Договор за изработка и доказване със свидетели

[portokal]

Като стана дума за договор за изработка, та се сетих за един облигационно-гражданскопроцесуален въпрос, който си задавах. Няма връзка с родителските права и детето със счупения крак от другата тема. Вдъхновен е, разбира се, от реален казус, но го задавам опростено.

Предявен е иск за обезщетение, като изложените факти са приблизително следните: ответникът без мое съгласие незнайно как и защо взел от двора ми вещта Х и я занесъл незнайно къде, като отказва да ми я върне, докато наскоро не се оказа, че тя е погинала. Искам цената и.
Според повечето колеги това е твърдение за неоснователно обогатяване, защото не се твърди виновно увреждане, а само "преместване" на вещта (незнайно как ); на мен лично повече ми прилича на непозволено увреждане (както са изложени фактите, мяса на твърдение за кражба, макар и не много "подробно"), но може и да не съм права.
Ответникът възразява: да, взех вещта от двора, но я взех с негово съгласие, защото трябваше да я ремонтирам. Той не ми плати за ремонта, затова отказах да му я върна.
По твърдение на ответника уговорената цена на ремонта е над стойността, за която е забранено доказване със свидетели. Свидетелите потвърждават, че такива договорни отношения наистина е имало, без, естествено, да знаят уговорената цена и абсолютно всички подробности около ремонта. Писмени доказателства за договора няма.
Ако се установи, че договор е имало, искът би трябвало да се отхвърли или най-малкото - да се отхвърли на предявеното основание (фактите, които се твърдят). Само че нали договори на стойност над еди-колко си лв. не могат да се доказват със свидетели... А ответникът не отрича, че е взел вещта и не я е върнал. Вярно, не се доказва намерение да я... краде, не се доказва и "без мое съгласие", но като неоснователно обогатяване - ако го квалифицираме така - май си "излиза".
Или аз нещо много грубо и дълбоко не разбирам, или се получава много тъпо...

(Реалният иск беше по-различен и беше отхвърлен по други причини, но аз се чудя за един така изложен казус.)

[Quicksilver]

Предявен е иск за обезщетение, като изложените факти са приблизително следните: ответникът без мое съгласие незнайно как и защо взел от двора ми вещта Х и я занесъл незнайно къде, като отказва да ми я върне, докато наскоро не се оказа, че тя е погинала. Искам цената и.
Според повечето колеги това е твърдение за неоснователно обогатяване, защото не се твърди виновно увреждане, а само "преместване" на вещта (незнайно как ); на мен лично повече ми прилича на непозволено увреждане (както са изложени фактите, мяса на твърдение за кражба, макар и не много "подробно"), но може и да не съм права.
Ответникът възразява: да, взех вещта от двора, но я взех с негово съгласие, защото трябваше да я ремонтирам. Той не ми плати за ремонта, затова отказах да му я върна.
По твърдение на ответника уговорената цена на ремонта е над стойността, за която е забранено доказване със свидетели. Свидетелите потвърждават, че такива договорни отношения наистина е имало, без, естествено, да знаят уговорената цена и абсолютно всички подробности около ремонта. Писмени доказателства за договора няма.
Ако се установи, че договор е имало, искът би трябвало да се отхвърли или най-малкото - да се отхвърли на предявеното основание (фактите, които се твърдят). Само че нали договори на стойност над еди-колко си лв. не могат да се доказват със свидетели... А ответникът не отрича, че е взел вещта и не я е върнал. Вярно, не се доказва намерение да я... краде, не се доказва и "без мое съгласие", но като неоснователно обогатяване - ако го квалифицираме така - май си "излиза".
Или аз нещо много грубо и дълбоко не разбирам, или се получава много тъпо...

(Реалният иск беше по-различен и беше отхвърлен по други причини, но аз се чудя за един така изложен казус.)

Според мене си е деликт. От ищеца се иска само да опише обстоятелствата, на които основава иска си, и да заяви петитума си. Налице са. Правната квалификация на описаното поведение е работа на съда. Субективната страна няма нужда да се заявява в ИМ, според е подразбиращо, че ищецът визира виновно поведение на ответника. Обратното становище си е проява на чист формализъм. Защото иначе би трябвало да се иска от ищеца да посочи изрично и причинно-следствената връзка, която не е описана и в ЗЗД, но се извлича по тълкувателен път.

Колкото до възражението на ответника за наличието на договор за изработка, аз разсъждавам така. От една страна, ответникът признава неизгодни за него факти - че е взел вещта и че след това не я върнал, признава и че става дума за същата вещ, за която са претенциите и на ищеца. Следователно няма нужда ищецът да доказва отнемането и невръщането на вещта. Също така сключването на договор за изработка, след от него ответникът черпи изгодни за себе си правни последици, върху него ляга и тежестта да докаже ЮФ (договора), породил тези последици (чл. 154, ал. 1 ГПК). И ако не успее, като че ли ищецът си е доказал иска? Ама от друга страна ищецът трябва да проведе пълно доказване, а твърдението на ответника за договора за изработка поразклащат това пълно доказване. Следователно искът трябва да се отхвърли като неоснователен.
Надявам се, че помогнах.

[tarboxx]

Имам подобна ситуация и аз се чудя как да постъпя. Две фирми миналата година едната извършва пръскане на голямо количество земя, нямат договор, нямат фактури, сумата е солидна. И сега...Договора за поръчка/за извършване на определена работа/ верно, че може да е устен, но без фактури какво доказване ще направим, имаме само наши изходящи документи, свидетелски показания, но ми се вижда неубедително, ще се надявам и на друго мнение.

[portokal]

Quicksilver, няма никакво съмнение у никого, че ищецът излага само фактите, а квалификацията е работа на съда; въпросът е какви факти всъщност е изложил тук (истинската искова молба беше написана наистина горе-долу по този начин, с едни възмутено-незнайни, ни лук яли, ни лук мирисали твърдения, иначе казусът, както казах, беше малко по-различен и усложнен). Квалифицирахме иска, така предявен, като неоснователно обогатяване. Той почти е казал: вещта изчезна от моя двор и се появи при ответника, който не я връща (е, не баш, защото се заявяваше, че я е взел все пак). Идеята на колегите беше, доколкото я разбрах, че нещо може да се вземе и без вина, и по-добре да не намесваме факт, който не е заявяван изрично, че после да очакваме и да се установи този факт (или дори само да се предполага, като вината). Дадоха ми пример: по аналогичен иск навремето с твърдение: "Иван ми обра част от градината, искам да ми плати" се било оказало, че не по вина на Иван границите на съседните градини са неправилно нанесени, леко изместени, и Иван не само е мислел, че бере своята градина, ами и трудно можело да се твърди дори непредпазливост от негова страна; затова пък несъмнено е обрал част от чужда градина. И не оставало нищо, освен да се квалифицира като неоснователно обогатяване. Един вид и тук: да не набутваме на ищеца твърдения, които не следват непременно от думите му. Поне аз така ги разбрах. И въобще - не трябвало да намесвам тук наказателното право и да говоря за кражба.

Ама от друга страна ищецът трябва да проведе пълно доказване, а твърдението на ответника за договора за изработка поразклащат това пълно доказване.

Ответникът винаги може да си твърди каквото си иска, дори то да не е вярно, и не би трябвало, мисля, да смятаме, че голите му твърдения могат да разклатят доказването на ищеца. В случая ответникът явно не лъже, но ако този договор не може да се доказва със свидетели, би следвало(?) да е все едно, че имаме едно голо недоказано твърдение. Друг въпрос е, че ако попитат ищеца вярно ли е това, той може и да се подлъже да признае и тогава няма проблем; а ако отрече?

Tarboxx, и аз смятам, че не става така. Свидетелските показания са недопустими, а вашите изходящи документи не доказват нищо във ваша полза.
Всъщност мисля, че това си е класическият случай, с оглед който е въведена забраната за свидетели - исковете за изпълнение на такива договори. Целта като че ли е най-вече да не бъде осъден с лъжесвидетели някой нещастен ответник. Докато "моят" случай отива малко към... страничен ефект на същата забрана, зависещ не от това, което ще признае ответникът, а от това, което ще реши да твърди ищецът в исковата молба. Е, може и да философствам глупости.

[REVOLUTION]

E съжалявам ама да квалифицираш твърдението:"Имах фреза на двора.Изведнъж изчезна , незнам как , но сигурно Пешо ми я е взел , щото се появи в неговия двор.Искам да ми я върне или ако е унищожена цената й." , като неоснователно обогатяване е меко казано странно-Как квалифицирахте тези факти по чл.55 ЗЗД.
Иначе по казуса , действително ако е получил веща , за да си изпълни задължението по договор за изработка , който не му е платен и затова осъществява правото си на задържане , няма да може да го докаже със свидетели , поради забраната на ГПК.В този случай , трябва да се избере по-малкото зло и да "намали" претенцията си до минимума , определен в закона , който може да се доказва със свидетелски показания.Пак е нещо!Пък и ответника има вариант да изшиканира ищеца , като представят разликата до реалната цена по договора , като заплатено адвокатско възнаграждение , което ще му се присъди , след като отхвърлят иска като неоснователен!


П.П
Относно квалификацията на иска не се заяждам , просто ми е странно и искам да разбера логиката!

[tarboxx]

А за моя случай може ли няколко думички "плийсс"...

[Quicksilver]

Относно квалификацията на иска не се заяждам , просто ми е странно и искам да разбера логиката!

Ами сигурно основанието ще да е чл. 57 ЗЗД, ама ти си знаеш де.
Иначе при така описаната фактическа обстановка в казуса, аз продължавам да поддържам, че си е деликт.

tarboxx , присъединявам се към мнението на portokal и на REVOLUTION. Ако сумата ви е над 5 000 лв. трябва на много загубен ответник да случите, който или да признае иска или (туй е мижавата светлина в тунела) да попаднете в хипотезата на чл. 238 ГПК за неприсъственото решение с/у ответника. Но аз не бих разчитал на това.

[REVOLUTION]

Ами сигурно основанието ще да е чл. 57 ЗЗД, ама ти си знаеш де.
Иначе при така описаната фактическа обстановка в казуса, аз продължавам да поддържам, че си е деликт.

Член 57 урежда специална хипотеза , когато предметът на възникналото правоотношение от неоснователно обогатяване е определена вещ.Обаче и при тази хипотеза , трябва да са налице предпоставките на чл.55 , а в конкретния случай те не са налице(според мен).Ответникът нито е получил без основание , нито на отпаднало или неосъществено такова...