ОСПОРВАНЕ НА ДОКУМЕНТ

[k_g_angelov]

Хей, хей, хей… Поли, недейте така…
Не може така…
Сериозно Ви казвам…
Аз просто попитах нещо… После, и аз не знам как стана… и се увлякох, разприказвах… въпрос… отговор… въпрос… отговор… в повечето случаи – пространен…
Не мога да приема и за миг възможността да Ви създавам проблеми…
каквито и да било проблеми…
или дискомфорт…
По никакъв начин…
Повярвайте, оценявам Вашия емоционален порив да помогнете…
Също и Вашия, Мели…
Както и отзивчивостта на останалите ваши колеги, които се отзоваха…

Боже какъв взрив от добронамереност, от желание да се помогне…
ей така… просто така… на съвършено случаен… непознат…

Благодаря ви…

Може би не го оценявате, не го разбирате, но всички споделени от вас мнения са много ценни за мен. Те са не само добронамерени, те ми дават и един страничен поглед, в т.ч. и с някои юридически детайли и оценки, твърде полезни за самоук самозванец.

Но не мога да приема нищо повече от това.
Не е редно.
И не само по изложените някъде по-нагоре съображения.
Работата е там, че нашите проблеми са свързани деюре с ваш колега юрист - нашият бивш работодател. А дефакто – с неговата майка, също ваш колега с 30-тина години юридически стаж.

Зная, че едни от вас застават срещу други от вас, пред трети от вас, защитавайки свои клиенти. И това е нормално във вашата професия. Но тук случая е по-друг. Имам чувството, че ставам причина, която поражда напрежение във вашата колегия. Едно е да се гневиш (каквито емоции ми се струва, че усетих) на анонимен работодател, друго – на твой колега юрист.

Не искам да съм причина за това.
Не е правилно.

Ето защо мили мои, приемете най-искрените ми благодарности за всичко, което написахте или дори – помислихте, в тази започната от мен тема.
Бъдете живи, здрави, щастливи!

ПП.

Чудите се откъде се взе това “Мили мои”?
Е, аз съм на 61 години и повечето от пишещите и четящите тук бихте могли да сте ми синове и дъщери.
А останалите моля за прошка.

[Melly]

В лека заблуда сте, Ангелов. Емоционален порив ли казахте Едва ли.
По втория въпрос - не се вълнувайте чак толкова. Ние с колегите така се задяваме, лекинко, като повей покрай ушите...
По третия пункт - хмм, дори и да не бяхте пояснили за "де факто" и "де юре" - беше си ясно.

Понякога детайлите в едно дело - казано на обикновен език, обръщат хода му. Атакуайте с тях. Имате шанс.
В случая, скромността и деликатността ви са излишни. Да, приятно е да прочета такова едно признание, но ... пред вас се задава следващ тур. Играта не е свършила. За вас самият.

Това което ние можем да направим, е да бъдем ваш своеобразен навигатор.
Нежелателно е тук, в тази тема да излагате повече подробности. Правилата на играта повеляват ходовете на защитата да не се излагат публично.