forum.lex.bg

Здравейте, аз съм студент по право и ще се представлявам сам за невърнати пари. Въпрос 1 - основанието чл. 240, ал. 4 от ЗЗД ли трябва да е?
Доказателства- Имам Квитанцията за паричен превод от куриерска фирма, с касова бележка, на която пише името на получателя и моето естествено. Разполагам и с разговор по скайп. Освен това за свидетели евентуално могат да се призоват служителите във фирмата - този, с който аз съм контактувал и служителят на изхода. Въпросът ми е в исковата молба да посоча ли свидетелите?
Въпрос 3 - понеже договорът е сключен в скайп разговора, това има ли специален начин, по който трябва да отразя в ИМ?
Въпрос 4 - по въпроса за разноските как трябва да го формулирам?
Уточнение - чета всичко по въпроса, но не искам да пропусна нещо. Ако въпросът ми е неподходящ, ще се считам за предупреден.
И за накрая - знам, че въпросите ми са леко дразнещи, но това ми е първият истински казус. Дори отговор само на един от въпросите ще ми помогне.
Мисля да се представлявам сам с цел натрупване на практика, а и сумата не е голяма.

Първо, в кой курс сте и минал ли сте Гражданско, Облигационно и особено граждански процес?
Не е необходимо вие да определяте квалификацията на иска. Може и само да посочите иск по чл. 124 ГПК. Паричното вземане за какво е? Неизпълнение на договор? Частично изпълнение? Разваляне по извънсъдебен ред и невърната престация? Обезщетение?
(Ако не можете да определите сам, не се захващайте с упражнението, съда няма да ви гледа особено благосклонно, ако и вие не знаете какво искате).

Май смятате да се представлявате като ищец, за което, особено ако сте в ниските курсове на обучение, не ви съветвам да правите сам. Не за друго, ами ако наистина сумата е малка, само ще си създадете допълнителни разноски, а ако не ги защитите (защото по това, което изнасяте като информация, не ми се вижда да имате доказателства за нещо).

Искова молба няма как да седнем и да ви напишем, но може да получите някакъв ориентир от тук. Съветът ми е да потърсите някой колега-адвокат от вашия град, когото да помолите да ви помогне с някои насоки, ако сте решил да заведете делото сам. И сред нас се намират добри души, които в името на науката биха помогнали, за да видите какви са реквизитите на една искова молба и какви доказателства е нужно да приложите, пък и чисто практически да видите каква е постройката на един иск.

Успех.

Колегата все от някъде трябва да започне и не намирам по-подходящ случай от това да е за негова сметка.
Моето мнение е следното- проверете възможностите си, за сега, със заповедно производство. Намирате в нета актуален образец на заявление по чл. 410 ГПК и го попълвате коректно ( в последната дума, колко нещо е скрито един ден ще установите). Може да приложите квитанцията, не ви съветвам, а може и не- в 410 доказателства не се искат- това е само едно твърдение, ерго- мълчете.
Търсите главница ( дадената от вас сума), ведно със законна лихва начиная дата на депозиране на заявлението ( нямате основание за по-ранна дата с оглед изложената фактология). Осторожно изписване на обстоятелствата от които произтича заема ( неформален договор, предаване на парична сума, ведно с поето задължение за връщането и.. и прочее- знаете, ако не- питайте!). Плащате ДТ в размер на 2% от цената на искането ви, но не по-малко от 25лв. и изпращате до съда по адрес на длъжника. До тук разноските ви се свеждат само до тези разходи ( ДТ), защото няма как да докажете, че сте направил други. От там насетне чакате реакцията на последния. Според зависи неговото отношение към издадената заповед ще реагирате и вие. Ако се стигне до определение за предявяване на иск веднага се свържете с колега, който да даде насоки, след като искате сам да водите делото.
А, ако замълчи и изтече онзи 14 дн. срок заповедния ще ви издаде ИЛ и тогава ще си говорим за принудително изпълнение.
От мен успех, останалото... е във ваши ръце.

п.п. и да знаете- ако се провалите с търсенето на посочената сума като заем, то за вас има още една възможност да си върнете парите.

Благодаря и за двете мнения, в момента нямам възможност да отговоря пълно, но ако не стане да претендирам за заема, смятам, естествено, да претендирам за неоснователно обогатяване. Въпросът ми е как да го включа в евентуалната искова молба? Запознат съм с някои съдебни решения, където съдът не признава вземане от договора, но се съгласява за неоснователно обогатяване, което частично все пак удовлетворява кредитора. А трябва да се претендира, защото съдът не може да се произнесе над искането.

Първо - по реда на 410 Гпк. Ако възрази - дело, с добавени разноски. Неоснователното обогатяване е част от 410, но е по-усукано. Теоретично може и две искания, но аз мисля за заема.

Наскоро имах лош състав и ми отказаха.

caesar111 написа:Здравейте, аз съм студент по право и ще се представлявам сам за невърнати пари. Въпрос 1 - основанието чл. 240, ал. 4 от ЗЗД ли трябва да е?
Доказателства- Имам Квитанцията за паричен превод от куриерска фирма, с касова бележка, на която пише името на получателя и моето естествено. Разполагам и с разговор по скайп. Освен това за свидетели евентуално могат да се призоват служителите във фирмата - този, с който аз съм контактувал и служителят на изхода. Въпросът ми е в исковата молба да посоча ли свидетелите?
Въпрос 3 - понеже договорът е сключен в скайп разговора, това има ли специален начин, по който трябва да отразя в ИМ?
Въпрос 4 - по въпроса за разноските как трябва да го формулирам?
Уточнение - чета всичко по въпроса, но не искам да пропусна нещо. Ако въпросът ми е неподходящ, ще се считам за предупреден.
И за накрая - знам, че въпросите ми са леко дразнещи, но това ми е първият истински казус. Дори отговор само на един от въпросите ще ми помогне.
Мисля да се представлявам сам с цел натрупване на практика, а и сумата не е голяма.

Здравейте, на квитанцията за паричен превод освен имената на изпращач и получател пише ли нещо от сорта на основание за превода? Щото извинявайте, ама ми стана забавно, как се претендира заем от един превод? Аз на една бивша любовница бая пари съм й превеждал кат се сетя, хем по банка, дали да не взема да си ги поискам? Само дето разговорите ни по скайпа хич не са за пред съда...
Как ще се претендира неоснователно обогатяване при съзнателно направен превод, а не да речем грешен превод, също нещо хич не ми е ясно...

Юридически може да се ,направи подобно предположение ако се докаже от вас действително сключен договор за заем непрекратен и действителност на волеизявленията на страните по договора.Така акцентира адвокат Захари Торманов.