ТР 48/1981г. и ТР 17/1986г. на ВАС

[tonitta_bg]

Трябват ми Тулкувателни решения 48/1981г. и 17/1986г. на ВАС.
Ще съм много благодарна ако някой ми ги изпрати на tonitta_bg@abv.bg !

[donna]

Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК
По приложението на чл. 38 ЗАНН
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г.
чл. 34, ал. 1,

чл. 36, ал. 1,

чл. 37, ал. 1,

чл. 38 и

чл. 47 ЗАНН,

чл. 26, ал. 1 ЗДНК

чл. 36 ЗДНК
1. Когато органът, който е натоварен да води борба против определени нарушения, е открил нарушителя, но не му е съставил акт, а такъв е съставен съгласно чл. 38 ЗАНН от органите на КДНК, наказателното постановление се издава от органа, натоварен да води борба срещу нарушението, а не от органите на КДНК. 2. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН започва да тече за органите на КДНК, съставили акт при условията на чл. 38 ЗАНН, от деня, когато нарушителят е открит от компетентния орган. 3. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня, в който за първи път е открит нарушителят.
------------------------

Главният прокурор на Република България е направил предложение Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд на Република България да издаде тълкувателно решение по следните въпроси:
1. Когато органът, който е натоварен да води борба против определени нарушения, е открил нарушителя, но не му е съставил акт, а такъв са съставили съгласно чл. 38 ЗАНН органите на КДНК, кой следва да издаде наказателно постановление - органът, натоварен да води борба срещу нарушението, но не съставил акт, въпреки че е открил нарушителя, или органите на КДНК, съставили акта.
2. Откога започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН за органите на КДНК, съставили акта при условията на чл. 38 ЗАНН - от деня когато те са открили нарушителя, или от по-раншен момент - деня, в който нарушителят е открит от компетентния орган, бездействащ и несъставил акта.
3. Откога започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН за различните контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения; за всеки от тези органи самостоятелно ли започва да тече тримесечният срок или има само един начален момент - денят, в който за първи път е открит нарушителят от един от тези контролни органи.

В предложението е посочено, че по трите въпроса съществуват различни становища.

Представителят на Главна прокуратура даде заключение, че в случаите на чл. 38 ЗАНН наказателното постановление следва да бъде издадено от съответния административнонаказващ орган, на който е възложено изпълнението на закона. При хипотезата на чл. 38 ЗАНН тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН започва да тече не от деня, в който нарушителят е открит за първи път, а от деня, в който органите на КДНК са открили нарушителя. В случаите, когато борбата против определени нарушения е възложена на повече от един орган, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН започва да тече, когато всеки от тези органи е открил нарушителя.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.

Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от длъжностните лица, посочени в чл. 37, ал. 1 ЗАНН, и от представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт.

По изключение чл. 38 ЗАНН дава възможност и на органите от КДНК, установили нарушението, да съставят акт в случаите, в които органите, които са открили същото, не са съставили такъв. В тези случаи намесата на органите на КДНК е предвидена, за да не се допусне несъставянето на актове поради бездействие на органите, натоварени да водят борба против определени нарушения.

Съставянето на актове от органите на КДНК при условията на чл. 38 ЗАНН не им създава права да издават и наказателни постановления в тези случаи. В областта на административнонаказателното право органите на КДНК не са паралелни като актосъставители. Разпоредбата на чл. 38 ЗАНН е изключение от общото правило на чл. 37 ЗАНН, затова посочените в нея органи не могат да извършват по този закон други действия, освен изрично предвидените. Правото им да съставят актове е ограничено. То се отнася само за случаи на открито престъпление, за което надлежният орган не е съставил акт. Със съставянето на акта се изчерпват правата на органите на КДНК. Други действия те биха могли да извършат само ако са овластени затова с изрична разпоредба на ЗАНН или в друг закон. Това се отнася и до издаването на наказателни постановления. Такова овластяване обаче липсва в ЗАНН. То е налице само в точно определен брой случаи, изрично и изчерпателно посочени в ЗДНК, ЗАП, Закона за предложенията, сигналите, наредбите и молбите , Указа за работа с критичните публикации и Указа за осигуряване на жилища за младите новобрачни семейства. Извън тези изрично определени от законодателя случаи, органите на КДНК могат само да съставят актове за административни нарушения при условията на чл. 38 ЗАНН, но наказателните постановления се издават от съответните наказващи органи, на които е възложено това с разпоредбата на чл. 47 ЗАНН.

Възможността органите на КДНК да налагат на виновните лица дисциплинарни наказания и парични начети не означава, че същите могат да издават и наказателни постановления. Дисциплинарните наказания и начети се налагат с решения на комитетите за държавен и народен контрол съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 ЗДНК, а не с наказателни постановления. Наказателни постановления могат да издават надлежните длъжностни лица от КДНК само в посочените в чл. 36 от ЗДНК случаи, пряко свързани с контролната дейност на Комитета. В случаи на съставяне на актове от органи на КДНК при условията на чл. 38 ЗАНН наказателните постановления се издават от органа, натоварен да води борба против нарушението, а не от органа на КДНК, установил нарушението.
2. Съобразно изискването на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на престъплението. Тази разпоредба предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едномесечен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя.

В случаите на чл. 38 ЗАНН, в които органите на КДНК са оправомощени да съставят акт, когато органът, който е открил нарушението, бездейства, важат два срока: тримесечен - за съставяне на акта, и едногодишен - за издаване на наказателно постановление.
Член 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН не предвижда за органите на КДНК самостоятелен тримесечен срок от откриване на нарушителя. Те могат да съставят акт, когато се установи, че е налице открито нарушение от компетентни органи, които, въпреки че са задължени да съставят акт, не са съставили такъв - чл. 38 ЗАНН. В този случай нарушителят вече е открит от компетентния орган и от момента на откриването на същия започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН. Той е задължителен и за установилия откритото вече нарушение орган. За него не е предвиден самостоятелен нов тримесечен срок. Щом като нарушението и нарушителят са открити, но поради бездействието на компетентния орган не е съставен акт, би следвало да се прилага общото правило на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН. Ако се приеме, че и за органите на КДНК тече самостоятелен срок от момента, в който са установили нарушението, то в такъв случай тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН няма да бъде един, а ще има два срока: един - от откриване на нарушителя, и втори - за установилия нарушението орган на КДНК. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН обаче не предвижда два срока, а само един - от откриване на нарушителя.
3. В редица случаи с цел да се гарантира по-добра и по-пълна разкриваемост на административните нарушения законите предвиждат два или повече паралелно действащи контролни органа.

И при паралелно действащите контролни органи трябва да се изходи от принципа, че нарушителят е субект на права в административнонаказателното правоотношение. С откриване на нарушителя от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от единия от паралелно действащите контролни органи. Нарушението и нарушителят са открити, а това е основание за съставяне на акта. Несъставянето на такъв в срока по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, което може да се получи както от бездействието на първия, така и от бездействието на втория контролен орган, ще доведе до отпадане отговорността на нарушителя. Недопустимо е след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, паралелно действащият контролен орган, при открито вече нарушение, да съставя акт, който да има последица създаване на административнонаказателно правоотношение за нарушението, открито вече от надлежните контролни органи. Това ще съставлява нарушение на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, да бъде съставен акт предвиждащ ограничен срок - тримесечен, само в който ограничен срок може за извършено нарушение от който и да е паралелно действащ контролен орган.

Постановление № 3 от 17.VI.1986 г., Пленум на ВС, докладчик Недко Иванов
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1986 г., С., Наука и изкуство, 1987 г.
чл. 36, т. 7 ЗНО
При прекратяване на наемните отношения по чл. 36, т. 7 ЗНО, когато трудовият договор с наемателя на ведомствено жилище е прекратен по чл. 29, б. "л" от Кодекса на труда (стар)*(1), следва на наемателя да се предостави друго държавно жилище съобразно с наеманото.
------------------------

Председателят на Върховния съд е направил предложение за издаване тълкувателно постановление по въпроса: ограничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО отнася ли се и до случаите, когато наемният договор с наемателя на ведомствено жилище е прекратен по чл. 29, б. "л" КТ. Ако се приеме, че не се отнася, да се отмени тълкувателно решение № 110а от 11.II.1983 г. по гр. д. № 72/82 г. на ОСГК на Върховния съд.

С тълкувателно решение № 110а от 11.II.1983 г. по гр. д. № 72/82 г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че при прекратяване на наемните отношения по чл. 36, т. 7 ЗНО, когато трудовият договор с наемателя на ведомствено жилище е прекратен по чл. 29, б. "л" КТ, на същия не следва да се предоставя друго държавно жилище съобразно с наеманото.

Общото събрание на гражданската колегия е приело, че чл. 38, ал. 2 ЗНО има предвид прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните и че това се отнася както до прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. "а" КТ, така и по чл. 29, б. "л" КТ*(1), защото основанието за прекратяване на трудовия договор е едно - взаимното съгласие на работника и администрацията на предприятието, в което работи.

Това разбиране, залегнало в тълкувателното решение на ОСГК на Върховния съд, е неправилно и противоречи на съображенията на Законодателната комисия по Закона за изменение и допълнение на Закона за наемните отношения (ДВ, бр. 33/77 г.), където е прието, че "ограничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО не се отнася до хипотезата, предвидена в чл. 29, б. "л" и чл. 31, б. "е" от Кодекса на труда. "

От съдържанието на двата текста - това на чл. 29, б. "а" и чл. 29, б. "л" КТ, се вижда, че се касае до два различни фактически състава с различно правно основание. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. "а" КТ е взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор. То може да стане винаги, когато се постигне съгласие.

При прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. "л" КТ положението е различно. Тук е необходимо освен постигането на взаимно съгласие между работника или служителя и предприятието, в което работи, и между работника или служителя и предприятието, в което отива на работа, и такова съгласие между двете предприятия. Последното е предпоставка за прекратяването на трудовия договор и е продиктувано от някакъв обществен интерес, а не само от желанието на работника или служителя.

Ето защо на поставения в предложението на председателя на Върховния съд въпрос следва да се отговори, че ограничителното действие на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО в редакцията му от 1977 г. не обхваща и случаите на прекратяване на трудовия договор по чл. 29, б. "л" от Кодекса на труда.

Това съответства и на основната идея, залегнала в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗНО, че не следва да се сочи жилище съобразно с наеманото от работника или служителя само тогава, когато трудовият договор се прекратява по негова вина или по негова инициатива.

По изложените съображения Пленумът намира, че следва да се отмени тълкувателно решение № 110 от 11.II.1983 г. по гр. д. № 78/82 г. на ОСГК на Върховния съд, където е прието обратното.

-----------

*(1) Вж. чл. 325, т. 1 и 2 от сега действащия Кодекс на труда от 1986 г.

[tonitta_bg]

Хиляди благодарности, donna! Много ми помогна!
Всъщност и второто ТР трябваше да е да е свързано с тълкуване на ЗАНН, но първото ми беше достатъчно.