори не му е заплатен минимума по Наредба 1, а съдът определя по някакви си негови виждания размера, който сте внесъл, но борбата е все още трудна тук.
Таксите ( правите разлика между тях и възнаграждението за особен) се внасят от съответната страна- особения няма връзка със страната, респективно няма начин той да внесе такси от собственият си джоб. Съдът работи на кредит, както се казва и ако в резултат на жалбата няма промяна в постановеното съдебно решение, таксите ще се понесат от страната, на която е назначен, а не от вас. Изобщо.... в този случай дори не ви се бърка в джоба, дет` се казва и единственото обяснение да се писука по въпроса е, че наистина има основание този акт да претърпи катарзис, който не ви устройва.

Ответната страна като нямала интерес от последващи обжалвания да отиде до съда и да пусне една проста молба, че прави отказ от назначения и особен и нещата ще заспят. Докато пасува, обаче, особения има пълно право да ръководи процесуалните действия, както сметне за добре.

Забележително, и кой казвате я въведе тази институция на о с о б е н (от гледна точка на пълномощията) представител, а неособен за правомощията? Да не би да се окаже пак по някаква особена инициатива? Ограниченията, разбира се, трябва да определя Съда

Всеки с номера си. Такъв въпрос не ми беше хрумвало, че може да се постави.
Съдът, казвате, да определя кога особеният представител да може да обжалва собствените му решения? И въз основа на какви критерии да го определя?
А защо да не прави същото и за явилите се страни, те с какво са по-специални?

А презумпцията не е че първоинстанционните съдебни решения по принцип са порочни. Въпросът, наистина, е в кои случаи особеният представител може да обжалва, защото очевидно съществуват такива, когато подобно право е източник на злоупотреби

Ахам, а самите страни никогаШ не злоупотребяват, никога не вадят от девет кладенеца неоснователни доводи за неправилност на решението и обжалват само ако е уместно.

Да, въпросът за допустимостта на подобна въззивна жалба от особения представител, която обжалва вече произнесеното съдебно решение изцяло, без да са налице необходимите пълномощия и претенции от ответната страна, не се ли решава от Съда? Критериите са същите, разбира се -- злоупотреба с право. Съдът фактически прави същото с всички страни, нали? Въпросът не е останалите да са нещо специални, а че просто не се явяват особени в контекст на възприетите правила. И да, в крайна сметка, не е ли прието за нормално там всеки да иска