Определение на ВКС- указания, прекратяване! Хелп!!!

[bebitor]

Уважаеми колеги! Предоставям на Вашето внимание Определение по допустимост на ВКС, което постави в мен немалко загадки. Жалбата с изложението е една от първите, писани по новия ГПК, но определението, струва ми се, мина всички граници на юридическата ми фантазия. Чак не зная какво да Ви питам. Съдията от РОС, който ми го е изпратил да изпълня указанията така, както са посочени в определението, е бил много умен човек, защото нито си е написал името /сложил е само подпис/, нито ми е указал какво да правя, нито пък ми е дал срок /за което благодаря!

Така че, остава единствено на моята преценка да изтълкувам какво иска от мен и какво прави с това определение автора му. И техните данни заличих, да не ги излагам много...


ОПРЕДЕЛЕНИЕ


гр. София,

2009

година


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, х гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и девета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: **********
ЧЛЕНОВЕ: *********
**************

изслуша докладваното от
председателя (съдията) *********
гражданско дело под№ ******** година

Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Р окръжен съд, постановено под № ххх на 05.03.2008 год. по в.гр.дело № ххх/2007 год., с което е отменено решение № ххх от 17.10.2007 год. по гр.дело № ххх/2007 год. на Р районен съд, спорът е решен по същество като е отхвърлен искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на Б Б Л от гр.Русе, че МБЛ от гр.Русе е собственик на 1/2 идеална част(ид.ч.) от апартамент № х в гр.Русе, ******.
Недоволен от въззивното решение е касаторът (ищцата по спора) МБЛ от гр.Р, представлявана от адвокат ххх, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС - сочи две решения на Върховния касационен съд и едно решение на Върховния съд, които не прилага.
Върховен касационен съд на Република България ГК,* го. дело № ***/2008 го
От ответника по касация - Б Б Л от гр.Р, представляван от адвокат ууу от АК-Р е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата, но по съществото на спора.
От ответника по касация В Е Л от гр.Р е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на * гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна - постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешавай противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Освен това изложението за допустимост не е съобразено с изискването на чл.284, ал.1, т.З във връзка с чл.284, ал.З, т.1 ГПК, при което не са приложени и посочените в нея съдебни решения с оглед наведеното основание за противоречива практика. /тук следва да отбележа, че е приложено изложение и всички цитирани в решения
Съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на * гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:



ВРЪЩА делото на Р* окръжен съд с оглед указанията.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № ***/2008 год. по описа на *гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Кое от двете? Връща или прекратява???


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[donna]

Цъ,Цъ ,както ти казах отдеве не мога ти отговоря и помогна ,и ако не бях видяла преди да го пейснеш това тук въпросното определение щях да си помисля ,че ме пързаляш нещо или си правиш майтап...

[ivan_lawyer]

Трябва да приложиш практика, в противоречие с постановеното решение, като същата практика, трябва да е влезнала в сила - окончателни съдебни актове.

Връщат, за да направиш комплектно изложение и т.н.

Един вид - правят ти реверанс, с оглед на решаване по същество.

[donna]

Това го разбрахме и ние ,но какво означава това прекратява?

[bebitor]

Ами приложила съм! Може да се е затрила нейде... да предположим... Но двата взаимноизключващи се диспозитива в определението???

[ivan_lawyer]

Прекратява настоящата преписка на ВКС - няма да гледа нито по допустимост, нито по същество.
Дава възможност за ново комплектоване и т.н.
Един вид прехвърля на О.С.

[sarbijanac]

пък да видим кви ще ги сътворят !

http://www.vks.bg/vks_p02_04_29.htm

[REVOLUTION]

Прекратява настоящата преписка на ВКС - няма да гледа нито по допустимост, нито по същество.
Дава възможност за ново комплектоване и т.н.
Един вид прехвърля на О.С.

И аз така мисля.Прекратява касационното производсто и връща да се изпълнят указанията , които не се разбира какви са.Не споря , че е супер неясно написано , но друг смисъл едва ли може да има.

[kpavlova]

Ами и аз да те подкрепя, Бебитор, доколкото мога
Приели са жалбата за нередовна и прекратяват процедирането по нея, защото се произнасят по допускане на касац.обжалване само по редовна жалба.Указанията са да се провери редовността на КЖ, което е правомощие на въззивния съд.
Изложението на основанието за допускане на касационно обжалване, ако е по т.2 на 280 , трябва да съдържа цитиране, и представяне на влезли в сила съдебни решения, в които същ.матер.въпрос е решаван противоречиво.

сочи две решения на Върховния касационен съд и едно решение на Върховния съд, които не прилага

И аз мисля като колегата Иван - искат от теб да представиш влезли в сила СР на инстанционни съдилища и /или каузални такива на ВКС, с които обосноваваш твърдението си , че КО следва да се допусне
А защо не е указан едноседмичен срок от ОС за изправяне на нередовност - не знам...
Така си мисля поне, че трябва да означава

[REVOLUTION]

Подкрепям, kpavlova най-ясно и точно изрази какво трябва да се разбира от диспозитива на това определение.

[bebitor]

Прави сте, колеги! Благодаря ви за мненията. Аз всъщност съм изпълнила това:

сочи две решения на Върховния касационен съд и едно решение на Върховния съд, които не прилага

Ами, пак ще прилагам, все едно... Да поясня- ОС ми указва единствено да изпълня указанията така, както са посочени в определението
Зачудих се, дали случайно не ми указват да посоча и приложа друга практика- противоречие с ТР и постановления и т.н.... Като гледам това определение, както и единственото публикувано в апис, очевидно се опитват да стеснят понятието "практика".

[kpavlova]

.... Като гледам това определение, както и единственото публикувано в апис, очевидно се опитват да стеснят понятието "практика

Ами ако се твърди основание по точка 1 - противоречие с практиката на ВКС следва да се разбира ППл, ТР.В твоето определение пише само ТР и ППл, т.е. задължителна практика.В коментара и на зам.предс.на ВКС в книжката пише , че за точка едно е и последователната, каузална практика на ВКС- и тя създава убеждение за задължителност.
по втората точка - може да бъде практика на различни инстанционни съдилища по различни дела, но поне две, да са влезли в сила решенията и в тях въпросът да е решен по различен начин.
Сигурно ако настане противоречие между решения на ВКС спират делото и 292

[fani_i]

както и единственото публикувано в апис

В Сиела има доста определения вече, опитай и там - може да добиеш ориентация за посоката на вятъра
И аз напоследък четох такива, от което останах с впечатление, че се изключва практиката на ВКС по отделни дела, а се преценява противоречието с оглед ТР и ППл.
Има обаче и доста други, в които за практика на ВКС по т.1 се приема и общата такава.
Иначе по въпроса за съдържанието на определението - присъединявам се към вече очертаващото се общо становище на колегите.
До края на вечерта ще се опитам да ти изпратя малко практика.
Успех!

[bebitor]

Ами да, позовала съм се и съм приложила каузална практика на ВКС.
Също и по т.2, само че изискването /което съм получавала като указание по други жалби до ВКС/ да се приложат със заверка за влизането им в сила, е абсурд. Защото съм ги намерила в ПИС. Единствено решения от личната си практика мога да приложа със заверка.
Още веднъж благодаря за помощта, колеги.

[fani_i]

Не видях изискване за прилагане със заверка за влизане в сила на решенията - може би си го спестила в текста, но щом казваш - сигурно е така.

Изпращам ти няколко решения, дано малко помогнат, макар че лично аз вече се убеждавам, че колкото повече чета практика, толкова по-неясно ми става и даже си загубвам първоначалното становище, основано само на закона и логиката (за причината на този феномен не смея да се произнасям, предпочитам да е у мен...но факт е, че феноменът отсъстваше, когато преди години си сверявах становищата с практиката на ВС):

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 ОТ 13.01.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2343/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г. о. в закрито заседание на шести януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов

При секретаря и в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр. д. № 2343 по описа за 2008 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. В. В., подадена от пълномощника й - адв. Л. Н. срещу разпореждане от 17.09.2008 г. по гр. д. № 164/2007 г. на Софийския окръжен съд. С това разпореждане е върната касационната жалба на Е. В. срещу решение № 515 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 164/2007 г. на Софийския окръжен съд.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Е. В. В. е подала касационна жалба срещу решение № 515 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 164/2007 г. на Софийския окръжен съд. С разпореждане от 13.08.2008 г. са дадени указания от въззивния съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението да се отстранят нередовностите на касационната жалба, като жалбоподателката представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв.; пълномощно за приподписването на жалбата от адвокат; изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като посочи и обоснове кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и обоснове основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, да цитира и представи решения на ВКС за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; да представи преписи от изложението за ответниците. Препис от разпореждането е връчен на пълномощника на жалбоподателя - адв. Л. Н. на 3.09.2008 г. В указания срок нередовностите не са били отстранени, поради което въззивният съд е разпоредил връщането й с разпореждането от 17.09.2008 г. Това разпореждане е предмет обжалване.
Разпореждането е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случая въззивният съд е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК и е изпратил препис от разпореждането, получено от пълномощника на касатора на 3.09.2008 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 10.09.2008 г. В този срок и до постановяване на атакуваното разпореждане същите не са били отстранени, поради което правилно жалбата е била върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Доводите в частната жалба, че държавната такса била своевременно внесена са неоснователни. Видно от представените по делото писмени документи: преводно нареждане № 0* и № 0* издадени от ЦКБ на 27.10.2008 г. е внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на по 15 лв.
Неоснователен е и доводът, че касационната жалба била редовна, тъй в нея било посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Цитирането в касационната жалба на текста на закона не обосновава нейната редовност.
Касационната жалба е нередовна и правилно въззивният съд я е оставил без движение, като е дал ясни и точни указания в какво се състоят нередовностите и срока в който следва да се отстранят. След изтичане на срока по чл. 285, ал. 1 ГПК и след постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба пълномощникът на касаторката с молба, подадена по пощата на 18.09.2008 г. е депозирал изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и пълномощно.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че разпореждането на въззивния съд, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК подадената от Е. В. В. касационна жалба е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 17.09.2008 г. по гр. д. № 164/2007 г. на Софийския окръжен съд.




ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 ОТ 09.01.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1823/2008 Г., V Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Камелия Маринова

Изслуша докладваното от председателя (съдията) Стойчо Пейчев ч. пр. гражданско дело № 1823/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3* от 13.05.2008 г. на адв. Ю., пълномощник на С. Н. Г. от гр. С., срещу определение № 240 от 31.03.2008 г. по ч. гр. д. № 646/2008 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е оставено в сила разпореждането от 14.01.2008 г. на Софийския градски съд, І - 9 състав за връщане на молба вх. № 1* от 21.05.2007 г. за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) на определение № 165 от 02.03.2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. по гр. д. № 1262/2005 г. Поддържа се, че са били нарушени съществено процесуалните правила при връчване на съобщението, предназначено за жалбоподателя, с което се уведомява за определената от гражданския съд държавна такса, дължима за производството по молбата за отмяна. Сочи се противоречие на обжалваното определение с определение № 289 от 17.04.2002 г. по ч.гр. д. № 209/2002 г. на ВКС, V г. о.
Ответникът по частната жалба К. Г. Й. от гр. С. е на становище, че обжалваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на V г. о. намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
С определение № 165 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 1262/2005 г. Върховният касационен съд, ІІ г. о. оставил без разглеждане като просрочена касационната жалба на С. Н. Г. срещу въззивното решение от 02.03.2005 г. по гр. д. № 1693/2004 г. на Софийския апелативен съд.
На 21.05.2007 г. Г. подал чрез първоинстанционния Софийски градски съд молба по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) за отмяна на определението на ВКС, ІІ г. о.
С разпореждане от 31.05.2007 г. градският съд оставил молбата без движение с указание в 7- дневен срок молителят да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2166 лева.
С молба от 20.09.2007 г. Г. поискал да бъде определен по-малък размер на дължимата държавна такса.
С разпореждане от 24.09.2007 г. градският съд отменил съгласно чл. 195, ал. 2 ГПК (отм.) предходното си разпореждане от 31.05.2007 г. и дал на молителя нов 7- дневен срок да внесе държавна такса, в размер на 1000 лева.
Съобщението, съдържащо указанията на съда, изпратено на домашния адрес на Г., било върнато в цялост със забележка на връчителя, че въпреки опитите му да го връчи, резултат няма.
С разпореждане от 12.12.2007 г. върху върнатата в цялост призовка /съобщение/ градският съд разпоредил да се изпрати ново съобщение, този път чрез адвоката Е., с адрес: гр. С., бул. "В" № 4, ет. 3.
Второто съобщение със същото съдържание, отново било върнато в цялост със забележка на връчителя на съдебни книжа, че по сведения на адв. К., от две години адв. М. е в чужбина.
Върху призовката /съобщението/ градският съд постановил разпореждането си от 14.01.2008 г., след като приел, че на основание чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) молителят е уведомен за дължимата такса на 03.01.2008 г. /датата, на която е изготвена забележката на призовкаря/.
По делото е безспорно, че С. Н. Г. е упълномощил адв. Е. да го представлява по делото до окончателното му свършване във всички инстанция, в т. ч. и в производството по отмяна. Пълномощното /без дата/ е представено в съдебното заседание на 12.06.2003 г. Същият адвокат е бил процесуален представител на Г. и в производството по гр. д. № 1693/2004 г. на Софийския апелативен съд, приключило с въззивното решение от 02.03.2005 г.
С пълномощно от 31.01.2007 г. Г. е упълномощил адв. Ю. В. да го представлява и защитава по гр. д. № 1262/2005 г. на ВКС, ІІ г. о., образувано по касационната му жалба срещу въззивното решение, с права да води делото до окончателното му свършване във всички инстанции, както и в производството за отмяна.
При тези данни, Върховният касационен съд, състав на V г. о. намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд от 31.03.2008 г., което противоречи на практиката на ВКС по приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.).
Определението е незаконосъобразно.
Въззивният съд не е съобразил, че в касационното производство жалбоподателят е упълномощил и друг адвокат, който да го представлява до окончателното свършване на делото във всички инстанции, както и в производството за отмяна. При това положение, след като съобщението с указанията на градския съд за внасяне на държавна такса не е било връчено на молителя /сега частен жалбоподател/, нито на домашния му адрес, нито чрез първия му пълномощник - адв. Е., следвало е такова съобщение да бъде изпратено на другия процесуален представител - адв. Ю. В., който се е явил в заседанието на касационната инстанция на 14.02.2007 г. и представил писмени бележки по делото. При наличието и на друг процесуален представител /адв. Юлия Хр. В. /, който е взел участие в касационното производство, съобщението за отстраняване нередовностите на подадената молба за отмяна на определението на ВКС, ІІ г. о. е следвало да се връчи чрез него съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК (отм.), а не да се прилага чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.).
В обобщение, обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на молбата по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) следва да бъдат отменени и делото се върне на Софийския градски съд за администриране на молбата съгласно чл. 232, ал. 2 - ал. 4 ГПК (отм.), като на молителя се изпрати ново съобщение за отстраняване на констатираните нередовности.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 240 от 31.03.2008 г. по ч. гр. д. № 646/2008 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав и оставеното с него в сила разпореждане от 14.01.2008 г. по гр. д. № 482/2003 г. на Софийския градски съд, І - 9 състав за връщане на молба вх. № 1* от 21.05.2007 г. на С. Н. Г. за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) на определение № 165 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 1262/2005 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за администриране на молбата за отмяна съгласно чл. 232, ал. 2 - ал. 4 ГПК (отм.).


ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10 ОТ 10.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3884/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети януари 2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов

Като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3884 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 07.02.2008 г. по гр. д. № 2194/2007 в частта, в която са уважени ревандикационни искове за 4/6 от имот и за други движими вещи и е присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1.985,50 лева.
Недоволни от решението са касаторите Ч. Х. К. и Л. К. К., представлявани от адв. Г. от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по иска за сключване на окончателен договор, ревандикационния иск, иска за обявяване на недействителността на сделка по чл. 22, ал. 3 СК и иска за делба, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Й. Х. Г., Ц. А. Г. и С. А. Г. я оспорват, като считат, че повдигнатите въпроси не са разрешени в нарушение на установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че от ревандикационните искове само този за 4/6 ид. ч. от имота е с обжалваем интерес пред въззивната инстанция над 1.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване в тази част. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима в посочената част. Не са посочени основания за допускане на касационното обжалване в частта по иска за обезщетение, но доколкото той е обусловен от ревандикационния иск, въззивното решение е обжалваемо и следва да се счита редовно обжалвано и тази част.
Касационното обжалване по ревандикационния иск за имота и иска за обезщетение за пропуснати ползи следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени - имат отношение към правото на защита, но не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 07.02.2008 г. по гр. д. № 2194/2007 по ревандикационния иск за имота и иска за обезщетение за пропуснати ползи.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ч. Х. К. и Л. К. К. срещу решението на Пловдивския окръжен съд от 07.02.2008 г. по гр. д. № 2194/2007 по ревандикационните искове за движимите вещи.
Определението, в прекратителната част, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.
Указва на касаторите и им предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 69,15 лева такса за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на насрочване след внасянето на определената такса.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10 ОТ 10.01.2008 Г. ПО Т. Д. № 508/2008 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева

Изслуша докладваното от председателя (съдията) Лидия Иванова търговско дело под № 508/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "А" ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат С. от АК - Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 612/21.04.2008 г., постановено по гр. дело № 44/2008 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 100/24.10.2007 г. по гр. дело № 2180/2007 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца - касатор срещу В. Х. З. от гр. П. искове: по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за възстановяване на сумата 1500 евро по издаден от управителя на ищцовото дружество на 06.01.2004 г., но неосребрен чек на "А" АД ведно със законната лихва както и частичен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 3 390 лева /като част от 25 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на виновно бездействие от страна на ответника-адвокат да защити интересите на ищеца пред съда, което е станало причина за оттегляне на пълномощията му.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и неправилно отхвърляне на предявените искове като недоказани. Изтъква се още, че въззивната инстанция не се е произнесла по направеното от ищеца искане за присъждане на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважената от първоинстанционния съд претенция, която с оглед трайната практика на ВКС се дължи винаги от длъжника при неизпълнение на парично задължение от момента на изпадането му в забава. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на обжалваното решение с постоянната практика на ВКС, като са цитирани Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, обобщаващи съдебната практика по делата за непозволено увреждане, отделни решения на състави на І г. о. на Върховния съд по този въпрос, както и решения на ВКС по приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба В. Х. З. от гр. П. не изразява становище по допустимостта на касационната жалба и основателността на направените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й допустимост, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС, въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като е приел, че ищецът неоснователно претендира възстановяване на сумата 1500 евро, защото издаденият за посочената сума чек не е осребрен и тази сума не е излизала от патримониума на ищеца, нито е била получена от ответника по делото. По отношение отхвърленият частичен иск по чл. 45 ЗЗД съдът е приел, че по делото не е доказана причинна връзка между претендираните вреди и твърдяното неправомерно поведение на ответника по делото, тъй като ищецът не е представил договора си за ползуването на процесното телекомуникационно съоръжение от "Т" АД, срещу което дружество той е упълномощил адвокат В да заведе дело за връщането на това съоръжение.
Видно от съдържанието на касационната жалба жалбоподателят не сочи същественият материалноправен или процесуален въпрос, който според твърдението му е решен в противоречие с практиката на ВКС. Наведените доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на решението поради противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяните процесуални нарушения, изразяващите се в необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд. Цитираното Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС касае приложението на чл. 45 ЗЗД и в т. 2 на същото е предвидено, че отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправно виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а по настоящото дело това не е било сторено. Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС обобщава съдебната практика при определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и също са в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Що се отнася до оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по отношение на претенцията за заплащане на дължимата лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъдената от първоинстанционния съд главница по уважения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 700 лева, касаторът е следвало да потърси защита по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, като поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото му искане. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани наведените от касатора доводи за допустимост на касационно обжалване, поради противоречие с цитираната практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като липсва произнасяне по този въпрос в обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд счита, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 612/21.04.2008 г., постановено по гр. дело № 44/2008 г.
Определението е окончателно.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1 ОТ 08.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3737/2008 Г., ІV Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Снежанка Николова

Като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3737 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 149 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 3698/2007 г. на Софийски градски съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.04.2007 г. по гр. д. № 22582/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Т. М. от с. В. против Министерство на образованието и науката /МОН/ иск за заплащане на сумата 1 136 лв., представляваща уговореното в колективен трудов договор обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на П. училище "С", с. В.
В. решение се обжалва с касационна жалба от ищцата, която поддържа становище за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване и представя съдебна практика на Софийски градски съд и Софийски районен съд.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по жалбата от ответника.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
От съдържанието на касационната жалба и изложението към нея може да се изведе съществения въпрос, по който според касаторката въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представената съдебна практика, а това е дали М. е пасивно легитимиран да отговаря за задълженията на закритото училище. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че макар и П. училище да е държавно, по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗНП, при закриването му със заповед на министъра на образованието, министерството не е негов правоприемник, поради което и не следва да отговаря за задълженията му като работодател на ищцата. Затова и отхвърлил предявения от нея иск за заплащане на уговорено в колективния трудов договор обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение, поради закриване на училището.
Въпросът за отговорността на М. за заплащане на обезщетението по чл. 59 КТ е решен в обратен смисъл в представените съдебни решения по гр. д. № 1879/2007 г., гр. д. № 1488/2007 г., гр. д. № 2898/2007 г. на Софийски градски съд и това по гр. д. № 21604/2006 г. на Софийски районен съд, които са влезли в сила. В тях съдът е приел, че министерството е правоприемник на закритото държавно училище, поради което и го е осъдил да заплати обезщетенията по чл. 59 КТ. Поради това в случая е налице противоречиво решаване на този съществен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е достатъчно основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 149 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 3698/2007 г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Т. Т. М., чрез пълномощника й адвокат Д. Г., касационна жалба срещу него.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10 ОТ 16.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 2320/2008 Г., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.01.2009 две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Камелия Маринова

При секретар изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева дело № 2320/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ф. Х. против определение № 2427/23.09.2008 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 868/2008 г. по описа на същия съд.
С определението, предмет на настоящата частна касационна жалба, въззивният съд е оставил без уважение частна жалба вх. № 2092/25.02.2008 г. на Ф. Х. против определение от 18.02.2008 г., постановено по гр. д. № 742/2007 г. по описа на Районен съд гр. А., І граждански състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
В писменото си изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят заявява, че с постановеното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изложени са аргументи, свързани с факта, че страните по спора са граждани на две различни държави - членки на Европейския съюз, поради което по повдигнатия в жалбата въпрос относно компетентния съд липсва съдебна практика и произнасянето по настоящата частна жалба би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За да е налице основанието за допустимост до касационно обжалване, съгласно сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е необходимо произнасянето на съда по даден материалноправен или процесуалноправен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба, която уредба, в настоящия случай е свързана с международната компетентост на българските съдилища и производството по международни граждански дела, в частност свързана с компетенността по брачни искове, какъвто е предявеният иск, с оглед отстраняването или изясняването на тази непълнота, по пътя на тълкуването на закона, каквито аргументи липсват по изложението на жалбоподателя. Доводите, изложени в частната касационна жалба за липса на съдебна практика, не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Наред с това, в частната касационна жалба, се обосновава касационната обжалваемост на въззивното определение, като се сочи разпоредбата на чл. 28 от Кодекса на международното частно право, според която международната компетентност на българските съдилища се проверява служебно, като определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване. Тази разпоредба е спазена и приложена от съда, поради което е образувано и настоящото касационно производство по подадената частна касационна жалба срещу горепосоченото определение на въззивния съд. Производството по касационното обжалване е регламентирано и се подчинява предвиденото в разпоредбите на ГПК за касационно обжалване, които изискват касационният съд да се произнесе преди всичко по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съди и едва след допускането на същото, да разгледа подадената частна касационна жалба, с оглед изложените в същата основания за касационно обжалване.
Ето защо, касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване постановеното от въззивния съд определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2427/23.09.2008 г. на Пловдивски окръжен съд, VІ граждански състав, постановено по гр. д. № 868/2008 г. по описа на същия съд
Определението е окончателно.

[fani_i]

Намерих ти още едно решение, което пък съчетава двете очертаващи се позиции по въпроса за прилагането на чл.280, т.1.
Така, както се развива практиката на ВКС по посочения текст, самата тя е противоречива и май се нуждае от тълкувателно решение - спирам, защото феноменът пак ще се прояви всеки момент


ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 451 ОТ 13.10.2008 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1334/2008 Г., І Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Галина Михайлова
Ваня Атанасова

Изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч. гр. д. № 1334/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. С. срещу определение № 120 от 22.05.2008 г. по ч. гр. д. № 186/2008 г. по описа на ОС - Т., с което е потвърдено определение № 49 от 27.03.2008 г. по гр. д. № 482/2008 г. по описа на РС - гр. П., с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е незаконосъобразно. Иска се отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276 ГПК ответникът по частната жалба В. Й. В. изразява становище за липса на предпоставките по чл. 280 ГПК за допустимост на касационно обжалване на определението. Евентуално, в случай на допускане на касационно обжалване, моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като законосъобразен.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица имащи право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260 – чл. 263, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване - произнасяне по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /задължителната такава, обективирана в ТР и ППВС и трайната практика по конкретни дела/.
С обжалваното определение състав на ОС - Т. е потвърдил определение № 49/27.03.2008 г. по гр. д. № 482/2008 г. по описа на ПРС, с което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. В мотивите към определението си окръжният съд е приел, че в случаите, при които искът е предявен срещу физическо лице, починало преди предявяването му, не може да възникне процесуално правоотношение и да намерят приложение чл. 120 и чл. 117 ГПК (отм.), съответно чл. 227 и чл. 228 ГПК. Още повече, че в случая процесуалният представител на конституираните като ответници наследници още в първото заседание, за което са били редовно призовани, е направил възражение за липса на начална процесуална легитимация и недопустимост на образуваното производство.
Разгледаният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е съществен, принципен за процесуалния закон, касаещ процесуалната правоспособност на ответника и допустимостта на исково производство, образувано по иск срещу лице, починало преди предявяването му.
По приложението на цитираните разпоредби има практика на ВКС, която е единна и непротиворечива. Съобразно същата, ако към образуване на производството по делото ответникът - физическо лице е бил починал и не е съществувал като правен субект, т. е. не е притежавал процесуална правоспособност, с депозиране на исковата молба в съда не възниква процесуално правоотношение, по което да би могло да се осъществи правоприемство по смисъла на чл. 120 ГПК (отм.), нито да се приложи чл. 117 ГПК (отм.). Приема се, че ако смъртта на дадено лице предхожда процеса е налице пречка той да възникне както за починалия, така и спрямо неговите наследници. В този смисъл е правната теория /"Българско гражданско процесуално право", Ж. С., изд.2006 г., стр.156/, както и трайната практика на ВКС - решение № 4262/15.12.1983 г. по гр. д. № 2082/83 г., І г. о., решение № 1730/17.12.2002 г. по гр. д. № 252/2002 г., V г. о., решение № 1633/27.11.2001 г. по гр. д. № 1167/2001 г., ІV г. о., решение № 1640/6.11.1998 г. по гр. д. № 1070/97 г., ІV г. о., дори мотивите към цитираното от жалбоподателите решение № 1640/6.11.1998 г. по гр. д. № 1070/97 г., ІV г. о. В обратния смисъл е само решение № 51/2.02.1995 г. по гр. д. № 2197/93 г., ІV г. о., което само по себе си не отразява трайната, повтаряща се практика на Върховния касационен съд. В съответствие със същата е и обжалваният съдебен акт.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и някоя от останалите две предпоставки по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Засегнатите в обжалваното определение въпроси не се решават противоречиво от съдилищата и произнасянето по тях не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 120 от 22.05.2008 г. по ч. гр. д. № 186/2008 г. по описа на ОС - Т.

[bebitor]

Благодаря много, fani_i.
П.П. Относно заверката- не съм го спестила по това определение. Писах, че съм го получавала като указание по други жалби

[Гост.]

делото просто е прекратено като номер

Такова бе и моето предположение. Радвам се да е подкрепено от Милена.
Това понятие "брой дела" е важна величина...