Смърт на ответник, прекратяване на дело ???

[pvas]

Според Вас, ще се прекрати ли дело за издръжка, вече на втора инстанция, заради смъртта на ответника /жалбоподателя/. Ищецът /възиваемата страна/ е малолетно дете.
Какво ще се случи с първоинстанционното решение, което осъжда ответника/жалбоподател/ да плати издръжка за минало време и за което е допуснато предварително изпълнение и вече е образувано изпълнително дело. Ще отбележа че ответника/жалбоподател/ има още едно вече пълнолетно дете.

По първия въпрос си мисля, че делото ще се прекрати, тъй като ще е налице сливане на качеството ищец-ответник, заради процесуалното правоприемство. Пълнолетното дете няма как да всъпи в процеса по дело за издръжка, защото задължението за издръжка е лично и не преминава върху законните наследници. А по втория въпрос си мисля, че първоинстанционното решение ще се обезсили, а от там и изпълнителния лист, което ще доведе до прекратяване и на изпълнителното дело.
Дано греша. Вие как мислите?

[Гост.]

Както казва Василев- с едно дело може да научиш толкова неща,които и с 10 да не узнаеш.
Темата е интересна, но ще отложа за по-късно.

Бихте ли дал/а диспозитива на СР на РС? И същината на ВЖ.
Не съм съгласна с това автоматично прекратяване на делата ви...( то и правото на иск за прекратяване на брака е лично, ама на- ГПК има изрична норма)

[pvas]

Диспозитив на решението:
„Осъжда YYY да заплати на малолетното си дете XXX, чрез неговата майка и законен представител ZZZ, издръжка за периода 04.01.2009 - 04.01.2010 от 1560 лв. и да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжката.”
Решението в частта с разноските няма да описвам.

Във въззивната жалба оспорват правото на издръжка за минал период, защото между майката и бащата е имало извънсъдебно споразумение, което е уреждала плащането на издръжка. Те са нямали брак. Това извънсъдебно споразумение е сключено няколко месеца преди завеждане на исковата молба и не покрива едногодишния период за издръжка за минало време.

Рових из съдебната практика за процесуалното правоприемство и се натъкнах на едно старо решение: Направо ще го копирам защото е кратко:
Решение № 281 от 15.II.1991 г. по гр. д. № 490/91 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Иван Ефремов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 7/1992 г., № 20, стр. 15
чл. 86 СК ,
чл. 120 ГПК
Задължението за издръжка е лично и не преминава върху законните наследници на дължащия издръжка след неговата смърт.
------------------------
В течение на производството пред надзорната инстанция ответникът М. А. е починал и е оставил за свои законни наследници съпругата си, дъщеря си и двамата си сина (единият от които - М. М., е ищец по делото). След смъртта на своя баща и ответник по иска на М. М. по чл. 86 СК - за увеличение на издръжка, ищецът е поискал да бъдат конституирани като ответници своята майка, сестра си и брат си като законни наследници на ответника и да бъдат призовани да встъпят в процеса на основание чл. 120 ГПК. Това искане е неоснователно. Задължението за издръжка е лично и не преминава върху законните наследници на дължащия издръжка след неговата смърт. Съпругата, дъщерята и другият син на починалия ответник могат да поемат задължение да издържат своя син и брат само на лично основание, доколкото попадат в кръга на дължащите издръжка и по реда чл. 80 СК. Поради това е недопустимо процесуално правоприемство по чл. 120 ГПК в лицето на съпругата, дъщерята и другия син на първоначалния ответник по иска за увеличение на издръжката.

А за обезсилването на първоинстанционното решение изхождам от следното решение, макар и старо:

Определение № 121 от 2.Х.1975 г. по гр. д. № 2265/75 г., II г. о.
чл. 120 ГПК
По иска за упражняване на родителски права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, родени от прекратения брак на страните, е недопустимо процесуално правоприемство на наследниците на починалия родител, поради което делото се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

[portokal]

Че не преминава за периода след неговата смърт, е така без никакво съмнение - само това остана. За периода до смъртта си обаче каквото е дължал задълженият за издръжка, се наследява - тя си е възникнало вече парично задължение. Така че не съм сигурна дали делото трябва да се прекрати, а решението - да се обезсили. Аз бих казала, че трябва да продължи срещу наследниците относно издръжката, дължима от поискването до смъртта на досегашния ответник, но пък цитираното решение за увеличението ме навежда на мисълта, че явно не съм права. Колкото и да е странно, не съм се замисляла досега, за колегите не знам.
За родителските права също няма съмнение, че делото се прекратява със смъртта на родителя, това е друго.

[Гост.]

За това помолих за диспозитива, предположих иск за една година назад, и мотивите на жалбата.
В тази част не смятам, че следва да се обезсилва постановеното СР.
Борбата продължава по този иск- така мисля аз.

Цитираното Р 281 касае издръжка от дата на предявяване на молбата до настъпване на обстоятелства... В тази част производството безспорно ще се прекрати.

Интересно, какво ще реши ОС. Ако не ви затруднява, моля след време да споделите.

От друга страна имате извънсъдебно споразумение, което съдът няма как да игнорира.

[portokal]

Аз бих казала, че и за увеличението (или присъждане за пръв път) от датата на исковата молба до смъртта делото трябва да продължи, поради същата причина - но явно практиката не е на моето мнение.

[sogio]

Според Вас, ще се прекрати ли дело за издръжка, вече на втора инстанция, заради смъртта на ответника /жалбоподателя/. Ищецът /възиваемата страна/ е малолетно дете.
Какво ще се случи с първоинстанционното решение, което осъжда ответника/жалбоподател/ да плати издръжка за минало време и за което е допуснато предварително изпълнение и вече е образувано изпълнително дело. Ще отбележа че ответника/жалбоподател/ има още едно вече пълнолетно дете.

Делото не следва да се прекратява. На мястото на починалия ответник ще се конституират неговите наследници - в случая другото му пълнолетно дете. Искът е допустим както за издръжката за минал период, така и за периода от завеждане на исковата молба до смъртта на ответника. Това е така, защото всеки от наследниците има интерес да установи, че общия наследодател е имал лично задължение към него, което после ще се включи като пасив в наследствената маса.

[Melly]

„Осъжда YYY да заплати на малолетното си дете XXX, чрез неговата майка и законен представител ZZZ, издръжка за периода 04.01.2009 - 04.01.2010 от 1560 лв.

За периода до смъртта си обаче каквото е дължал задълженият за издръжка, се наследява - тя си е възникнало вече парично задължение. Така че не съм сигурна дали делото трябва да се прекрати, а решението - да се обезсили. Аз бих казала, че трябва да продължи срещу наследниците относно издръжката, дължима от поискването до смъртта на досегашния ответник,

Считам, че макар присъдената издръжка за минал период да е ликвидна и изискуема, имаме сливане на качествата Дл и Кр, делото следва да се прекрати и Р а се обезсили, и в тази му част.
Може и да греша, но задължението за издръжка от родител към малолетно дете е лично задължение и не се наследява. Не можем да го приравним на облигационно задължение, т.к. източникът му е закон, а не договор.


П.П. Виждам, че си писала отново, Портокалче.
Поради горните доводи делото следва да се прекрати и решението на РС да се обезсили.
За малолетното дете се отваря правната възможност, като наследник да получава наследствена пенсия от починалия си родител. По този начин, издръжката се замесва от наследствената пенсия. Така интересите на детето са защитени.

Не прочетох да има друг наследник, пълнолетно дете. Горното мнение е в посока без наличието на втори пълнолетен наследник.

[Гост.]

Не знам, колкото повече се задълбочавам... някой би ли ми подсказал диспозитива на едно такова СР?

Нямаме спор, че задължението е лично, както и че няма влязло в сила СР- тоест? имаме само едно споразумение и? нищо друго...

Както е написано- предмет на такова дело( за издръжка) са "строго лични непрехвърлими и ненаследими права и задължения".
Предполагам опасенията са ви основателни и да четат определение за прекратяване.

[portokal]

Мели, сливане за една част от задължението - половината. Но има още един наследник.
Естествено, за "слятата" част ще се прекрати, за периода след смъртта също няма да се присъжда - тук мисля, че няма какво да се прекратява*, искът си е все същият, просто няма да се осъжда ответникът за в бъдеще.
*Докато редактирах, спря токът. Исках да напиша, че май си е правилно изрично прекратяване и в тази част. Е, не това е най-важният въпрос в темата.

Поли, ами, предполагам, ще е нещо като: осъжда А (брата / сестрата) като наследник на Б (бащата) да заплати на В (детето) Х лева, представляващи издръжка, дължима от Б на В за периода ... Приблизително нещо такова.

[Melly]

Допълних и поясних по-горе защо считам, че не се наследява, а алтернативата е наследствената пенсия.

[Гост.]

Наследникът може да бъде правоприемник на различни материални права на наследодателя си, но за да се допусне процесуално правоприемство в даден случай, необходимо е да се има предвид дали той наследява материалното право, предмет на граждански спор по делото, по което наследодателят е бил страна.

И все повече клоня към прекратяване и обезсилване на постановеното СР.
Само заради факта, че задължението за издръжка е лично и не се наследява.
Всеки от наследниците на ответникът( пълнолетният брат) е изрично посочен в кръга на лицата, като задължено лице по закон да дава издръжка и за ищецът е налице възможност да си води дело срещу тях.

Това не е обикновено парично вземане, за да приема конституиране на наследниците в делото, а произтичащо от задължение за издръжка.

[sogio]

Определение № 121 от 2.Х.1975 г. по гр. д. № 2265/75 г., II г. о.
чл. 120 ГПК
По иска за упражняване на родителски права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, родени от прекратения брак на страните, е недопустимо процесуално правоприемство на наследниците на починалия родител, поради което делото се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

Не може да се прави аналогия между двете хипотези, защото при тази с родителските права недопустимостта на производството е обусловено от ефекта на решението - с него няма как да се предоставят родителските права за минал момент, а само за в бъдеще и когато лицето, на което може да бъде предоставено упражняването им, почине, то няма надлежна страна в това производство, която да го продължи.

[Melly]

Всеки от наследниците на ответникът( пълнолетният брат) е изрично посочен в кръга на лицата, като задължено лице по закон да дава издръжка и за ищецът е налице възможност да си води дело срещу тях.

Да, това е алтернативата на наследствената пенсия, Поли. Според мен.

Но пък се замислям, в конкретния казус става реч за законовата издръжка към малолетното дете. Та, дали можем да приемем, че имаме правен интерес да я търсим от следващия ред?

[sogio]

И все повече клоня към прекратяване и обезсилване на постановеното СР.
Само заради факта, че задължението за издръжка е лично и не се наследява.
Всеки от наследниците на ответникът( пълнолетният брат) е изрично посочен в кръга на лицата, като задължено лице по закон да дава издръжка и за ищецът е налице възможност да си води дело срещу тях.

Това не е обикновено парично вземане, за да приема конституиране на наследниците в делото, а произтичащо от задължение за издръжка.

Именно защото задължението за издръжка е лично, то се дължи до смъртта на задълженото лице, още повече, че това задължение произтича от закона, като съда определя само размера с оглед критериите в СК - чл.143, ал.1.
Ако приемем Вашата теза, то ще следва лицето, което има право на издръжка да води иск за неоснователно обогатяване срещу останалите сънаследници за това, че неоснователно са се обогатили с актив от наследството, който е следвало да служи за издръжката му. Тази хипотеза обаче ми се вижда по-неприемлива.

[sogio]

Допълних и поясних по-горе защо считам, че не се наследява, а алтернативата е наследствената пенсия.

Наследствената пенсия се отпуска обаче от момента на смъртта, а както става с потърсената до този момент издръжка.

[Melly]

Ами..., пие се една студена бира.
По-горе поясних защо. Нямаме облигационно задължение, което за наследника се явява от категорията на наследимите права.
Задължението за издръжка към малолетно дете е лично, произтича от закона. Щом задълженото лице почине, погасява се и правоотношението.

[pvas]

Определение № 121 от 2.Х.1975 г. по гр. д. № 2265/75 г., II г. о.
чл. 120 ГПК
По иска за упражняване на родителски права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, родени от прекратения брак на страните, е недопустимо процесуално правоприемство на наследниците на починалия родител, поради което делото се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

Не може да се прави аналогия между двете хипотези, защото при тази с родителските права недопустимостта на производството е обусловено от ефекта на решението - с него няма как да се предоставят родителските права за минал момент, а само за в бъдеще и когато лицето, на което може да бъде предоставено упражняването им, почине, то няма надлежна страна в това производство, която да го продължи.

Аналогия направих дотолкова, доколкото да разбера каква ще е съдбата на първоинстанционното решение при недопустимост на процесуалното правоприемство.

[portokal]

Нямаме облигационно задължение, което за наследника се явява от категорията на наследимите права.
Задължението за издръжка към малолетно дете е лично, произтича от закона. Щом задълженото лице почине, погасява се и правоотношението.

Как да нямаме? Имаме, просто не е уточнен размерът. Ако издръжката беше присъдена с влязло в сила решение, пак ли нямаме наследимо задължение? И тогава ли присъденото, но несъбрано се погасява със смъртта на задължения? И в двата случая задължението се наследява като всяко парично задължение. То възниква не от съдебното решение.
Това, което не се наследява, е задължението за издръжка за времето след смъртта на задължения, т.е. пълнолетното дете няма задължение в качеството на наследник на баща си да издържа другите му деца.

Та, дали можем да приемем, че имаме правен интерес да я търсим от следващия ред?

От кой момент ще я търсим от следващия ред? Делото за издръжка теоретично може да е продължило и с години. За тези години, през които е продължавало, детето без издръжка ли остава?
А пенсията е за периода от смъртта нататък, както каза колежката, и тя не изключва издръжката.

[Melly]

Само надникнах...., дискусията става интересна.

Ще е включа по-късно. Имам неотложни задачки.