Ревандикационен - негаторен иск

[Quicksilver]

Здравейте, колеги. Имам следния въпрос. Допустим ли е ревандикационен иск за същия имот, след като за него има влязло в сила решение по негаторен иск между същите страни. Макар да са различни правните претенции, смятам, че ревандикационният иск е недопустим, защото по негаторния иск съдът вече е установил със сила на присъдено нещо в полза на кого е собствеността върху процесния имот. А в установителната си част двата иска имат едно и също съдържание. Ако някой е на противното становище, с удоволствие ще прочета неговия коментар. На мене ми е необходима аргументация точно за допустимостта на ревандикационния иск, защото съм от страната на ищеца, но нищо обосновано не ми идва на ум.

[system]

Правната защита, която се търси с двата иска, е различна и обстоятелствата, на които се основава искът, са различни. При ревандикацията собственикът не владее вещта/имота и като се основава на своята собственост иска предаване на владението от владеещия несобственик - ответника. При негаторния иск не се поставя въпросът за това кой владее имота (макар че на практика в повечето случаи го владее ищецът - собственик) а дали ответникът - несобственик със свои действия противозаконно пречи на ищеца да упражнява своето право, без самият ответник да владее имота ( иначе отиваме на ревандикация).
Така че: независимо че имаме влязло в сила решение по негаторен иск, ако междувременно ответникът е завладял имота, няма пречка да се предяви ревандикация.
Убечникът на Любен Василев "Българско вещно право" е безценно помагало по тази тема.

[Quicksilver]

Благодаря за отговора.
Когато задавах въпроса, пропуснах да отбележа, че съдът беше отхвърлил негаторния иск не защото не е установено дали ответникът противозаконно пречи за упражняването на собственическото право от ищеца, а защото ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота и оттам насетне съдът въобще не се е занимал с въпроса има ли незаконно посягане върху правото на собственост. Но очевидно това ще е без значение за допустимостта на ревандикацията. За жалост в момента не разполагам с учебника на любен Василев, но ще го погледна.

[system]

Е, в този случай май няма да стане. Вече е формирана сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост с отхвърлителното решение по първия иск.

[kpavlova]

Колегата е прав.Не е допустим такъв иск, предметът е идентичен, а и страните.Освен ако не се позовавате на някакви нови основания досежно правото на собственост

[stroitel]

Е, в този случай май няма да стане. Вече е формирана сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост с отхвърлителното решение по първия иск.

Не мисля,защото:

.... съдът беше отхвърлил негаторния иск .. защото ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота

Не е установено И,че имота е на трето лице или на ответника.
С други думи съдът е казъл: "Не знам чии е имота".

Така,че в случая ревандикцията не е проблем.

[system]

Е, в този случай май няма да стане. Вече е формирана сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост с отхвърлителното решение по първия иск.

Не мисля,защото:

.... съдът беше отхвърлил негаторния иск .. защото ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота

Не е установено И,че имота е на трето лице или на ответника.
С други думи съдът е казъл: "Не знам чии е имота".

Така,че в случая ревандикцията не е проблем.

Да, но съдът е казал "Имотът не е на ищеца". Защото деноказването на правото за съда означава липса на право.

[stroitel]

Няма сила на присъдено нещо относно собствеността.

Ако има нотариален акт, но забрави да го приложи като доказатество -
очевидно ще му бъде отхвърлен иска.

Но ще изгуби ли собствеността си? НЯМА такъв вариант.

[stroitel]

А и не е казъл "Имотът не е на ищеца"- защото тогава трябва да каже на кое трето лице е, или да каже,че е на ответника.
Казъл е - "Нямам информация на кого е". Съдът не е длъжен /служебно начало/ да търси на кого е.
Но и затова той не може без доказателства да каже,че е на трето лице или на ищеца, или на ответника.И отхвърля иска - защото само носителя на правото може да се брани срещу неговото нарушаване.
А като не си доказъл,че си носител - отхвърля се иска.

[system]

Сериозно ли ? Я да помислим малко
След като ищецът претендира собственост пред съда, той е длъжен да представи своите доказателства. Непредставянето им в процеса поради "процесуална небрежност" води първо до недоказаност на претенцията и второ, до преклудиране възможноста да ги представи на по-късен етап в друг процес. Ако забрави да представи нотариалния акт като доказателство в процеса, съдът приема за усктановено, че ТОЙ НЕ Е СОБСТВЕНИК ! И ТОВА Е СЪЩИНАТА НА СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО ! Вашата теза просто обезсмисля самата идеа за силата на пресъдено нещо

[portokal]

Не си прав, Строителю.
Част от предмета и на негаторния, и на ревандикационния иск е въпросът дали ищецът е собственик (поне преобладаващото мнение е такова ).
"Недоказан" не значи, че се оставя вратичка за доказване в нов процес на същото нещо, а значи, че искът е отхвърлен веднъж завинаги като неоснователен. Съдът може да не е установил на кого точно е имотът - то няма и как, - но е установил в отношенията на ищеца и ответника, че имотът не е на ищеца. Това е достатъчно.

[stroitel]

Странна логика - никой не ми оспорва собственоста, няма други претенденти за имота, а съдът "ми отнема собственоста"
Щот съм бил забравил нотариалния акт.

Онзи заградил тупика и аз никога няма да мога да си вляза в имота - щот съм забравил нотариалния акт.
А и имало сила на присъдено нещо.

System - това е несериозно.

1.Ако това пречене / оградата в случая/ си стои и след влизане на решението в сила,то аз си завеждам нов иск, срещу същото лице, за периода от влизане на решението в сила до подаване на исковата молба /ще сложа н.а. /.
И иска ще ми бъде уважен - щото е за друг период.
2.А ако той си махне оградата - няма ново дело ,а съм постигнал резултата искан в старото.

Всъщност -ако изхождам от определенията на System за двата иска- ревандикция и негаторен, то след негаторен би могло да се води ревандикационен само ако в един момент ответника е променил волевия момент,ако от "пречене" е пристъпил към "владение".

Иначе не може,защото:
-пречещия не владее.Той не ти казва "Вън от имота".Той въобще не се интересува от твоя имот.
-а владещия не пречи - той направо те отрича - казва ти:"Махай се от имота".

Всъщност- благодаря ти System - получава се добър спор.
Обаче,аз влязох малко случайно в него и не съм подготвен с достатъчно писмени доказателства.
Искам почивка и утре продължаваме.
Приятна вечер.

[portokal]

Когато задавах въпроса, пропуснах да отбележа, че съдът беше отхвърлил негаторния иск не защото не е установено дали ответникът противозаконно пречи за упражняването на собственическото право от ищеца, а защото ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота и оттам насетне съдът въобще не се е занимал с въпроса има ли незаконно посягане върху правото на собственост.

Според преобладаващото мнение и реванд., и нег. искове имат за предмет по две неща:
- установяване със СПН дали ищецът е с-к;
- и осъждане - там съответно каквото е според иска.

Отхвърлят ли ти първата част, освен че само заради това ти отхвърлят и втората, но и си отрязан веднъж завинаги от нов иск за собственост срещу същия отв-к на същото основание - било пак негаторен, ревандикационен или просто установителен.
Новите пречещи действия в новия период щяха да имат значение само ако съдът беше установил, че си собственик, но ти беше отхвърлил в крайна сметка иска заради недоказаност на преченето - не на собствеността.

[system]

Странна логика - никой не ми оспорва собственоста, няма други претенденти за имота, а съдът "ми отнема собственоста"
Щот съм бил забравил нотариалния акт.

Онзи заградил тупика и аз никога няма да мога да си вляза в имота - щот съм забравил нотариалния акт.
А и имало сила на присъдено нещо.

System - това е несериозно.

1.Ако това пречене / оградата в случая/ си стои и след влизане на решението в сила,то аз си завеждам нов иск, срещу същото лице, за периода от влизане на решението в сила до подаване на исковата молба /ще сложа н.а. /.
И иска ще ми бъде уважен - щото е за друг период.
2.А ако той си махне оградата - няма ново дело ,а съм постигнал резултата искан в старото.

Всъщност -ако изхождам от определенията на System за двата иска- ревандикция и негаторен, то след негаторен би могло да се води ревандикационен само ако в един момент ответника е променил волевия момент,ако от "пречене" е пристъпил към "владение".

Иначе не може,защото:
-пречещия не владее.Той не ти казва "Вън от имота".Той въобще не се интересува от твоя имот.
-а владещия не пречи - той направо те отрича - казва ти:"Махай се от имота".

Всъщност- благодаря ти System - получава се добър спор.
Обаче,аз влязох малко случайно в него и не съм подготвен с достатъчно писмени доказателства.
Искам почивка и утре продължаваме.
Приятна вечер.

Логиката не е странна, а ПРАВНА.
Нали за да ви освободят "тупика", първо трябва да докажете, че сте собственик ? Как ще направите това, като си забравяте нотариалния акт ?
Това че никой не Ви оспорва собствеността, още нищо не означава. Съдът трябва сам да се увери, че сте собственик. А той се уверява на основание представени от Вас доказателства, в съответните процесуални срокове.

[Quicksilver]

Получи се доста разгорещен спор по темата.
Преди да пусна темата, аз бях на мнение, че ревандикационният иск ще е недопустим, защото не са налице нови обстоятелства във връзка с правото на собственост на ищеца. Положението е същото, каквото е било и при завеждането на негаторния иск. Но има ново обстоятелство във връзка с отнемането на владението, както сочи stroitel.
Вече ответникът владее. И аз си мисля, че макар установителната част на двата иска да е една и съща, все пак това са две различни хипотези. Фактическият състав е различен. По аргумент за по-силното основание, след като е допустимо да се конкурират две притезания, възникнали от еднакъв фактически състав, то ще е допустимо да се конкурират и две притезания, имащи само частично съвпадение на фактическия състав. Мисълта ми е за практиката на Върховния съд за кумулиране на деликтната с договорната отговорност. Едно лице разполага както с право на облигационен иск за вреди например по чл. 233 ЗЗД като наемодател срещу наемателя си, защото последният е унищожил наетата вещ / съборил е отдадената под наем къща/, така и с деликтния иск по чл. 45 ЗЗД, защото унищожаването на наетата вещ, няма нищо общо с договореното й ползване. Юридическият факт е един и същ - унищожаването на вещта, но исковете са два и ако съдът отхвърли единият, то другият въпреки това е допустима да бъде предявен, въпреки че и по двата иска ще се доказва едно и също. При негаторен иск - ревандикация същото е само при доказването правото на собственост, различното е доказването на пречене упражняване правото на собственост и доказване владението. А е налице и нов ЮФ -установяването на владение върху вещта от ответника.

[system]

нееееееее !
В установителната си част и двата иска по чл. 108 и 109 от ЗС са насочени към едно - установяване правото на собственост на ищеца. Другата част на исковете е в зависимост от основателността на първата.
Ако съдът вече е установил, че не сте собственик (а в отхвърлителното решение задължително има такава установителна част) под предлог, че тънрсите друга защита, да се домогвате да събаряте пресъденото нещо относно отричането на Вашата собственост.
ОСВЕН АКО ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ НЕ СЕ ФОРМИРА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО ОТНОСНО ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 108 И 109 ОТ ЗС. Но тогава се губи всякакъв стабилитет на съдебните актове по тези дела. Всяка от страните по всяко време може да вади истински или измислени доказателства и да започва процеси отново и отново.

[stroitel]

Сила на присъдено нещо по чл.109 ал.1 ЗС има само когато се предявява съвместно с друг иск,а именно :
- установителен иск за собственост + иск по чл.109 или;
- иск по чл.108 + иск по чл.109 или;
- по иска за определяне на граници /ал.2 на чл.109 –отм/, който пък иск задължително включва една от горните комбинации.

Т.е. – когато има спор за собственост.
Няма ли спор за собственост – остава “чистия” иск по 109 ал.1.

А при него няма сила на присъдено нещо защото:
Aко се окаже,че подалия исковата молба не може да докаже,че е собственик – забравил си е нот.акт-то съдът ще прекрати делото с определение – поради липса на процесуална легитимация на ищеца – само титуляра на вещното право има право да подава такъв иск.

“Окаже ли се,че формалната страна е ненадлежна,пред нея СЕ ЗАТВАРЯТ вратите на същинския исков процес –разрешаване на граждански спор със сила на присъдено нещо.”
“Ако процесулната легитимация липсва..съдът няма право да разгледа спора по същество, а е длъжен да прекрати делото”
/БГПП,Ж.Сталев,стр.153,изд.1994/.

Доколкото разгледах съдебната практика "комбинациите" се срещат често.
Има твърдения в теорията,че иска по 109 има СПН,като в подкрепа се прилага следнотоСР:

РЕШЕНИЕ № 1525 ОТ 8.07.1969 Г. ПО ГР. Д. № 1027/69 Г. НА I Г. О.

КОГАТО ПО ПРЕДЯВЕН ИСК ПО ЧЛ. 109, АЛ. 2 ЗС ВЪПРОСЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА СПОРНИЯ ИМОТ Е РАЗРЕШЕН С ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ, ТОВА РЕШЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА СОБСТВЕНОСТТА ИМА СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕ МОЖЕ С ВТОРИ ИСК ПО ЧЛ. 108 ЗС ДА СЕ ИСКА ПОВТОРНО ВЪПРОСЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА СЪЩИЯ ИМОТ ДА БЪДЕ РАЗРЕШЕН ПОВТОРНО МЕЖДУ СЪЩИТЕ СТРАНИ.

Следва да се приеме обаче за неоснователно искането за отмяна по реда на надзора на определението, с което съдът е прекратил производството по иска по чл. 108 ЗС. Както правилно е прието с посоченото определение на народния съд, с което е прекратено производството по иска по чл. 108 ЗС, въпросът за собствеността на частта от лозето, което ищецът по иска по чл. 109 ЗС претендира, че е негова, се разрешава и по иска по чл. 109 ЗС и затова не може с иск по чл. 108 ЗС ищецът да претендира да му бъде признато правото на собственост върху същия имот и по чл. 108 ЗС. Решението на съда по чл. 109 ЗС досежно правото на собственост на ищеца върху спорния имот има силата на пресъдено нещо и не може за същия имот ищецът да води отделен иск по чл. 108 ЗС. Поради тези съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на определението, с което производството на иска по чл. 108 ЗС е прекратено, е безпредметно. По тези съображения ВС намира за неоснователен протеста за отмяната по реда на надзора и на определението от 10.06.1968 г. по гр. д. № 188/1968 г. на Б. народен съд.

Но това е АЛ.2 -"комбинация",видно и от:

РЕШЕНИЕ № 102 ОТ 05.09.1958 Г. ПО ГР. Д. № 74/58 Г., ОСГК

ТОГАВА, КОГАТО ПО ИСКА, ОСНОВАН НА ЧЛ. 109, АЛ. 2 ЗС, ПРЕТЕНДИРАНАТА ГРАНИЧНА ЛИНИЯ МИНАВА НАВЪТРЕ В СЪСЕДНИЯ ИМОТ, ИСКАНЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРАНИЧНА ЛИНИЯ Е НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНО С ИСКАНЕТО ДА СЕ ПРИЗНАЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ РЕИВИНДИКИРАНЕТО НА ОНЗИ КЪС ОТ ИМОТА НА ОТВЕТНИКА, КОЙТО СЕ ЗАКЛЮЧАВА МЕЖДУ ПРЕТЕНДИРАНАТА ГРАНИЧНА ЛИНИЯ И ВЛАДЕНИЯ ОТ ИЩЕЦА ИМОТ ДО ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКА.

Затова аз не намирам основания да се откажа от досегашната си теза.

[system]

Не съм съгласен - САМИЯТ ИСК ПО ЧЛ. 109 ОТ ЗС (КАКТО И ТОЗИ ПО ЧЛ. 108 ОТ ЗС) СЪДЪРЖА УСТАНОВИТЕЛНА ЧАСТ. Недопустимо е съединяване на установителен иск за собственост с ревандикация или негаторка. Както впрочем е недопустимо и предявяването на установителен иск за собственост, когато може да се предяви осъдителен - напр. ревандикационен или негаторен.

[stroitel]

РЕШЕНИЕ № 1816 ОТ 10.11.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1456/1998 Г., V Г. О. НА ВКС

...
С определение от 4.10.1996 г. по гр. д. № 1111/96 г. на В. окръжен съд частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционния съд е оставена без уважение. Посочено е, че ищецът е предявил искове по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 109 ЗС по гр. д. № 783/91 г. затова, че ответниците владеят без правно основание 20 кв. м от дворното му място и с решението по посоченото дело, с което исковете са отхвърлени като неоснователни, е прието, че спорните 13 кв. м принадлежат на ответниците, като придаването на процесното място към имота на ищеца било неоснователно....

Не установителен с ревандикция,а
- ревандикция +109 или;
- установителен + 109;

Ако ответника не оспорва,че собствеността е моя - липсва правен интерес от установителен.
Но ако оспорва- тя става ПРЕДМЕТ на ДЕЛОТО - заедно с пречещите действия.

[Quicksilver]

Ако за същия имот / апартамент/ се предяви деликтен иск за извършени повреди в имота, ще бъде ли и той допустим, след като съдът вече със СПН е отрекъл собствеността на ищеца върху имота по разгледания вече негаторен иск. При деликтния иск пак трябва да се доказва собственост на същия имот между същите страни. Искането обаче е вече друго - търси се обезвреда за претърпени вреди. Според мен СПН-то по негаторния иск не трябва да се взима предвид относно доказването на собствеността на ищеца по деликтния.