особен представител по чл. 47, ал.6, пр.2 ГПК на търговец

[nikona25]

Здравейте.
Търговец не е могъл да бъде намерен на адреса му посочен в Търговския регистър, поради което е било залепено уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК, на осн. чл. 50, ал.4 ГПК. Така делото е разгледано в негово отсъствие. Иска срещу него е уважен и решението е влязло в сила.

Искам да питам не е ли бил длъжен съдът да му назначи особен представител по чл. 47, ал.6, пр.2 ГПК. Респективно, дали ще издържи искане за отмяна на решението по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК - "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана"

[bird_of_paradise]

Връчване на съобщения и книжа по делото за ЮЛ и ФЛ е различно- особен се назначава само на ф.л., а ЮЛ се призовават по реда на чл. 50 ГПК, където не е предвидена хипотеза за назначаване на представител.

[proki0]

Р Е Ш Е Н И Е
№ 34

гр. С., 14.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Б. Л., като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1264 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], представлявано от управителя И. З., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 5 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1505 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
В молбата се сочи, че за образуваното дело молителят научил едва след постановяване на решението, като исковата молба и доказателствата към нея не са връчени на молителя, не е била дадена възможност за даване на отговор; молителят не е бил редовно призован за откритото съдебно заседание от 20 ноември 2009 г., защото не е бил изтекъл двуседмичният срок от залепване на уведомлението по чл. 47 във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК, но съдът не призовал молителя за следващото съдебно заседание, когато дал ход на делото, въпреки че страната не е била редовно призована; съществено е нарушен чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като съдът не назначил особен представител на молителя, поради което дружеството не е било надлежно представлявано при разглеждане на делото. Доводите се поддържат и в съдебно заседание.
Ответникът В. Г. Ц. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца не е мотивирана и не са му поискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен; обезщетение се дължи по 880 лева за шест месеца общо за сумата от 5280 лева, а над тази сума до 6500 лева искът е отхвърлен.
Относимите обстоятелства по твърденията в молбата са следните:
На 11 август 2009 г. молителят получил препис от исковата молба с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор. Молителят не представил отговор в указания срок. Призовката за първото по делото заседание на 20 ноември 2009 г. била върната в цялост, тъй като в офиса на молителя отказали да приемат призовката. Съдът разпоредил залепване на уведомлението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Уведомлението било залепено на 10 ноември 2009 г. Съдът не дал ход на делото в съдебното заседание, тъй като не бил изтекъл 14 дневния срок от датата на залепването на уведомлението, като посочил, че за следващото съдебно заседание ответникът е призован чрез залепване и във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК. П. за молителя за съдебното заседание на 22 януари 2010 г. не била изпратена и съдът дал ход на делото и го приключил по същество. О. представител на молителя в качеството му на ответник по исковата молба, не е назначаван.
Молбата за отмяна е основателна.
Твърди се наличието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение – заинтересованата страна по този ред може да поиска отмяна, когато тя, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай молителят поддържа, че не е бил надлежно представляван.
Според правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или юридическото лице, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Законът предвижда второ уведомление да не се залепва. Така е процедирано и в разглеждания случай. Съдът обаче е пропуснал да осъществи процедурата по чл. 47, ал. 6 in fine ГПК, налагаща назначаването на особен представител на дружеството, съобщението на което е било редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Законът не прави разлика между физическите и юридическите лица с оглед задължението те да бъдат надлежно представлявани в съдебния процес при наличието на обстоятелствата по чл. 50, ал. 4 ГПК и чл. 47, ал. 1 ГПК. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на районния съд за ново разглеждане от етапа назначаване на особен представител на работодателя.
Разноските следва да бъдат съобразени от съда с оглед изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение без номер от 5 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1505 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в[населено място] от етапа назначаване на особен представител на работодателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[ivanov_p]

Покъртително!
А като кажа, че тези съвсем изперкаха ме критикуват. От доста време ВКС активно се занимава със законотворчество. Няма как призовката да е редовно връчена, а съдът да назначи особен представител, защото последствие точно това назначение може да е основание за отмяна на решението. Не съм си на адреса, призован съм редовно, знам, че ще загубя и не не ми се дават пари за адвокат и изведнъж ми назначават особен представител, на който трябва да платя?!?

Бургаския РС за трети път пращат призовка на търговец, който не си е на адреса, все едно ще се появи, вероятно и в тази насока се е произнесъл ВКС, четири месеца не мога да си прибера парите, сега остава и особен представител да му назначат.

[bird_of_paradise]

Виж ся, ВКС има доста богата съдебна практика, а ТК е повече от константна в становищата си- цитираното Р е изолиран случай ( възможно да има нещо по делото, което не го знае селото), та да видим как го е обяснил Белазелков ( щото по-простичко нЕма на къде) за търговци с адрес, обявен в ТР, какъвто е посочения случай:arrow: :

София, 24. април 2014 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1596 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 155/24.01.2014 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4847/2013, с което е потвърдено определение № 20809/08.11.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 571/2013, с което е отказано възстановяването на срок за отговор на искова молба.
Недоволен от определението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. М. З. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси, за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и ограничението му от посоченото в жалбата, откога тече срока за отговор на исковата молба, от кого и какви сведения трябва да събере призоваващият орган, за да удостовери констатацията, че „търговецът е напуснал адреса”, както и за възможността юридическото лице - ответник да бъде призовано от друг адрес (не по регистрацията), който е известен на ищеца, които (въпроси) обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. С. Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Подадената молба от ответника не се позовава на особени непредвидени обстоятелства, а на редовността на връчването, което има значение за просрочието, а не за възстановяване на срока.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е по възстановяване на срок и е въззивно, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по неговата допустимост – само в обжалваната част, а по правилността на решението той е ограничен от посоченото в жалбата. В това се изразява ограниченият въззив на първоинстанционните съдебни решения. Режимът на обжалването на определенията е различен и не е променян от 1951 г. насам. При действието на новия ГПК определеният продължават да се обжалват при условията на пълен въззив – без основания за обжалване и без ограничения на служебните задължения на възивната инстанция.
За физическо лице началото на срока за отговор на исковата молба може да постави личното връчване и връчването чрез друго лице. Когато връчването на преписа от исковата молба и приложените към него книжа не е извършено лично или чрез друго лице, редовността на връчването по друг начин: чрез прилагане на съобщението към делото след залепване на уведомление (чл. 47, ал. 6 ГПК) или публично обявление (чл. 48 ГПК), са основания за назначаване на особен представител. За физическо лице връчването по друг начин не може да постави началото на срока за отговор на исковата молба. Когато е налице връчване по друг начин, срокът за отговор на исковата молба започва да тече от връчването на назначения особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК.
Прилагането на съобщението към делото по чл. 41 ГПК няма отношение към връчването на препис от исковата молба, тъй като този способ е неприложим при първоначално връчване.
Различно е положението при търговците и юридическите лица, за които се води публичен регистър с уредена фикция за знание на вписаните обстоятелства от всички трети лица. За тях правилата на чл. 47 и чл. 48 ГПК се прилагат съответно, тъй като връчването на посочения в съответния регистър адрес се счита редовно. Затова на тези лица не се назначава особен представител нито когато са напуснали посочения в регистъра адрес, нито когато не се намери достъп до канцеларията им или лице, което да е съгласно да приеме съобщението. Всички тези обстоятелства се установяват от връчителя и се удостоверяват с подписа му, без да е необходимо посочване на източниците на събраните сведения. За тези юридически лица срокът за отговор започва да тече от прилагането на съобщението към делото по чл. 50, ал. 2 ГПК, а когато такова изрично разпореждане не е постановено – най-късно от насрочването на делото в открито заседание. Същото важи за всички частноправни юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението. В тези случаи прилагането на съобщението към делото след залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК поставя началото на срока за отговор на исковата молба, тъй като особен представител не се назначава.
За юридическите лица (държавни и общински предприятия, правосубектни фондове и др.), за които не се води публичен регистър с уредена фикция за знание на вписаните обстоятелства от всички трети лица (напр. регистър БУЛСТАТ, регистър при Б. и др.) връчването се извършва на адрес, посочен от административния орган, който осъществява надзор върху дейността им. Ако те не бъдат намерени на посочения адрес, прилагането на съобщението към делото след залепване на уведомление (чл. 47, ал. 6 ГПК) е основание за назначаване на особен представител, връчването на когото поставя начало на срока за отговор на исковата молба.
Различно е положението и при държавните учреждения, в т.ч. общините и други публични тела като: Б., Камарите на нотариусите и частните съдебни изпълнители, В. адвокатски съвет, държавните и общинските образователни и лечебни заведения и др. За тях срокът за отговор на исковата молба започва да тече от ефективното лично връчване съгласно чл. 52 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с молба за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Преписът от исковата молба с приложените към нея книжа са изпратени за връчване на последния адрес по регистрацията на ответника – търговско дружество, но на 11.02.2013 г. връчителят е установил, че „от години на посочения адрес няма такова дружество”. Книжата са редовно връчени на тази дата, поради което срокът за отговор на исковата молба е изтекъл на 25.02.2013 г., а постъпилият на 09.05.2013 г. отговор е просрочен, макар книжа да са връчени на 09.04.2013 г. на друг посочен от ищеца адрес.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че преписът от исковата молба с приложените към нея книжа са изпратени за връчване на последния адрес по регистрацията на ответника, но на 11.02.2013 г. връчителят е установил, че „от години на посочения адрес няма такова дружество”. Връчителят е посочил, че констатацията му се основава на данни, получени от Н. М. Н., което е без значение за доказателствената сила на направената констатация.
Макар да е установил, че ответникът не пребивава на посочения в търговския регистър адрес (чл. 50, ал. 2 ГПК), съдът не е постановил прилагането на съобщението към делото. Вместо това той е правил опити за връчване на други адреси и едва след връчване чрез счетоводител К. К. на 09.04.2013 г. на друг посочен от ищеца адрес и постъпването на отговор на исковата молба на 09.05.2013 г. е приел, че срокът за отговор е двуседмичен и е изтекъл на 23.04.2013 г.
Съдът се е произнесъл по искането на ответника да бъде възстановен срокът за отговор, тъй като той (ответникът) няма работник нито служител К. К. нито други работници или служители на този адрес, а на ищеца е бил известен адрес за кореспонденция, на който не е извършвано връчване.
Видно от изложеното срокът за отговор на исковата молба не е започнал да тече нито от 11.02.2013 г., когато връчителят е удостоверил отсъствието на ответника от вписания в търговския регистър адрес на управление, нито от 09.04.2013 г., когато К. К. е приела книжата и се е задължила да му ги предаде. Тя обаче не е нито негов работник, нито негов служител, както се установява от представеното удостоверение от Н.. Лица, които работят по граждански договор или само сътрудничат на адресата могат да приема съобщение със задължение да му го предадат, само ако адресатът е адвокат (чл. 51, ал. 1 ГПК). Не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно няма как да е изтекъл.
Като се е произнесъл по съществото на искането за възстановяване на срок въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
За разлика от исковата молба, въззивната, касационната и частната жалба, чиято редовност подлежи на проверка и при констатирани нередовности следва да бъде оставена без движение и предоставен срок за поправянето им, и евентуално – на връщане, ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок; отговорът на исковата молба, отговорът на въззивната, касационната или частната жалба не се оставя без движение и не подлежи на връщане при неотстраняване на констатирани пороци. Допустимостта на отговорите, в т.ч. спазването на срока за подаването им и наличието на пропуски и грешки в съдържанието им се преценяват от съда в хода на производството, но окончателно при постановяването на крайния акт по съществото на съответното производство, и подлежат на инстанционен контрол, доколкото крайният акт подлежи на инстанционен контрол.
По редовността и съдържанието на отговора на исковата молба съдът се произнася в хода на производството, но окончателно в решението по делото, което подлежи на въззивно обжалване и доколкото въззивната жалба съдържа съответни оплаквания – на контрол от възизвната инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 155/24.01.2014 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4847/2013.
ОТМЕНЯ определение № 155/24.01.2014 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 4847/2013.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

Апропо, идентично е и РЕШЕНИЕ № 34 ОТ 15.05.2014 Г. ПО Т. Д. № 4652/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Съставът на ВКС приема, че в изпълнителното производство молителят е редовно уведомен при спазване на правилата на чл. 50 ГПК. Връчването на търговци се извършва в канцелариите им, като място на връчване е последният, посочен и вписан в търговския регистър, адрес. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. За връчването чрез залепване на уведомление на търговци и юридически лица е предвидено изключение от правилата на чл. 47 ГПК, като не намират приложение разпоредбите на ал. 3, ал. 4 и ал. 6. В този смисъл за редовността на връчването е достатъчна констатацията на връчителя, че при посещението на адреса, не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице, което е съгласно да получи съобщението. Законът не предписва необходимост от няколко посещения на адрес, както и изискване на справки за адресна регистрация, след като връчването е направено на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на търговеца.