ЗДПътищата - пешеходна пътека - кога се намалява скоростта

[wladi]

Имах спор с органите на КАТ (в крайна сметка си получих фиш, който си платих по-късно) но потърсих практика по казуса и не намерих.

На регулирано със знаци кръстовище при десен завой, навлизайки от двулентов в четирилентов път, приминах през пешеходна пътека в крайната дясна лента. В същото време в четвъртата лента (крайната лява) пешеходец започваше движение по пътеката. Преценявайки, че има да се движи още 12-16 метра от крайната лява до крайната дясна лента или 1-2 минути, преминах през пътеката без да спирам, скороста в завоя не бе повече от 15-20 км/час. Не бях забелязял колата на КАТ, в противен случай не зная предвид растоянието дали щях да спра, може би пак нямаше да спра.

От КАТ заявиха, че не спирайки на пешеходната пътека съм нарушил чл.119 ал.1 от ЗДП. Обясних, че предвид значителното растояние, не е необходимо да спирам пред пътеката, защото докато достигне пешеходеца до мястото на моето преминаване на пътеката, аз и автомобилите зад мен ще стоим излишно време пред пътеката и ще бавим трафика. Не се разбрахме, обясни ми се, че пешеходеца е с предимство и това означава да се спре и да се изчака. Получих си фиш.

Не знаех наизуст закона, но в по късно намерих в чл.119 думите "като намали скороста или спре". Всеки ден минавам по същия маршрут и периодично наблюдавам продължаващо дежурство от същия патрул на КАТ по същия казус - още незная кой е правия?

ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре

[Гост.]

Няма да се отклонявам, като посоча как стои въпроса в далечна Англия, но в съседна Румъния е така- стъпи ли пешеходец на платното, па макар и не на пешеходна пътека всички МПС замръзват, там където са.
Пешеходците, когато са на определените за това места на пътното платно са винаги с предимство, т. е спирате, за да изпълните нормата на чл. 116 във вр. с чл.5, ал.2,т.1 от ЗДвП.
Разбирате, какво искам да ви кажа, колега.

Практика по 119 няма да намерите самостоятелно по разбираеми причини предвид размера на предвидената санкция, но ако търсите в мотиви по Р или присъда към НОХД- има богата.

[di_jenzie]

Ако фактологията е такава, каквато я описва питащият, не е налице хипотезата на чл. 119 ал. 1 от ЗДП. Този текст задължава водачите да намалят скоростта или да спрат, когато има стъпил или пресичащ пешеходец при приближаване на автомобила към пешеходна пътека. Питащият уточнява, че пешеходецът е започнал да пресича в момента, в който автомобилът е преминал десния завой и е пресякъл пешеходната пътека:

На регулирано със знаци кръстовище при десен завой, навлизайки от двулентов в четирилентов път, приминах през пешеходна пътека в крайната дясна лента. В същото време в четвъртата лента (крайната лява) пешеходец започваше движение по пътеката.

Ако е така, в момента, в който пресичането на пешеходеца е започнало, не е имало "приближаване", а "преминаване" на автомобила по пешеходната пътека. При приближаване на автомобила към пешеходната пътека пешеходецът не е бил на платното и за водача не е имало задължение да го "пропусне", като намалява скоростта или спира.
Още нещо, което следва да съобразим в цитирания текст - глагола "пропусне". Пропуска се нещо или някого, който пресича пътя на движещия се. Употребата на този глагол в текста означава, че част от хипотезиса на нормата е пешеходецът не просто да е стъпил или да пресича, но да пресича пътя на движещия се автомобил, или такова пресичане непосредствено да предстои. Това мисля че отговаря и на разума на закона - извинете, но няма логика да задължаваме водач, чийто автомобил преминава в крайната дясна лента, да пропуска пешеходец, намиращ се в този момент в крайната лява лента. Така че, според мен питащият е санкциониран незаконосъобразно.

[Гост.]

Така и няма да установим е ли законосъобразно, предвид липсата на правна възможност, за колегата, да обжалва.
От друга страна, се питам, как, ако липсват непосредствени възприятия на свидетел, допуснат до разпит в с.з., бихте могли да докажете изложените факти?
Запис от камера? Ако има такава, разбира се, с подходящ ъгъл на записване, както и да се стори нужното, за да имате своевременно достъп до записа. И ще възникне процесуален въпрос- е ли е годно доказателство по евентуалното дело( коментирали сме го в друга тема).... отплеснах се.

Само ако позволите - задължението е "да пропусне" стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, а начинът като намали скоростта или спре.

М О Т И В И



Към Решение № 1732/16.07.2009 г. по НОХД № 3443 по описа за 2009 година на Варненски районен съд – ПЕТИ наказателен състав





Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Районна прокуратура - Варна обвинителен акт срещу обвиняемия С.С.М. за престъпление по чл.343а ал.1 б.”а” пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 от НК затова, че на 22.01.2009 г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Сеат Ибиза” с ДК № В 7675 КА, нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътното превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и по непредпазливост причинил на Ж.Д.Н. две средни телесни повреди, изразяваща се в счупване на лявата тазобедрена ямка, обусловило затруднение в движението на левия долен крайник за период от около шест месеца и счупване на лявата срамна кост, обусловило затруднение в движението на левия долен крайник за период от около два месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

Съдебното производство бе насрочено и разгледано при условията на глава ХХVІІІ от НПК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Варна, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Подсъдимият С.М. участва в производството лично и с адвокат С. Ж., редовно упълномощен. Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият се признава за виновен. В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

В съдебно заседание бе призована пострадалата Ж.Д.Н., която заяви, че не желае делото да бъде прекратено.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.01.2009 г. около 07,30 часа подсъдимият С.С.М. управлявал лек автомобил “Сеат Ибиза” с ДК№ В 7675 КА в гр.Варна по ул.”Девня” по посока Аспарухов мост. По същото време свидетелката Ж.Д.Н. *** и предприела пресичане на пътното платно на обозначена пешеходна пътека пред сградата на „Е.ОН България” отдясно наляво спрямо автомобила, управляван от подсъдимия. Подсъдимият М. реагирал чрез аварийно задействане на спирачките, но не могъл да избегне св.Н. и я блъснал с предната част на автомобила. В резултат на удара пострадалата Н. паднала на предния капак на автомобила, ударила се в предното панорамно стъкло и го счупила и след това паднала на пътното платно. Подс.М. веднага слязъл от автомобила и оказал помощ на пострадалата, по мобилния си телефон извикал спешна медицинска помощ, пристигнал екип на Бърза помощ, М. помогнал да качат пострадалата в линейката, която я откарала в Спешен център при МБАЛ”Св.Анна” гр.Варна.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице Р. З., от заключението на което е видно, че:

- Скоростта на процесния автомобил непосредствено преди предприемането от водача му на екстрено спиране е била 41,7 км/ч.

- Дължината на опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е 29,01 м.

- Пострадалата е била извън опасната зона на автомобила при движение с обикновен и бърз ход и е била в опасната зона на автомобила при тичане.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза № 64/2009 г., изготвено от вещото лице д-р Д.И.Г. е видно, че при възникналото ПТП св.Ж.Н. е получила следните травматични увреждания: травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош, горните и долни крайници, разкъсно-контузна рана и подкожен кръвоизлив в теменна област, ожулвания по лицето, мозъчно сътресение, счупване на лявата тазобедрена ямка и счупване на лявата срамна кост. Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС, падане и удар в подлежаща повърхност. Счупването на лявата тазобедрена ямка е обусловило затруднение в движението на левия долен крайник за период от около шест месеца. Счупването на лявата срамна кост е определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около два месеца.

От заключението на Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 159/23.01.2009 г. е видно, че в кръвта на подс.М. не е установено наличие на алкохол.

Подс.С.М. към момента на деянието не е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Правоспособен водач на МПС е от 2008 година и до момента на ПТП не е имал наложени наказания по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Работел е като проучвателен техник в „Геозащита”ЕООД в гр.Варна.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – обяснения на подсъдимия М., свидетелски показания, заключения на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи, справка за съдимост, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.

Извършеният наказателно-правен анализ по така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че на 22.01.2009 г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Сеат Ибиза” с ДК № В 7675 КА, подс.М. е нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътното превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и по непредпазливост причинил на Ж.Д.Н. две средни телесни повреди, изразяваща се в счупване на лявата тазобедрена ямка, обусловило затруднение в движението на левия долен крайник за период от около шест месеца и счупване на лявата срамна кост, обусловило затруднение в движението на левия долен крайник за период от около два месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343а ал.1 б.”а” пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 от НК.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице. Подсъдимият С.С.М. ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи и учи, неосъждан.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в управление на МПС, при което подсъдимият не е изпълнил вменените му в ЗДвП задължения – при приближаване към пешеходна пътека да пропусне преминаващите по нея пешеходци. С нанасянето на две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК на Ж.Н. вредоносният резултат е настъпил и изпълнителното деяние е довършено. Съдът счита, че следва да се приложи привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.”а” пр.2 от НК с оглед на обстоятелствата, че незабавно след ПТП подс.М. е помогнал на пострадалата, извикал е линейка, с която пострадалата е била транспортирана до болницата, където й е оказана спешна медицинска помощ.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди при конкретните пътни условия.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид следното:

Установи се, че са налице кумулативните предпоставки по смисъла на чл.78а от НК – подсъдимият е пълнолетно наказателноотговорно лице, за престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, подс.М. не е осъждан за престъпление от общ характер, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава VІІІ от НК и в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди. При тези констатации съдът освободи подс.М. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.

При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието, с което чрез нарушаване на установените в ЗДвП правила за движение е създадена реална опасност за живота и здравето на другите участници в движението, както и че от деянието има пострадало лице.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита ниската степен на обществена опасност на дееца, добрите характеристични данни, липсата на наказания за извършени нарушения по ЗДвП, направеното самопризнание на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, липсата на предишни осъждания, оказаната помощ на пострадалата, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното.

Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.

С оглед на категоричния превес на смегчаващите отговорността обстоятелства съдът наложи на подсъдимия административно наказание глоба в минималния размер на 500 лв.

Съдът не наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като в конкретната обстановка настъпването на ПТП се дължи и на пресичане от страна на пострадалата на пътното платно на място, където това е разрешено, но при неустановен сигнал на светофарната уредба, а не на грубо умишлено извършено от страна на подсъдимия нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Съдът взе предвид и факта, че подсъдимият до момента не е наказван за извършени нарушения на ЗДвП, откъдето прави извода, че деянието е инцидентно.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.





ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Никога не знаеш кой, кога и как ще реши да премине през пешеходната пътека и това до какви последствия ще доведе.
Истината е, че търсех нещо друго, но не откривам. Накратко- съдебната практика указва, че към пешеходците се следва осторожно поведение, при това са в привилегировано положение, като се ползват с особена закрила от закона.

[di_jenzie]

Казаното от Вас не променя съображенията ми относно смисъла и целта на разпоредбата - да осигури безпрепятствено и безопасно преминаване на пешеходеца. Продължавам да смятам, че се "пропуска" пешеходец, който или е пред автомобила, или непосредствено му престои да пресече пътя на автомобила върху платното. Затова е употребен глаголът "пропусне". Целта на нормата не е да въведе абсолютно и неотменимо задължение за водача да намали скоростта или да спре, където и да се намира пешеходецът на платното. Такова задължение би имало, ако текстът е например "Когато пешеходци са стъпили или пресичат пешеходна пътека, водачът е длъжен да намали скоростта или да спре, за да изчака тяхното преминаване". При такава евентуална формулировка на нормата, питащият безспорно би извършил нарушение. Но след като предписаното в действащия текст на чл. 119 от ЗДП поведение е насочено към "пропускане" на пешеходеца, трябва той да пресича или да е престоящо пресичането от него (пешеходеца) на пътя на движещия се автомобил.

От друга страна, се питам, как, ако липсват непосредствени възприятия на свидетел, допуснат до разпит в с.з., бихте могли да докажете изложените факти?

Обсъждаме материалната законосъобразност на административното наказание, а не доказуемостта на защитната теза, която между другото не е съвсем "мисия пневъзможна". Говорим разбира се, за съдебно производство, каквото в случая няма и няма да има.
Сега, ако позволите, да се спрем на мотивите на решението от препратката. Първо, една отметка към част от мотивите:

С нанасянето на две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК на Ж.Н. вредоносният резултат е настъпил и изпълнителното деяние е довършено.

На едно лице не може да бъде нанесена повече от една телесна повреда. Ако всяко от няколко телесни увреждания поотделно има характера на телесна повреда, счита се, че пострадалият е получил "най-тежката", ако всяко от уврежданията осъществява една и съща по "тежест" телесна повреда, се счита, че лицето е получило една телесна повреда, но характера и интензивността на конкретните телесни увреждания в рамките на тази телесна повреда се преценява с оглед индивидуализацията на наказанието на деца и рзмера на обезщетението при предявен граждански иск.

Съдът не наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като в конкретната обстановка настъпването на ПТП се дължи и на пресичане от страна на пострадалата на пътното платно на място, където това е разрешено, но при неустановен сигнал на светофарната уредба, а не на грубо умишлено извършено от страна на подсъдимия нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

Честно казано, това изречение не го разбрах особено. Означава ли според съда, че ако пешеходецът пресича по пешеходна пътека без светофар (или ... как беше ... "при неустановен сигнал на светофарната уредба ), той става съпричинител на ПТП ? Не бях чувал също, че има "грубо умишлено" и "леко умишлено" нарушаване на правилата за движение.
Липсват мотиви за обстоятелства от особено значение за виновността на водача. Така изложената фактическа обстановка:

На 22.01.2009 г. около 07,30 часа подсъдимият С.С.М. управлявал лек автомобил “Сеат Ибиза” с ДК№ В 7675 КА в гр.Варна по ул.”Девня” по посока Аспарухов мост. По същото време свидетелката Ж.Д.Н. *** и предприела пресичане на пътното платно на обозначена пешеходна пътека пред сградата на „Е.ОН България” отдясно наляво спрямо автомобила, управляван от подсъдимия.

е на практика липса на мотиви. Къде се е намирал автомобилът, когато пешеходската е могла да бъде възприета от водача и когато тя е започнала да пресича. Бягала ли е в крайна сметка, или е вървяла, бързо или спокойно ? Вещото лице РЗ (предполагам Рафаил Задгорски, щом делото е варненско) разглежда и двете хипотези, но съдът не казва коя възприема и въз основа на какви доказателства. Естествено, това не е работа на вещото лице, защото то дава експертни, а не фактически изводи. Но съдът е следвало да обсъди това обстоятелство въз основа на данните от огледа на местопроизшествието (какъвто със сигурност има, след като е налице средна телесна повреда), обясненията на подсдимия и показанията на свидетелите (ако такива има) . На коя част от платното е станало ПТП - лично аз предполагам че е в средата (там май беше улица с две платна, но не съм сигурен), но това обстоятелство също е трябвало да бъде конкретизирано в мотивите. Съвсем по друг начин би стоял въпросът за виновността на подсъдимия, ако автомобилът се е движел в крайната дясна лента и пешеходката е изскочила внезапно пред него, макар и на пешеходна пътека. Съдът просто мълчи по тези въпроси, а вместо това се впуска в неуместни за едно съдебно решение разсъждения за това кой е субектът на престъплението и какво е изпълнителното деяние.
Съжалявам, че се отклонихме от темата. Но не бих се позовал на такава практика, за да защитя тезата си. Изобщо колега poli_g, постнали сте немотивирано и правно неиздържано решение. Дано не е Ваше, нямам желание да Ви засегна.

[hidden]

Споделям мението на di_jenzie. Аргумент в тази насока е и Чл. 47:

Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Само ако е налице обективна необходимост от спиране, за да се пропусне пешеходецът, само тогава водачът на МПС следва да спре. Преценката винаги е конкретна, но с оглед на описания казус, ако пешеходецът е на разстояние 12-16 метра, според мен не е налице отнемане на предимството на пешеходеца. Същият може спокойно да премине и след МПС. Ако същият тича, обаче, най-вероятно ще е налице отнемане на предимството.
Освен това водачът на МПС е длъжен да излезе възможно най-бързо от кръстовището, за да не създава задръстване и да не пречи на останалите участници в движението, създавайки предпоставки за ПТП.

[wladi]

Благодаря за коментарите.

Не търся основание за обжалване, което е и недопустимо, предвид необжалваемата глоба с фиш.

Не познавах от закона "намали скоростта" и търсех логически доводи за липса на необходимост от спиране в краткия спор с КАТ, останах с неприятното впечатление, че абсолютизирайки изискването за спиране, трайно се влошава (намалява) общата скорост на трафика в градската среда.

При друга подобна ситуация ще изисквам съставяне на акт, който при наличието на свидетели е обжалваем и може да създаде практика.

[Гост.]

Изобщо колега poli_g, постнали сте немотивирано и правно неиздържано решение. Дано не е Ваше, нямам желание да Ви засегна.

Не го разбрах, но не съм засегната.

Разбира се, че посоченото решение не подкрепя тезата ми, то само навежда мисли, какво би се случило... и кой би бил санкциониран. Настоящият случай не касае такава хипотеза, разбира се, та в този смисъл ще приема забележката, че е некоректно посочено.
Вметката ми за доказване твърденията на колегата беше продиктувана от любопитство.
Не съм с обвинителен уклон, но се замислих за това кръстовище и разположението на участниците- не приех изложеното за чиста монета ( колегата да прощава).


Предвид " ...На едно лице не може да бъде нанесена повече от една телесна повреда.." как бихте коментирали това СР?
Да, и то не е мое.

Номер 31 Година 2008 Град ПЛОВДИВ


В ИМЕТО НА НАРОДА



Пловдивски Районен съд ХVІ наказателен състав

На петнадесети април Година 2008

В публично заседание в следния състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА


Секретар: Иванка Пиронкова

Прокурор: Димитър Чорбаджиев



като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно АХ дело номер № 342 по описа за 2008 година



Р Е Ш И:



ПРИЗНАВА обвиняемия Г. В. П., роден на г. в гр. Пловдив, живущ в същия град, б.б.гр., неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: за ВИНОВЕН за това, че на 03.11.2007 г. в гр. Пловдив, на бул. „Брезовско шосе” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.П.” с регистрационен номер е нарушил правилата за движение, а именно:

Чл.5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата:

с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората ида причинява имуществени вреди”;

Чл.5 ал.2 т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към ,уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”;

Чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”

Чл. 20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”.

Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В” в населено място 50 км/ч”;

Чл. 43 т. 5 от ЗДвП: „Изпреварването на моторни превозни средство, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека”;

Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора”;

Чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.;

Чл. 119 ал. 2 от ЗДвП: „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци”.

и по непредпазливост е причинил: седем телесни повреди на С. Б. Г., ЕГН: , както следва:

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости, което е довело до проникващо нараняване в черепната кухина;

- средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на горната челюст, причинило счупване на челюст, което е довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето;

- средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник;

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник;

- средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник;

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до тайно затрудняване движенията на долния десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”Б” предл. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като го ОПРАВДАВА в това да е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 2 б.”в” от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора: до пристигане на представителя по буква „б” – представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието, съобразно необходимостта да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него”;

На основание чл. 78А, ал. 4, вр. с чл. 343Г от НК ЛИШАВА обвиняемия Г. В. П от право да управлява моторно превозно средство за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА обвиняемия Г.В.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 260 /двеста и шейсет/ лева.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.







РАЙОНЕН СЪДИЯ:









Вярно с оригинала!

Секретар И.П.









































МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ

ПО НАХД № 342/2008г. ПО ОПИСА НА ПРС- ХVІ н.с.





С постановление от 28.02.2008г. РП-Пловдив е направила предложение обвиняемият Г. В. П., ЕГН да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б” пр.ІІ вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 03.11.2007 г. в гр. П., на бул. „Б. ш.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. П.” с регистрационен номер е нарушил правилата за движение, а именно: Чл.5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, Чл.5 ал.2 т. 1 от ЗДвП, Чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; Чл. 43 т. 5 от ЗДвП, Чл. 116 от ЗДвП, Чл. 119 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. “в” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил: седем средни телесни повреди на С. Б. Г., ЕГН: , което е довело до тайно затрудняване движенията на долния десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”Б” предл. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

Представителят на РП-Пловдив в съдебно заседание, поддържа направеното предложение. Пледира за налага на наказание “глоба” в размер, близък до средния, както и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок близък или малко над минималния и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на обв. П. – адв. З. Т. не оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението и пледира към съда за налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл. 78А от НК в размер по преценка на съда, като моли съда да не налага наказание “лишаване от право” да управлява МПС, тъй като подзащитният й ежедневно управлява МПС във връзка с упражняваната от него дейност.

Обвиняемият П. се явява в съдебно заседание, дава обяснения, като се признава за виновен и изразява искреното си съжаление. Моли съда да не му бъде налагано наказание “лишаване от право да управлява МПС”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият Г. В. П.е роден на г. в гр. П., живее в същия град, той е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН:

На 03.11.2007г. около 19,00 часа обв. Г. В. П. се движел със л.а. “Ф. П.”с рег. № , собственост на баща му – В. Г. П.. На предна дясна седалка се движела свидетелката В. Е. – приятелка на обвиняемия, а на задната седалка – сестра й – св. Д. Е.. Движили са се по бул. “Цар Б.ІІІ О.” в гр. П в посока от юг на север. На кръговото кръстовище на булеварда и бул. “Д” обв. П. извършил маневра “завой надясно” и продължил направо по бул. “Б. ш.”. Движел се с включени къси светлини със скорост около 70 км.ч. Движението не било натоварено. Уличното осветление работело. Видимостта била добра. Пътната настилка по бул. “Б. ш.” била асфалтова, суха, без дупки и неравности. В това време свидетелят А. А., който също се движел по бул. “Б. ш.” малко преди обвиняемия, наближил пешеходната пътека на булеварда, намираща се северно от кръстовището с ул. “Б.”. Забелязал трима пешеходци – пострадалият С. Г. и свидетелите Т. Т. и Н. В.. Тримата тъкмо тръгнали да пресичат бул. “Б. ш.” южно от пешеходната пътека, като пресичали в посока от изток на запад, т.е. от ул. “Б.” към ул. “Н. К.”. Забелязвайки пешеходците, св. А. А. спрял преди пешеходната пътека по средата на платното за движение на около 4-5 метра от десния тротоар. В този момент забелязал в огледалото за обратно виждане и дясното странично огледало за обратно виждане зад него бързо приближаващите светлини от фаровете на лекия автомобил “Ф. П.”, управляван от обв. П.. Обвиняемият предприел маневра “заобикаляне на лекия автомобил” от дясната му страна. Когато той се намирал на около 51-52 метра от мястото на удара, пострадалият Г. и св. Т. и В. предприели пресичане на платното за движение в посока от дясно на ляво пред автомобила. В този момент мястото на удара било извън опасната зона на л.а. “Ф П”. Св. В. забелязал фаровете на приближаващия автомобил “Ф. П.” и се спрял, а пострадалият Г. и св. Т. продължили направо, като пресичали с нормален ход. Обв. П. забелязал Г. и Т., които пресичали платното за движение, но не успял да реагира навреме, а около 1,4 секунди, след като вече пострадалият Г. и св. Т. били изминали около 2 метра навътре по платното за движение, а лекият автомобил на обвиняемия се намирал на около 24-25 метра преди мястото на удара. Едва в този момент той екстрено задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това след около 1,2 секунди настъпил удар. Ударът настъпил в предната част на лекия автомобил “Ф. П.” и е настъпил в лявата страна на пострадалия Г. и св. Т.. В следствие на удара двамата били отхвърлени северно от мястото на удара, където паднали на платното за движение. След удара лекият автомобил “Ф. П.” се установил на платното за движение, като обв. П. излязъл от автомобила и веднага отишъл при пострадалите. Движението било отбито, а пристигналите два екипа на “Бърза помощ” откарали пострадалите в УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД. След извършените прегледи на двамата Г. бил хоспитализиран в отделение “Неврохирургия”, а Т. – в І-ва хирургична клиника към горното болнично заведение. Бил извършен оглед на местопроизшествието и направени фотоснимки. Пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители направили тест за наличие на алкохол на обв. П. с техническо средство “Дрегер 7410” , като пробата била отрицателна. П. бил съпроводен до дежурното болнично заведение УМБАЛ ”Св. Георги” за вземане на кръвна проба за изследване наличие на алкохол в кръвта, като от изготвените химически експертизи на обвиняемия и св. Т. не се доказвало наличието на алкохол. При приемането на пострадалия Г. не му била взета кръв за алкохолна проба предвид тежкото му общо състояние, изразяващо се в множество травми и нестабилна хемодинамика.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че на С. Б. Г. в следствие на ПТП от 03.11.2007г. били причинени седем средни телесни увреждания, както следва: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости, което е довело до проникващо нараняване в черепната кухина; средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на горната челюст, причинило счупване на челюст, което е довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето; средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до тайно затрудняване движенията на долния десен крайник. Контузията на главата и разкъсно-контузната рана на главата, както в комбинация, така и сами по себе си са причинили на постр. Г. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК/.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на Т. Л. Т., от която е видно, че в следствие на ПТП от 03.11.2007г. са му причинени следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, частичен левостранен пневмоторакс, контузия на главата и контузия на гръден кош и корем, които телесни увреждания сами по себе си са причинили на Т. Т. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК/.

Назначена е била и изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза на Т. Т. с оглед определяне констатираното мозъчно сътресение при първоначалната експертиза предвид свидетелските показания представлява ли разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тъй като липсват сигурни данни за загуба на съзнание до състояние на травматична кома, създаваща реална опасност за живота на пострадалия Т. Л. Т., вещото лице е заключило, че описаното състояние е резултат от степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, което е причинило на Т. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК/.

Втората допълнителна съдебно-медицинска експертиза на Т. Т. е заключила, че констатираната от медицинската документация луксация всъщност представлява изкълчване на лявата гръдноключична става, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК/.

От назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че ударът е настъпил върху платното за движение, като скоростта на движение на л.а. “Ф П.” непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 70 км.ч. В анализираната пътна ситуация обв. П. е имал техническата възможност от момента на навлизане на пешеходците С. Г. и Т. Т. да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Обвиняемият би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране и при установената скорост от 70 км.ч., ако бе реагирал в момента на навлизане на платното за движение на пешеходците. Той би имал техническата възможност да предотврати удара, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 42 км.ч. Основната причина за настъпилото произшествие според заключението на АТЕ е, че обв. П. е реагирал около 1,4 секунди след момента, в който пешеходците Г. и Т. са навлезли на платното за движение и така с поведението си е поставил мястото на удара вътре в опасната зона.

Депозираните на досъдебното производство съдебни експертизи съдът кредитира изцяло, като намира, че същите са изготвени обективно и компетентно, с необходимите знания и опит в съответните области. Същите не са били оспорени от страните.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда – Протокол за оглед на местопроизшествието /л.3-5/ и албум с фотоснимки към него /л.7-10/, протокол за оглед на л.а. “Ф. П.” /л.11-12/, съдебно-медицинска експертиза №505/2007г. на С. Б. Г- /л.41-45/, ведно с копия от изготвената медицинска документация /л.46-56/, съдебно-медицинска експертиза на Т. Л. Т. /л.59-61/, ведно с копия от медицинската документация /л.62-68/, съдебно медицинска експертиза № 569/2007 и съдебно-медицинска експертиза № 46/2008г. и двете на Т. Т. /л. 71-74 и л.103-104/, ведно с представената от УМБАЛ-Пловдив медицинска документация, вкл. епикризи за извършени прегледи и лечение на Т./л.78-101/, автотехническа експертиза /л.107-129/, протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта /л.133 и 139/, справка за нарушител от региона /л.141/, справка за съдимост /л. 142/, характеристична справка /л.143/, копие от свидетелство за регистрация на МПС /л.144/, копие от свидетелство за регистрация на МПС /малък талон/, от контролен талон, от талон за талон за сключена застраховка “гражданска отговорност”/л.145/, протокол за преминат технически преглед на автомобила /л.146/, копие от полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” и “Каско” /л.147/, справка за регистрация и собственост на МПС /л.149/, както и от протоколите за извършени следствени действия – разпити на свидетели и на обвиняемия, от представените писмени документи в съдебно заседание касаещи трудовата заетост на обвиняемия и от лаконичните обяснения на обв. П. в съдебно заседание, непротиворечащи на събраните от разследващия орган доказателства. Същите съдът приема за логични и последователни и ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че съществени противоречия не са констатирани досежно свидетелските показания от една страна и обясненията на обвиняемия, както и със събраните писмени доказателства по делото. Впрочем в тази връзка обясненията на обв.П., дадени в съдебно заседание, са твърде лаконични, но същият потвърждава обясненията, дадени пред дознател, като признава фактите и обстоятелствата, изложени в постановлението на РП-Пловдив. Съдът намира, че разследването по делото е извършено задълбочено, като са извършени всички възможни следствени действия, необходими за пълното, всестранно и обективно разкриване на истината.

Предвид на изложеното по-горе и като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че с деянието си обвиняемият Г. В. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 343, ал.1, б.”б” пр.ІІ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА обвиняемият на 03.11.2007 г. в гр. П., на бул. „Б. ш.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. П.” с регистрационен номер е нарушил правилата за движение, а именно: Чл.5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, Чл.5 ал.2 т. 1 от ЗДвП, Чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; Чл. 43 т. 5 от ЗДвП, Чл. 116 от ЗДвП, Чл. 119 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. “в” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил седем средни телесни повреди на С. Б. Г., ЕГН: .

С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав, визиран по-горе. Разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че с действията си обвиняемият не е спазил разпоредбите на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като с поведението си, а именно – шофиране с несъобразена скорост предвид обстоятелствата, които са имали значение за безопасността на движението - е поставил в опасност живота и здравето на други хора. Наред с това обвиняемият е нарушил и разпоредбата на чл.5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.

С действията си обвиняемият не е спазил и общата разпоредба на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват, и ал.2 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на ППС и да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Очевидно е, че в настоящия казус водачът на лекия автомобил “Ф. П.” не е съобразил въпросните разпоредби и независимо от обстоятелството, че е правоспособен водач, не е преценил правилно обстановката преди предприемане на маневрата – фактът, че се намира в населено място, на оживена градска улица, шофира нощно време. Разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е нарушена с непредприемането на адекватните действия, които биха препятствали настъпването на ПТП. В този смисъл съдът споделя възприетата от вещото лице М. хипотеза, че подсъдимият е имал възможност технически да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 42 км.ч., както и ако се е движел със скорост от около 70 км.ч., ако бе реагирал в момента на навлизане на платното за движение на пешеходците Г. и Т. отново чрез безопасно екстрено спиране. Видно от заключението на авто-техническата експертиза основната причина за настъпилото ПТП е, че обв. П. е реагирал около 1,4 секунди след момента, в който пешеходците Г. и Т. са навлезли на платното за движение и така с поведението си е поставил мястото на удара вътре в опасната зона. В този смисъл той не е съобразил поведението си и с разпоредбата на чл. 43,т.5 от ЗДвП, тъй като е предприел маневрата изпреварване на МПС пред пешеходна пътека и при условие, че автомобилът на св. А. е закривал видимостта към пешеходната пътека.

Установената в заключението на вещото лице скорост, с която П. се е движел, надвишава максимално допустимата, разрешена за населени места, поради което и същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В действията си обвиняемият е нарушил и общата норма на чл. 116 от ЗДвП, съгласно която “водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.”, както и разпоредбата на чл. 119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. При конкретната ситуация П. е могъл и е бил длъжен с оглед на изложеното по-горе да предприеме нужните активни действия, за да се убеди, че управляваното от него МПС не представлява опасност за останалите участници в движението. Пресичането на пътното платно от страна на пострадалите не е било внезапно и неочаквано за П., тъй като той е бил длъжен да се увери, че на пътното платно няма пешеходци. Ето защо, няма съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат.

Същевременно с оглед на събраните по делото гласни доказателства и преди всичко показанията на св. В. Е. /л.28 от дозн./, Д. Е. /л.29 от дозн./, св. А. /л.31 от дозн./, св. Л. /л.33 от дозн./, както и от обясненията на обвиняемия от досъдебното производство, съдът намира, че П. с действията си не е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1,т.2, б.”в” от ЗДвП, тъй като непосредствено след удара същият е отишъл веднага до пострадалите, за да се запознае със състоянието им и е позвънил на “Бърза помощ”. Събразно конкретната ситуация, съдът намира, че поведението след настъпилото ПТ в никакъв случай не е в разрез със законовите норми. За показанията на свидетелките Е. и обясненията на обвиняемия в тази част би могло да се възрази, че са заинтересовани, но А. и Л. са станали неволни свидетели на ПТП и доколкото не се установи обстоятелство, което да поставя под съмнение обективността на показанията им, съдът ги приема изцяло за истинни и им дава вяра. В тази част на обвинението обвиняемият ще следва да бъде оправдан на основание чл. 378, ал.4,т.2 от НПК.

Видно и от заключението на съдебно-медицинските експертиза е, че причинените на пострадалите телесни увреждания са в резултат именно на сблъсъка с управлявания от обвиняемия автомобил, като се явяват пряка и непосредствена последица. Релевантно за правната квалификация на деянието са единствено уврежданията, квалифицирани като средни телесни повреди, причинени на пострадалия Г.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА обв. П.е действал при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати.

При така посочената правна квалификация на деянието, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или пробация, същото е извършено при форма на вината непредпазливост, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието няма причинени имуществени вреди.

При обсъждане размера на административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че пострадали от деянието са двама души и на двамата са причинени телесни увреждания, независимо, че тези на св. Танчев са несъставомерни. Причинени са общо седем телесни увреждания на пострадалия Г. Съдът отчита и изключително високата степен на обществена опасност на деянието предвид зачестилите в страната престъпленията по транспорта с причинени ПТП и пострадали лица. Наред с това съдът отчита и смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства - обв. П. е трудово ангажиран. Същият изразява искреното си съжаление и разкаяние за стореното, признава вината си чистосърдечно, съдействал е на органите на разследването за разкриване на обективната истина. Същият се е интересувал от здравословното състояние на пострадалия Г., като многократно го е посещавал в болничното заведение по време на лечението му. Обвиняемият е с добри характеристични данни, не е лице с висока степен на обществена опасност. При така изложените обстоятелства, съдът намира, че административното наказание глоба ще следва да се определи около средния и по-точно при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – 2000 лв., тъй като именно този размер съдът намира за справедлив и съответстващ на степента на обществена опасност на извършеното от него престъпление.

Съдът обсъди и възможността, предвидена в нормата на чл. 78а, ал.4 от НК и намира, че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, ще следва обвиняемият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. Кумулативното налагане и на това наказание е необходимо с оглед оказване на по-ефикасен поправителен и превъзпитателен ефект върху П., като не следва да се пропуска и обстоятелството, че видно от справката за нарушители в региона, същият е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП. В тази връзка съдът не споделя становището на защитата на обвиняемия, че не е наложително налагането и на това наказание, тъй като обвиняемият би бил лишен от възможността да упражнява професията си. Видно от представеното в съдебно заседание копие от длъжностна характеристика, изпълнението на задълженията на обвиняемия е възможно и чрез приемане на заявките на клиенти по телефона, поради което налагането на това наказание не би препятствало възможността на обвиняемия да заплати наложената му по-горе административна санкция. Касателно размера на това наказание и като разгледа становищата на страните, съдът намира, че същият се явява адекватен, като взема предвид изтъкнатите от обвиняемия доводи досежно трудовата му ангажираност. Наложеното му наказание следва да бъде приведено в изпълнение след влизане на настоящото решение в сила.

Обв.П. следва да заплати и направените по делото разноски в размер на 260 лв. за изготвени на досъдебното производство експертизи по сметка на ВСС на основание чл. 189, ал.3 от НПК.

По гореизложените мотиви и на основание чл. 378, ал.4,т.1 и т.2 от НПК съдът постанови своето решение.





РАЙОНЕН СЪДИЯ:



Вярно с оригинала!

Секретар И.П.

[di_jenzie]

На първи прочит бих го коментирал като абсурд ... поне що се отнася до многобройните телесни повреди.

[di_jenzie]

Въпреки че е късно вечерта, нека мотивирам горното си становище - за абсурдността на решението със седемте телесни повреди, като цитирам съдебна практика. Съжалявам, че се отклонихме от темата на питащия, но тъй като стана дума ... И така:

Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС...........
18. Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече лелесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.
В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателство е един и същ и по силата на общия принцип по-лекия резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието. "Постановления и тълкувателни решения на ВС по наказателни дела 1953-1990", изд. СЮБ, стр. 178

[Гост.]

Да, т.18- знам П, но цитираното СР не е изолирано.

И, не се чувствам виновна, че се отклонихме от темата ( а дали сме се?!?) - за мен беше интересно, благодаря за участието ви.

[di_jenzie]

Да, т.18- знам П, но цитираното СР не е изолирано.

И, не се чувствам виновна, че се отклонихме от темата ( а дали сме се?!?) - за мен беше интересно, благодаря за участието ви.

Беше ми приятно. Пожелавам на Вас и всички колеги лека нощ и успешна работна седмица