ТР № 1/2002 г. на ВКС на Р. България

[manol]

Може ли да го пейстне някой!!!!

[pokerman]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 06.12.2002 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г., ОСГК НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2002 г.

1. ПОРОЧНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ СА ОТМЕНЯЕМИ. КВАЛИФИЦИРАНЕТО ИМ КАТО НИЩОЖНИ Е ДОПУСТИМО САМО ПО КРИТЕРИИТЕ НА ТЗ. НЕДОПУСТИМО Е КВАЛИФИЦИРАНЕТО НА РЕШЕНИЯТА КАТО УНИЩОЖАЕМИ.
2. НИЩОЖНОСТ НА РЕШЕНИЕТО НА ОС МОЖЕ ДА СЕ РЕЛЕВИРА ЧРЕЗ ИСК ПРЕД КОМПЕТЕНТНИЯ ОКРЪЖЕН СЪД БЕЗСРОЧНО. ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЕДИНЕН С ИСК ПО ЧЛ. 74 ТЗ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ НА КОНСТИТУТИВНИЯ ИСК ЗА КОЙТО ВАЖАТ СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 74, АЛ. 2 ТЗ.
3. ПОРОЧНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ОС ПОДЛЕЖАТ НА ОТМЯНА ЧРЕЗ КОНСТИТУТИВНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 74 ТЗ ИЛИ МОЖЕ ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНА ТЯХНАТА НИЩОЖНОСТ. ПОРОЧНИТЕ ВПИСВАНИЯ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР ПОДЛЕЖАТ НА УСТАНОВЯВАНЕ ЧРЕЗ САМОСТОЯТЕЛЕН ИСК ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС. СЪЕДИНЯВАНЕТО НА ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ НА РЕШЕНИЕТО НА ОС С ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОРОЦИ ПРИ ВПИСВАНЕТО МУ Е ДОПУСТИМО. ДОПУСТИМО Е И СЪЕДИНЯВАНЕТО НА ИСК ПО ЧЛ. 74 ТЗ С ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОРОЦИ ПРИ ВПИСВАНЕТО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ НА ИСКА ПО ЧЛ. 74 ТЗ. ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОНСТИТУТИВНИЯ ИСК СЛЕДВА ДА БЪДЕ СПАЗЕН ПРЕКЛУЗИВНИЯТ СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕТО МУ.
4. ИСКЪТ ПО ЧЛ. 74 ТЗ Е СПЕЦИАЛЕН. ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕГОВИЯ ПРЕДМЕТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДЯВЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 71 ТЗ. ДОПУСТИМО Е КУМУЛАТИВНОТО СЪЕДИНЯВАНЕ НА ДВАТА ИСКА, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТОЗИ ПО ЧЛ. 74 ТЗ СЛЕДВА ДА Е СПАЗЕН ПРЕКЛУЗИВНИЯТ СРОК.
5. ПОТЕСТАТИВНОТО ПРАВО ДА ИСКА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО НА ОС Е ПРЕДОСТАВЕНО НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО. НЕДОПУСТИМО Е ПРИВЛИЧАНЕТО НА ПОДПОМАГАЩА СТРАНА В ПРОЦЕСА.
6. НЕ Е ДОПУСТИМО ЧРЕЗ ИЗМЕНЕНИЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 74, АЛ. 1 ТЗ ДА СЕ ВЪВЕЖДАТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА НЕПРАВИЛНОСТ НА РЕШЕНИЕТО НА ОС СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 74, АЛ. 2 ТЗ.
7. ДОПУСТИМО Е СЪЕДИНЯВАНЕ НА ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 75, АЛ. 2 ТЗ И ЧЛ. 74 ТЗ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ.
8. ПРОИЗНАСЯНЕТО ПО ПОРОЦИ НА РЕШЕНИЕТО НА ОС, КОИТО НЕ СА РЕЛЕВИРАНИ, Е НЕДОПУСТИМО.
9. НЕДОПУСТИМА Е ПОСЛЕДВАЩАТА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО ЗА СВИКВАНЕ НА ОС, АКО Е ЗАПОЧНАЛА ПРОЦЕДУРАТА ПО УВЕДОМЯВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. МЕЖДУВРЕМЕННАТА ОТМЯНА НА ТОВА СВИКВАНЕ НЕ СЕ ОТРАЗЯВА НА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ВЗЕТИТЕ РЕШЕНИЯ.
10. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИТЕ МЕРКИ "СПИРАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА", "СПИРАНЕ НА ОБНАРОДВАНЕ", "ЗАБРАНА ЗА СВИКВАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ОС" СА НЕДОПУСТИМИ ПРИ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74 ТЗ.
Чл. 74 ТЗ
Чл. 71 ТЗ
Чл. 75 ТЗ
Чл. 197 ТЗ
Чл. 216 ТЗ
Чл. 97 ГПК
Чл. 431 ГПК
Чл. 498 ГПК


Докладчик съдия Дария Проданова

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1 т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:
1. Допустимо ли е квалифицирането на порочните решения на общото събрание на дружеството на нищожни и унищожаеми и по какви критерии.
2. Как може да се релевира нищожността на решението на общото събрание и може ли да се съедини с иск по чл. 74 ТЗ извън хипотезата на чл. 75 ТЗ и ограничен ли е този иск със срок за предявяването му.
3. Какво е съотношението между порочните решения на общото събрание и порочните вписвания на такива решения в търговския регистър и по какъв начин следва да се осигури защита срещу тях. Допустимо ли е съединяване на искове с които се иска констатиране на тази порочност.
4. Какво е отношението между исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ и допустимо ли е съединяването между тях.
5. Кой е легитимиран да предяви иска по чл. 74 ТЗ и допустим ли е този иск, ако членствените права на съдружника-ищец не са нарушени, а искът е предявен в полза на всички съдружници. Допустимо ли е привличане на подпомагаща ищеца страна в процеса - други съдружници (акционери).
6. Допустимо ли е чрез изменение на иска по чл. 74 ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за незаконосъобразност на решението на общото събрание след изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
7. Допустимо ли е съединяване на искове по чл. 74 и 75 ТЗ.
8. Допустимо ли е произнасянето на съда по пороци на решението на общото събрание, които не са релевирани и какви са пределите на съдебния контрол.
9. Отразява ли се върху законосъобразността на решението на общото събрание, което е било редовно свикано, междувременната отмяна на това свикване от орган на дружеството.
10. Допустими ли са по отношение на иск с правно основание чл. 74 ТЗ обезпечителни мерки "спиране на вписванията", "спиране на обнародване", "забрана за свикване и провеждане на общо събрание".
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:


I. Съществува противоречива съдебна практика относно допустимостта на квалификациите "нищожност" и "унищожаемост" по отношение на решенията на общото събрание (ОС) на търговските дружества (ТД) и критериите за прилагането им. Това противоречие се основава на различните разбирания относно правната характеристика на решенията на ОС. Съществува различие дали решенията на ОС следва да бъдат квалифицирани като сделки, които макар и специфични, са под общия режим на ЗЗД с оглед приложимостта на разпоредбите му за недействителност или са особен вид сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими.
ОСГК приема за правилно второто становище. Правата и задълженията на участниците в търговското дружество регламентирани с учредителния акт не са насрещни, а са спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено. Правоотношенията в дружеството са членствени, като облигационните връзки между членовете и между тях и органите на дружеството са вторични и произтичат от наличието на валидно членствено правоотношение. Общото събрание на членовете на дружеството е негов върховен орган и решенията му са задължителни за всички тях. За разлика от сделките по ЗЗД, субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези членове, които са участвували при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не са участвували в ОС, на което е прието дадено решение. То е резултат от волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по ЗЗД, при които има изискване за съвпадащи си волеизявления. Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. За решенията на ОС са приложими специфични критерии, въведени от ТЗ.
Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ. Законът квалифицира като недействителни решенията по чл. 197, ал. 3 предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. Уредената с чл. 75, ал. 2 ТЗ нищожност е сходна с тази по ЗЗД. Квалификацията по чл. 197, ал. 3 предл. 2 вр. предд. 1 ТЗ има характеристиката на нищожност, поради противоречие с повелителна законова разпоредба. При чл. 216 ТЗ се касае по-скоро за висяща недействителност. От това произтича изводът, че при ТЗ законодателят не използува терминологията на ЗЗД в който терминът "недействителност" е родово понятие, а "нищожност" и "унищожаемост" видови понятия. Спецификата на ТЗ влага самостоятелно съдържание в характеристичните белези на нищожните (недействителните) решения на ОС на търговските дружества.
Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Членът на дружеството може да защити правата си или с иск по чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК вр. 97, ал. 1 или 3 ГПК, ако то е вписано в търговския регистър. И в двата случая се касае за установителни искове за които следва да е налице правен интерес.
Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Недопустима е квалификацията на решенията на ОС на търговските дружества като унищожаеми. Съгласно общият критерий на ЗЗД, унищожаеми са сделки, при които е опорочена волята на съдоговорителя към момента на сключването им. Решенията на ОС са израз на волята на мнозинството. Поради грешка, измама и крайна нужда може да бъде опорочена само волята на отделен индивид. Ако волята на член на ТД при свикването на ОС и при гласуването (или негласуването) на дадено решение е опорочена, то това рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на конкретното решение. Ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание, а не на унищожаване.


II. Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица.
Основното разграничение, определящо пътя на защита е дали решението на ОС е от подлежащите на вписване или не. В случай, че решението не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск с правно основание чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК. Ако е от подлежащите на вписване, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър на основание чл. 498 ГПК, следва да бъде проведено исково производство по чл. 97, ал. 1 или 3 ГПК към което препраща чл. 431, ал. 2 ГПК. Искът е от компетентността на окръжен съд - чл. 80, ал. 1 б. "г" ГПК. Същият съд е компетентен да се произнесе и по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 или ал. 3 ГПК за установяване нищожността на неподлежащо на вписване решение. Родовата подсъдност по него произтича, както от изискването за еднакъв процесуален ред при установяване нищожността на решенията на ОС, така и от връзката с чл. 74 ТЗ. За правния интерес от провеждането му е от значение дали регистърното решение е с конститутивно или декларативно действие. Провеждането на самостоятелен иск е необходимо още и поради това, че ако решението на ОС е вписано, за заличаването му, чл. 498 ГПК изисква влязло в сила решение т. е. произнасяне с диспозитив, което не би могло да бъде постигнато при релевиране на нищожността чрез довод или възражение.
Нищожността на решението на ОС може да бъде релевирана и в друго производство по което ищец е дружеството, както по реда на чл. 104 ГПК, така и по реда на чл. 118 ГПК.
Съединяването на иск за установяване на нищожност на решение на ОС с иск по чл. 74 ТЗ за отмяната му е допустимо при условията на евентуалност на конститутивния иск по отношение на който следва да бъде спазен преклузивния срок.


III. Не всички решения на ОС подлежат на вписване в търговския регистър, но всички решения могат да бъдат атакувани по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ.
ТЗ изчерпателно изброява кои решения на ОС или на управителни или надзорни органи на дружеството подлежат на вписване. Когато ОС или заседание на съответния орган е проведено и е взело подлежащо на вписване решение, за лицата по чл. 494 ГПК възниква задължението да сезират регистърния съд в срока по чл. 4, ал. 3 ТЗ с искане за вписване. Регистърният съд в рамките на безспорното охранително производство извършва проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на решението и ако констатира очевиден порок (напр. липса на предвидено в закона мнозинство при вземане на дадено решение или липса на компетентност), той може да постанови отказ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 500 ГПК. Регистърният съд основава решението си само на представените в безспорното производство документи, поради което е възможно да бъдат вписани и порочни решения на ОС.
Вписването в търговския регистър се допуска с позитивно охранително регистърно решение, което не подлежи на обжалване по реда на чл. 500 ГПК. Възможно е да бъде допуснато вписването и на нищожни решения на ОС, като нищожността им подлежи на установяване по исков ред.
При иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството). Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Ако е вписано решение на съвет на директорите или надзорен съвет, членът на дружеството разполага с иск по чл. 71 ТЗ. След успешното провеждане на всеки един от двата иска, решенията по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл. 498 ГПК, като заличаването също няма обратно действие.
Аргумент за изключване проверката на самото обстоятелство е това, че искът за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство може да бъде предявен освен от член на дружеството, още и от всяко трето заинтересовано лице. Ако установителният иск е предявен от член на дружеството и се извърши проверка относно законосъобразността на самото обстоятелство - това би било заобикаляне на чл. 71 и 74 ТЗ. Ако искът е предявен от трето лице, то това би му дало възможност за ревизия на решение на орган на дружеството, което е недопустимо. Освен недопустима, такава намеса е и неоправдана, тъй като за третото лице решенията на органите на дружеството не са задължителни и то може да се защити чрез оспорване на действията, произтичащи от тези решения без да е необходимо в отделен иск да установява тяхната незаконосъобразност.
Искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК. По смисъла на този текст, "вписване" е не само техническата дейност по отразяване на охранителното съдебно решение в търговския регистър, а и регистърната дейност на съда по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра.
Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда.
Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 ГПК или вписване по което съдът се е произнесъл без да е бил сезирай.
Понятието "несъществуващо обстоятелство", чл. 498 ГПК е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези:
Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Неистинско е и отразяването в регистъра на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на официален документ. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата от това установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този случай заличаването няма обратно действие.
Разликата между двете хипотези се състои в това, че в първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица - чл. 493 ГПК.
Когато се иска установяване нищожност на неподлежащи на вписване решения на органи на търговското дружество, на което и да било от посочените в т. 1 основания, липсва разграничението за несъществуващо обстоятелство. Искът е по чл. 97 ГПК, както е посочено в т. 2 на настоящето решение.
Съединяването на иск за установяване нищожност на решението на ОС с иск за установяване на пороци при вписването е допустимо. Ищец и по двата иска би могло да бъде всяко заинтересовано лице. Обстоятелствата на които се основават двата иска са различни, различен е и предмета на установяване, но правната последица от уважаването на всеки един от тях е една и съща - заличаване на вписването. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка и при двата иска.
Допустимо е и съединяването на исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ с иск за установяване на пороци при вписването. Съединяването е при условията на евентуалност на двата иска по ТЗ. По отношение на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде спазен преклузивният срок за предявяването му.


IV. Активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той.
Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството -управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. Този иск може да бъде предявен и по реда на чл. 118 ГПК - като инцидентен установителен иск в друго производство, по което ищец е дружеството. С оглед действията или бездействията на органи на дружеството и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или членството му като цялостно комплексно право, съдружникът (акционерът) би могъл да предяви и осъдителен иск - напр.: чл. 181 ТЗ за изплащане на определен с решение на ОС дивидент, който отново е във връзка с чл. 71 ТЗ.
Искът по чл. 74 ТЗ е за отмяна на решение на ОС на търговското дружество, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт. Той има конститутивен характер. Предявява се в сроковете, посочени в ал. 2 на чл. 74 ТЗ, които са преклузивни.
Иск по чл. 74 ТЗ би могъл да бъде предявен и от облигационер, съгласно препращането на чл. 214, ал. 5 ТЗ, но само за отмяна на решенията на ОС на облигационерите. Облигационерите не са членове на акционерното дружество и те или техните представители по чл. 209, ал. 2 ТЗ не са активно легитимирани да предявят нито иск с правно основание чл. 71 ТЗ, нито по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на ОС на акционерите. Правото им на информация по чл. 212, ал. 2 пр. 2 ТЗ може да бъде защитено чрез иск, по който ответник е дружеството, но искът, макар и съвпадащ с една от хипотезите на чл. 71 ТЗ е конкретен и ограничава защитата само до това право.
Търговският закон дава възможност за делегиране на част от правомощията на ОС на дружеството на неговия управителен орган, при условия, определени от устава и закона - чл. 196 ТЗ. При тази хипотеза, защитата срещу решенията на органа следва да бъде упражнена чрез иск с правно основание чл. 71 ТЗ, а не чрез иск по чл. 74 ТЗ, независимо, че тези решения по принцип са от компетентността на ОС. Това е така, поради обстоятелството, че законодателят е разграничил двата иска в зависимост от това кой орган е взел атакуваните решения, а не в зависимост от тяхното естество.
Предмет на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ са решения на различни органи на ТД. Допустимо е кумулативното им съединяване.


V. Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника (акционера) потестативно право да иска отмяна на решението на ОС. Противоречието със закона или с клаузите на учредителния акт, се преценява от съда двустранно - от материалноправна и процесуална страна. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му.
Искът е конститутивен. Целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Правото на останалите съдружници да встъпят в производството е регламентирано в чл. 74, ал. 3 ТЗ. Нормата е препращаща към разпоредбите на ГПК. С оглед регламентираното в изр. 2 на ал. 3 право на встъпилия съдружник да поддържа иска дори когато ищецът го е оттеглил или се е отказал от него, законодателят не е имал предвид встъпване като подпомагаща страна по реда на чл. 174 ГПК. Следва изводът, че встъпващият има процесуалното качество на съищец - необходим другар, доколкото е обхванат от субективните предели на задължителната сила както на решението на ОС, така и на съдебното решение. Тъй като решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на отделните му членове, липсва правен интерес и от привличането на подпомагаща страна по реда на чл. 175 ГПК.


VI. Съществува противоречива практика - могат ли да бъдат въвеждани допълнителни основания за отмяна на атакуваното решение в рамките на висящото производство след изтичането на преклузивния срок или не.
Едното от становищата е, че след като вече е предявен иск по чл. 74 ТЗ срещу решението на ОС в рамките на преклузивния срок, то в течение на производството по делото ищецът може да въвежда и допълнителни основания за отмяна на това решение.
Другото становище е, че произнасянето на съда обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани с исковата молба и то в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Не могат да бъдат разглеждани основания за отмяна на решението на ОС, с които съдът не е сезирай, както и допълнително въведени в рамките на съдебното производство такива. Те съставляват самостоятелни основания за отмяна, заявени извън срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
ОСГК счита за правилно второто становище. При спазване на преклузивния срок, всеки член на дружеството може да предяви иск по чл. 74 ТЗ срещу едно или всички решения на ОС. Искането за отмяна би могло да се основава на процесуална незаконосъобразност на решението (решенията), състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението. Това искане би могло и/или да се основава и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ. И в двата случая, обстоятелствата на които се основава искането за отмяна следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани - чл. 98, ал. 1 б. "г" ГПК. Касае се за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС.


VII. Въпросът дали е допустимо съединяването на исковете по чл. 74 и 75 ТЗ е свързан с отговора по т. 2 от настоящето решение. Чл. 75, ал. 2 пр. 2 ТЗ дава възможност за провеждане на самостоятелен иск за прогласяване нищожност на решение на ОС и той не е ограничен със срок. Съединяването му с иск по чл. 74 ТЗ е допустимо в рамките на преклузивния срок, като конститутивният иск има качеството на евентуален.
Допустимо е последващо съединяване на исковете само по реда на чл. 123 ГПК.


VIII. Произнасянето на съда по пороци на решението на ОС, които не са релевирани с исковата молба е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се произнесе извън предявеното основание, той излиза извън предмета на спора, с който е сезирай. Спорът по иска с правно основание чл. 74 ТЗ и интересът от провеждането му не се изчерпва единствено с отмяната на решението на ОС. От съществено значение са и указанията на съда при тълкуването на учредителния акт и закона във връзка с това решение, което изрично е посочено в чл. 75, ал. 1 ТЗ. Неспазването на указанията по тълкуването води до нищожност на повторно взетото решение - чл. 75, ал. 2 ТЗ. Няма пречка ОС да приеме решение със същия краен резултат, стига по отношение на него да не се простира забраната по чл. 75 ТЗ. В случая не се касае до хипотезата на решения на ОС, съвпадащи с решения на предходно ОС - т. нар. "препотвърждаване". Независимо дали се касае за решения относно обстоятелства, подлежащи на вписване (респ. вече вписани) или не, в правомощията на общото събрание е да ги отмени или измени, без да е предвиден съдебен или какъвто и да било контрол относно мотивите за такова действие. Препотвърждаването на вече взето решение по своята характеристика се свежда до вземането на ново решение относно същото обстоятелство и при същия краен резултат. Ако то е опорочено, подлежи на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ. Новото решение на ОС няма обратно действие. Преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на общото събрание се прави към момента на вземането им, без да е възможен съдебен контрол относно тяхната целесъобразност.


IХ. Търговският закон регламентира свикването на ОС, но не и отмяната на това свикване.
Свикването на ОС при търговските дружества има сложен (най-малко двуелементен) фактически състав - решение на компетентния да го свика орган и процедура по оповестяване на това решение по предвидения в учредителния акт или закона ред. В правомощията на органите на търговското дружество е да отменят или изменят решенията си. Поради това не може да бъде отречено и правото на компетентния орган да отмени или измени решението за свикване с последващо такова. Отмяната е допустима, само ако не е започнало изпълнението на предходното решение за свикване на ОС т. е. не е започнало оповестяването му.
От това следва изводът, че когато е започнало изпълнението на взетото решение за свикване, отмяната на това решение не поражда действие. Свикването не е опорочено на това основание и провеждането на ОС е законосъобразно, ако са налице и другите предвидени в учредителния акт и закона предпоставки.


Х. Съществува противоречива съдебна практика по приложението на чл. 316 б. "в" ГПК, тъй като обезпечителните мерки при исковете по чл. 74 ТЗ не са изрично регламентирани в ГПК. Неподходяща е тази мярка, която надхвърляйки обезпечителната нужда, препятствува дейността на дружеството и/или влиза в противоречие с императивни норми на ТЗ и ГПК.
Спиране на вписването е недопустимо, тъй като чл. 4, ал. 3 ТЗ въвежда задължение за търговеца да сезира регистърния съд в 7-дневен срок от възникването на подлежащото на вписване обстоятелство и за неспазването на този срок е предвидена санкция - чл. 284 ТЗ. Ако охранителното регистърно производство вече е инициирано, то с искане за спирането му (спиране на вписването), съгласно чл. 430 ГПК, може да бъде сезирай регистърният съд, но не и съдът пред който е висящ спорът относно вписаното обстоятелство. Така би се заобиколил редът по чл. 430 ГПК.
Спирането на обнародване на вписано от регистърния съд обстоятелство е в противоречие, както с императивни разпоредби на ТЗ, така и с чл. 497 ГПК, регламентиращ действието на вече постановеното регистърно решение. Това съставлява недопустимо разширяване кръга на т. нар "трети добросъвестни лица" придобили права по отношение на дружеството след вписване, но преди обнародване на решението на ОС с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1 ГПК.
Забраната за свикване на ОС на дружеството, е недопустима намеса на съда в неговата дейността. Налице е противоречие с ТЗ, предвиждащ свикването на редовни ОС, както и нарушение на членствени права с оглед правото на съдружници (акционери) за свикване на извънредни ОС.
По изложените съображения ОСГК на Върховния касационен съд постанови решението си.

[manol]

10X pokerman :!: