от donna » 29 Юли 2009, 14:36
Решение от 8.01.2003 г. на БАС по т. д. № 73/2002 г.,чл. 45, чл. 49, чл. 52 ЗЗД, чл. 208, ал. 1 ГПК
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическата цялост, здравето, психиката и самочувствието на пострадалия. В този смисъл, необходимо е да се съблюдава характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на съответното лице, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, появилите се вследствие на това заболявания, негативните последици от тях за физиката и психиката, тяхната продължителност и интензивност и др.
Решение № 88 от 12.IX.1962 г. по гр. д. № 83/62 г., ОСГК
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Член 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнения върху него надзор от родителите му.
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, докладчик Ради Стефанов
чл. 45, чл. 47, чл. 51, чл. 54, чл. 127 ЗЗД, чл. 212 ГПК
------------------------
Председателят на Върховния съд на Република България с предложението си по настоящото производство иска на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение по въпроса: следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се намали, ако сам увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Безспорно е, че текстът визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. В практиката се спори и въпросът се решава противоречиво всъщност само досежно това дали допринасянето, за което се говори в текста, следва да се изрази във виновно съпричиняване на вредоносния резултат, или е достатъчно този резултат да бъде само в причинна връзка с макар и невиновното действие или бездействие на увредения.
Върховният съд на Република България, ОСГК, счита, че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.
В чл. 45 ЗЗД е прокарано основно положение, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това означава, че причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение. За вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде държан отговорен. Този принцип е прокаран в цялата глава за непозволеното увреждане на същия закон. В чл. 47, ал. 2 ЗЗД, макар и да се говори за отговорност за вредите, причинени от неспособния, всъщност упражняващият надзор над неспособния отговаря само доколкото вредоносният резултат е в причинна връзка с виновното поведение на упражняващия надзора, изразено в неположени грижи за предотвратяване на вредоносния резултат. В чл. 49 ЗЗД наистина се говори за отговорност за вредите, причинени от натовареното лице, но както се изяснява и в т. 6 от постановление № 7/59 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, тази отговорност е само с обезпечително-гаранционна функция. Заплатеното от осъденото лице по чл. 49 ЗЗД може да се дири от причинителя на вредите по реда на чл. 54 ЗЗД. При съпричиняването на вредите от няколко лица е предвидена в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност за целия размер на вредите т.е. и за оня размер, който не е в причинна връзка с поведението на всеки един от съпричинителите. В чл. 127 ЗЗД обаче е предвидена възможност отговорността им да се приведе в съответствие с причинната връзка между поведението им и размера на вредите, последица на това им поведение.
В чл. 51, ал. 2 ЗЗД е следван същият принцип. Законодателят е приел, че и при съпричиняването на вредоносния резултат с участието на самия увреден виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Касае се до определяне на размера на отговорността на виновния причинител на вредите, и то само за вредите, причинени на увредения. Затова и не може да се поставя въпрос с оглед на тези вреди за вина на самия увреден. Не някаква вина на увредения за самоувреждането му е от значение в случая, а само вината на другото лице, причинител на вредите. Когато се определя отговорност за вреди, определя се такава само за причиняването на вреди на другите (чл. 45 ЗЗД). Самоувредилият се не отговаря пред себе си за вредите, които си е причинил. С оглед на това при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен. Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.
