начало

Двама нови граждански съдии встъпиха в Софийския апелативен съд Двама нови граждански съдии встъпиха в Софийския апелативен съд

Закон за Българския език???

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Закон за Българския език???

Мнениеот manol » 29 Юли 2008, 22:18

В кой нормативен документ се регламентира задължителната употреба на българския език при надписи,в официални случаи и т.н.
че не мога да открия :oops:
manol
Младши потребител
 
Мнения: 96
Регистриран на: 23 Апр 2006, 09:59

Мнениеот karanedeff » 29 Юли 2008, 22:36

Конституцията - чл. 3
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот manol » 29 Юли 2008, 22:43

karanedeff написа:Конституцията - чл. 3

ее имаше т нещо друго,наредба ли,закон ли..
manol
Младши потребител
 
Мнения: 96
Регистриран на: 23 Апр 2006, 09:59

Мнениеот DEKAH » 29 Юли 2008, 22:58

Хубав проект, който няма да види бял свят в близките стотина години. Познайте защо.

ПРОЕКТ на Закон за българския език (№ 454-01-40 от 26.05.2004 г.)
Вписан в регистъра на ХХХIХ НС на 26.05.2004 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда задължителната употреба, пътищата за регулиране съхраняването, обогатяването и развитието на българския език.
Чл. 2. Официалният език в Република България е съвременният български книжовен език (за краткост ще бъде наричан по-нататък български език).

(1) Официалният език е национална ценност, част от културното наследство на България и Европа;

(2) Държавните органи, местните власти и гражданите са длъжни да го защитават, да полагат грижи за опазването, насърчаването и развитието на съвременния български книжовен език.
Чл. 3. Графичната система на съвременния български книжовен език е кирилицата с промените от 1945 г.

(1) Замяната на кирилицата с латиница или с други знаци се допуска в следните случаи:

1. По изключение или при необходимост за научни нужди, за нуждите на далекосъобщенията и др., предназначени за чужбина;

2. Надписи на латиница или друга писменост на табели на населени места, улици и др. обекти, вкл. търговски са допустими само като дублиращи кирилицата и се поставят задължително под тях;

3. Надписи на чужди фирми, фирмени (маркови) надписи на вносни изделия, вкл. в рекламата им.
Чл. 4. Изучаването на българския език е право и задължение на всеки български гражданин.
Чл. 5. Българските граждани, за които българският език не е майчин, имат право наред с официалния език да изучават и ползват и своя майчин език по ред, определен в Закона за народната просвета и др. специални закони.
Глава втора

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА УПОТРЕБА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Чл. 6. Официалният съвременен български книжовен език е задължителен:

(1) За държавната и местна администрация:

1. Администрацията е длъжна да изпълнява служебните си задължения и да издава, публикува, разпространява нормативни или други видове актове, документи, съобщения и кореспонденции само на официалния език, доколкото друго не е предвидено в специален закон.

2. При назначаването на служба в държавната или в местната администрация задължително се полага изпит по български език за проверка на езиковата култура - писмен и устен.

(2) Всички организации, институции, предприятия фирми извършват своята дейност, водят кореспонденцията си на територията на страната и пазят своите финансови и технически документи на официалния съвременен български книжовен език.

(3) За органите на съдебната власт, прокуратурата и следствието:

1. При назначаването на магистрати, прокурори, следователи, съдебни заседатели, съдебни служители задължително се проверява езиковата култура на кандидатите.

2. Съдебното производство се води на официалния български език. При незнанието му, съдът назначава служебно преводач.

(4) За образованието:

1. Обучението в държавните и частни учебни заведения, детски градини и ясли се извършва на български език, доколкото изключения не са предвидени в специален закон.

(5) За средствата за масова информация:

1. Средствата за масово осведомяване разпространяват информация на официалния език, доколкото изключения не са предвидени в ЗРТ .

2. Ако информацията е на чужд език, тя се превежда на официалния език.

3. Чистотата и богатството на българския език в медиите се насърчават от държавата.

(6) За търговията:

1. Всички договори, по които едната страна е български субект, се сключват на официалния език. Контролът върху тях се упражнява от Инспектората по търговията към Министерство на икономиката и от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителя;

2. Упътванията и съдържанието към всички стоки, продавани на територията на страната се превеждат на официалния език;

3. Всички сделки между физически и/или юридически лица се сключват на официалния език. При необходимост се прави превод на чужд език.

(7) В армията - всички дейности се осъществяват на официалния български език.

1. Назначенията на офицери и други лица във въоръжените сили включват задължителна проверка на езиковата им култура.

(8) Политическите партии и обществените организации изготвят и публикуват своите устави и програми, цялата си документация и рекламни материали, а също дейността и публичните си прояви на български език.

(9) Всички публични и частни дейности се извършват на официалния език.
Глава трета

ЗАЩИТА, НАСЪРЧАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Чл. 7. Защитата на българския език включва:

(1) Грижа за правилната езикова употреба, както и създаване на условия за правилното развитие на езика като средство за комуникация между българските граждани.

(2) Противодействие срещу вулгаризмите.

(3) Разпространението на знанието за езика и неговата роля върху културата.

(4) Световното поощрение на българския език като неделима част от българската и европейската култура.

(5) Насърчаване на часовете по български език в училищата вътре и извън България.

(6) Насърчаване чистотата и богатството на българския език в средствата за масова информация;
Чл. 8. (1) Задължително е преподаването на български език във всички форми и степени на средното образование във всички видове училища, включително в най-горния клас и курс;

(2) Задължително е преподаването на българска литература, история, география в специализираните и други училища за изучаване на чужди езици. Преподаването на посочените предмети се осъществява на български език.
Чл. 9. Учебниците трябва да бъдат написани на достъпен и разбираем български език, с изключение на тези по чуждите езици.
Чл. 10. (1) Изучаването на чужди езици, вкл. майчин език се осъществява по ред и условия, определени от Закона за народната просвета и утвърдени програми от министъра на образованието и науката.

(2) Часовете по чужди езици не могат да надвишават часовете по български език, освен в специализираните училища за изучаване на чужди езици.
Чл. 11. (1) Телевизионните и радиооператори излъчват предавания на чужд език само по образователни програми за изучаване на чужд език или по програми, предназначени за чужбина.

(2) Други програми на чужд език се излъчват само с разрешение на Съвета за електронни медии съобразно Закона за радио и телевизия.
Чл. 12. (1) Допуска се ползването на чужди думи и изрази, когато не могат да бъдат заменени с равностойни съответствия в българския език и са станали съставна част от българския език. Изключение в това отношение представляват специализираните терминологични думи и изрази.

(2) Наименованията на чуждестранните фирми, патенти и стоки се запазват на съответния език.
Чл. 13. Съвременният български книжовен език се обогатява с нови изрази и думи чрез народното творчество, достиженията на литературата и науката.
Чл. 14. Изрази и думи от други езици се заменят с българските им съответствия или с такива, които възпроизвеждат техния смисъл.
Чл. 15. Използването на диалектни думи и изрази е допустимо в литературните произведения и в журналистиката, както и в разговорната реч.
Чл. 16. Утвърдените нови изрази и думи се включват в речниците на българския език.
Чл. 17. Не се допуска използването на вулгаризми и други нецензурни думи и изрази в публичната реч и в средствата за масова информация.
Чл. 18. Насърчаването на съхраняването и развитието на българския език се осъществява от държавата чрез:

(1) Административни и други законосъобразни стимули.

(2) Данъчни облекчения и преференции.

(3) Финансови помощи за програми и проекти, свързани с опазването и развитието на българския език.
Глава четвърта

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА ОПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Чл. 19. Създава се специален държавен орган към Министерския съвет - Национален съвет за опазване и развитие на българския език (НСОРБЕ), който изготвя правилник за организацията и дейността си и:

(1) Следи за изпълнението на политиката в областта на изучаването, употребата и чистотата на официалния език.

(2) Установява тенденциите за запазване на официалния език и одобрява езиковите норми, правописа, пунктуацията, употребата на чуждите думи и термини, както и създаването на нови думи и изрази, за което издава специален информационен бюлетин.

(3) Следи за спазване на законовите разпоредби по този закон, при нарушение сигнализира съответните органи и/или налага глоби.

(4) Осъществява проверка и надзор на всички законови и подзаконови актове, които имат или могат да имат отношение към конституционните права на българските граждани във връзка с българския език.

(5) Представя пред Народното събрание ежегодни и извънредни доклади относно спазването на закона, налагащите се тенденции и извършените от Съвета проверки и проучвания, както и наложените наказания или стимули.

(6) Предлага мерки за стимулиране и насърчаване употребата и развитието на българския език.
Чл. 20. Националният съвет се състои от 13 членове.

(1) Трима от членовете се избират от научната общност на специалистите по българско езикознание и литература, трима от членовете се предлагат от МОН из средите на най-изявените учители по български език и литература, трима - от Съюза на българските писатели, двама - от СБЖ и двама - от Съюза на юристите.

(2) Националният съвет избира от своя състав председател и секретар чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство за срок от една година.

(3) Председателят и секретарят могат да бъдат преизбирани за не повече от два последователни мандата.
Чл. 21. Мандатът на Националния съвет е пет години.
Глава пета

АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Чл. 22. За нарушаване на закона се налагат наказания по Закона за административните нарушения и наказания.

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от упълномощени от НСОРБЕ лица, от областните управители или от кметовете на общините, които отговарят за контрола и спазването на закона.

(2) Ръководителите на ведомства, предприятия и организации отговарят за прякото изпълнение на Закона за българския език и търпят санкции при нарушаването му.
Чл. 23. Въз основа на актовете председателят на НСОРБЕ или упълномощени от него членове на Съвета издават наказателни постановления и/или налагат глоби според системността и степента на нарушението:

а) от 50 до 500 лв.;

б) от 500 до 1 000 лв.;

в) от 1 000 до 2 000 лв.
Чл. 24. Актовете и наказателните постановления се издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 25. (1) Длъжностни лица, които отказват да изпълняват разпоредбите на закона, се отстраняват временно от длъжност или се освобождават с решение на НСОРБЕ.

(2) Решението за освобождаване подлежи на съдебен контрол.
Глава шеста
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Този закон се приема въз основа на чл. 3 и чл. 36, ал. 3 от Конституцията на Република България.
§ 2. Законът влиза в сила три месеца от обнародването му в "Държавен вестник".
§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Мотиви към проекта .
Източник: Народното събрание
Вносител/и:
Група народни представители
Елка Атанасова, Огнян Сапарев, Николай Чуканов, Теодора Литрова,
Анелия Атанасова

МОТИВИ към проекта на Закон за българския език (№ 454-01-40 от 26.05.2004 г.)


Българският език е неотменна част от българската държавност и като естествен градивен елемент на нацията следва да бъде приоритет на държавната политика. В това му качество той се явява част от националното историческо и културно наследство, което предопределя грижата на държавата за неговото опазване, съхранение и развитие.

От друга страна в отговор на изискванията на Конституцията на Република България , според която в срок от три години от приемането й (12.07.1991 г.) е трябвало да бъде приет такъв закон (§ 3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби), а чл. 36, ал. 3 изрично разписва, че случаите, в които се ползва само официалният език, "се посочват в закона". До момента такъв закон не е приет.

Освен това предлаганият законопроект е естествено следствие и продължение на тенденциите, очертани от Европейската година на езиците - 2001 г., които насочиха вниманието към насърчаване съхранението и развитието на националните и други езици като изключително важни за запазване традициите и културното богатство на Европа и в тон с чл. 22 от Хартата на ЕС за основните права.

Предлаганият проектозакон развива конституционните принципи, че официалният език в Републиката е българският книжовен език и като национална ценност той е неизменна част от националната и европейска култура. Графичната система на езика е кирилицата.

Уредени са случаите на задължително използване на официалния български книжовен език, както и пътищата за неговото опазване, съхранение и развитие. Предлагат се възможности за насърчаване на публичните и частни субекти при развитие на дейности, касаещи езиковата култура.

Предвижда се създаване на специализиран държавен орган - Национален съвет за опазване и развитие на българския език. На него се възлагат контролни функции върху реализацията на политиката в областта на изучаването, употребата и чистотата на официалния език. В същото време той следи за развитието на езика в съответствие с езиковите норми и изискванията на времето.

Вносители: Елка Анастасова, Огнян Сапарев, Николай Чуканов, Теодора Литрова, Анелия Атанасова
Източник: Народното събрание
Вносител/и:
Група народни представители
Елка Атанасова, Огнян Сапарев, Николай Чуканов, Теодора Литрова,
Анелия Атанасова
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
Аватар
DEKAH
Активен потребител
 
Мнения: 2284
Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
Местоположение: Бургас

Мнениеот lexy21 » 29 Юли 2008, 23:27

Има ли такова понятие като "нормативен документ"? :D
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Мнениеот blossom » 30 Юли 2008, 09:59

В правото не, но в медиите се среща ежедневно - значи за народа има, както ние сме "юридически лица".
blossom
Потребител
 
Мнения: 202
Регистриран на: 20 Сеп 2007, 12:24

Re: Закон за Българския език???

Мнениеот DrazniteL » 30 Юли 2008, 10:30

---
Последна промяна DrazniteL на 19 Дек 2011, 13:35, променена общо 1 път
DrazniteL
Потребител
 
Мнения: 106
Регистриран на: 05 Юли 2008, 14:51

Re: Закон за Българския език???

Мнениеот prnedev » 30 Юли 2008, 12:20

manol написа:В кой нормативен документ се регламентира задължителната употреба на българския език при надписи,в официални случаи и т.н.
че не мога да открия :oops:


Без да съм сигурен какво точно търсите, обикновено във всяка общинска наредба за рекламно-информационната дейност има подобен текст:

"Чл. 2 /ал. 1/ Рекламно - информационните елементи се разполагат върху рекламно-информационните носители.

/ал. 2/ Всички РИН на територията на общината, независимо от техния вид, собственост или собственост на мястото, където са поставени, трябва:

- да отговарят на изискванията на тази наредба;
- да не нарушават условията на обитаване на градската среда, включително произвеждане на вибрации, шум и светлина над допустимите норми, да не създават рискови условия за безопасността на движението;
- да са пожаро- и електрообезопасени, ако са светещи или осветени.
- да не закриват други РИН или елементи от архитектурния вид на сградите;
- да бъдат поддържани в състоянието, в което са разрешени, по отношение тяхната безопасност, вид, чистота и функция от физическото или юридическото лице – техен собственик;
- да съдържат отбелязани името, телефона и адреса на юридическото или физическо лице, на което е издадено разрешението за поставяне от Общината, ако такова е изискуемо по реда на тази наредба;
- да бъдат изработени от трайни материали, устойчиви на вятър и други атмосферни условия, съгласно изискванията на съответните стандарти;
- да не бъдат монтирани върху сграда, имот или съоръжение без писмено съгласие на техния собственик, както и върху сгради и съоръжения, статута и експлоатацията на които се определя с други закони, без съгласуване със съответното министерство или ведомство, което ги стопанисва.
- да не бъдат монтирани върху незаконно построени и неподдържани в добро състояние сгради, освен ако поставянето им цели и подобряване естетическия вид на сградата.

/ал. 3/ Всички РИЕ на територията на общината, независимо от техния вид, собственост или собственост на мястото, където са поставени, трябва:

- ако съдържат текст, той да бъде изписан на български книжовен език. Текстовете на чужд език се изписват с размер на шрифта, не по-голям от българския. Изключение се допуска само за регистрирана търговската марка или фирмен знак с доказана международна популярност и наличие на съответните документи.
- да не са с форма, цвят, съдържание, символи и шрифтови надписи, прилагани или наподобяващи елементи от системата за регулиране на движението по пътищата;
- да не рекламират забранени за употреба вещества и препарати с наркотично или стимулиращо действие, лекарствени средства, за които има забрана или ограничения, предвидени в специални нормативни актове; полезни свойства на тютюневи изделия или алкохолни напитки, порнографски материали, оръжие и боеприпаси в нарушение на чл. 55 от Закона за здравето;
- да не съдържат заблуждаваща и непочтена реклама и информация по смисъла на чл. 38 и чл. 39 от Закона за защита на потребителите;
- да не накърняват правата и доброто име на физически или юридически лица, както и да не рекламират стоки или услуги посредством твърдения за недостатъци на други стоки и услуги;
- да не пропагандират, под каквато и да е форма, омраза, насилие, расова и етническа или политическа нетърпимост;
- да не рекламират несъществуващи качества на стоки и услуги или приписват несъществуващи недостатъци или услуги на конкурентите;
- да не рекламират определена религия или религиозна общност;
- да не се използват за извършването на политическа агитация, освен в случаите, предвидени в закон;
- да не се използва националното знаме за фирмена реклама;

/ал. 4/ В някои случаи РИН и РИЕ могат да бъдат свързани в единна композиция- фирмен тотем (специални надписи, емблеми, фирмени знаци, декоративна пластика с рекламно-информационни функции, знамена и др). В такива случаи те трябва да отговарят едновременно на изискванията на ал. 2 и ал. 3. "


Текста горе, е на община В.Търново
prnedev
Активен потребител
 
Мнения: 1956
Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
Местоположение: София/Велико Търново


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 67 госта


cron