съединяване на искове

[maga10]

колеги, допустимо ли е обективно и субективно съединяване на искове против различни ответници? Конкретно: установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм) против един ответник и осъдителен иск по чл. 108 от ЗС против друг ответник относно един и същ недвижим имот?

[REVOLUTION]

Да , защо не.Стига да са налице условията за допустимост!

[sunrise]

Аз не съм много сигурна дали ще мине зависи от фактите. Те какви са помежду си тези двата , в какво другарство ще бъдат. Дайте малко факти.По-скоро за мен ще са два отделни иска:ответниците различни, основанието различно...

[razli4na]

Да. И аз мисля като sunrise

[portokal]

Аз - като Revolution.
Никой впрочем не оспорва, че зависи от фактите - има ли връзка между исковете, или не.

[razli4na]

maga10, дай фактите, че стана интересно!

[maga10]

Накратко фактите са следните: През 1997 г. А като собственик на поземлен имот е учредил право на строеж на В за изграждане на двуетажна сграда. Същата година приемателят на правото на строеж В продава на С правото на строеж за изграждане на отделен обект (апартамент) от двуетажната сграда. Към момента на продажбата апартамента е изграден, но сградата не е покрита. По-късно (2001 г.) с влязло в сила решение на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за суперфиция между собственикът на терена А и суперфициара В. През 2004 г. собственикът на терена А учредява на Д правото на строеж за изграждане на двуетажната сграда, в т. ч. и за строеж на апартамента. Ищецът С е предявил установителен иск за признаване за установено по отношение на собственика на терена А, че е собственик на правото на строеж на апартамента и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против суперфициара Д за отстъпване на владението върху правото на строеж на апартамента. При условията на евентуалност срещу собственика на земята е предявен иск по чл. 72 от ЗС за подобренията - изграждането на апартамента.
Едно от възраженията на ответниците е, че е недопустимо съединяването в едно производство на установителен иск срещу първия ответник и осъдителен иск срещу втория.Как мислите? Другото възражение е, че правото на строеж на ищеца за апартамента е погасено по давност поради това, че не е реализирано.

[sunrise]

Под "продадено" да разбираме с нотариален акт ли? А каква е била съдбата на С по време на първия процес, няма ли иск срещу него?

[maga10]

Продажбата на правото на строеж на апартамента е с нот. акт. С не е участвал в първия процес, защото не е страна по договора за суперфиция между А и В.
Към настоящия момент делото е на въззивна инстанция. Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и по чл. 108 от ЗС. Към момента вече е развален с влязло в сила решение и договорът с втория суперфициар (ответникът Д).

[maga10]

Ответниците твърдят, че правото на строеж на апартамента е неделимо от правото на строеж на цялата сграда и в този смисъл правото на строеж на ищеца С е погасено по давност независимо, че апартамента, който е на първия етаж, е изграден, тъй като не е изградена цялата сграда в груб строеж. Сградата не е покрита.

[svettoslav]

Ответниците твърдят, че правото на строеж на апартамента е неделимо от правото на строеж на цялата сграда и в този смисъл правото на строеж на ищеца С е погасено по давност независимо, че апартамента, който е на първия етаж, е изграден, тъй като не е изградена цялата сграда в груб строеж. Сградата не е покрита.

Това възражение за неделимост на правото на строеж,респ. погасяването по давност коментирано ли е от ПИС или сега се поставя?
Вижда ми се неоснователно по същество.

[portokal]

Не виждам абсолютно никаква причина да не е допустимо в един процес.
Д може да привлече А и като помагач по иска, по който той е ответник, но това си е негов проблем вече.
Колкото до погасяването на правото на строеж - съгласна съм с ответниците. Според мен от значение е изграждането на цялата сграда. А етаж и половина без покрив не е сграда.

[sunrise]

Пред вид изложеното по-долу, аз съм по-склонна да приема ,че е недопустимо съединяването .

Накратко фактите са следните: През 1997 г. А като собственик на поземлен имот е учредил право на строеж на В за изграждане на двуетажна сграда. Същата година приемателят на правото на строеж В продава на С правото на строеж за изграждане на отделен обект (апартамент) от двуетажната сграда. Към момента на продажбата апартамента е изграден, но сградата не е покрита. По-късно (2001 г.) с влязло в сила решение на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за суперфиция между собственикът на терена А и суперфициара В. /Както стана ясно , С не е участвало в този процес, тоест неговият акт и придобиването не са оспорени и следователно , решението няма СПН спрямо него./През 2004 г. собственикът на терена А учредява на Д правото на строеж за изграждане на двуетажната сграда, в т. ч. и за строеж на апартамента. Ищецът С е предявил установителен иск за признаване за установено по отношение на собственика на терена А, че е собственик на правото на строеж на апартамента и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против суперфициара Д за отстъпване на владението върху правото на строеж на апартамента. При условията на евентуалност срещу собственика на земята е предявен иск по чл. 72 от ЗС за подобренията - изграждането на апартамента.
Едно от възраженията на ответниците е, че е недопустимо съединяването в едно производство на установителен иск срещу първия ответник и осъдителен иск срещу втория.Как мислите? Другото възражение е, че правото на строеж на ищеца за апартамента е погасено по давност поради това, че не е реализирано.

А мога ли да придоия по давност право на строеж? И как се прави въвод във владение на право на строеж?

[portokal]

Сънрайз, не разбрах защо смяташ, че е недопустимо. Достатъчно е да има връзка между делата и не е необходимо С да е участвал в процеса за развалянето. Всъщност той едва ли би имал и особен интерес да участва в този процес, тъй като въпреки развалянето запазва правата си, придобити от В, щом исковата молба е вписана след неговото придобиване.
***
Не се твърди придобиване по давност на право на строеж, а погасяване по давност на правото на С - чл. 67 от ЗС.

[sunrise]

Считам ,че е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.215 ГПК.Няма спор, че не е налице първата точка:общи техни права и задължения. Тогава остава да е :права и задължения,които почиват на едно и също основание..Както и да го гледам, не виждам да е налице такова общо основание.А на всичко отгоре , различен е и вида на търсената защита.
Какви другари биха били ответниците по така съединените искове?
Зная , че не се твърди такова придобиване , просто разсъждавах. Честно казано се чудех и за какво изобщо е този иск срещу А, нещо недопустим ми се струва като че ли? Има да речем нарушено владение от лице , притендиращо и че е собственик . А какво притендира ,че е ответник?

[portokal]

Според мен попада при общите права. Едно и също право на С, което е предмет на исковете и срещу А, и срещу Д - необходими другари.

Честно казано се чудех и за какво изобщо е този иск срещу А, нещо недопустим ми се струва като че ли? Има да речем нарушено владение от лице , притендиращо и че е собственик . А какво притендира ,че е ответник?

Ами... и аз съм срещала такова мнение, и то не на случайни хора: щом А към момента на предявяване на иска нищо не оспорва, нищо не нарушава и нищо не претендира, дори и някога си да е прехвърлил на някого спорното право, от иск срещу него няма интерес. Може това мнение да е по-правилното.

[vassilev]

Ищецът С е предявил установителен иск за признаване за установено по отношение на собственика на терена А, че е собственик на правото на строеж на апартамента и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против суперфициара Д за отстъпване на владението върху правото на строеж на апартамента.

Сериозна е работата.

[portokal]

А, значи това е имала предвид Сънрайз. Чак сега включих.
Аз по принцип не виждам нещо странно в такава формулировка.
В случая обаче по-скоро ищецът би трябвало да твърди, че има апартамент, а не право на строеж (защото то би се оказало погасено).
А как се владее право на строеж - ми например като строиш. Защо не - и като си ползваш недостроената сграда (не знам за какво).

[vassilev]

А, значи това е имала предвид Сънрайз. Чак сега включих.
Аз по принцип не виждам нещо странно в такава формулировка.
В случая обаче по-скоро ищецът би трябвало да твърди, че има апартамент, а не право на строеж (защото то би се оказало погасено).
А как се владее право на строеж - ми например като строиш.

Може да се владее вещ, а не право.чл.68.Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ ЗС Правото се упражнява-било то с волеизявления, чрез действия (строителство) и т.н. Когато се предвижда придобиване на ОВП по давност се има предвид упражняване на това право за определен период от време, а не владение на право (чл.85 ЗС).

И от тук насетне-щом правото на строеж съществуват само в представите на хората, то може да бъде само оспорено, но не и нарушено (защото не е материализирано) и следователно само предемет на установителен иск, но не и на осъдителен. Друг е въпросът, когато правото на строеж е трансформирано вече в право на собственост върху самостоятелн обект от чието владение собственикът може да е лишен.
Не знам дали успях да обясня добре

[portokal]

Когато се предвижда придобиване на ОВП по давност се има предвид упражняване на това право за определен период от време, а не владение на право (чл.85 ЗС).

В този дух спокойно мога да кажа, че се упражняват права, които съществуват, а нещо несъществуващо не може да се упражни; както и че чл. 79, към който чл. 85 препраща, говори именно за владение, а не за упражняване, и нищо, ама нищо не сочи, че във връзка с ограничените вещни права тази дума не може да се използва. Ако толкова искаш, наречи го владение на вещта (земята в случая) в рамките на ограниченото вещно право, но да се твърди, че понятието владение е несъвместимо с ограничените вещни права - не мога да се съглася.
Не че тази премъдра полемика има някакво значение. Получавайки искова молба с петитум: "искам си владението на правото на строеж", какво я правиш? Нередовна?
Но за принципа - не съм съгласна с разсъжденията ти върху владението и упражняването.

...то може да бъде само оспорено, но не и нарушено (защото не е материализирано) и следователно само предемет на установителен иск, но не и на осъдителен

Писах, без да взема предвид това допълнение. Не съм съгласна.
Ако имам право на строеж върху земята на Х, и У, или дори самият Х, строи там вместо мен, какво? От едното установяване ще спре ли? И по твоите думи не само ревандикационен, но също и негаторен иск не може, щото нали правото можело да бъде само оспорено, не и нарушено.
Всички възможности, приложими към собствеността, са си налице съответно и за другите вещни права.