Закон за устройство на съдилищата

[karlson]

Колеги, искам да попитам дали случайно на някой да му се намира текста на Закона за устройство на съдилищата (обн., Изв., бр. 92 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., попр., бр. 94 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 22 от 1959 г., бр. 11 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г. и ДВ, бр. 88 от 1973 г.)
Нито в Апис, нито в Сиела е публикуван, а спешно ми трябва
Предварително Ви благодаря!

[veba_iv]

В старите сборници го имам, но може ли да изчакате до утре,че трябва да го сканирам, а днес ми е невъзможно, поради повреда.

[Melly]

Приятелю, знаех си аз .... и очаквах (защото, въпреки желанието ми не можах да помогна) - еваларка

[karlson]

veba_iv - не, не ми е спешно и страшно много ще благодаря - ако трябва ще почерпя
Melly - не разбрах какво имаше предвид

[Melly]

Нищо неприятно, напротив!
Наистина се надявах той да има инфо и да ти помогне. Засмях се, тъй като уцелих в предположението си.

Поздрави!

[veba_iv]

Справих се със задачата !...
Не съм го редактирал, но не мисля, че е болка за умиралка !



ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДИЛИЩАТА
(Обн. — ДВ. бр. 23 от 19. III.'1976 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 8. V. 1979 г.,, изм. — ДВ, бр. 91 от 19. XI. 1982, г.)

Глава първа » ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Характер на правосъдието
Чл. 1. Правосъдието произтича от народа и се осъществява от името и в
интерес на народа. и
Задачи на правосъдието
Чл. 2. Задачите на правосъдието са да защищава социалистическия об¬ществен и държавен строй, социалистическата собственост, живота, свобода¬та, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и правата и законните интереси на социалистическите организации, да съдействува за предотвратяване на престъпленията и другите правонарушения и да възпи¬тава гражданите на преданост към Родината и делото на социализма, съз¬нателно изпълнение на законите и на трудовата дисциплина.
Съдебна система
Чл. 3. (1) Съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища.
(2) Извънредни съдилища не могат да се създават.
Райони и седалища на съдилищата
Чл. 4. Районите и седалищата на районните, окръжните и военните съ¬дилища се определят чзт Държавния съвет.
Еднакво прилагане на закона
Чл. 5. Съдилищата прилагат законите еднакво спрямо всички.
Изборност на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 6. Съдиите и съдебните заседатели са изборни.
Съдебни заседатели
Чл. 7. Правосъдието се осъществява с участието на съдебни заседатели освен когато в закон е предвидено друго.
Независимост на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 8. При осъществяване на правосъдната дейност съдиите и съдебните заседатели са независими. Те постановяват решенията в съответствие със закона.
Еднакви права на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 9. При разглеждане и решаване на делата съдиите и съдебните за¬седатели имат еднакви права.
Подотчетност на съдилищата ,
Чл. 10. (Нов, — ДВ, бр. 91 от 1982 т.) Дейността на съдилищата се отчита пред Народното събрание, а между сесиите — пред Държавния съвет.
Отзоваване на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 11. Съдиите и съдебните заседатели могат да бъдат отзовавани пре-
ди °рока, за който са избрани. ^
Съдебна компетентност
Чл, 12. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански, на¬казателни и административни дела освен тези, които със закон са възложени на Друг правораздавателен орган.
(2) Дело, което се разглежда от съд, не може да се приеме за раз¬глеждане от друг орган.
Двуинстанционно разглеждане на делата
Чл. 13. (1) Решенията и присъдите на първоинстанционния съд подле¬жат на обжалване освен ако в закова е предвидено друго.
(2) Решенията на второинстанционния съд са окончателни и не подле¬жат на обжалване.
Сигнална функция на съда
Чл. 14. (1) За разкрити при разглеждане на делата закононарушения или други нередности в организацията или дейността на държавни органиг стопански или други организации, които способствуват за извършването на правонарушения, съдът е длъжен да уведомява ръководствата им или по-горестоящите органи, както и съответните органи на Комитета за държавен и народен контрол.
(2) Ръководствата и по-горестоящите органи, до които са отправени сигнали, са длъжни в месечен срок да ги разгледат и да уведомят съда за взетите мерки.
\ - Правомощия на Министерството на правосъдието
Чл. 15. (1) Министерството на правосъдието освен другите права, въз-
ложени по този закон,, осъществява организационни мероприятия за усъ-
вършенствуване дейността на районните, окръжните и военните съдилища,
извършва ревизии на тяхната дейност, изучава и обобщава съдебната прак-
тика, грижи се за подбора на кадрите, организира повишаването тлщоф&- *
сионалната им подготовка, ръководи и контролира дейността на нотариал-
ните и съдебноизпълнителните служби, участвува в осъществяването на меж-
дународната правна помощ, взема мерки за усъвъ^пенствдаане, на правното,,,
обслужване на гражданите и юридическите лица и осигурява материални ус-
ловия за дейността на съдилищата. *
(2) Ревизиите на правосъдната дейност и обобщаването на съдебната практика се извършва съгласувано с Върховния съд.
Глава втора РАЙОННИ СЪДИЛИЩА Основен първоинстанционен съд
Чл. 16. Районният съд е основен първоинстанционен съд.
Районен съд в градове с районно деление
Чл. 17. В градовете с районно деление има един районен съд.
Състав на районния съд
Чл. 18. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Районният съд се състоие от председател, съдии и съдебни заседатели, а в по-малки райони — от съдия1 и съдебни заседатели. В районен съд с един съдия председател е-съдията.
(2) В по-толеми райони може да има един или повече заместник-пред¬седатели на районния съд.
(3) Държавният съвет определя районните съдилища, в които може-да има заместник-председател или заместник-председатели.
Специализация на районните съдии
Чл. 19. В районни съдилища с повече съдии може да се въведе, специа¬лизация на съдиите по материя.
Правомощия на районния, съд
Чл. 20. (1) На районния съд са подсъдни всички първоинстанционни граждански и наказателни дела освен тези, които със закон са възложени на друг съд.
(2) В предвидените от закона случаи районният съд разглежда админи-, стративни дела, както и дела по жалби или протести срещу актове на осо¬бени юрисдикции и други органи.
Състав на съда за разглеждане на делата
Чл. 21. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съ¬дебни заседатели, а в предвидените от закона случаи — от един съдия.
Заместване на съдия от районен съд
Чл. 22. (1) Когато длъжността на съдия от районен съд е незаета или съдията е. възпрепятствуван да изпълнява длъжността си-и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд или съдия от окръжния съд.
(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, министърът на право* съдието може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.
Председател на районния съд
Чл. 23. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Председателят на ройнния
съд: •
1. председателствува състави на съда или определя съдии за това;
2. осъществява общо организационно ръководство на дейността на ра-
йонния съд,
3. рькоьоди изучаването и обобщаването на съдебната практика;
4. организира съвместни мероприятия с прокуратурата, органите на пред-
варителното разследване, адвокатурата и други органи и организации за
предотвратяьане яа престъпленията и правонарушенията:
5. Ръководи и контролира работата на съдиите-изпълнители и но-
тариусите към съда, а също така контролира нотариалната дейност в об-
щинските (районните) народните съвети и кметствата, '-,
1 6. полага грижи за повишаване квалификацията на съдиите и съдеб-
ните заседатели. \
(2) Когато председателят на районния съд отсъствува, замества го -заместник-председателят, а когато няма заместник-председател, замества го следващият пб старшинство съдия.
Глава трета ОКРЪЖНИ СЪДИЛИЩА Състав на окръжния съд
Чл. 24. Окръжният съд се състои от председател, един или повече за¬местник-председатели, съдии, младши съдии и съдебни заседатели.
Правомощия на окръжния съд
Чл. 25. (1) Окръжният съд разглежда:
1. граждански и наказателни дела като първа инстанция в случаите, опре¬делени със закон;
2. далата, образувани по жалби или протести срещу съдебни актове на * районните съдилища;
3. административните дела, които му са подсъдни;
4- други дела, възложени му със закон.
(2) Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съ-
дилища, «като: ^
1. осъществява организационно ръководство за усъвършенствуване дей-
ността им; , 0
2. извършва ревизии на тяхната работа;
3. изучава и обобщава практиката на окръжния и на районните'съди¬лища;
4. дава указания за подобряване на дейността по предотвратяване на престъпленията и правонарушенията;
5. провежда мероприятия и дава указания за повишаване квалифика¬цията на съдиите и съдебните заседатели.
Състав на съда за разглеждане на делата
Чл. 26. (1) Окръжният съд разглежда делата като първа инстанция в открито заседание в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в разпоредително заседание и когато действува като втора инстанция — в със¬тав рт трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателствува от най-старшия съдия.
Заместване на окръжен съдия
гЧл. 27. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Когато длъжността на съдия от окръжен съд е незаета или съдията е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си, а не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия •от друг окръжен съд или съдия от районен съд.
Съдебни колегии и отделения на окръжния съд
Чл. 28. Министърът на правосъдието може да създава в окръжните съ¬дилища гражданска и наказателна колегия, а в колегиите —- отделения.
Състав на общото събрание на окръжния съд
Чл. 29. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участ¬вуват в общото'събрание със съвещателен глас по въпросите на чл. 30 т. 1—4.
Правомощия ла общото събрание
'Чл. 30. ОбщотЪ събрание на окръжния съд:
1. взема решения за подобряване ръководството и организацията на ра¬ботата на окръжния съд и на районните съдилища;
2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните •съдилища; ' * .
3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите пра¬вонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища тю предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;
4. дава мнение по проекти за тълкувателни решения на общите събра¬ния на колегиите и за тълкувателни и ръководни постановления на Пленума на Върховния съд;
5. дава мнение за разпределяне на членовете на съда и младшите съдии тю колегии и отделения, !
Председател на окръжния съд
Чл. 31. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Председателят на окръж¬ния съд;
1. председателствува състави на съда;
2. ръководи' общото събрание на съда и внася в него въпроси за раз¬глеждане; ■ - '
3. осъществява общоорганизационно ръководство на работата на окръж¬ния съд и съответните районни съдилища; \
4. организира съвместни.мероприятия с прокуратурата, органите на пред¬варителното разследване, адвокатурата и други органи и организации за пре¬дотвратяване на престъпленията и правонарушенията в съответния окръг;
5. разпределя членовете на 'съда и младшите съдии по колегии и отделе¬ния;
6. решава командироването на районен съдия от един в друг район съгласно чл. 22, както и командироването на съдия от окръжен съд в райо¬нен съд от района на окръжния съд;
7. ръководи изучаването на съдебната практика в района на окръжния •съд. ,
Софийски градски съд
Чл. 32. В столицата има градски съд с права на окръжен съд,
Глава четвърта ВОЕННИ СЪДИЛИЩА Райони на военните съдилища
Чл. 33. Военните съдилища се създават по райони и по войскови обе¬динения и съединения.
Състав на военния съд
Чл. 34. Военният съд се състои от председател, един или повече замест¬ник-председатели, съдии и съдебни заседатели.
\
Правомощия на военните съдилища
Чл. 35. Военните съдилища разглеждат дела за престъпления, извър¬шени от военнослужещи, както и други дела, възложени им със закон.
Състав на съда за разглеждане на делата
Чл. 36. (1) Военният съд разглежда дела в открито заседание в състав
от един съдия и двама съдебни заседатели, а в разпоредително заседание — в състав от трима съдии. В последния случай, когато няма нужното число съдии, съставът се попълва със съдебни заседатели.
(2) Съставът на съда се председателствува от най-стрршия съдия. Заместване на военни съдии
Чл. 37. Когато военен съдия е възпрепятствуван да изпълнява длъж-
ността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, мини-
стърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия от дру*
военен съд. %
Общо събрание на военния съд
Чл. 38,. Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
Правомощия на общото събрание на военния съд
Чл. 39. Общото събрание- на военния съд има съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.
Председател на военния съд
Чл. 40. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Председателят на военния съд кма съответно правата и задълженията на председател на окръжния съд,
Г л а ,в а пета ВЪРХОВЕН СЪД
I
Най-висш съдебен орган
Чл. 41. Върховният съд на Народна република България е най-висшият съдебен орган.
Състав на Върховния съд 0
Чл. 42. Върховният съд се състои от председател, заместник-председате¬ли, председатели на отделения, съдии и съдебни заседатели;
Правомощия на Върховния съд
Чл. 43. (1) Върховният съд разглежда:
1. наказателни и административни дела, възложени му със закон;
2. жалби и протести срещу съдебни актове на окръжните и военните
съдилища или срещу актове на други правораздавателни органи в опреде-
лените от закона случаи;
3. спорове за подведомственост и подсъдност.
(2) Върховният съд насочва дейността на съдилищата и особените юрис¬дикции и упражнява съдебен надзор върху нея, като:
1. издава ръководни постановления и тълкувателни постановления и ре¬шения;
2. разглежда делата, образувани по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила актове на всички съдилища, както и на особените юрисдикции, освен ако в закон е предвидено друго.
(3-) Върховният съд може да внася в Народното събрание законо¬проекти, а в Държавния съвет — проекти за нормативни укази.
Състави за осъществяване правомощията на Върховния съд Чл. 44. Върховният съд упражнява своите правомощия чрез: ,1. състав от трима съдии и четирима съдебни заседатели — когато раз^ глежда наказателни дела като първа инстанция;
2. състав от трима съдии — когато разглежда спорове за подведом¬ственост и подсъдност, административни и второинстанционни дела, както в дела по ал. 2, т. 2 на предходния член;
3. общо събрание на гражданската колегия и общо събрание на наказа¬телните колегии — когато осъществява правомощията по чл. 51;
4. пленума — когато осъществява правомощията по чл. 58. •
Колегии на Върховния съд
Чл. 45. (1) Във Върховния съд има наказателна колегия, гражданска колегия и военна колегия.
(2) Съставът на колегиите се определя от Пленума на Върховния съд
по предложение на председателя на Върховния съд.
(3) Всяка колегия се ръководи от заместник-председател на Върховния
съд.
Отделения на Върховния съд
Чл. 46. (1) Гражданската и наказателната колегия имат отделения, кои¬то се ръководят от председатели на отделения.
(2) Съставът на отделенията се определя от Пленума на Върховния съд
по предложение на председателя на Върховния-съд. * '
Общо събрание на колегиите на Върховния съд
Чл. 47. (1) Съдиите от наказателната колегия и от военната колегия образуват общо събрание на наказателните колегии, което се председател-ствува от ръководителя на наказателната колегия.
(2) Съдиите от гражданската колегия образуват общо събрание на граж* данската колегия.
(3) В заседанията на общото събрание на колегиите участвува и про¬курор от Главната прокуратура.
(4) Общото събрание, когато разглежда предложения за тълкувателни решения, може да изслуша и поканени от председателя на Върховния съд специалисти.
Свикване на общото събрание на колегиите '
Чл. 48. ОЛцото събрание на наказателните и. на гражданската колегия се свиква от, председателя или от съответния заместник-председател на Вър¬ховния съд.
Кворум на общото събрание
Чл. 49. Общото събрание на колегиите заседава, когато присъствуват най-малко две трети от всички съдии от съответните колегии.
Мнозинство за вземане решения от общото събрание
Чл. 50. Общото събрание на колегиите взема решения с обикновено мно- , зинство от присъствуващите съдии, а когато издава тълкувателни решения —* с обикновено мнозинство от всички съдии,
Правомощия на общото събрание ^
Чл. 51. (1) Общото събрание на гражданската колегия- разглежда дела, образувани по извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове на състави на Върховния съд по граждански и административни дела и издава тълкувателни решения по спорни или противоречиво решавани въ¬проси по прилагането на закона.
(2) Общото събрание на наказателните колегии има правомощията по предходната алинея относно влезли в сила съдебни актове на състави на Върховния съд по наказателни дела и относно тълкуването на наказателните аакони.
Тълкувателни решения на общото събрание
Чл. 52. (1) Тълкувателните решения на общото събрание на колегиите служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции.
(2) Предложения за издаване на тълкувателни решения могат да правят министърът на правосъдието, главният прокурор и председателят на Вър¬ховния съд.
Пленум на Върховния съд
Чл. 53. Пленумът на Върховния съд се състои от всички съдии.
Свикване на пленума ,
Чл. 54. Пленумът на Върховния съд се свиква от-председателя на Вър¬ховния съд не по-малко от един път на три месеца.
\ Участие на други лица в заседанията на пленума
Чл. 55. (1) Главният прокурор или негов заместник участвува в засе-
данията на пленума при разглеждане на въпросите по чл. 58, точки 1, 2, 3 и*
6 и дава заключение по тях. \
(2) Министърът на правосъдието или негов заместник? участвува в за¬седанията на пленума при разглеждане на въпросите по чл. 58, точки 1, 2, 3 и 6 и дава мнение по тях.
(3) В заседанията на пленума, в които се разглеждат въпроси по тъл¬куването на законите, могат да участвуват председатели на окръжни и воен¬ни съдилища, както и поканени от председателя на Върховния съд специа¬листи. ■ I
Кворум на пленума
Чл. 56. Пленумът на Върховния съд заседава, когато присъствуват най-малко две трети от всички съдии.
Мнозинство за вземане решения от пленума
Чл. 57. Пленумът взема решения с обикновено» мнозинство от присъству-
ващите съдии, а когато издава тълкувателни постановления — с обикновено
мнозинство от всички съдии. , -
Правомощия на пленума
Чл. 58. Пленумът на Върховния съд:
1. издава тълкувателни постановления по прилагането на закона;
2. насочва дейността на съдилищата и на особените юрисдикции чрез» ръководни постановления;
3. разглежда предложения за преглед по реда на надзора в предвиде¬ните от закона случаи;
4. обсъжда и приема решения за внасяне на законопроекти в Народното-събрание и проекти за нормативни укази в Държавния съвет;

5. разпределя съдиите по колегии и отделения;
6. изслушва отчети за работата на колегиите и отделенията;
7. изслушва отчети на председатели на окръжни и военни съдилища за»
тяхната правораздавателна дейност и дава препоръки и методически указа-
ния за нейното подобряване.
Задължителна сила на тълкувателните постановления на шленума Чл. 59. Тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд са задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за адми¬нистративните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.
Председател на Върховния съд
Чл. 60. (1.) Председателят на Върховния съд се избира от Народното* събрание..
(2)1 Председателят на Върховния съд:
1. свиква и лредседателствува Пленума на Върховния съд. Той може да председателствува и общото събрание на колегиите или състави на съда;
2. внася във Върховния съд предложения за преглед по реда на надзора и за отмяна на влезли в сила актове на съдилищата и на особените юрис¬дикции; г
3. прави предложения за издаване на постановления от пленума и реше¬ния от общото събрание на колегиите;
4. предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отде¬ления;
5. осъществява общо организационно ръководство на работата във Вър¬ховния съд.
(3) Когато им бъде възложено от председателя, заместник-председате¬лите на Върховния съд могат да изпълняват*правомощия по предходната-алинея.
Глава шеста ■+
СЪДИИ И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ Избиране на съдиите
Чл. 61. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Председателите, замест¬ник-председателите и съдиите от районните, окръжните и военните съди¬лища се избират от Народното събрание, а между сесиите — от Държавния: съвет за срок от пет години.
(2), Съдиите от Върховния съд се избират от Народното събрание за срок от пет години.
(3) Младшите съдии се избират от Държавния съвет за срок от две години. По предложение на министъра на правосъдието Държавния съвет* може да продължи срока до една година.
Чл. 62 (Отменен — ДВ, бр. 91 от 1982 г.)
Повишаване на място
Чл. 63. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982'г.). (1) В изключителни случаи за образцово изпълнение на служебните задължения и ако са прослужили най-малко три години на същата или приравнена длъжност по чл. 66, съ¬диите могат да бъдат повишавани на място по ранг и заплата:
1. заместник-председателите на районните съдилища и районните съ¬дии — до заместник-председател на окръжен съд;
2. председателите на районни съдилища и членовете на окръжни съди¬лища — до председател на окръжен съд;
3. председателите и заместник-председателите на окръжни съдилища — до член на Върховния съд;
4. членовете на Върховния съд — до председател на отделение на Вър¬ховния съд;
5. членовете на военни съдилища — до председател на военен съд; " '
/ 6. председателите и заместник-председателите на военни съдилища — до* член на Върховния съд;
7. Съдиите-изпълнители и нотариусите — до член на окръжен съд, а ръководителите на съдебно-изпълнителната служба и нотариата в гр. Со¬фия — до заместник-председател на окръжен съд.
(2) Повишаването по точки 1, 2 и 7 се извършва от министъра на пра-
восъдието, по точка 4 — от Държавния съвет по предложение на председате-
ля на Върховния съд, а по точки 3, 5 и 6 — от Държавния съвет по пред-
ложение на министъра на правосъдието. При повишаване на военните съдии
се взема и мнението на министъра на народната отбрана.
(3) (Нова — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдията, освободен от длъж-
ност поради съкращение на щата, запазва придобития ранг и правото за
повишаване на място, когато бъде избран на по-ниска съдийска, длъжност.
Избиране на съдебни заседатели
Чл. 64. (1) Съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища^ се избират непосредствено от избирателите за срок от пет години.
(2) (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдебните заседатели от военните съдилища се избират от Държавния съвет. Срочнослужещите се избират за срок до две години, а свръхсрочнослужещите — за срок от пет години.
(3) Съдебните заседатели от Върховния съд се избират от Народното* събрание за срок от пет години.
Общи условия за избираемост на съдиите
Чл. 65. За съдия може да бъде избран български гражданин, който от¬говаря на следните условия:
1. да е завършил висше юридическо образование; ,
2. да е прекарал едногодишен стаж в съд, прокуратура, арбитраж или
юридическа консултация;
3. да е издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен
«стаж;
4. да не е.осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ
характер на наказание лишаване от свобода независимо от това, че е бил
реабилитиран; 1. ^
5. да не е лишен от правото да заема съдебна длъжност;
6. да има необходимите политически, морални и делов# качества.
Допълнителни условия за избор на съдебни длъжности
Чл. 66. (1) (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.). За районни съдии могат да бъдат избрани лица, които са прослужили две години като младши съ--дии, съдии-изпълнители или нотариуси, а за по-горните съдебни длъжности в районен, окръжен или военен съд — които са прослужили на непосредстве¬но по-ниска съдийска длъжност или като повишени в съответен ранг най-малко две години.
(2) Прослуженото време като прокурор, следовател, арбитър, юрискон¬султ, адвокат, юрист в правен отдел, както и научен работник по правни науки се приравнява на прослужено време като съдия.
(3) За съдии от военните съдилища се избират офицери на действителна военна служба, които са прослужили на длъжност по предходните алинеи най-малко две години.
(4) За/съдии от Върховния съд се избират лица с висока правна под¬готовка и прослужено време на длъжност по алинеи 1 и 2 не по-малко от дванадесет години.
(5) За съдии от военната колегия на Върховния съд се избират офицери от Българската народна армия.
(6) (Нова — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) По* изключение, когато няма кан-
дидат с необходимия стаж, -за районен съдия може да бъде избрано лице,
което, е прослужило най-малко една година като младши съдия или младши
прокурор.
Младши съдии
Чл. 67. (1) Младшите съдии участвуват като членове при разглежда¬не на дела в състав от съдии. В състава може да участвува само един младши съдия.
(2) (Нова — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Младши съдия, който е прослужил
една година, може да бъде командирован от министъра на правосъдието да
изпълнява длъжността районен съдия. ,
Чл. 68. (Изм. ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Министърът на правосъ¬дието назначава за срок от една година стажант-съдии при окръжните и военните съдилища български граждани, които отговарят на изискванията по чл. 65, точки 1, 4 и 5. По изключение министърът на правосъдието може да назначи за стажант-съдии и чужди граждани.
(2) Стажант-съдия, който е прослужил шест месеца, може да бъде на¬значен да изпълнява за срок до един месец длъжността съдия изпълнител или нотариус.
Условия за избираемост на съдебни заседатели
Чл. 69. (1) За съдебни заседатели могат да бъдат избирани български граждани, които отговарят на условията по чл. 65, точки 4 и 6.
(2) За съдебни заседатели от военните съдилища се?избират лица от офицерския, сержантския и редовия състав на съответните ведомства.
Определяне броя на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 70. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Броят на съдиите и съдеб-. ните заседатели от Върховния съд се определя от Народното събрание.
(2) Броят на съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се
*определя от Народното събрание, а между сесиите — от Държавния съвет.
(3) Броят на съдебните заседатели от районните, окръжните и военни-
те съдилища се определя от Държавния съвет.

Продължаване дейността на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 71. Съдиите и съдебните заседатели продължават да изпълняват
.длъжността си и след изтичане на срока, за който са избрани, до встъпване т длъжност на новоизбраните.
Старшинство на съдиите
Чл. 72. (1) Старшинството на съдиите се определя:
1. от длъжността, която заемат в съда;
2. при равна длъжност — от ранга, в който са повишени на място;

3. при равна длъжност и ранг — от продължителността и прослуженото време на същата длъжност; .
4. при еднакво прослужено време на същата длъжност — от продължи¬телността на прослуженото време на други съдийски длъжности.

(2) Председателят на Софийския градски съд се приравнява на пред¬седател на отделение от Върховния съд, а председателят на Софийския райо¬нен съд — на председател на окръжен съд.
(3) Останалите съдийски длъжности от Софийския градски съд и Со¬фийския районен съд са с една степен по-високи от съответните съдийски длъжности в другите съдилища.
(4) Старшинството на военните съдии се определя от длъжността, която заемат в съда, при равна длъжност — от ранга, в който са повишени на място, при равна длъжност и ранг — от военното звание, а при равно зва¬ние — от продължителността на прослуженото време на други съдийски .длъжности.
Задължения на съдиите и съдебните заседатели «*
Чл. 73. Съдиите и съдебните заседатели са длъжни:
1. да осъщесряват дейността си в съгласие с разпоредбите на Консти-
туцията, законите и другите нормативни актове;
2. да спазват безупречно правилата на социалистическия морал;
3. да бъдат независими, безпристрастни и принципни, като проявяват ви-
соко гражданско съзнание;
4. да пазят тайната на съвещанията;
5. да работят постоянно за повишаване на своята правна и политическа
подготовка.
Участие на съдебните заседатели в дейността на съда
Чл. 74. (1) Съдебните заседатели участвуват по делата, които садили-адата разглеждат като първа инстанция, освен ако в този закон или в съот¬ветния процесуален кодекс е предвидено друго.
(2) Съдебните заседатели участвуват в превантивната и възпитателната дейност на съдилищата.
Свикване на съдебните заседатели
Чл. 75. (1) Съдебните заседатели се свикват от председателя на съда на сесия най-много за 15 дни през годината. Този срок се продължава до свършване на делата, разглеждането на които е започнало с тяхно участие.
(2) Ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите' са длъжни да освобождават съдебните заседатели за времето, през което те участвуват в заседанията на съда.
Възнаграждение на съдебните заседатели
Чл. 76. За времето, през което изпълняват задълженията си по този за¬кон, съдебните заседатели запазват трудовото си възнаграждение. Ако не са служители или работници, те получават дневни пари. Когато местожител¬ството на съдебния заседател не съвпада с местонахождението на съда, той получава пътни, квартирни и дневни пари в размер, определен от министъра еа правосъдието и от министъра на финансите.

43 Наказателни и устройствени закони

673

Клетва на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 77. (1) Съдиите и съдебните заседатели полагат клетва.
(2) Клетвата се полага пред председателя на съответния съд, Предсе*-дателят на съда полага клетва пред председателя на по-горестоящия съд. Председателят на Върховния съд полага клетва йред Народното събрание.
Чл. 78. (Отменен — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Условия за отзоваване
Чл. 79. (1) Съдиите и съдебните заседатели се отзовават, когато:
1. не спазват Конституцията и законите;
2. бъдат осъдени за умишлени престъпления от общ характер на на-
казание лишаване от свобода;
3. са лишени от правото да заемат съдебна длъжност;
4. с действията си увреждат авторитета на правосъдието и обществе-
ните интер&си,
ч ^ преди отзоваването на съдии и съдебни заседатели от районните в окръжните съдилища се извършва анкета, като се взема мнението на мини¬стъра на правосъдието и на председателя на съответния съд. Съдията шш * съдебният заседател, чието отзоваване се иска, трябва' да бъде изслушан.
Отзоваване на съдии и съдебни заседатели
Чл. 80. (Изм. —т ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища се отзовават от избирателите на съот¬ветния съдебен район.
(2) Съдебните заседатели От военните съдилища се отзовават от Дър¬жавния съвет.
(3) Съдиите и съдебните заседатели от Върховния съд се отзовават ог Народното събрание. Съдиите от районните, окръжните и военните съдили¬ща се отзовават от Народното събрание, а между сесиите — от Държавния1 съвет.
(4) (Нова — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) По отношение на отзованите съ¬дии се прилагат последиците, които настъпват при дисциплинарно уволне¬ние на работниците и служителите, съответно на военнослужещите.
Освобождаване от длъжност на съдии
Чл. 81. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Съдиите от районните, ок¬ръжните и военните съдилища се освобождават от длъжност от Народното* събрание, а между сесиите —^рт'_2ърж"авния съвет? когато това се налага-поради съкращение, придобиване'" п{Шо~ ЪЯГШЪейк' * за инвалидност или за изслужено време и старост, преминаване на друга работа, както и по не-..ДЦШСЙДНйст. Те могат да бъдат освобождавани и по собствено желание,

(2) В случаите на предходната алинея съдиите от Върховния съд се-освобождават от Народното събрание.
Отстраняване от длъжност на съдии
Чл. 82. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Съдиите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от Държавния съвет, когато срещу тях е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер, до» приключване на наказателното преследване.
(2) Отстраняването става по искане на главния ппокурор.
Глава седма
ИМУНИТЕТ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ НА СЪДИИТЕ Имунитет
Чл. 83. гСъдиите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване без разрешение на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпле¬ние. В този случай незабавно се уведомява Държавният съвет.
Основание за дисциплинарна отговорност
Чл. 84. За виновно неизпълнение на задълженията по чл. 73, точки 1—4, за отказ на правосъдие, ако не съставлява престъпление, за неоправдана бав¬ност или за допуснати груби грешки при разглеждане на делата и постано¬вяване на съдебните актове съдията отговаря дисциплинарно.
Дисциплинарни наказания
4 Чл. 85 (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Дисциплинарни наказания са:
1. забележка;
2. мъмрене,
3. строго мъмрене; <
4. понижаване в по-нисък ранг и заплата за срок до 6 месеца. Възбуждане на дисциплинарно преследване
Чл. 86. (1) Дисциплинарно преследване се възбужда по предложение наз
1. председателя на Върховния съд — за всички съдии;_
2. министъра на правосъдието — за съдиите от районните, окръжните и военните съдилищц;
3. председателя на окръжния съд — за съдиите от районните съдилища в района на окръжния съд.
(2) Дисциплинарно преследване се възбужда до една година от извърш¬ване на.нарушението, но не по-късно от три месеца от откриването му.
Състав на съда по дисциплинарни дела
Чл. 87. Дисциплинарните дела се разглеждат в състав от трима съдии от Върховния съд, а за съдиите от военните съдилища — от трима съдии от военната колегия на Върховния съд.
Дисциплинарно производство
Чл. 88. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Йрепис от предложението за дисциплинарно преследване се връчва на дисциплинарно обвинения, който в двумесечен срок може да направи писмени възражения.
(2) Делото се разглежда прд закрити врати с призоваване на дисци¬плинарно обвинения и с участието на прокурор от Главната прокуратура.
(3) (Нова — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съставът на съда по дисципли¬нарното дело може да направи предложение за отзоваване на съдията.
(4) Решението не подлежи на обжалване, нито на преглед по реда на надзора. То може да бъде отменено само на основания, посочени в чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.
Налагане на дисциплинарни наказания от министъра на правосъдието
Чл. 89. За нарушения на служебната дисциплина, несвързани непосред¬ствено с правораздаването, министърът на правосъдието може да налага на¬казания по чл. 85, т. 1—3 на съдии от районните и окръжните съдилища.
Прилагане на други нормативни актове §
Чл. 90. По въпросите на дисциплинарната отговорност, неуредени от този закон, се прилагат съответно правилата на Кодекса на труда, а за воен¬ните съдии — на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България и на Дисциплинарния устав на Българската народна армия.
Главаосма
СЪДИИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ И НОТАРИУСИ
Съдии-изпълнители
Чл. 91. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г. При районните съдилища има съдии изпълнители, които изпълняват съдебните актове и други актове, чие¬то изпълнение им е възложено със закон.
Определяне районите на съдебните изпълнители
Чл. 92, Районите на съдебните изпълнители се определят от министъра на правосъдието.
Назначаване на съдии-изпълнители ;
Чл. 93. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдии-изпълнители се наз¬начават от министъра на правосъдието измежду лицата, които отговарят на изискванията по чл. 65.
(2) При двама и повече съдии изпълнители един от тях се назначава за ръководител.
. Заместване на съдия изпълнител Член 94. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) (1) Когато съдията-изпъл¬нител е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си, той се замества от друг съдия-изпълнител от същия район, от съдия-изпълнител при друг районен съд, командирован от председателя на окръжния съд, или от районния съдия от същия район.
(2) При необходимост министърът на правосъдието може да команди-
рова съдия-изпълнител от друг окръг. ф
Нотариуси
Чл. 95. (Изм. — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Нотариалната служба се из¬пълнява от нотариуси при районния съд, а където няма нотариус или ко¬гато нотариусът е възпрепятствуван да изпълнява^длъжността си — от райо¬нен съдия. Когато е необходимо, министърът на правосъдието може да възложи нотариална работа и на съдия-изпълнител от същия район.
Назначаване на нотариусите
Чл. 96. (1) Нотариусите се назначават от министъра на правосъдието измежду лицата, които отговарят на изискванията по чл. 65.
(2) В нотариални служби с повече от един нотариус един от тях се
назначава за ръководител. ч . ..
Нотариална дейност в общинските народни съвети
Чл. 97. (Изм. — ДВ, бр. 36 -от 1979 г.) В населените места, където няма районен съд, председателят, зам.-председателят и секретарят на изпълнител¬ния комитет на общинския (районния) народен съвет, кметът, заместник-кметовете и секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват да¬тата на частни документи и засвидетелствуват верността на преписи от до¬кументи.
Глава девета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глоби
Чл. 98. (1) Ръководител на предприятие, учреждение или организация, к&ито не изпълни задължението си по чл. 14, ал. 2 и чл. 75, ал. 2 се наказва е глоба от 20 до 200 лв. .
(2) Глобата се налага от съда, който е отправил сигнала или предло¬жението, след като на лицето се даде възможност за обяснения и'се проверят посочените от него доказателства.
(3) Определението, с което се налага глобата, не подлежи на обжал^ ване, но при допусната фактическа грешка или други уважителни причини съдът, който го е постановил, може по молба на заинтересуваното лице или. по предложение на прокурора да го измени или отмени, ако не е изтекла една година от постановяването му.
Допълнителна разпоредба
§ 1. Първоинстанционните граждански дела се разглеждат без участие¬то на съдебни заседатели, с изключение на делата по брачни искове, искове за установяване или оспорване на «произход, за лишаване от родителски пра¬ва, за отменяване на осиновяване, за поставяне под запрещение и за отме- • няването му, по трудови спорове, както и по финансови начети, подсъдни на военни съдилища.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. (1) Заварените съдии и съдебни заседатели продължават да из¬пълняват длъжността си до избиране на съдии и съдебни заседатели съгласна този закон.
(2) Съществуващите съдебни райони и определените седалища на съ¬дилищата до влизането на закона в сила се запазват, докато Държавният съвет издаде решение по този въпрос.
§ 3. (1) Съдиите, съдиите изпълнители и нотариусите, повишени до влизане в сила на този закон, запазват ранга и заплатата, придобити при повишаването.
(2) Съдиите, които до влизане в сила на този закон са избрани на длъжност, за Зюято нямат прослужено време по чл. 66, могат и в бъдеще да бъдат избирани на същата длъжност.
§ 4. Министърът на правосъдието издава правилник за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища.
§ 5. Този закон отменя Закона за устройство на съдилищата (обн., Изв., бр. 92 от 1952 г., изм. и доп., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., попр., бр. 94 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 22 от 1959 г., бр. 11 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г. и ДВ, бр. 88 от 1973 г.).
§ 25. (Нова — ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Параграф 6 се отменя и се съз¬дават следните нови параграфи:
§ 6. Заварените на 1 януари 1983 г. съдии и съдебни заседатели из¬пълняват длъжностите си до изтичане на мандата.
§ 7. Във всички други нормативни актове думите „съдебен изпъл¬нител", „съдебния изпълнител", „съдебният изпълнител", „съдебни изпъл¬нители" и „съдебните изпълнители" се заменят съответно със съдия-изпъл¬нител", „съдията-изпълнител", „съдии-изпълнители" и „съдиите'-изпълкители".

[kalahan2008]

Справих се със задачата !...
Не съм го редактирал, но не мисля, че е болка за умиралка !
ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДИЛИЩАТА
(Обн. — ДВ. бр. 23 от 19. III.'1976 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 8. V. 1979 г.,, изм. — ДВ, бр. 91 от 19. XI. 1982, г.)
[/size]

Справил си се, ама друг път

Колеги, искам да попитам дали случайно на някой да му се намира текста на Закона за устройство на съдилищата (обн., Изв., бр. 92 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., попр., бр. 94 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 22 от 1959 г., бр. 11 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г. и ДВ, бр. 88 от 1973 г.)
Нито в Апис, нито в Сиела е публикуван, а спешно ми трябва
Предварително Ви благодаря!