от pokerman » 04 Авг 2007, 23:01
РЕШЕНИЕ № 98 ОТ 04.04.2000 Г. ПО ГР.Д. № 1083/99 Г., III Г.О.
УГОВОРКА ЗА ИЗПИТВАНЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ КАКТО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ, ТАКА И ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР. В ПОСЛЕДНИЯ СЛУЧАЙ ОБАЧЕ ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ТРЯБВА ДА Е ИЗРИЧНО ПОСОЧЕНО.
"ВЕРИЖНИ" ДОГОВОРИ СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ СА НЕДОПУСТИМИ, ДОРИ И ОБЩАТА ИМ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ДА Е В РАМКИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТ ЗАКОНА 6 МЕСЕЧЕН СРОК. ЗАКОНОДАТЕЛЯТ ДАВА ПРАВО НА СТРАНИТЕ ЗА ЕДНА И СЪЩА РАБОТА ДА СКЛЮЧАТ САМО ЕДИН ТАКЪВ ДОГОВОР, И ТО ПРЕДИ ОКОНЧАТЕЛНОТО ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА.
ПЕНСИЯТА Е ПЛАЩАНЕ ПО ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВООТНОШЕНИЕ И ПОРАДИ ТОВА ПОЛУЧАВАНЕТО Й НЕ Е ФАКТ С ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ СПРЯМО ОСНОВАТЕЛНОСТТА И РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ.225, АЛ.1 И АЛ.2, ИЗР.1 КТ.
Чл. 67, ал. 2 КТ.
Чл. 70 и чл. 71 КТ.
Чл. 225, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 КТ.
Докладчик председател на отделение Таня Митова
С посоченото решение на Д.окръжен съд е оставено в сила решение № 377 от 03.08.1998 година по гр.д. № 41/98 година на Д.районен съд, с което са уважени обективно съединените искове на Д.С.Н. от гр. К. срещу "Е" АД гр. В. с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 КТ. Признато е за незаконно и е отменено уволнението на посоченото лице, извършено със заповед № 3/21.05.1997 година на изпълнителните директори на основание чл.325, т. 3 КТ, възстановено е на заеманата преди това длъжност "счетоводител" и е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 708 000 лева /стари/ с лихва и разноски. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че работодателят неправилно е прекратил трудовия договор на основание чл.325, т.3 КТ. Това основание може да се приложи само по отношение на срочните трудови договори, а в случая липсва такъв. Между страните е сключен трудов договор със срок за изпитване, който е могъл да се прекрати от работодателя само в рамките на уговорения срок /17.04.1997 год. -17.05.1997 год., и то по реда на чл.71, ал.1 КТ.
Жалбата е неоснователна. Решителните мотиви на Д.окръжен съд са правилни. В отговор на касационните оплаквания те могат да се допълнят със следното:
Няма спор по фактите, а те се установяват и от приложени писмени доказателства. На 12.02.1997 година Д. Н. е подала молба за назначаване на работа в "Е" гр. Д. на длъжността "счетоводител". На следващия ден е поставена резолюция от директора "Да бъде назначена на длъжността "счетоводител" в офис гр. К. шифър 21221-3310 с изпитателен срок 1 месец, считано от 17.02.1997 година и осн. месечно възнаграждение 25 000 лева". В резултат на постигнатото съгласие е подписан трудов договор № 1/04.03.1997 година на основание чл.70, ал.1 КТ със срок от 17.02.97г. до 17.03.97год. Посочено е, че срокът за изпитване се уговаря в полза на ТБ "Е" АД-В. клон Д. На 17.03.97 година е подписано допълнително споразумение № 149 на основание чл.70, ал.1 КТ, с което срокът на работа е удължен с още един месец -17.03.97г. - 17.04.97 г. Накрая на 21.04.97 год. е подписано допълнително споразумение № 190 със срок от 17.04.97 г. до 17.05.97 год. Съдържанието на двете допълнителни споразумения е напълно идентично както помежду им, така и спрямо основния трудов договор, включително в частта за правното основание /чл.70, ал.1 КТ/ и за страната, в полза на която се уговаря срок за изпитване /ТБ "Е." АД-В., клон Д./. Различие се установява в продължаването на срока за изпитване, както и в размера на трудовото възнаграждение.
Необосновано е твърдението на касатора, че е изразил воля и е постигнал съгласие със служителката за сключване на срочен трудов договор /вероятно има предвид хипотезата на чл.68, т.1 КТ/. От подробния разбор на доказателствата не може да се направи извод в тази насока. При тълкуването на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор - чл.20 ЗЗД. Нито при назначаването на работа, нито по-късно с допълнителните споразумения, страните по трудовото правоотношение са постигнали съгласие и са обективирали воля в поддържания от касатора смисъл. Напротив - както текстовата част, така и правното основание на договора насочват към наличието на модалитети - уговорка за изпитване и уговорка за срок в рамките на трудово правоотношение, на което не е определено времетраене.
На второ място вярно е, че уговорка за изпитване може да се направи както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор. В последния случай обаче това обстоятелство трябва да е изрично посочено. Практически това се постига по два начина - чрез включване на основанието по чл.68, т.т. 1-4 КТ наред с това по чл.70, ал.1 КТ или чрез словесен текст, който установява срочния характер на договора и неговия вид /за определен срок, до завършване на определена работа и т.н./. В противен случай общата клауза на чл.67, ал.2 КТ повелява, че трудовият договор се смята сключен за неопределено време. Затова при липса на нарочна уговорка за сключването на договора със срок за изпитване на базата на основно трудово правоотношение, което е със срочен характер, работодателят не може да обоснове твърдението си за изтичане срока на договора, респ. не може да приложи нормата на чл.325, т.З КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото не е засегнат въпроса за възможността срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения, както е процедирано в разглеждания случай. Касационният състав счита, че тези действия на работодателя са в грубо противоречие със закона и поради това са недействителни - чл.74, ал.1 и 4 КТ. Уговорката за изпитване и нейната продължителност може да се постигне еднократно и само преди окончателното приемане на работа. Този извод следва от редакцията на чл.70, ал.1 КТ и от целта на уредбата - чрез определяне на подходящ срок, който е с максимална продължителност 6 месеца, страните или тази от тях, в чиято полза е уговорен срока, да проверят годността на работника или служителя за изпълняваната работа, респ. дали тя е подходяща за него. "Верижни" договори със срок за изпитване са недопустими, дори и общата им продължителност да е в рамките на определения от закона 6 месечен срок. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един договор със срок за изпитване. Ако в уговорения срок страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл.71, ал.2 КТ.
Правилно е решението и в частта за размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Обстоятелството, че ищцата е получавала в шестмесечния срок след уволнението пенсия за изслужено време и старост, не дава основание сумата по нея да се приспадне от размера на задължението. Разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ е ясна. Намалява се само трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал на по-нископлатена работа. Пенсията е плащане по осигурително правоотношение и поради това получаването й не е факт с правно значение спрямо разглежданата претенция. Обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ има за цел да възмезди вредите /пропуснати ползи/, които работникът или служителят е претърпял с оставането си без работа поради незаконното уволнение. Те се съизмерват с пропуснатото брутно трудово възнаграждение, чийто размер пък се определя по реда на чл.228 КТ.
Ето нещо. Не знам дали ще помогне но ще даде насока
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “