Заявление по Чл.410 от ГПК при суми над 25 хил.лв

[Sahiba]

Както някой каза по-горе: Съдът е като жената, трябва да се иска всичко.
Но това не значи, че исканията посочени от Вас са правно издържани.

[hiugo]

Оплескахте темата

[razli4na]

О, сори, hiugo и p_dyan!
Колега Янева, дано не ми се налага, ама да знаеш, че мина "теста"- бих те ползвала за адвокат. Няма да ти пиша ЗЗ, няма да си оставям в залог и часовника, хонорара ще си платя предварително.
Колко е хубаво да си здрав и да не те боли нищо!!! Чувствам се така:
http://www.youtube.com/watch?v=FNspcLHuRHg
или така, с поздрав към Революция- та:
http://www.youtube.com/watch?v=_E0EJLRk ... re=related

[p_dyan]

Защо се бавят заявленията в Соф.районен съд по 25-30 дни се чака за образуване на дело. Дано след образуването го разглеждат бързо .
Някой беше споменал че 1 съдия гледал на ден 70-100 заявления - направо невероятно !!!

[donna]

Решение № 221 от 26.05.2008 г. на ВКС по т. д. № 893/2007 г., II о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев

Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение. Когато записът на заповед гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузална сделка, то последната трябва да е действителна. Липсата на каузално правоотношение дава възможност на заинтересованото задължено лице да черпи лични менителнични възражения от това.

======================================================================
Решение № 390 от 24.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 25/2008 г., ТК
"Записът на заповед е абстрактна сделка, но менителничното правоотношение не е абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално правоотношение.

========================================================================

Решение № 1231 от 11.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 530/2005 г., ТК
"Основанието не е условие за действителност на записа на заповед. Това обаче не означава, че длъжникът в производството по чл. 254 ГПК не може успешно да направи възражение за липсата на основание за плащане по записа на заповед или за недействителност на материализираното в него волеизявление

========================================================================


Няма да коментирам каква функция има ЗЗ , но според мен това чудо на природата и ТЗ трябва да се забрани !

чл.286 ал.1 ТЗ във връзка с чл.1 ал.1 ТЗ ...дали поемателя и издателя ще е физическо или ЮЛ , което е търговец няма значение , но с това се прикрива и форма на лихварство , познавам хора подписали това чудо без да се замислят в момент на няква нужда и после ...доказването на каузалната сделка ,която стои зад абстрактната мн. пъти е мисията невъзможна и т.н. да продължавам ли ...

[Sahiba]

ама защо да се забранява ЗЗ?

По-скоро трябва да се конкретизират разпоредбите отнасящи се до ЗЗ.
Прекалена е свободата на тълкуване... и ... абстрактността на сделката... затруднява някои лица...

И във връзка с новите разпоредби на заповедното производство се получават каши

[tetradka]

колеги, как бихте коментирали това решение във връзка с темата и издадената заповед за изпълнение по 410 ГПК ЗА 25 169,19 лв., като актът на РС явно е потвърден и от горната инстанция:!!!???

Р Е Ш Е Н И Е



Номер 20 05.2011 година гр. Стара Загора



В ИМЕТО НА НАРОДА



ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10 март 2011 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА



СЕКРЕТАР: ХРИСТИНА ЗЛАТИЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

търг.д. № 91 по описа за 2010 година

за да се произнесе съобрази:



Производството е образувано въз основа на искова молба предявена от “У.С.М.П.” ООД, гр.С. срещу “И.” ООД , Р. с цена на иска 27426,23 лева, от които 25 169,19- главница и 2 257,04 – мораторна лихва,с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.258 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, че е изпълнил земни работи на обекта на ответника “И.” ООД,гр.Р., за което е издадена данъчна фактура № 28/19.01.2009г., на стойност 25 169,19 лв., като тази фактура е осчетоводена и от двете страни, като ищецът е осчетоводил тази фактура като вземане от ответника по партидата по сметка 411, регистрирал я е в дневника за продажба и е включена в справка-декларация по ДДС за м.януари 2009г. Ответникът е осчетоводил същата фактура като задължение към ищеца по сметка 401 “Доставчици”, включил я е в справка - декларация по ДДС за м. януари 2009г. По тази фактура е налице частично плащане в размер на 10 000 лв. Посочва, че тъй като задължението не било заплатено е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумите 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г., законна лихва от предявяване на исковата молба 29.09.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. Било образувано ч. гр.д. № 381/09г. по описа на РРС и била издадена заповед за изпълнение за процесната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски. Посочва, че в законния срок е постъпило възражение от страна на ответника, което налагало предявяването от страна на ищеца на установителен иск.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 25 169,19 лева , представляващи вземане по фактура № 28/19.01.2009 г.; мораторна лихва от 2 257, 04 лева. за периода от 19.01.2009 г. до 28.09.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените по заповедното производство разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 381/09г. по описа на РРС. Претендира за направените по настоящото производство разноски.



В отговора ответното дружество е взело становище, че исковете са допустими, но по същество неоснователни.



Предявен е иск по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК за установяване на съществуването на присъдено в заповедно производство парично вземане.

От изложените обстоятелства и така, както страните са заявили своите становища, съдът счита, че ответното дружество не оспорва обстоятелството, че между страните са съществували договорни отношения и посочената работа е била извършено от страна на ищеца, за което е издадена и данъчна фактура.

От събраните по делото писмени доказателства, изпълнената съдебно - счетоводна експертиза и становището на страните, съдът намира за установено следното:

Ч. гр. д. № 381/2009г. по описа на Радневски районен съд е образувано по заявление на кредиторът “У.С.М.П.” ООД – гр.С., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на фактура № 28/19.01.2009 г. срещу длъжника “И.” ООД – Р. за парично вземане в размер на 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г., законна лихва от 29.09.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски в размер на 2 523, 38 лв. Районният съд, след като приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411 от ГПК е издал заповед № 389/29.10..2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжника “И.” ООД – Р. следва да заплати на кредитора “У.С.М.П.” ООД – гр.С., претендираната със заявлението сума, ведно със законната лихва, както и сумата от 2 523, 38 лева разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 04.11.2009 г.. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от връчването й. Видно от данните по заповедното производство в законоустановения срок възражение срещу заповедта за изпълнение е постъпило от длъжника. В изпълнение на правомощията си по чл. 415 от ГПК районният съд е съобщил на кредитора за постъпилото възражение от длъжника и му указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено от кредитора на 24.11.2009г. и в едномесечния срок – на 01.12.2009 г. кредиторът е предявил настоящия установителен иск против длъжника. Следователно предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото са представени и приети като доказателства заверено копие от фактура № 1000000028/ 19.01.2009г., протокол за извършване на земни работи с дата 30.12.2008г., протокол за извършване на земни работи по обект “И.” – гр.Г. от 25.08.2008г. до 23.09.2008г., отчет за работа на Булдозер Т-130 за м.август и м.септември 2008г., отчет за работа на багер Доосан за м.август и м.септември 2008г., извлечение от банкова сметка ***.01.2009г., удостоверение №495/26.11.2009г., които не са оспорени от ответника.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. От заключението на вещото лице се установява, че при проверката извършена в счетоводствата на двете страни се констатира, че както при ищеца, така и при ответника процесната фактура е осчетоводена и регистрирана в дневниците за покупки и продажби и начисления ДДС от страна на ищеца е платен, а от страна на ответника е ползван данъчен кредит върху цялата фактура, като има частично плащане в размер на 10 000 лева, т.е дължимата главница по посочената фактура е в размер на 25 169,19 лева.Мораторната лихва за периода от 19.01.09г. до 29.09.09г. е 2 257, 04 лева.

От изложеното следва да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му в размер на 25 169, 19 лв. С оглед забава в плащането на главницата ответникът дължи и лихва за забава, която е в размер на 2 257, 04 лева. за периода от 19.01.2009 г. до 28.09.2009 г., но в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на кредиторът “У.С.М.П.” ООД – гр.С. се иска издаване на заповед за изпълнение, въз основа на фактура № 28/19.01.2009 г. срещу длъжника “И.” ООД – Р. за парично вземане в размер на 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г.,

Следва да се посочи, че искът по чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е обусловен от предхождащото го заповедно производство, което се явява негова процесуална предпоставка - същият може да включва установителна претенция само за тези размери на дължимите суми - главници и лихви и само за тези периоди, които са били предмет на заповедното производство и то ако са поискани от ищеца с иска.Съществуващата правна уредба в Глава тридесет и седма на ГПК и общата концепция на заповедното производство дават основание да се приеме, че изходът от исковото производство предопределя изхода на заповедното производство, защото между двете производство съществува неразривна връзка. Налага се извода, че макар и поискана в допълнителната искова молба сумата от 2 257, 04 лева и установена като дължима от вещото лице, не може да бъде уважена в този размер, тъй като е недопустимо съдът да са произнася в диспозитива н а решението по чл.422 ГПК за по- висок претендиран размер на иска за мораторна лихва от заявения по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 381/2009г. по описа на Радневски районен съд. Заявеното в заповедното производство определя максималните граници като претендирани суми и периоди в исковия процес

Следователно претендираното парично вземане в размер на 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт по процесната фактура, присъдено със заповедта за изпълнение, е дължимо и следва да бъде заплатено от ответника,ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба 29.09.2009г. до окончателното изплащане на сумите, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г., като в останалата част до претендираните 2 257, 04 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С исковата молба ищецът претендира да бъде установено и съществуването на парично вземане, представляващо присъдени в заповедното производство разноски в размер на 2 523, 38 лева. В настоящото исково производство ищецът следва да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В случая вземането включва главница и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното изплащане. Съдът намира, че разноските направени и присъдени в заповедното производство не са предмет на разглеждане с настоящия установителен иск. След влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, влиза в сила и заповедта за изпълнение, включително в частта, с която са присъдени разноски в заповедното производство. Ако с оглед уважването, респ. отхвърлянето на иска за установяване съществуването на паричното вземане, присъдените разноски в заповедното производство следва да бъдат изменени, то това следва да бъде извършено от заповедния съд. Това е така, тъй като съдебните разноски могат да се искат само в производството, по което са направени, а не и самостоятелно с отделен иск. Присъждането на съдебните разноски е право, което следва да бъде предявено в процеса, по който са направени. Поради това е недопустимо предявяването на отделен иск за установяване съществуването на вземането за разноски по друго производство. /В този смисъл решение № 576/31.08.1989г. по гр.д. № 479/89г., ІІ г.д./. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване същестуването на вземането за разноски в заповедното проиводтво е недопустим и следвада бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 3 476 лева, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора в настоящия си състав



Р Е Ш И :



ПРИЗНАВА за установено по отношение на “И.” ООД – Р. със седалище и адрес на управление град Р., ул. “Т.Д.№ № *, че дължи на “У.С.М.П.” ООД – гр.С., ул. “С.Ф.” № * сумата от 26169,11 лева, за която е издадена заповед № 389/29.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по описа на Старозагорския районен съд и представляваща претендирано плащане по фактура № 28/19.01.2009 г. в размер на 25 169, 19 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2009г. до окончателното изплащане; сумата от 1000 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2009 г. до 28.09.2009 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на претендираната сума от 2 257, 04 лева, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск от “У.С.М.П.” ООД – гр.С., ул. “С.Ф.” № * против “И.” ООД – Р. със седалище и адрес на управление град Р., ул. “Т.Д.№ № * за признаване за установено дължимостта на присъдените в заповедното производство разноски в размер на 2 523, 38 лева, поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.



ОСЪЖДА “И.” ООД – Р. със седалище и адрес на управление град Р., ул. “Т.Д.№ № * ДА ЗАПЛАТИ на “У.С.М.П.” ООД – гр.С., ул. “С.Ф.” № * направените по настоящото дело разноски в размер на 3 476 лева, съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

[Гост.]

колеги, как бихте коментирали това решение във връзка с темата и издадената заповед за изпълнение по 410 ГПК ЗА 25 169,19 лв., като актът на РС явно е потвърден и от горната инстанция:!!!???

Номер 20 05.2011 година гр. Стара Загора



В ИМЕТО НА НАРОДА



ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10 март 2011 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА



СЕКРЕТАР: ХРИСТИНА ЗЛАТИЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

търг.д. № 91 по описа за 2010 година

за да се произнесе съобрази:



Производството е образувано въз основа на искова молба предявена от “У.С.М.П.” ООД, гр.С. срещу “И.” ООД , Р. с цена на иска 27426,23 лева, от които 25 169,19- главница и 2 257,04 – мораторна лихва,с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.258 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, че е изпълнил земни работи на обекта на ответника “И.” ООД,гр.Р., за което е издадена данъчна фактура № 28/19.01.2009г., на стойност 25 169,19 лв., като тази фактура е осчетоводена и от двете страни, като ищецът е осчетоводил тази фактура като вземане от ответника по партидата по сметка 411, регистрирал я е в дневника за продажба и е включена в справка-декларация по ДДС за м.януари 2009г. Ответникът е осчетоводил същата фактура като задължение към ищеца по сметка 401 “Доставчици”, включил я е в справка - декларация по ДДС за м. януари 2009г. По тази фактура е налице частично плащане в размер на 10 000 лв. Посочва, че тъй като задължението не било заплатено е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумите 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г., законна лихва от предявяване на исковата молба 29.09.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. Било образувано ч. гр.д. № 381/09г. по описа на РРС и била издадена заповед за изпълнение за процесната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски. Посочва, че в законния срок е постъпило възражение от страна на ответника, което налагало предявяването от страна на ищеца на установителен иск.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 25 169,19 лева , представляващи вземане по фактура № 28/19.01.2009 г.; мораторна лихва от 2 257, 04 лева. за периода от 19.01.2009 г. до 28.09.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените по заповедното производство разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 381/09г. по описа на РРС. Претендира за направените по настоящото производство разноски.



В отговора ответното дружество е взело становище, че исковете са допустими, но по същество неоснователни.



Предявен е иск по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК за установяване на съществуването на присъдено в заповедно производство парично вземане.

От изложените обстоятелства и така, както страните са заявили своите становища, съдът счита, че ответното дружество не оспорва обстоятелството, че между страните са съществували договорни отношения и посочената работа е била извършено от страна на ищеца, за което е издадена и данъчна фактура.

От събраните по делото писмени доказателства, изпълнената съдебно - счетоводна експертиза и становището на страните, съдът намира за установено следното:

Ч. гр. д. № 381/2009г. по описа на Радневски районен съд е образувано по заявление на кредиторът “У.С.М.П.” ООД – гр.С., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на фактура № 28/19.01.2009 г. срещу длъжника “И.” ООД – Р. за парично вземане в размер на 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г., законна лихва от 29.09.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски в размер на 2 523, 38 лв. Районният съд, след като приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411 от ГПК е издал заповед № 389/29.10..2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжника “И.” ООД – Р. следва да заплати на кредитора “У.С.М.П.” ООД – гр.С., претендираната със заявлението сума, ведно със законната лихва, както и сумата от 2 523, 38 лева разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 04.11.2009 г.. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от връчването й. Видно от данните по заповедното производство в законоустановения срок възражение срещу заповедта за изпълнение е постъпило от длъжника. В изпълнение на правомощията си по чл. 415 от ГПК районният съд е съобщил на кредитора за постъпилото възражение от длъжника и му указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено от кредитора на 24.11.2009г. и в едномесечния срок – на 01.12.2009 г. кредиторът е предявил настоящия установителен иск против длъжника. Следователно предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото са представени и приети като доказателства заверено копие от фактура № 1000000028/ 19.01.2009г., протокол за извършване на земни работи с дата 30.12.2008г., протокол за извършване на земни работи по обект “И.” – гр.Г. от 25.08.2008г. до 23.09.2008г., отчет за работа на Булдозер Т-130 за м.август и м.септември 2008г., отчет за работа на багер Доосан за м.август и м.септември 2008г., извлечение от банкова сметка ***.01.2009г., удостоверение №495/26.11.2009г., които не са оспорени от ответника.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. От заключението на вещото лице се установява, че при проверката извършена в счетоводствата на двете страни се констатира, че както при ищеца, така и при ответника процесната фактура е осчетоводена и регистрирана в дневниците за покупки и продажби и начисления ДДС от страна на ищеца е платен, а от страна на ответника е ползван данъчен кредит върху цялата фактура, като има частично плащане в размер на 10 000 лева, т.е дължимата главница по посочената фактура е в размер на 25 169,19 лева.Мораторната лихва за периода от 19.01.09г. до 29.09.09г. е 2 257, 04 лева.

От изложеното следва да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му в размер на 25 169, 19 лв. С оглед забава в плащането на главницата ответникът дължи и лихва за забава, която е в размер на 2 257, 04 лева. за периода от 19.01.2009 г. до 28.09.2009 г., но в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на кредиторът “У.С.М.П.” ООД – гр.С. се иска издаване на заповед за изпълнение, въз основа на фактура № 28/19.01.2009 г. срещу длъжника “И.” ООД – Р. за парично вземане в размер на 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г.,

Следва да се посочи, че искът по чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е обусловен от предхождащото го заповедно производство, което се явява негова процесуална предпоставка - същият може да включва установителна претенция само за тези размери на дължимите суми - главници и лихви и само за тези периоди, които са били предмет на заповедното производство и то ако са поискани от ищеца с иска.Съществуващата правна уредба в Глава тридесет и седма на ГПК и общата концепция на заповедното производство дават основание да се приеме, че изходът от исковото производство предопределя изхода на заповедното производство, защото между двете производство съществува неразривна връзка. Налага се извода, че макар и поискана в допълнителната искова молба сумата от 2 257, 04 лева и установена като дължима от вещото лице, не може да бъде уважена в този размер, тъй като е недопустимо съдът да са произнася в диспозитива н а решението по чл.422 ГПК за по- висок претендиран размер на иска за мораторна лихва от заявения по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 381/2009г. по описа на Радневски районен съд. Заявеното в заповедното производство определя максималните граници като претендирани суми и периоди в исковия процес

Следователно претендираното парично вземане в размер на 25 169,19 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услуга строителна механизация и транспорт по процесната фактура, присъдено със заповедта за изпълнение, е дължимо и следва да бъде заплатено от ответника,ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба 29.09.2009г. до окончателното изплащане на сумите, 1000 лв. мораторна лихва за периода 19.01.2009г. – 29.09.2009г., като в останалата част до претендираните 2 257, 04 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С исковата молба ищецът претендира да бъде установено и съществуването на парично вземане, представляващо присъдени в заповедното производство разноски в размер на 2 523, 38 лева. В настоящото исково производство ищецът следва да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В случая вземането включва главница и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното изплащане. Съдът намира, че разноските направени и присъдени в заповедното производство не са предмет на разглеждане с настоящия установителен иск. След влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, влиза в сила и заповедта за изпълнение, включително в частта, с която са присъдени разноски в заповедното производство. Ако с оглед уважването, респ. отхвърлянето на иска за установяване съществуването на паричното вземане, присъдените разноски в заповедното производство следва да бъдат изменени, то това следва да бъде извършено от заповедния съд. Това е така, тъй като съдебните разноски могат да се искат само в производството, по което са направени, а не и самостоятелно с отделен иск. Присъждането на съдебните разноски е право, което следва да бъде предявено в процеса, по който са направени. Поради това е недопустимо предявяването на отделен иск за установяване съществуването на вземането за разноски по друго производство. /В този смисъл решение № 576/31.08.1989г. по гр.д. № 479/89г., ІІ г.д./. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване същестуването на вземането за разноски в заповедното проиводтво е недопустим и следвада бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 3 476 лева, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора в настоящия си състав



Р Е Ш И :



ПРИЗНАВА за установено по отношение на “И.” ООД – Р. със седалище и адрес на управление град Р., ул. “Т.Д.№ № *, че дължи на “У.С.М.П.” ООД – гр.С., ул. “С.Ф.” № * сумата от 26169,11 лева, за която е издадена заповед № 389/29.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по описа на Старозагорския районен съд и представляваща претендирано плащане по фактура № 28/19.01.2009 г. в размер на 25 169, 19 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2009г. до окончателното изплащане; сумата от 1000 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2009 г. до 28.09.2009 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на претендираната сума от 2 257, 04 лева, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск от “У.С.М.П.” ООД – гр.С., ул. “С.Ф.” № * против “И.” ООД – Р. със седалище и адрес на управление град Р., ул. “Т.Д.№ № * за признаване за установено дължимостта на присъдените в заповедното производство разноски в размер на 2 523, 38 лева, поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.



ОСЪЖДА “И.” ООД – Р. със седалище и адрес на управление град Р., ул. “Т.Д.№ № * ДА ЗАПЛАТИ на “У.С.М.П.” ООД – гр.С., ул. “С.Ф.” № * направените по настоящото дело разноски в размер на 3 476 лева, съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Че е абсолютна процесуална предпоставка подсъдността по чл. 104- е! Че липсва ЧЖ по така постановеното Разпореждане- липсва. Видно само възражение е депозирано за недължимост на сумата.
Доколкото чета не виждам да са налице и особените отклонения в това отношение( да кажем че се касае за проектантска дейност по чл. 30 "независимо от техния размер", ама не би- говори се за СМР).

От друга страна сумите са в една фактура, но не става ясно какъв е размерът на всяка отделно извършена дейност, пък се сочи главница една. Като казах за това сбъркано посочване размера, все се чудя защо на топлото, тока и прочее допускат заявления за периодичните помесечни вземания обобщени в една глобална сума за главница, а не посочени по периоди.

Да, по темата- идея нямам защо и как се е стигнало до издаване на ЗИ и ИЛ, пък и две положителни Р* по тях( за абсолютните проц. предпоставки съдът следи служебно- това знам, ама като да не знам всичко). Последното навярно се е случило, защото ВКС се е произнесъл по идентичен въпрос, но аз нямам знанието за това произнасяне. Докато не ме поправи някой от колегите ще отговоря така- приемете, че влизат в сила и неправилни СР( последното, в конкретиката на изложеното, си е недопустимо, ама нейсе).

*наложително е да се поправя, но едва сега установих, че искът по 422 е разгледан от ОС . Решението е влязло в сила, защото не обжалвано пред АпС Пловдив до 14.06.2011г..
Колкото и да не ми се вярва е истина, макар убедена съм, че е налице изначален порок в издадената заповед почиващ на чл. 411, ал.1 т.1 вр. 410, ал.1 т1( освен ако! не става въпрос за ОСИ, което не е .. да го нарека изписано в мотивите на посоченото Р), който по някакъв начин е отстранен с решението на ОС- там компетентността е спазена.

[tetradka]

Благодаря за коментара, .. търсех съдебна практика по казуса издадена заповед за изпълнение по 410 ГПК за сума по-голяма от 25 000 лева, и така и не открих в апис.... чичко гугъл някак ми го намери това решение на СТЗ РС.... казусът е горе долу следния... има издадена заповед за изпълнение за сума по голяма от 25 000, заявление подадено по 410, има възражение, сега като се подаде установителен иск заповедното производство се трансформира в общ исков ред и като се докаже дългът, предполагам , че така ща стане.. Заповедта за изпълнение няма да е обезсилена и щв влезе в сила ... заповедното производство се овенчава със своя край.... но пък крайният съдебен акт - заповед за изпълнение е порочен... не ми е много ясно какви са възможните варианти за развитие... може ли да се измени размера на присъдената сума, струва ли си да се рискува да се плаща още 2% дт. или да се прежалят вече платените 2 и да се платят нови 4 ...

[Гост.]

Благодаря за коментара, .. търсех съдебна практика по казуса издадена заповед за изпълнение по 410 ГПК за сума по-голяма от 25 000 лева, и така и не открих в апис.... ..

Едно решение не е практика, а изолиран случай. Не знам каква е причината да няма отказ за издаване на заповед по това дело, но вярвам, че такава съществува.
Ако става въпрос за изолираност, мога да намеря някъде из бумагите заповед издадена от РС за 6 цифрена сума, но бе в зората на ГПК нов- сега?- never в моя и околните съдебни райони да мине искане, обективирано по този начин ( за страната не знам, защото напоследък се интересувам приоритетно от случващото се в близост до мен и постановените на ВКС актове, останалото пропускам).

Аз съм "за" осъдителен иск, но всеки си решава сам битието на делата.

[tetradka]

Благодаря ти Poli_g!!
Аз се чудех и върху следното: чл. 413 казва, че ЗИ НЕ подлежи на обжалване от страните , освен в частта за разноските, в такъв случай.... ако установителният иск се докаже и ЗИ влезе в сила и съдът не се самосезира... аз няма да жаля, а длъжника какво ще жали, като 413 го ограничава...
... аз също клоня към осъдителен иск...но все пак не се сдържам да не поразсъждавам .....