forum.lex.bg

Здравейте.
Покрай пътуванията по празниците ми попаднаха броеве на стар вестник (от 2006 г), в който са публикувани мои авторски произведения, без аз да знам за това. Мога ли да заведа иск за установяване на нарушено авторско право (чл. 95, ал. 1 ЗАПСП)? Имам някакъв спомен, че за установителните искове няма давност, но никъде не мога да намеря информация за това.

Може да заведете каквито и да било искове. Всичко е въпрос на доказване и на съдебно решение. Само не е ясно(вслучая - на мен) каква е ползата от този установителен иск за вас.

Ползата е моралното удовлетворение. И това, че издателството ще си помисли, преди да постъпва отново по този начин. Естествено, обезщетения няма как да търся, защото за тях е изтекла давността.
Всъщност не съм задал правилно въпроса си. Исках да питам не дали мога да заведа установителен иск, а дали съдът ще уважи евентуално възражение на ответника за изтекла давност.

1.Осъдителен иск, не установителен!!!
2.Иск по чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД - неоснователно обогатяване->спестени разходи + чл.52 ЗЗД неимуществени
3.Каква давност, какви 5 лв.? При непозволено увреждане давността започва да тече от момента на откриване на дееца - чл.114 ЗЗД
4.Изясни ли ти се картинката?

Останалото е въпрос на доказвне във вр. с чл.51 ЗЗД и бля-бля.

Мисля, че ще ги осъдиш без какъвто и да е проблем, зависи кога си открил дееца де и как ще подходиш при доказване на иска.

Кой е вестника?

Проблем има и той правилно е локализиран от питащия- времето се е отразило на всякакви съдебни претенции. Така смятам, но аз не работя до 14.00ч. и може би знам повечко... , а може би -не. Кой знае.

boliarcheto написа:Мога ли да заведа иск за установяване на нарушено авторско право (чл. 95, ал. 1 ЗАПСП)?

Можеш! Въпроса е дали е нарушеното авторското право? Ако под статията за автор е посочен не автора ,а друго лице се, то има нарушение в друг случаи, ако е посочен автора, то няма нарушение на авторското право, а увреждане на имуществени права, защото чл.24 ал.1 т.2 "Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;

От това което си написал не може да се определи за какво нарушение се говори, кои е носителят на правото, прехвърлено ли е правото и др.

ЗАПСП специалната норма дерогира общата норма на ЗЗД.

Не обърквайте човека!!!
Тук единствено може да се търсят спестени разходи+неимуществени вреди!!!
Давноста при деликта е изясне по-горе...
Цитати и бля-бля...питащият ясно е упоменал публикации на негови авторски произведения, а не цитати, фрагмент и прочие.
И никоя специална правна норма не дерогира общата, що се отнася до деликтите.
Ако беше иначе, всеки може да твърди, че гледа пиратско копие на филм, като го дели на фрагменти и упоменава автора, с цел критика и/или обзор, например.
Имайте превид, че периода може да е като 1 секунда, така и 1 час или каквото си пожелаите.
Случайните събития, сигнали и прочие имат период на повторение клонящ към безкрайност и честота (не чистота) на повторение, клоняща към нула.
В конкретният казус е налице неоснователно обогатява (спестени разходи), като няма пречка да се претендират и неимуществени вреди.

Фактът, че предполагаемия автор на произведение публикувано през 2006 го е прочел в публична публикация едва през 2013г. няма да санира периода от време, който е изтекъл.
Вярно е, че давността започва да тече от дата на откриване на деликвента, но при публична публикация, разпространена масово чрез печатно произведение деликта е осъществен в датата на публикацията. Има и решения в тази насока.

Никакво съдебно решение не може да се противопостави на правилото за давностен срок. В случаят давностният срок е изрично определен в правната норма!!!
Ако има тълкувателно решение е съвсем иначе, но такова няма.
Деликта може да се прояви след време, дори след много време. Възможно е да е "маскиран" или поради естеството си, както е вслучая да не е бил известен на увредения.
Това е и идеята! Откриването на дееца.
Престанете да се правите на професори, каквито не сте!
Нуждаещ се ви моли за помощ, а вие започвате да доказвате колко сте велики.
Затова ви късат по изпити и не можете да се дипломирате или не успявате да положите успешно изпита за адвокати. Умувате без да ви се отдава и търсите под вола теле.
Ако някой беше причинил на мен вреда, изобщо нямаше да се замислям и щях да предявя претенцията си по съдебен ред.
Искам СТЕ и вещо лице да определя размера на обедняването, веднага променям размера на иска и долпащам такса евентуално и т.н.
"Противните" да доказват, че са ми платили или не са се обогатили без правно основание.
Така се прави драги!!!

ПП до предишния
Трябва ли да се вмени в задължение на всеки автор, да купува и чете всяко едно печатно произведение публикувано по света, да гледа и слуша всяка електронна медия и прочие та да е сигурен, че няма да пропусне някакъв давностен срок?
Ха-ха-ха...
Отговърът е НЕ!!!
И не само това...на практика това няма как да се случи, защото е непосилно за нито един автор.

Драги ми datajumanj.
Изказваш се по теми, които са неясни и неразбираеми за теб.От написаното виждам, че се със знания на първокурсник. Пишете за давностен срок, а дори не посочваш какъв е той и колко е? Били посочил нормативния акт в които се записано:

datajumanji написа:във вр. с чл.51 ЗЗД [b]и бля-бля[/b]

така със сигурност си много полезен на питащия. Мисля, че вече е напълно на ясно относно поставения въпрос. Остава му само да го напише в исковата си молба и бля-бля и да чака резултат.
Упорит си, но знанията на този етап ти са оскъдни.

хахахахаха
не е истина
давностен срок...
колкото си по-некомпетентен, толкова си по-нагъл!
това важи в пълна степен за tixe!
ако бля-бля е нещо, което не можеш да разбереш, съжалявам за похарчените от теб кинти за обучение...
за жалост не искам да ти помогна, а и да исках, не бих могъл да се меса на Господ в делата, Той си знае на кой какво да даде и каво да вземе.
ПОГАСИТЕЛНАТА давност за, която питаш при деликта е всякога ??? години, но няма да ти кажа колко точно.

В случая е възможно да настъпи и ПРИДОБИВНА давност, за която ти явно не се сещаш, колко е тя?
Кога авторът на едно произведение на изкуството, науката и техниката престава да е едноличен носител на това право и не може да го противопоставя на трети лица?
Т.е. кога трети лица могат да се ползват от правата на автора без неговото съгласие, т.е. придобиват права наравно с автора.
И това няма да ти кажа.
Сядаш, четеш и знаеш!
Достатъчно насоки ти дадох.

Успех в четенето!!!

ПП
Между другото...изчетох мненията ти в този форум и смея да твърдя, че си любител юрист, т.е. не притежаваш 'юридическа правоспособност или ако притежаваш, това е поради огромна грешка в системата на висшето образование.

Благодаря на всички за отговорите.
Да уточня - става въпрос за цяло завършено произведение (не искам да конкретизирам какво), а не за откъси или цитати. Произведението съм направил за друг вестник, в който то е публикувано за пръв път с изписано моето име под него. От вестника-нарушител просто са си го "копнали", само че са изтрили името ми. Така че налице са две нарушения - използване на произведение без съгласието на автора (чл. 18 и чл. 35 ЗАПСП) и публикуване без името на автора (чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП). Авторството си лесно мога да докажа, като представя първата публикация, на която съм изписан като автор (чл. 6 ЗАПСП).
Искам да заведа установителен, а не осъдителен иск, защото става въпрос за малко на брой публикации, имуществените вреди от които са малки. А и трудно се доказва размер, така че ако иска ти е за Х, а ти присъдят Х/3, реално се набутваш с разноските, които в случая със сигурност ще са по-големи от цената на иска. И тъй като издателя отказа да признае, че е постъпил некоректно и да каже поне едно "извинявай", идеята ми е да го натоваря с разноските (ДТ + адвокаски хонорар) от установителния иск и да му докажа, че евтиното накрая излиза по-скъпо.
А на въпроса си май намерих отговор. Купих си една книга - "Авторско право и сродните му права в република България" от Георги Саракинов. Там се разглеждат основните видове граждански искове за защита на авторски права и се казва следното: "Вторият основен граждански иск по ЗАПСП е за установяване факта на нарушението (чл. 95, ал. 1, т. 1) ..... Искът може да бъде квалифициран като положителен установителен. Предявяването на такъв иск не е ограничено със срок."
Последното изречение ми дава отговор на въпроса. Само дето не ми е ясно защо е така.

Отговорът е че за предявяване на установителни искове няма давност. Проблема при тези искове е дали са допустими (наличие на интерес от предявяването им) и естествено - дали са основателни. Както писах и по горе - всичко е въпрос на доказване и съдебно решение.
Съдът може да откаже да разгледа иска поради липса на интерес ("липса на правен интерес"), като посочи като мотиви, примерно това, че имате право на осъдителен иск и т.н.

Отговорът е че за предявяване на установителни искове няма давност.

Това го разбрах, но не разбирам защо е така. Не го намерих в никакъв закон или кодекс.
Ако ответникът направи възражение за давност, аз на кой текст от кой закон трябва да се позова, за да твърдя, че няма давност?

1.Бългаското гражданско право познава 3 вида искове - установителни, осъдителни и конститутивни искове.
2.Прочети и разбери същността!!!
3.Какво ще установяваш с предявеният иск?
- че някой е нарушил авторското ти право
- че ответникът не разполага с авторско право
- и т.н.
С установителният иск се установява съществуването или несъществуването на дадено право и нищо друго!

Давността е свързана с възникване, изменяване или прекратяване на право.
При установителният иск не се поражда, изменява или прекратява право, с него само се установява съществуване или несъществуване на право(факти в превд.от закона случаи).

Благодаря за разясненията.
Сега ми остава да приложа всичко това на практика.