Правилно ли постъпвам?

[whiskey]

Все още незавършил правото се сблъсках с личен казус. За какво става дума:

На 04.03.2008 г. с лицето Х се договаряме той да ми продаде апартамент в новострояща се жилищна кооперация в Пловдив. Поради характера на работата с която се занимавах тогава, самия проект мина на много начална фаза и както се казва, аз бях първия човек, който виждаше плановете на сградата и имах възможност да си избера произволен апартамент. Като гаранция за това, че наистина ангажимента който той поема към мен е наистина сериозен, аз реших да му дам определена сума за капаро. Срещу това имам подписана от него разписка със следното съдържание:

Долуподписаният .... г-н Х -трите имена, ЕГН....., с лична карта номер .... издадена ... от .... получих депозит от ....моите три имена, егн, лична карта, в размер на хххх лева (сумата изписана с думи) - като гаранция, че ще бъде подписан предварителен договор за покупкопродажба на следния недвижим имот: .... следва описание на имота, адрес, УПИ и т.н. не по късно от 05.2008 г.
Сумата ще бъде приспадната от дължимото капаро при подписвне на предварителния договор.

Следват дата и подписи.


От крайния срок 05.2008 г. са минали повече от 17 месеца. До този момент така и предварителен договор не ми е предлаган за подписване. Нямам желание да чакам повече и ще си искам парите обратно.
Въпросите ми са 2: Казусът ми попада ли в обхвата на чл. 93 от ЗЗД и имам ли право да поискам задатъка си в двоен размер?
Мисля първоначално да поканя г-н Х, чрез нотариална покана или писмо с обратна разписка, да ми изплати парите по посочена от мен банкова сметка, като ако това не се случи в определен (какъв?) срок, ще подам иск в районния съд. В правилна посока ли се насочвам или бъркам някъде?

[Melly]

Хмм, лошо....

Няма да искам пояснения защо не сте се съветвали с колега, когато сте дали тези пари.
Не мисля,че случаят попада под хипотезата на чл.93 ЗЗД, т.к. нямате сключен писмен договор-обещание за продажба на недвижим имот (чл.19 ЗЗД).
Не попада и под хипотезата на чл. 308 ТЗ за отметнина.

За мен тази разписка би послужила да искате връщане на даденото на неосъществено основание - иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД - т.е. неоснователно обогатяване.

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

И един добронамерен съвет, ако позволите - от тук нататък задължително се обърнете към колега адвокат.

[Magnollia]

Мели е права. Но и още нещо... Можете да поискате да Ви плати лихва върху сумата, която сте дали.

[DEKAH]

И не забравяй.

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

[whiskey]

Изключително благодаря на всички за отзоваването. Днес изпратих нотариалната покана и ще видим дали ще се размине гладко без разправии или ще ходим на съд. Исканията си направих под формата на задатъка + законната лихва за периода от крайния срок на задължението до днес. Благодаря специално на Декан, който много правилно ме насочи и към НК.

[Melly]

Като си ги свършил такива, би ли дал малко повече инфо кой, кой е?
Защо ли подозирам, че си дал тези пари срещу разписка, издадена от брокер от Аг-я за недвижими имоти, като брокерите назовават сумата по разписката "стоп-капаро".

Това, че си проспал 17 месеца - не е добре, ама хайде - нека го подминем- все още не е изтекла давността по вземането ти,
Но, че главицата ти "роди" да определиш вземането си като задатък - лошоооооооо.... Излиза, че нищо от написаното по-горе не си разбрал (а уж сме колеги, не съвсем, ама би следвало да си правно грамотен човек).

"Не е луд, който яде от баницата....."

Интересно би било да поразсъждаваме, дали е налице измама в хипотезата, която развих по-горе като предположение, в случай, че се окаже вярна?

[whiskey]

Добре, признавам още не мога да работя добре с термините . Изразих се "задатък", но не определям вземането си като такова и именно заради това отпадна и варианта да си търся правата по чл. 93 от ЗЗД.

Това което днес направих са мерки взети след консултация с практикуващ юрист. Все пак аз трудно бих могъл да се нарека ваш колега, въпреки че, дай Боже един ден и това да стане. Иначе повече инфо... работя във архитектурно бюро, където изготвям 3Д визуализации и всички проекти минават през мен. Въпросният инвеститор беше редовен клиент на архитекта и нещата ги направихме малко като между приятели. И накрая... ето какво се оказа. За срока че проспах - проспах. Просто не съм от хората които обичат да се разправят при най-малката неуредица. Постепенно времето обаче си мина... Казах стига Споразумението е правено директно между мен и инвеститора, без агенции и други посредници. Няма да скрия, че първоначално идеята беше да си останем на честна дума, но... без черно на бяло какво сме си казали и какво точно сме се споразумяли на този етап не бях склонен да давам каквото и да е.

Това беше отдвна.. бях едва на 23 години.. вече разсъждавам по друг начин

ПС: Относно дали е налице опит за измама... от гледна точка на сегашния момент, в който все пак подхождам по малко по-друг начин към проблема мисля, че човека нямаше за цел нещо подобно, въпреки, че това което обещаваше (подписването на предварителен договор) беше невъзможно на този етап, просто защото още не беше взел разрешително за строеж. Именно това беше и идеята, да си запазя конкретен апартамент, защото всичко се продаваше "на зелено" и не исках да изпусна подходящо разпределение, квадратура, която ме устройва и т.н. Дали е измама... все още не съм аз човека, който може да знае

[tyrel]

Уважаеми юристи,
моля за извинение че Ви занимавам с неволите си , но мисля идеята на един форум да е такава.
През м. абгуст 09 закупих автомобил на лизинг от Уникредит лизинг. За нещастие на 12 09 09 претърпях катастрофа. Попаднах в процедури на застрахователя , който върши регресен иск от другият застрахован/като процедурата не е завършила и е за тотална щета/. Получих обаждане от сервиза да прибера автомобила при което като човек попаднал в такава ситуация реагирах незабавно телефонирайки на лизингодателя. Логиката е че автомобила не е моя собственост а на лизингодателя. От там ме увериха че спокойно мога да го получа , без последици за мен. Беше прекалено елементарно за да не се усъмня. Днес разговарях със застрахователя и разбрах че процедурата на регреса не е приключила. Внимателно прочетох договора за лизинг и разбрах че получаването на автомобила би следвало да стане единствено чрез мое писмено съгласие за откупуване от лизингодателя вземането към застрахователя. Категорично заявих че нямам такива намерения.
Междувременно разбрах че подобни казуси са стигали до съд.
Моля , да ме посъветвате дали съм постъпил правилно и дали има прецеденти в
застрахователното право/ синът ми е дай Боже ваш колега и съм виждал такъв учебник/.
yotov57@windowslive.com

[DEKAH]

tyrel, съжалявам, но най-доброто за теб ще е с договора "под мишница" да се консултираш с адвокат.