forum.lex.bg

Искам да си изясня следната ситуация, ама нещо не мога да го направя сам. Става въпрос за следната ситуация. В съдебен процес две лица са задължителни необходими другари и ответници. На първа инстанция решението е в полза на ишцата и те са осъдени да платят разноските и адвокатския хонорар. На втора и касационна инстанция единия другар обжалва както решението така и всички последваши адвокатски хонорари с да речем частичен успех- някой са намалени, но по същество решението на първоинстанционния съд е подтвърдено на всички инстанции.
Въпросът ме е следния: След като единият другар не е подавал въззивна или касационна жалба следва ли да участва по равно в изплащането на разноските направени от ишцата на тези инстанции?
Решението знам, че важи и за двамата. Ясно ми е, че всеки може да си обжалва без да се съобразява с това какво прави другия, но защо ако единия е глупак и се бута да плаща другия трябва да се счита вързан с това му действие и също да трябва да плаща..... и изобщо така ли е?

Подаването на въззивна жалба от единия необходим другар автоматично прави останалите другари страни във въззивното производство (чл. 265 ал.2 ГПК), и на общо основание те отговарят за разноски, освен ако те не докажат че с поведението си не са дали повод за завеждане на иска (въззивната жалба) и признаят иска (чл. 78 ал. 2)

Да разбирам ли, че ако единият от другарите е признал иска още на първа инстанция, може да подаде жалба разноските да бъдат присъдени само на този другар, който е подал въззивната жалба?

Предпоставките на чл. 78 ал.2 ГПК са дадени кумулативно: 1 Да е направен признание на иска 2. Ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска. Преценката за наличието или липсата на втората предпоставка се прави от решаващия съд и зависи от конкретните обстоятелства по делото.