Когато говорим за обезщетение на деликт следва да тълкуваме систематично закона... Още повече има и ТР на ВС в този смисъл... Чл. 45, ал. 1 от ЗЗД казва: "Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму" и след това чл. 52 от ЗЗД "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост".
Веднага ще дам пример и сравнение:
Две ПТП-та, аналогичен механизъм, аналогични вреди - счупена подбедрица, в първия случай увреден е професионален спортист, във втория е рецидивист - мошеник, крадец и побойник.
Ако първия получи обезщетение в размер на 50 000 лева, то втория следва ли и той да получи такова?
Друг момент в същата аналогия, но на първия увреден счупването зараства за месец; за два месеца забравя, че се е случило нещо с него и продължава напред в живота... А втория получава усложнение, девет месеца е на легло, налага се ампутация...
Първия получава обезщетение 10 000 лева, за втория ще е достатъчно ли такова обезщетение?
Но да се върнен на темата, в никакъв случай едно обезщетение не може да има наказваща функция. Наказва наказателния съд, наказателна е и глобата, която се налага, но не и обезщетението...
Макар и да не може да се измерят в пари болката, страданието, мъките и пр. то в съдебната практика както и обществото може да приеме паричен еквивалент. Този еквивалент е равен на претърпените болки и страдания.
Тука не се търси обогатяване - Какво обогатяване може да получиш, когато са ти отнели майка, баща, дете или са те инвалидизирали за цял живот?!
Пример: Изоставил си родителите си в мизерия, не си контактувал от години с тях (изобщо не говориш) или им се обаждаш само, за да отидеш и да им прибереш минималната пенсия... Но когато настъпва ПТП е и може да се "изцеди" застрахователя за няколко десетки хиляди, всъщност се "сещаш", че сте били изключително близки и ви е свързвала взаимна обич и уважение.
Примери бол... Темата е широка и бих казал, че уредбата на чл. 52 от ЗЗД е изключително правилна...