forum.lex.bg

Когато наследник с накърнена запазена част, предприеме съответните действия за отмяна на даренията в съответния ред, направени от неговия наследодател приживе, дареният може ли да се позове на придобивна давност, ако е изтекъл съответният срок и е на лице фактическият състав на придобиването по давност?
И вторият ми въпрос е има ли срок в който след откриването на наследството, наследникът с накърнена запазена част може да упражни правото си да иска отмяна на определено дарение?

pati2 написа:Когато наследник с накърнена запазена част, предприеме съответните действия за отмяна на даренията в съответния ред, направени от неговия наследодател приживе, дареният може ли да се позове на придобивна давност, ако е изтекъл съответният срок и е на лице фактическият състав на придобиването по давност?
И вторият ми въпрос е има ли срок в който след откриването на наследството, наследникът с накърнена запазена част може да упражни правото си да иска отмяна на определено дарение?

По втория въпрос: ДА, като обстоятелствата се изследват преди предприемане на съответните действия.
От написаното оставам с убеждението, че страната (наследникът със запазена част) не ползва адвокат (процесуален представител) във висящия процес. И резултатите са ясни, по-скоро предвидими... Твърде вероятно са покрити с процесуална преклузия.

Въпросът е теоретичен - не свързан с конкретен казус. По втория въпрос искът за намаляване на даренията е ограничен с общата пет годишна погасителна давност от откриване на наследството?
По първия въпрос мисля, че дареният не може да се позове на придобивна давност след като е придобил вече на друго основание...

pati2 написа:Въпросът е теоретичен - не свързан с конкретен казус. По втория въпрос искът за намаляване на даренията е ограничен с общата пет годишна погасителна давност от откриване на наследството?
По първия въпрос мисля, че дареният не може да се позове на придобивна давност след като е придобил вече на друго основание...

А дали
Не мисли, че ям доматите с колци.

pati2 написа: По първия въпрос мисля, че дареният не може да се позове на придобивна давност след като е придобил вече на друго основание...

Според мен, дареният може да възрази в исковия процес, че е придобил на основание давностно владение, при наличието на съответния фактически състав. Този извод има връзка и с втория въпрос, на който питащият/та си самоотговори, а Melly коментира. Ако законът (чл. 79 ЗС) не е приложим във визираната хипотеза, то такова положение би дало твърде голяма свобода на наследника. Такава законова защита не може да се предостави на бездействащия правоимащ, защото това би означавало да се стимулира бездействието. Смисълът на института на придобивната давност е да стимулира правоимащия да упражни своето право и ако той бездейства, го санкционира, като превръща правото му в естествено.

eurolinker написа:

pati2 написа: По първия въпрос мисля, че дареният не може да се позове на придобивна давност след като е придобил вече на друго основание...

Според мен, дареният може да възрази в исковия процес, че е придобил на основание давностно владение, при наличието на съответния фактически състав. Този извод има връзка и с втория въпрос, на който питащият/та си самоотговори, а Melly коментира. Ако законът (чл. 79 ЗС) не е приложим във визираната хипотеза, то такова положение би дало твърде голяма свобода на наследника. Такава законова защита не може да се предостави на бездействащия правоимащ, защото това би означавало да се стимулира бездействието. Смисълът на института на придобивната давност е да стимулира правоимащия да упражни своето право и ако той бездейства, го санкционира, като превръща правото му в естествено.

По въпроса с придобивната давност - не мисля, че дареният може да се позове и на този способ. Той вече веднъж е придобил правото на собственост на едно правно основание и в този смисъл няма как да съществуват две придобивни основания (дарение и давност). От друга страна и чл. 30 от Закона за наследството ще изгуби смисъла си. Това означава, че наследникът с право на запазена част ще може реално да получи пълния размер на запазената си част като се отменят даренията в съответната последователност извършени в много кратък срок преди смъртта на наследодателя, а за останалите дарените ще се позовават на давността.
Дареният не може да придобие по давност имот който вече си е негов.

Ако например наследодателят 2014г. сключва д-р за дарение и след 5-10 години умира и от наследствената маса не могат да се запълнят запазените части на наследниците и те поискат отмяна на дарението, дареният ще може да се позове на придобивна давност и да придобие още веднъж имота. Не е така.

А по другия въпрос, след 5 години от откриване на наследството правото на наследниците да искат отмяна на дарението се погасява на общо основание. И не случайно срокът започва да тече от смъртта на наследодателя.

А по въпроса за голямата свобода както спомена на наследника цялостната логика на закона е такава. Напр. при един Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени относително недействителни спрямо него действията на длъжника които го увреждат. По нататък се казва, че ако тези действия са възмездни, за да бъдат обявени за недействителни спрямо него трябва и другата страна да е знаела за увреждането - да е участвала в заговора. Per argumentu a contrario кредиторът ще може да иска обявяване за относителни недействителни спрямо него действията с които длъжникът го уврежда ако те са били с безвъзмезден х-р (дарение) и БЕЗ ДРУГАТА СТРАНА ДА Е ЗНАЕЛА ЗА УВРЕЖДАНЕТО. Този който само получава се ползва с по-малко превилегии от престиращите нещо в замяна.

И в този ред на мисли може ли наследникът с право на запазена част да поиска отмяна на дарението, когато дареният е отчуждил по възмезден начин или пък чрез дарение това което е получил преди да бъде открито наследството??