мълчаливо потвърждение на ревизионен акт

[leator]

Колеги,
Имам налице ревиионен акт, който е потвърден като съответният орган не се е произнесъл в предвидения 45дневен срок.

Обаче, преди да подам жалбата срещу така мълчаливо потвърдения акт, директорът на дирекция ОУИ все пак издава решение. То е с дата 3 дни след изтичането на 45дневния срок, и в него отзад си пише, че подлежи на обжалване в 14дневен срок.

И така, въпросът:

Допустима ли е жалба срещу издаденото решение за потвърждаване на РА или да се подава жалба срещу РА, мълчаливо потвърден?

Очаквам мненията Ви, като след това ще Ви кажа моето.

[prof_prof]

да се подава жалба срещу РА, мълчаливо потвърден

Аз съм за този вариант!

[REVOLUTION]

Колеги каква е разликата дали ще се обжалва мълчаливият отказ или решението с което се отхвърля жалбата?

[prof_prof]

И в двата случая се стига до оспорване по съдебен ред на РА. Но в първия случай тази възможност се упражнява в 14-дн срок от издаване на решението /издадено извън законоустановения срок/, а в другия в 30-дневен от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му. Самият факт, че ДОПК предвижда самостоятелно основание за оспорване на РА при мълчаливо потвърждаване е достатъчно основание да се приеме, че 45-дневния срок, който има решаващият орган НЕ Е ИНСТРУКТИВЕН.
Аз въпреки всичко избирам чл. 156, ал. 5 ДОПК.

[REVOLUTION]

Според мен трябва да се обжалва решението.Напълно съм съгласен prof_prof , че срокът не е инструктивен и все пак според мен възможността , която предоставя 156(5) е субсидиарнa и е предвиденa в закона като “бушон” за крайни ситуации.Затова е и предвиден по-дълък срок-30 дневен , тъй като законодателя правилно е сметнал , че обжалващият ще изчака известен период(за да се увери , че решение няма да последва) от време преди да обжалва.В такъв случай 14 дневният срок би се оказал недостатъчен.Щом обаче преди да подаде жалба(срещу мълчаливото потвърждаване) , решение все пак се постанови , редно е то да се обжалва.То е мотивирано и това ще даде ценни насоки както на съда , така и на обжалващият.Ще го напъти да аргументира нови възражения и т.н.Простото незачитане на това решение няма да има никакво полезно действие(единствено може би възпитателно за адм.орган….., но не виждам как , тъй като това ,че мълчаливо е потвърдил РА няма да има никакво отрицателно последствие за него).Това разрешение би могло и да даде абсурдни резултати.Пропускане на 45 срок и преди да бъде атакувано мълчаливото потвърждаване , директорът на дирекция ОУИ , отменява РА.В такъв случай едно евентуално обжалване ,въпреки това ,би било празно пилеене на сили.

[prof_prof]

И аз съм съгласен с Вас, колега REVOLUTION , но за да бъдем максимално полезни на питащия, предлагам на неговото, а и на Вашето внимание част от съдържанието на Определение N 8477 от 18.09.2007 г. на ВАС:

" Правната регламентация на обжалването на ревизионните актове се съдържа в разпоредбите на глава 18 административно обжалване и глава 19 съдебно обжалване на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. В конкретния случай за установяване на допустимостта на жалбата значение има тълкуването на разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 4 - 7 от ДОПК. Според чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган (в случая директор на "ОУИ" - София) разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпване на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправяне на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Чл. 156, ал. 4 от същия кодекс разпорежда, че не произнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, като според алинея пета в тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. Според алинея 6 на чл. 156 от ДОПК решаващият орган не може да постанови решение след изтичане на срока за изпращане на преписката в съда. Последният е уреден изрично в чл. 150, ал. 1 от кодекс и е седмодневен, считано от получаването й от административния орган. Алинея седма на чл. 156 регламентира правната възможност за удължаване на срока за произнасяне по жалбата и според нея този срок може да бъде удължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до три месеца, който се посочва в споразумението, като при не произнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и ал. 6.

От тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че при условията чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган е длъжен да се произнесе в 45-дневен срок, считано от подаването на жалбата пред административния орган. Не произнасянето в този срок се презумира от закона като мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт в обжалваната му част и срещу тази част може да бъде подадена жалба в 30-дневен срок, считано от изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Изтичането на 45-дневният срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК обаче не води автоматично до отпадане на правомощието на решаващият орган да се произнесе с решение по жалбата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ДОПК налага изводът, че правомощието на решаващия орган за произнасяне по жалбата е до изтичане на срока за изпращане на преписката до съда. Казано по друг начин, дори и след подаване на жалбата до съда, в срока по чл. 150, ал. 1 от ДОПК административният орган има право да се произнесе по подадената до него жалба. Постановеното от него решение по чл. 155, ал. 1 в тази хипотеза няма да бъде нищожно и ще породи валидни правни последици, една от които е откриване на възможността на данъчния субект да подаде жалба против ревизионния акт до съда. В тази си част ДОПК се различава от правната регламентация на същия проблем по вече отменения ДПК, разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от който изрично забраняваше на регионалния данъчен директор да се произнася по жалбата след подаването на жалба до съда срещу мълчаливото потвърждаване.

След като решаващият орган има правомощие да се произнесе по жалбата и след изтичане на 45-дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, дори и в седмодневния срок по чл. 150, ал. 1 от същия кодекс, то следва да се приеме, че органът има и правната възможност да направи предложение за удължаване на срока за произнасяне по жалба при условията на чл. 155, ал. 7 от ДОПК.

По аналогичен начин стоят нещата и спрямо другата страна по споразумението. При условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК данъчният субект има правната възможност да подаде жалбата против мълчаливо потвърдения ревизионен акт. Това обаче не изключва възможността последният да приеме изходящото от административния орган предложение за удължаване на срока за произнасяне по подадената по административен ред жалба, след подписването на което започва да тече нов срок за произнасяне по жалбата."

[leator]

Благодаря на REVOLUTION и на prof_prof.
От определението, което цитирате посочвам само следния текст:
Изтичането на 45-дневният срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК обаче не води автоматично до отпадане на правомощието на решаващият орган да се произнесе с решение по жалбата

Това е аргумент (достатъчен за мен) в полза на тезата, че излезе ли решението, дори и след 45дневния срок - обжалва се решението, а не мълчаливо потвърдения ревизионен акт.

Нещо друго се сещам. Как би подходил практически административния съд, ако данъчният субект подаде жалба на 46-тия ден, решаващия орган мудно постанови решението си на 60-тия ден и данъчният субект обжалва и решението?

Би трябвало една от двете жалби да е недопустима, нали?

[prof_prof]

Първата по време

[REVOLUTION]

И аз така мосля!