регистриране на адвокатите по ЗЗЛД ?

[sunrise]

Именно. За броя ще пиша над 100 . Какво правим обаче, с данните на лицата ,които в минал период са ни били клиенти, но така или иначе сме длъжни да пазим делата .
А ако пречетете пък наредбата, съвсем пълна обърквация. Понеже всеки от нас работи с компютър и едва ли някой няма достъп до глобалната мрежа, ето какво трябва да ни съдържа инструкцията.
Глава пета.
МЕРКИ ПРИ СРЕДНО НИВО НА ЗАЩИТА
Чл. 20. Средното ниво на защита на личните данни включва осигуряване на мерките, предвидени в чл. 13, 14, 15, 16, 17 и 18. При изготвяне на правилата за това ниво следва да се предвидят следните допълнителни мерки за защита:
1. възможност за установяване самоличността на лицето, отговорно за сигурността;
2. включване на процедури за създаване на архивни копия и възстановяване на данни;
3. периодични проверки, които следва да се извършват, за да се наблюдава спазването на правилата и мерките, които трябва да се предприемат за отстраняване на нарушенията.
Чл. 21. Във връзка с периодичния контрол по чл. 20, т. 3 администраторът е длъжен да представи резултатите при поискване от Комисията за защита на личните данни.
Чл. 22. (1) Администраторът създава механизми, позволяващи недвусмислено, персонализирано идентифициране на всеки служител, който се опитва да стартира и да получи достъп до информационната система и да установи дали всеки един служител е оторизиран.
(2) Администраторът задължително поставя ограничения на обхвата за повторни опити за получаване на неоторизиран достъп до информационната система.
Чл. 23. Само надлежно оторизираните служители съгласно правилата по чл. 13 могат да имат достъп до помещенията, където се намират информационни системи с лични данни.
Чл. 24. Администраторът създава система за регистриране на достъпа до регистрите, получавани и/или предавани на технически носител или по електронен път в локалната мрежа, която позволява прякото или косвеното идентифициране на вида данни, датата и времето, изпращащия, как са обработени получените/изпратените данни, както и получателя, който трябва да е надлежно оторизирано лице.
Чл. 25. Временните файлове трябва да отговарят на съответното ниво за сигурност и се унищожават веднага, след като се изпълнят целите, за които са били създадени.
Чл. 26. (1) В регистъра по чл. 24 се отразяват извършените процедури за възстановяване на данни, като се посочват лицето, заето с процеса, възстановените данни и кои от тях са възстановени ръчно.
(2) При всякакви процедури за възстановяване на данни е необходимо писмено възлагане от страна на администратора.
Чл. 27. Архивното копие и процедурите за възстановяване на данни се съхраняват на различно местоположение от мястото на компютърното оборудване, обработващо данните, и във всички случаи се предприемат мерките за сигурност, изисквани в наредбата.
Чл. 28. (1) При обработване на регистър с лични данни по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 1 от закона се предприемат допълнителни мерки за носителите, съдържащи лични данни, като тези носители могат да се разпространяват само ако данните са криптирани или е използван друг механизъм, гарантиращ, че данните не могат да се четат или променят при пренасянето им.
(2) При обработване на регистър с лични данни по ал. 1 се прилагат и мерките по чл. 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26 и 27.
Глава шеста.
МЕРКИ ПРИ ВИСОКО НИВО НА ЗАЩИТА
Чл. 29. Високо ниво на защита на личните данни включва осигуряване на мерките, предвидени в чл. 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26 и 27.
Чл. 30. (1) Задължителната информация, която следва да бъде регистрирана при високо ниво на защита, е: идентичност на служителя; дата на достъп; регистърът, за който е получен достъп; вид на достъпа и кога достъпът е бил отказан.
(2) Извън информацията по ал. 1 администраторът регистрира и информация, която позволява да се идентифицира записът, до който е имал достъп служителят.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се съхранява за период най-малко две години.
(4) Правилата за регистриране на данните по предходните алинеи се определят от администратора, който лично или чрез лично назначено от него лице осъществява контрол за спазването им и за недопускане на деактивирането им.
(5) Администраторът отговаря за извършване на редовни проверки на записаната информация по контрола и изготвя отчет за тях, установени най-малко веднъж месечно.
Чл. 31. (1) При обработване на лични данни по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 1 от закона се предприемат допълнителни мерки, свързани с разпространението им по телекомуникационни мрежи, под формата на криптиране или използване на друг механизъм, гарантиращ, че данните са нечетливи или не са променени.
(2) При обработване на лични данни по ал. 1 се прилагат и мерките по чл. 28, 29 и 30.

[mizrahi]

Колеги,

Този въпрос вече беше разрешен от Висшия адвокатски съвет. Прие се тогава, че адвокатските колегии са администратори на лични данни и те се регистрират, но отделните адвокати не се регистрират, заради текстовете в Закона за адвокатурата за адвокатската тайна. Все пак съгласете се, че не е нормално адвокатите да разгласяват имената и личните данни на клиентите си, дори в отчети до Комисията, да не говорим, че много клиенти не искат да се знае че са се консултирали с адвокат.

Аз не съм се регистрирал и не смятам да го правя. Този закон го преписаха от Запад, но не го разбраха. Целта му беше да се ограничи кръгът лица, които да имат право на достъп до лични данни, а вместо това, сега всеки продавач на банички едва ли не е администратор на лични данни. В резултат на това нарасна бумащината, намери се работа за чиновници и пак куцо и сакато ти иска ЕГН, имена и тн....

[inspectora]

Колеги,

Този въпрос вече беше разрешен от Висшия адвокатски съвет. Прие се тогава, че адвокатските колегии са администратори на лични данни и те се регистрират, но отделните адвокати не се регистрират, заради текстовете в Закона за адвокатурата за адвокатската тайна. Все пак съгласете се, че не е нормално адвокатите да разгласяват имената и личните данни на клиентите си, дори в отчети до Комисията, да не говорим, че много клиенти не искат да се знае че са се консултирали с адвокат.

Аз не съм се регистрирал и не смятам да го правя. Този закон го преписаха от Запад, но не го разбраха. Целта му беше да се ограничи кръгът лица, които да имат право на достъп до лични данни, а вместо това, сега всеки продавач на банички едва ли не е администратор на лични данни. В резултат на това нарасна бумащината, намери се работа за чиновници и пак куцо и сакато ти иска ЕГН, имена и тн....

х2

[REVOLUTION]

Колеги,

Този въпрос вече беше разрешен от Висшия адвокатски съвет. Прие се тогава, че адвокатските колегии са администратори на лични данни и те се регистрират, но отделните адвокати не се регистрират, заради текстовете в Закона за адвокатурата за адвокатската тайна. Все пак съгласете се, че не е нормално адвокатите да разгласяват имената и личните данни на клиентите си, дори в отчети до Комисията, да не говорим, че много клиенти не искат да се знае че са се консултирали с адвокат.

Аз не съм се регистрирал и не смятам да го правя. Този закон го преписаха от Запад, но не го разбраха. Целта му беше да се ограничи кръгът лица, които да имат право на достъп до лични данни, а вместо това, сега всеки продавач на банички едва ли не е администратор на лични данни. В резултат на това нарасна бумащината, намери се работа за чиновници и пак куцо и сакато ти иска ЕГН, имена и тн....

х2

x3

[Nala6]

Аз пък се питам, щом адвокатът не следва да се регистрира като администратор на ЛД (каквото е и моето мнение, но ме интересува мнението на Комисията, все пак!), защо няма откази за регистрация на заблудили се да подадт заявлението адвокати?! Щом няма откази, значи според Комисията адвокатите трябва да се регистрират. Не е ли така?

[ykovachev]

Колеги,

Този въпрос вече беше разрешен от Висшия адвокатски съвет. Прие се тогава, че адвокатските колегии са администратори на лични данни и те се регистрират, но отделните адвокати не се регистрират, заради текстовете в Закона за адвокатурата за адвокатската тайна. Все пак съгласете се, че не е нормално адвокатите да разгласяват имената и личните данни на клиентите си, дори в отчети до Комисията, да не говорим, че много клиенти не искат да се знае че са се консултирали с адвокат.

Аз не съм се регистрирал и не смятам да го правя. Този закон го преписаха от Запад, но не го разбраха. Целта му беше да се ограничи кръгът лица, които да имат право на достъп до лични данни, а вместо това, сега всеки продавач на банички едва ли не е администратор на лични данни. В резултат на това нарасна бумащината, намери се работа за чиновници и пак куцо и сакато ти иска ЕГН, имена и тн....

х2

x3

x4

[inspectora]

Аз пък се питам, щом адвокатът не следва да се регистрира като администратор на ЛД (каквото е и моето мнение, но ме интересува мнението на Комисията, все пак!), защо няма откази за регистрация на заблудили се да подадт заявлението адвокати?! Щом няма откази, значи според Комисията адвокатите трябва да се регистрират. Не е ли така?

То и в търговския регистър има вписани сума простотии ... т.е. неща, които по принцип не е следвало да се вписват, а са ги вписали /и докато не бъдат оспорени вписванията така и ще си седят .../

[sunrise]

Все пак,има ли някой , който вече е регистриран?

[Nala6]

Колеги,
А не е ли по-прагматично от гледна точка на санкциите в закона да се разсъждава по следния начин: Качеството на администратор възниква ex lege (това го пише дори и в отговорите на комисята по конкретно зададени въпроси на сайта й), т.е. дали си се регистрирал или не, това няма отношение към качеството ти на администратор. Затова, дори и да не си регистриран, ако според Комисията ти си администратор, тя би могла да ти наложи глоба за някаво адм.нарушение по закона. Следователно, можем да оставим настрани спорния въпрос дали адвокатът е администратор или не. Във всеки случай, обаче, той би могъл да си подаде заявлението за регистрация и тогава са възможни два варианта: 1. Отказ да бъде регистриран - мълчалив или изричен (за себе си съм убедена, че вариант едно няма да се случи, но разсъждавам теоретично) и 2. Регистрират го (което е по-вероятното да се случи).
Смисълът на едно такова действие би бил да се избегне глобата за това, че не си се регистрирал, а според Комисията е трябвало.
Възможно е и да не се регистрираш, защото смяташ, че като адвокат нямаш такова задължение. Но, ако комисията е на друго мнение и по някакъв повод реши да те санкционира, това, че не си се бил регистрирал, не виждам как ще ти помогни. В края на краищата ще възникне спор и съдът ще решава.
Т.е. , чудя се кое е по-малкото зло

[kalahan2008]

DO KALAHAN

Явно някой е опитвал да ви регистрира вече, или някой с близък до вашия булстат по погрешка, за да регистрира себе си. Това се оправя САМО на място в комисията лично, или пращате упълномощено лице, като не е нужна нот.заверка на пълномощното. Там ще си влязат в системата, и ще ви дадат ново име и парола за вашия булстат, с който да влезнете и да си коригирате данните.

Ами не, ЧСИ сам се е регистрирал, преди мноого години /2006г./, но отдавна не помни username и парола. Когато се опитам да направя нова регистрация, ми иска Булстат, но излиза, че вече има регистрирано такова лице с този булстат /т.е. ЧСИ/ и оттам нататък процесът по нова регистрация спира.
Явно ще трябва да им се обаждам в КЗЛД да дадат поне usernamе-а, а за ходене на място не ми се мисли, просто няма да се пререгистрираме

[nksupervisor]

Здравейте колеги!

Имам прясна информация от КЗЛД. Говорих с един от експертите им по повод регистрирането на адвокатите като АЛД. Каза че по ЗЗЛД адвокатите се явяват и АЛД. Няма проблем с чл.33 от ЗА, защото достъп до данните, които се обработвт за клиентите могат да имат само клиентите. Попитах го какво става с тези адвокати, които не са се регистрирали никога и нямат и желание да се регистрират. Отговори ми, че АЛД ставаш от момента, в който започнеш да обработваш лични данни. Аз го попитах, как техните контролни органи ще проверяват дали даден адвокат администрира лични данни, а той каза че няма как и се усмихна многозначително. Така че извода ми е, че който иска да се регистрира да се регистрира, който е подавал заявление, да си го актуализира. Който не е подавал заявление до сега и го мързи да се регистрира да не се регистрира . От КЗЛД казаха още, че ВАС отдавна е трябвало да излезне с точно становище, дали трябва или не трябва адвокатите да се регистрират като АЛД и ако трябва - е трябвало да посочи и как да си подадем заявленията. Нотариалната камара е посочила на сайта си какви регистри да посочат нотариусите и т.н. ВАС обаче явно не хае...

[sunrise]

На събранието в БАК, на което не успях да отида, разбрах от колега, че са коментирали и са посочили официално становище,че не следва да се регистрираме. Пълна мистерия.

[ianeva]

На събранието в БАК, на което не успях да отида, разбрах от колега, че са коментирали и са посочили официално становище,че не следва да се регистрираме. Пълна мистерия.

Ако БАК е Бургаската адв. колегия, аз присъствах на събранието. С няколко думи, според член на ВАС /не съда /, становището на ВАС е категорично още от 2005 година /не успях да го намеря в писмен вид на сайта им/ и то е, че не подлежим на регистрация. И към момента ВАС поддържа това становище, а на ОС се взе решение да се настои пред ВАС, чрез органите на нашата колегия, това становище да се изложи още веднъж, ясно и недвусмислено, да бъде отбелязано в сайта на ВАС /самият сайт биде остро разкритикуван/, както и по начин, общодостъпен за всички колеги-адвокати в страната. И толкова, отделихме не повече от 10-на минути
п.п. Регистрирана съм, още по времето, когато чакахме ясно становище от ВАС по случая, сега откровено казано още не съм решила дали да актуализирам данните или да оставя нещата така и в случай, че някой реши да ме санкционира, да видим становището на съда.

[wit]

Уважаеми колеги, ето какво отговори Комисията на мое запитване. Иначе в САК и ВАС всички са на мнение, че не следва да се регистрираме. Мисля, че наистина е редно да поискаме официално становище и произнасяне от ВАС (нали затова имаме някакви структури, а не е „всяка коза за свой крак” и аз лично ще пусна искане до края на седмицата.
До
Електронен адрес: madlentsvetkova@gmail.com


В отговор на поставените въпроси Ви информираме следното:
Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на ЗЗЛД е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Администратор на лични данни (АЛД)
По смисъла на чл.3 от ЗЗЛД администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон.
Съгласно законовото определение, качеството на администратор възниква ex lege (по силата на закона) и не е свързано с условието на подаване на заявление за регистрация в КЗЛД.
Администраторът на лични данни обработва личните данни самостоятелно или чрез възлагане на обработващ данни.

Регистрация на администраторите на лични данни
Администраторът на лични данни или негов представител е длъжен да подаде заявление за регистрация и документи по образец, утвърден от комисията, преди започване обработването на лични данни. Администраторът може да започне обработване на данните след подаване на заявлението за регистрация /чл.17 от ЗЗЛД/. Въпреки че качеството на администратор възниква ex lege, това, което администраторът следва да изпълни в съответствие със законовите изисквания, е да подаде заявление в КЗЛД, в което да посочи конкретно поддържаните регистри, видът на личните данни, законовото основание, целите и начинът за тяхното обработване, предприетите технически и организационни мерки за тяхната защита, а също и да спазва реда за обработване и предоставяне на данните. Следва да се има предвид, че определящо за това дали се налага да се подаде заявление за регистрация е не формалното качество на лицето – едноличен търговец, фондация, дружество с ограничена отговорност и др., а дали фактически поддържа регистър с лични данни. В този смисъл адвокатите са администратори на лични данни и като такива подлежат на регистрация в КЗЛД.
Следва да се има предвид също, че прекратяването на търговската дейност на конкретен администратор не го освобождава от задължение за регистрация, в случай че продължи да съхранява или да извършва други действия по обработване на лични данни под която и да е от изброените по-горе форми.

Лични данни
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. По-конкретно, това са: имена, ЕГН, адрес, телефон, месторождение, паспортни данни на лицето (физическа идентичност); семейно положение и родствени връзки (семейна идентичност); вид на образованието, допълнителна квалификация, степени и звания (данни за образованието); професионална биография (трудова дейност); здравен статус, психологическо и/или умствено състояние, сексуална ориентация (медицински данни); расов или етнически произход, политически, религиозни или философски убеждения (обществена идентичност); имотно състояние, финансово състояние, участие и/или притежаване на дялове или ценни книжа на дружества (икономическа идентичност); интереси (културна идентичност) и др.
В закона са опредени задълженията на администраторите на лични данни при обработване на данните. Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД определя какво по смисъла на закона представлява “Обработване на лични данни”. Това е “е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване”.

Регистър с лични данни
По смисъла на ЗЗЛД регистър с лични данни е всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпна по определени критерии, централизиран, децентрализирана или разпределена на функционален или географски принцип.

Условия за допустимост на обработване на лични данни
Всеки администратор е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД, като в чл.4, ал.1 от закона е определено само в кои случаи е допустимо обработване на личните данни на физическите лица.
Текстът на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД изрично урежда хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни, а именно:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Принципи
В ЗЗЛД са регламентирани принципите, които администраторите на лични данни следва да спазват при обработване на данните. Всеки администратор е длъжен да обработва личните данни законосъобразно, при спазване разпоредбите на ЗЗЛД, а именно:
- да ги обработва законосъобразно и добросъвестно;
- да ги събира за конкретни, точно определени и законни цели и да не ги обработва допълнително по начин, несъвместим с тези цели;
- да ги поддържа във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват.

Ако един администратор обработва лични данни под каквато и да било форма по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и поддържа регистри с информация, съставляваща лични данни, той подлежи на регистрация като администратор на лични данни в КЗЛД. В случай че дейността на администратора бъде прекратена, но той продължава да извършва дейност по обработване на лични данни /например съхранение на лични данни/ следва да се подаде Уведомление за промяна или заличаване на данни в регистър “Администратори на лични данни и водените от тях регистри”.
Не се подава заявление за регистрация, когато администраторът:
1. Поддържа регистър, който по силата на нормативен акт е предназначен да осигури обществена информация и достъпът до него е свободен или достъп до него има лице, което има правен интерес;
2. Обработва данни в случаите по чл. 5, ал. 2, т. 4. от ЗЗЛД, а именно:
„Обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита, при условие че:
а) обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели;
б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят.”
Комисията може да освободи от задължение за регистрация администратори на лични данни, които отговарят най-малко на един от следните критерии:
1. Когато администраторът обработва лични данни със съгласието на физическото лице за срок не по-дълъг от шест месеца;
2. Когато данните се обработват в публични регистри на основата на закони, които осигуряват реда за достъп и мерките за защита;
3. Когато администраторът обработва данни, свързани с трудови или членствени правоотношения, и броят на лицата, за които се обработват данните, са не повече от 15.
Освобождаването от задължение за регистрация се извършва по молба от администратора на лични данни, подадена по образец, утвърден от КЗЛД. Такава молба може да бъде подадена само от администратор, който към момента на подаването й не е регистриран в регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри при КЗЛД.
Следва да се има предвид, че критериите за освобождаване от регистрация следва да са налични по отношения на всички регистри с лични данни на физически лица, които на администратор на лични данни обработва.
Утвърдените бланки на заявление за регистрация и молба за освобождаване, както и допълнителна информация може да намерите на официалната електронна страница на Комисията на адрес: http://www.cpdp.bg


ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА И МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ”
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

[inspectora]

Ама, колега, нали виждате, че те папагалски Ви преписват нормативната уредба? Ако за толкова им стигат акумулаторите, значи ние тука в тоя форум сме академици до един. Егати чиновниците. Отговарят Ви в смисъл: "Дъра-бъра, ала-бала. Ясно?".

Да сте виждали конкретен отговор на запитване до някоя институция?
Аз не съм /не съм и питал никога институциите де, но съм се натъквал на разни отговори/ - отговорите, които дават са винаги като горепостнатия

[fani_i]

Аз съм питала и получавала конкретен и удовлетворяващ ме отговор от администрация, но общо взето във въпроса си "пиша" и отговора , та по този начин.
От тази специално институция не очаквам смислен и конкретен отговор просто защото и нормативната им уредба е такава: всички сме администратори на лични данни и всички поддържаме регистри с лични данни Че как иначе ще се упражнява контрол и ще се реализира АНО? Ако не сме всички задължени, то следва преценка - пък има ли, няма ли нарушение, че какво е, съставомерно ли е, пък обективна страна, пък субективна...А така, със всеобщото мъгляво задължение за регистрация - нарушението е формално и ясно установимо - или си регистриран или не, ако не - хоп АНО - лесно, просто и без преценка на всичко гореказано. Даже и чистачките на КЗЛД, ако отворят регистъра и ми погледнат личната карта и регистрацията в АК, ще установят, че съм нарушител със всичката съставомерност от обективна страна, че и субективна...

[mari_an]

Колеги, някой днес пробвал ли е да влезе в сайта на Комисията???? Май е невъзможно...

[darii]

За влизането влязох днес, но не да се регистрирам. Не съм го правила няма и да го направя. Причината за мен е че след като се регистрираш трябва да поддържаш регистри и тези регистри подлежат на проверка. Къде тогава отиват задълженията ни по ЗА. Ако един слънчев ден има санкция ще я обжалвам пък ще видим какво мислят съдилищата по въпроса.

[fani_i]

Някой колега може ли да разтълкува смислено определението за "регистър на лични данни", то и другите им определения в ЗЗЛД се нуждаят от тълкуване, но да започнем с това. На мен засега не ми стига ума. Изрових доста съдебна практика по този закон с цел да се ориентирам що е то "администратор на лични данни", "обработка на лични данни", както и "регистър на лични данни", които понятия следва да си изясня, за да преценя съм ли субект на този закон или не, но откакто прочетох, че протокол от с.з. е такъв регистър, се отказах да се опитвам да разбирам. Помагайте

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) "Регистър на лични данни" е всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпна по определени критерии, централизирана, децентрализирана или разпределена на функционален или географски принцип.

[Melly]

Някой колега може ли да разтълкува смислено определението за "регистър на лични данни", то и другите им определения в ЗЗЛД се нуждаят от тълкуване, но да започнем с това. На мен засега не ми стига ума. Изрових доста съдебна практика по този закон с цел да се ориентирам що е то "администратор на лични данни", "обработка на лични данни", както и "регистър на лични данни", които понятия следва да си изясня, за да преценя съм ли субект на този закон или не, но откакто прочетох, че протокол от с.з. е такъв регистър, се отказах да се опитвам да разбирам. Помагайте

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) "Регистър на лични данни" е всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпна по определени критерии, централизирана, децентрализирана или разпределена на функционален или географски принцип.

fani_i,

Де да беше само това.
Позволявам си да споделя неофициално становище на Комисията, а именно - "адвокатите (самоосигуряващите се) не попадат в приложното поле на закона. Не, че не съм била на тази позиция още от началото на дискусията.