помощ, колеги:)

[petyo.petkov]

здравейте колеги! ще съм много благодарен за вашето мнение по следния казус (предварително се извинявам ако повтарям тема,по която вече е писано,но все още съм "новобранец" във форума) та казуса е следния: обжалваме решение на първоинстанционния поради частичното уважение на иска ни и пълното отхвърляне по отношение на лихвите. втората инстанция ни уважава изцяло по иска, но отново отхвърля този за лихвите. общата сума за лихвите, които претендираме по чл.86 е 3000 лв. касационното обжалване поне на мен ми се вижда малко мираж, но един колега подхвърли, че някъде бил срещал тълувателно на ВКС (естествено не си спомняше конкретни данни за него:), а аз не можах да открия такова) в тази връзка по смисъла, на което акцесорния иск по 86 е зависим от обжалваемостта на основния, т.е. ако цената на основния иск подлежи на касация, както е в моя случай, то би следвало да може да обжалвам и само по отношение на лихвите. някой друг освен моя колега да знае за такова тълкувателно решение или поне да ми предложи някаква полезна практика в тази насока. благодаря предварително!

[kpavlova]

аз за тълкувателно решение не се сещам.Това, което съм виждала са определения на ВКС. Ако искът е обусловен /акцесорния/от съединения с него иск/ за главното вземане/ и искът за главното вземане е предмет на касационна жалба, то това съотношение на обусловеност би наложило допустимост на касационната проверка и по обусловения иск. Когато обаче решението по главния иск е влязло в сила, струва ми се недопустим касац.контрол.Т.е. нужно Ви е : 1. допустим касац.контрол за обуславящия иск/ вземането / 2.упражнено право на касац.жалба, респ.невлязло в сила решение по обуславящия иск, за да искате от касацията да провери решението и по акцесорното вземане/обусловения иск/

[petyo.petkov]

благодаря за отговора. аз също споделям вашето мнение и с риск да стана нахален може ли да ме насочите към някое конкретно определение на вкс

[petyo.petkov]

благодаря и на вас колега ykostov точно тъкмо помолих колежката kpavlova и видях поста ви още веднъж много благодаря и на двама ви!

[kpavlova]

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 39 ОТ 08.02.2002 Г. ПО ГР. Д. № 437/2001 Г., 5-ЧЛ. С-В, ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2002 г.
ПРЕТЕНДИРАНАТА ЗАКОННА ЛИХВА ВЪРХУ СУМАТА, ПРЕДМЕТ НА ИСК ЗА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ С ЦЕНА ДО 1 000 ЛЕВА, НЕ СЕ ВКЛЮЧВА В ТАЗИ ЦЕНА, КАТО АКЦЕСОРНА ПРЕТЕНЦИЯ И ПОРАДИ НЕОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО ПО ОСНОВНАТА ПРЕТЕНЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КАСАЦИОННИЯ КОНТРОЛ.
Чл. 218а, б. „а“ ГПК

Докладчик зам.- председателят на ВКС Благовест Пунев
Жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на ВКС, II-ро г. о. е приел, че се касае до иск за парично вземане с цена до 1 000 лева, който попада под ограничението за касационен контрол, предвидено в чл. 218а, б. „а“ ГПК.
Определението е законосъобразно.
Касаторът „Национална служба по заетостта“ е предявил против ответника „О“ ЕАД ­ гр. П. иск за сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение, получено на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 1.09.1999 г. до окончателното й изплащане. Второинстанционният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е бил уважен искът и е постановил ново, с което го отхвърлил. Последното е било обжалвано от ищеца пред ВКС, при което законосъобразно е прието от състава на II г. о., че то е необжалваемо, тъй като попада под изключението на чл. 218а, б. „а“ ГПК за обжалваемост пред касационната инстанция ­ постановено е от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция по иск за парично вземане с цена на иска 1 000 лева. Претендираната законна лихва върху тази сума, като акцесорна претенция не се включва в цената на иска и поради необжалваемостта на решението по основната претенция, не може да има значение за приложението на касационния контрол. Поради това, като е оставил без разглеждане касационната жалба, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 29 ОТ 19.02.2003 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 36/2003 Г., 5-ЧЛ. С-В НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2003 г.
ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ НА ОКРЪЖЕН СЪД ПО ИСК ЗА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ С ЦЕНА ДО 5 000 ЛВ., ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, КОГАТО Е СЪЕДИНЕН С УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОР

Чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК


Докладчик съдия Борислав Белазелков

В обжалвания акт е прието, че въззивното решение е постановено по иск за парично вземане с цена на иска до 5 000 лв., което съгласно измененията в ГПК, публ. в ДВ, бр. 105/2002 г., не подлежи на касационно обжалване. Искът за паричното вземане е предявен като частичен, но за обжалваемостта на решението е без значение размерът ма цялото вземане, меродавен е размерът на предявената с иска част, съгласно т. 1, ТР № 1/2001 г. ОСГК от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г.
Върховният касационен съд, Петчленен състав, намира че правилно и в съответствие с изискванията на закона е прието, че въззивното решение е постановено по иск за парично вземане с цена на иска до 5 000 лв. Такова решение не би подлежало на касационно обжалване, съгласно измененията на чл. 218а, б. „а“ ГПК, ДВ, бр. 105/2002 г.
Решението на въззивния съд по иска за парично вземане, обаче е обусловено от решението му по приетия за съвместно разглеждане обективно съединен иск за прогласяване частичната нищожност на договора за кредит. Разглежданият установителен иск не е за парично вземане. Решението по този иск подлежи на касационно обжалване. Налице е връзка между двата иска, като решението по иска за паричното вземане зависи от решението по иска за частична нищожност. Тази връзка по обусловеност препятства възможността въззивното решени по иска за парично вземане да влезе в сила, преди влизане в сила на същото решение по иска за частична нищожност. Това, като и наложителността решението по иска за частична нищожност, обосновава обжалваемостта на цялото въззивно решение пред Върховния касационен съд.

[system]

Без да оспорвам мнението на колегите, нека все пак уточним, че вземането с правно основание чл. 86 от ЗЗД НЕ Е ЛИХВА, а ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА. А неговият размер се определя съобразно законната лихва - т. е основният лихвен процент плюс 10 пункта.
В тази връзка, акцесорноста на исковите претенции не е задължителна. Основателноста на иска за парично вземане не обуславя основателност на иска по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава - напр. ако не сте отправили покана (при липса на срок), тогава длъжникът не е в забава и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД не се дължи.

[Pink_Floyd]

вземането с правно основание чл. 86 от ЗЗД НЕ Е ЛИХВА, а ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА.

И че при поредността за погасяването на парични задължения, който са свързани с едно и също основание - главница, лихва и разноски, обзщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се погасява преди главницата, така както е предписано в чл. 72 ЗЗД?! Само че надали законодателят през 1951 г. при уреждане правилата за поредност при погасяване на главните и акцесорните парични задължения - чл. 72 ЗЗД, е изключвал "лихвата", т. е. обезщетението за причинени вреди поради неизпълнение на парично задължение във времево отношение, уредено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.