Колеги, моля Ви за помощ:
В сп. "Адвокатски преглед" от края на миналата година-след август беше публикувано Решение № 421/2004г. по гр.д.№ 708/2003г. на ВКС, ІІ Г.О.Третира продажба на недвижимости между съсобственици на различни части от един имот. Освен че ми е необходимо СПЕШНО за утре сутрин, вярвам, че ще представлява интерес като практика на ВКС за колегите, които не са запознати с неговото съдържание. МОЛЯ, ако някой от Вас има възможност, да го публикува в сайта!!! Няма го в АПИС, а нямам друга възможност за издирването му.
Благодаря предварително за помощта!
- Дата и час: 12 Дек 2024, 18:07 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Решение № 421/2004г. по гр.д.№ 708/2003г. на ВКС, ІІ Г.О.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Решение № 421/2004г. по гр.д.№ 708/2003г. на ВКС, ІІ Г.О
Заповядайте колега :)
РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 31.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 708/2003 Г., II Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2004 г.
КОГАТО ВЪРХУ ДВОРНОТО МЯСТО СА ПОСТРОЕНИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА СГРАДА И ВСЯКА СГРАДА ПРИНАДЛЕЖИ НА ОТДЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ И СЕ ПОЛЗВА ОТ ТЯХ САМОСТОЯТЕЛНО, А ЗЕМЯТА Е СЪСОБСТВЕНА САМО МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЕДНАТА СГРАДА, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ ВЪРХУ ДВОРНОТО МЯСТО ИМА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ЗА ВСИЧКИ СОБСТВЕНИЦИ НА ОТДЕЛНИТЕ ЖИЛИЩА. СОБСТВЕНИК В ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ МОЖЕ ВАЛИДНО ДА СЕ РАЗПОРЕДИ С ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ДВОРНОТО МЯСТО В ПОЛЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА СГРАДАТА, ЗА КОЯТО ЗЕМЯТА НЕ Е ОБЩА ЧАСТ.
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Чл. 38 ЗС
Докладчик съдия Веска Райчева
С обжалваното решение, въззивният съд е обявил за нищожен договор за дарение по силата на което ответницата Б. Г. е дарила на жалбоподателите ответници по иска М. и В. 0,53 ид. части от дворно място в гр. Варна. Съдът е приел, че сделката има невъзможен предмет и е нищожна с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като дворното място, идеална част от което е подарена, има характер на обща част на съществуващата в същото етажна собственост и не може да бъде предмет на сделка.
Този извод на съда е неправилен и не съответствува на събраните по делото доказателства. Установено е по делото, че в дворното място, идеална част от което е предмет на атакуваното дарение, са изградени две жилищни сгради-едноетажна такава, съсобственици на която са жалбоподателите и двуетажна такава, етажни съсобственици в която са ответниците по жалбата. Последните са собственици и на съответните идеални части от дворното място, а жалбоподателите притежават само идеални части от правото на строеж върху същото, като с атакуваното дарение ответницата Б. Г. им е дарила част от притежаваните от нея идеални части от дворното място. При тези данни съдът неправилно е приел, че дворното място е обща част на етажните собственици, чийто обекти се намират в двуетажната жилищна сграда, а именно Г. и М. ищци по делото и Б. Г. ответник. В случая не може да се приеме, че върху дворното място има етажна собственост за всички собственици на отделните жилища. Налице е етажна собственост само за двуетажната жилищна сграда. Малката сграда е самостоятелна собственост само на жалбоподателите и за нея няма етажна собственост по отношение на дворното място. Ответницата Б. Г. е могла да дари валидно част от собствените си идеални части от дворното място на собствениците на сградата, за която земята не е обща част. При възникване на етажната собственост, като последица от това съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС обща на всички собственици е земята, върху която е построена сградата и в този случай разпореждането с идеална част от тази обща част от някой от етажните собственици би било недопустимо от закона. Видно от изложените по-горе съображения в дворното място в случая има две сгради, които принадлежат на различни собственици и по отношение собствениците на едноетажната сграда не е възникнала етажна собственост по отношение на земята. При това положение собственик на обект от сградата в етажна собственост може да се разпореди с част от притежаваната от него идеална част от дворното място в полза на собственици на сградата, която не е част от етажната собственост. Предметът на сделката е възможен и предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 31.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 708/2003 Г., II Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2004 г.
КОГАТО ВЪРХУ ДВОРНОТО МЯСТО СА ПОСТРОЕНИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА СГРАДА И ВСЯКА СГРАДА ПРИНАДЛЕЖИ НА ОТДЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ И СЕ ПОЛЗВА ОТ ТЯХ САМОСТОЯТЕЛНО, А ЗЕМЯТА Е СЪСОБСТВЕНА САМО МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЕДНАТА СГРАДА, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ, ЧЕ ВЪРХУ ДВОРНОТО МЯСТО ИМА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ЗА ВСИЧКИ СОБСТВЕНИЦИ НА ОТДЕЛНИТЕ ЖИЛИЩА. СОБСТВЕНИК В ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ МОЖЕ ВАЛИДНО ДА СЕ РАЗПОРЕДИ С ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ДВОРНОТО МЯСТО В ПОЛЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА СГРАДАТА, ЗА КОЯТО ЗЕМЯТА НЕ Е ОБЩА ЧАСТ.
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД
Чл. 38 ЗС
Докладчик съдия Веска Райчева
С обжалваното решение, въззивният съд е обявил за нищожен договор за дарение по силата на което ответницата Б. Г. е дарила на жалбоподателите ответници по иска М. и В. 0,53 ид. части от дворно място в гр. Варна. Съдът е приел, че сделката има невъзможен предмет и е нищожна с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като дворното място, идеална част от което е подарена, има характер на обща част на съществуващата в същото етажна собственост и не може да бъде предмет на сделка.
Този извод на съда е неправилен и не съответствува на събраните по делото доказателства. Установено е по делото, че в дворното място, идеална част от което е предмет на атакуваното дарение, са изградени две жилищни сгради-едноетажна такава, съсобственици на която са жалбоподателите и двуетажна такава, етажни съсобственици в която са ответниците по жалбата. Последните са собственици и на съответните идеални части от дворното място, а жалбоподателите притежават само идеални части от правото на строеж върху същото, като с атакуваното дарение ответницата Б. Г. им е дарила част от притежаваните от нея идеални части от дворното място. При тези данни съдът неправилно е приел, че дворното място е обща част на етажните собственици, чийто обекти се намират в двуетажната жилищна сграда, а именно Г. и М. ищци по делото и Б. Г. ответник. В случая не може да се приеме, че върху дворното място има етажна собственост за всички собственици на отделните жилища. Налице е етажна собственост само за двуетажната жилищна сграда. Малката сграда е самостоятелна собственост само на жалбоподателите и за нея няма етажна собственост по отношение на дворното място. Ответницата Б. Г. е могла да дари валидно част от собствените си идеални части от дворното място на собствениците на сградата, за която земята не е обща част. При възникване на етажната собственост, като последица от това съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС обща на всички собственици е земята, върху която е построена сградата и в този случай разпореждането с идеална част от тази обща част от някой от етажните собственици би било недопустимо от закона. Видно от изложените по-горе съображения в дворното място в случая има две сгради, които принадлежат на различни собственици и по отношение собствениците на едноетажната сграда не е възникнала етажна собственост по отношение на земята. При това положение собственик на обект от сградата в етажна собственост може да се разпореди с част от притежаваната от него идеална част от дворното място в полза на собственици на сградата, която не е част от етажната собственост. Предметът на сделката е възможен и предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
- Гери
Re: Решение № 421/2004г. по гр.д.№ 708/2003г. на ВКС, ІІ Г.О
Гери, сърдечно Ви благодаря за среднощната помощ! Лек, спорен и успешен ден! С уважение... и мисълта, че колегиалност има....
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта