Относно притезанието

[stofelous]

Имам един въпрос,свързан с притезателните права. Аз разбрах,че те са правната свобода и притезанието..и че притезанието имало две проявления-правото да искаш доброволно изпълнение на задължението от отсрещната страна и правото на принудителна защита на това право...а правната власт е към непритезателните права,но тя също се осъществявала по два начина- чрез едностранно волеизявление или отново чрез притезание-иск за защита на възникналото субективно право...В учебниците на проф.Ташев притезанието е една от формите на субективното право,а в учебника на проф.Милкова притезанието е третият елемент от структурата на субективното право..на упражнения ни казаха,че те се припокриват тъй като делението е само на притезателни и непритезателни,а притезанието влизало в притезателните-страшно е объркано всичко и се чудя дали някой може да внесе малко яснота по този проблем.Благодаря предварително.

[lexter]

Логическият извод е, че притезанието представлява призната и гарантирана от закона възможност, правоимащият да поиска от третото лице определена престация. При абсолютното право няма такова изискване, докато притезателното право е насочено към едно точно определено лице, което е длъжно да изпълни дължимата престация. Т.е. когато субективното право е само призната и гарантирана възможност да имаш определено поведение, а не да изискваш такова. Вещното право е именно такова непритезателно право. Когато говорим за относителни субективни права (напр. облигационните права), то тогава субективното право вече е призната и гарантирана възможност за кредитора да изисква точно определено поведение от точно определен длъжник, т.е. това е притезание.
Следователно няма притезание като етап от развитието на субективното право, има само притезателни и непритезателни права.
Оттук разликата между абсолютните и относителните права е дали мога със свои собствени сили и средства, без чуждо съдействие, да осъществя своето субективно право (така е при абсолютните права) или не мога сам, без чужда намеса да осъществя субективното си право (такива са относителните права).
Притезанието не е състояние, с което се допълва едно съществуващо вече субективно право (аргумент в полза на това е 118 ЗЗД). Излиза, че след изтичането на погасителната давност не изтича и притезанието като възможност на кредитора да изисква доброволно изпълнение от длъжника. Но притезанието изчезва като призната и гарантирана възможност субективното право да бъде изпълнено по принудителен ред, а оттук и притезанието като възможност на кредитора да иска изпълнение от длъжника.

това от ГП-обща част (по лекции на Русчев), дано ти е от полза!
аз лично за себе си притезанието го разбирам, че мога да искам от точно определено лице конкретно поведение/престация.

[chadel]

Притезанието най-лесно, според мен, може да се разбере като правна възможност да се иска изпълнението на дадено право с помощта на държавна принуда. Като се погаси притезанието (примерно изтекъл давностен срок), правото си продължава да съществува, но без притезание т.е. трансформира се в естествено. И в тоя ред на мисли, не можеш да му искаш принудителното изпълнение, но пък ако длъжникът си изпълни, то изпълнението няма да е недължимо платено.

Като станеш 4-5 курс вече ще почнат да ти се проясняват нещата и ще започнеш да виждаш връзките между правните институти, клонове и отрасли.

[toten14]

Нарушението на субективното право предизвиква качествена промяна в съдържанието му - то се попълва с реална възможност за принудителното му осъществяване спрямо задълженото лице, поради което образно се казва, че правото преминава в бойна готовност, става годно за принудително осъществяване. Това състояние на субективното право се нарича притезание, претенция или право на иск в материален смисъл.

Мария Павлова. Т.е. притезанието е една проекция на субективното право, едно бъдещо негово състояние, което е налице когато субективното право е нарушено или е възпрепятствано упражняването му, което го прави годно за принудително изпълнение, чрез което да засегнеш едностранно правната сфера на задълженото/ните лица с помощта на държавната принуда.

[hidden]

Като се погаси притезанието (примерно изтекъл давностен срок), правото си продължава да съществува, но без притезание т.е. трансформира се в естествено. И в тоя ред на мисли, не можеш да му искаш принудителното изпълнение, но пък ако длъжникът си изпълни, то изпълнението няма да е недължимо платено.

Така е на теория. На практика обаче ако кредиторът има вземане, което е погасено по давност, съвсем спокойно може да си образува изпълнително дело, ако се е снабдил с ИЛ, и да си събере парите. Единствената форма на защита на длъжника е ОУИ по 439 ГПК, с който длъжникът ще доказва, че задължението му е погасено по давност. Междувременно, ако длъжникът-ищец не се сети да иска от съда издаване на обезп. заповед за спиране на изпълнението или пък съдът му откаже да издаде такава, кредиторът съвсем спокойно може да си събере вземането, независимо че същото е погасено по давност и че длъжникът е завел ОУИ.

[chadel]

Като се погаси притезанието (примерно изтекъл давностен срок), правото си продължава да съществува, но без притезание т.е. трансформира се в естествено. И в тоя ред на мисли, не можеш да му искаш принудителното изпълнение, но пък ако длъжникът си изпълни, то изпълнението няма да е недължимо платено.

Така е на теория. На практика обаче ако кредиторът има вземане, което е погасено по давност, съвсем спокойно може да си образува изпълнително дело, ако се е снабдил с ИЛ, и да си събере парите. Единствената форма на защита на длъжника е ОУИ по 439 ГПК, с който длъжникът ще доказва, че задължението му е погасено по давност. Междувременно, ако длъжникът-ищец не се сети да иска от съда издаване на обезп. заповед за спиране на изпълнението или пък съдът му откаже да издаде такава, кредиторът съвсем спокойно може да си събере вземането, независимо че същото е погасено по давност и че длъжникът е завел ОУИ.

Безспорно за да произведе действие погасителната давност, заинтересованият трябва да се позове на нея. Ако ИЛ още не е издаден, може и с възражение да стане позоваването.