Въпрос за действието на закона

[Astronomer]

Въпросът е следният. Става дума за това кога един закон действа, кога е отменен, кога „не се прилага”, кога има празноти, поради неговата противоконституционност и т.н. Тук е важно да се отбележи РЕШЕНИЕ № 22
от 31 октомври 1995 г. по конституционно дело № 25 от 1995 г., докладчик съдията Младен Данаилов (Обн., ДВ, бр. 105 от 01.12.1995 г.). Който иска да види решението може да го направи в сайта на КС. Аз тук само ще публикувам диспозитива, т.е. решението на съда, за да не претрупвам темата.
Поставеният въпрос от тогавашния главен прокурор, г-н Иван Татарчев, е следният: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ, с оглед на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията"? Значи, с други думи въпросът е: какво става, когато един отменителен закон бъде обявен за противоконституционен? Старият ли се прилага, празнина ли остава, аналогия ли се прилага или какво?
„В обстоятелствената част на искането се твърди, че Конституционният съд в мотивите на решенията си по к.д. № 4 от 1995 г. и по к.д. № 12 от 1995 г. е приел, че в случаите, когато се обявява за противоконституционен закон, с който се изменя или отменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди изменението или отмяната от влизане в сила на решението на Конституционния съд. Становището на съда било оспорено от народни представители, които поддържали, че в тези случаи в законодателството имало "бели полета" и се създавало опасност страната ни в даден момент да остане без законодателство. Това налагало задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията по поставения в искането въпрос.”
Според мен също има основания, и то много големи, това решение на КС да бъде оспорено. В тези случаи в законодателството няма „бели полета”, а има направо дупки, кратери. От какво са породени тези дупки, тези бели петна. Ще се опитам да обясня мотивите си за становището си, но преди това искам да цитирам решението на КС по въпросното дело, за което споменах в началото:

Конституционният съд по тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията
РЕШИ:
Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.
Съдиите Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев са подписали решението с особено мнение, което е приложено към делото.

Значи така, последният възстановява действието си. И аз питам защо възстановява това собствено действие, поради какви причини, какви мотиви, какви обствоятелства, какви обществени отношения? Може би не тези, които сега са трайни в обективната действителност. Според мен КС изхожда от презумпцията, че миналата норма или закон, който е уреждал определени обществени отношения (предполага се същите или подобни) е най-близък до сегашните обществени трайни отношения, защото правото регулира трайни обществени отношения, но в същото време адекватни такива, факти, които са значими за правото. А с това решение има опасност да се регулират факти, които не са значими за правото или са значими, но то се отнася към тях по друг, коренно различен начин. Тук стигаме до абсурда (ad absurdum).
Ще дам един пример с толкова коментираните „царски имоти”. Ше цитирам едно изказване на Асен Ошанов за въпросните имоти. Той казва: ” Да, правото (върху имотите, бел. авт.) се възстановява автоматично. С отмяната на Закона за одържавяване на царското имущество това отнемане остава без правно основание и отнетото подлежи на връщане, което е направено със заповедта на съответните кметове и областни управители за отписване имотите от актовете книги за държавна собственост и предаването на владението им на собствениците. Тези длъжностни лица са изпълнили свое задължение, разпоредено от чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, а именно, че решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Тези действия са напълно законосъобразни и оспорването или атакуването на деактуването на имотите и връщането им на правоимащите наследници е в нарушение на членовете от конституцията, които защитават правото на собственост и принципите на правовата държава изобщо.”
Значи както виждате се получава социален, хуманен и т.н. абсурд, само не и юридически, поради прословутото решение на КС, на което се опира г-н Ошанов. Според мен обаче това решение на КС не е "доизпипано" докрай и има неадекватен характер на създалите се обществени отношения. В тази т.нар. Конституция има и много други норми, които уреждат по твърде абстрактен начин определени отношения. В нея се говори за „върховенството на закона”. А какво е закона, ако не сбор от норми, които уреждат трайни обществени отношения (адекватни естествено). Някой може ли да ми каже колко са трайни обществените отношения по времето на Борис III и Фердинанд до сега, отговорът е, че те вече не са трайни, те са се „изтраяли”, както се казва, стари са и не са актуални, макар и да не противоречат на Конституцията, която ги урежда ПО-ТВЪРДЕ АБСТРАКТЕН НАЧИН.И този абстрактен начин позволява да се регулират и арелевантни отношения, което ако не противоречи на правото, а то противоречи, най-малкото не е от значение. Ето Ви го парадокса. Според мен КС трябваше да излезе с друго решение. Можеше да се счете за по-целесъобразно, или по-скоро правомерно, да се приложи правоприлагането и правораздаването по аналогия, защото няма право и няма правна система без празноти, но когато тези празноти се запълнят по подходящ начин, на базата на правни или законови принципи, не мисля, че те ще са твърде далеч от обективната действителност и със СИГУРНОСТ няма да противоречат на създалите се обществени отношения, друга форма на управление, така, както е далеч значението и актуалността на въпроса за собствеността на Борис III или на Симеон върху определени имоти.
Като цяло това е моят коментар. Естествено може да се добави и още информация и конкретика, но мисля, че очертах проблема в основните му граници. Сигурно съм пропуснал нещо, което съм искал да напиша, но все пак ако имате въпроси, може да се обсъжда проблема. Поздрави.

[Astronomer]

Искам само да добавя нещо към горната тема. Защо се е изменил или отменил този именно стар закон щом не противоречи на Конституцията? Ами защото урежда стари обществени отношения, за какво друго може и по-новият е по-съвършен. За въпроса каква е разликата между уреждания обект на едната и другата норма или закон е твърде относителен и трябва да се преценява конкретно за всеки отделен случай.

[zenitn]

Колега
интересна е темата и тезата Ви.
Една година след като е излязло въпросното Решение на мен ми се случи да държа държавен изпит по Публично-правни науки. За въпросното решение не знаех, защото в онези години нямах и идея къде да търся практика на съда ит.н. а Конституционно право бяхме учили в І-курс- т.е. нямаше как от лекции да знаем за това решение. На изпита ми зададоха подобен на този въпрос- кой закон ще се приложи- новият е отменен частично от К Съд, а старият, който е уреждал тези отношения пък е отменен с новият закон/който е частично отменен за тези отношения/. Аз защитих тезата, че ще има правен вакуум. Еми не казаха ми, не е бяло петно- ама не ми отговориха- нали светила ме изпитваха. Та така до ден днешен си задавам въпроса и се чудя за отговора- защото като Вас си мисля, че когато има отменен от КС закон, да действа стария, ама ако този стария е пълно "Аут" или пък както е в споделената по-горе хипотеза- тогава?

[Astronomer]

Да колега, наистина жалко. Напоследък има случаи, в които все повече се убеждавам, че самото право се оплита в себе си. Има твърде много необосновани от истинна и логическа и законова гледна точка проблеми. Явно истината и справедливостта отстъпват място на практическите условия за живот, без които някои "заинтерсовани" субекти не могат. Това е положението колега, правото доказва, че не е истина, а по-скоро максимално добри условия за живот, за съществуване, за правене на нещо, но не и за победа на истината. Да видим докога. Не случайно "Законът е врата в полето", теза, която е напълно обоснована.