Подсъдност при търговски спор?

[alexandar25]

Здравейте, на РС или ОС е подсъден спор между търговци с цена на иска-23 000 лв., но лихвите са в размер на 3 500 лв и като претендираме за тях цената на иска става над 25 000 лв?

Благодаря

[tod]

РС

[svettoslav]

РС

Дали?

[DEKAH]

На ВКС като 1-ва инстанция. При обжалване Конституционния съд е 2-ра инстанция. 3-та инстанция космоса...

Има едно чудо, наричат го ГПК. Та... по въпроса.

Първо да видим как се определя цената на иска:

Размер на цената на иска

Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

И щом "цена на иска - 23 000 лв., но лихвите са в размер на 3 500 лв и като претендираме за тях цената на иска става над 25 000 лв"

Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

Вие какво мислите по въпроса? Т.е. какви пари искате да Ви отсъди съда? 23 000 лв или над 25 000 лв?

[blind_guardian]

Баси - по този въпрос да има спор?!?!
Много ясно, че РС - имаме 2 иска, един за главница и един за лихви, всеки от тях е с цена под 25 к, има тонове практика за това...

[DEKAH]

Баси - по този въпрос да има спор?!?!
Много ясно, че РС - имаме 2 иска, един за главница и един за лихви, всеки от тях е с цена под 25 к, има тонове практика за това...

То много работи има... и гугъл го има, ама кой да се сети.

При обективно съединение на искове /когато с една искова молба са предявени две или повече претенции- например за разваляне на договор между страните и за осъждане на ответника да плати неустойка/ родовата подсъдност се определя от цената на отделните обективно съединени претенции , а не от сбора им.

[svettoslav]

Баси - по този въпрос да има спор?!?!
Много ясно, че РС - имаме 2 иска, един за главница и един за лихви, всеки от тях е с цена под 25 к, има тонове практика за това...

Два иска? В такъв случай не се ли внасят две държ. такси? И каква ще е тази по "иска" за лихвите?
Има и такива квалификации повякога,но..
Скоро исках поправка на СР относно разноски,че в тая връзка се постави въпроса за т.нар. съединение на искове.
То излезе,че са предявени 15 иска-за 15 отделни претенции по 250 лв.,дължими месечни трудови възнаграждения и още 15 отделни иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД.
Много иск,много нещо
Дай да сметнем таксите..
Това е едно акцесорно искане,а сумата е част от цялостната претенция на ищеца.Не знам какви "тонове" практика има,но това за глупости за мен,защото при обективно съединени искове се дължи ДТ за всеки иск поотделно.

При обективно съединение на искове /когато с една искова молба са предявени две или повече претенции- например за разваляне на договор между страните и за осъждане на ответника да плати неустойка/ родовата подсъдност се определя от цената на отделните обективно съединени претенции , а не от сбора им.

Това е пример,където са налице ОСИ. Исканията обаче за присъждане на лихвите не са искове,нито представлява отделен някакъв си иск по чл.86 ЗЗД.Сумата се прибавя към основната претенция и се изчислява ДТ върху нея,а не поотделно върху двете.
Така се определя и подсъдността.
П.П.Е,щом имаме тонове практика,нека се определя и по друг начин,не възразявам.Просто някой трябва да обясни 50 лв. ли е таксата за иска за лихвите?

[svettoslav]

Типично съединяване на искове - две вземания, две претенции. По-натам, наличното обективно съединяване на искове от какъв характер е - кумулативно, алтернативно или евентуално? Иначе казано, ако бъде уважено искането/иска за главница в търсения размер, това ще обуслови ли уважаване и на втория иск - за лихвите? Отговорът на този въпрос е положителен. Т.е. налице е кумулативно съединяване на искове, не един иск.
Как се определя държавната такса при кумулативно съединяване на искове ни посочва ал. 1 на чл. 72 ГПК - "Чл. 72. (1) За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск

Има логика,доколкото 86 ЗЗД говори за "обезщетение".Което в случая подчертава не толкова такова за вреди,а за пропусната печалба.За по-големи "вреди"-обезщетението е по общите правила(чл86,ал., изр. второ),дори и да са само пропуснати ползи.
Интересно ще е някой да сподели случай,където да е била внасяна ДТ за иск за лихви.

[ykovachev]

Защо, аз съм внасял. Не рабзирам какво точно Ви интересува.

[sogio]

Не рабзирам какво точно Ви интересува.

Предполагам колегата Светослав бърка исковете за мораторна лихва с иск за присъждане на законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане на претендиранат сума. По първия иск задължително се внася държавна такса.

[REVOLUTION]

Не рабзирам какво точно Ви интересува.

Предполагам колегата Светослав бърка исковете за мораторна лихва с иск за присъждане на законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане на претендиранат сума. По първия иск задължително се внася държавна такса.

Които лихви са абсолютно еднакви, тоест това е една и съща лихва , само че за част от периода е изчислено какво се дължи като твърда сума , и няма абсолютно никакво основание да се разделят така по периоди освен разбира се , за да се прибере някаква съдебна такса.Радвам се , че има вече СР макар и в Адм.съдилища , който отричат тази практика.

[portokal]

Които лихви са абсолютно еднакви, тоест това е една и съща лихва , само че за част от периода е изчислено какво се дължи като твърда сума, и няма абсолютно никакво основание да се разделят така по периоди освен разбира се, за да се прибере някаква съдебна такса.Радвам се, че има вече СР макар и в Адм.съдилища , който отричат тази практика.

Абсолютно една и съща е, така е. Но има основание за разделяне по периоди и то е прозаично - не може да се предвиди кога задължението ще бъде събрано, та да се изчисли предварително лихвата. За таксата - не виждам защо и върху тази претендирана сума да не се дължи такса (няма да ми повярваш, но причината да го казвам не мисля, че е пристрастие).

Аз пък не съм много съгласна с това, за лихвите по чл. 86 да не се прилага чл. 76, ал. 2, защото били отделно задължение, но какво да правим - съобразяваме се.

[REVOLUTION]

Които лихви са абсолютно еднакви, тоест това е една и съща лихва , само че за част от периода е изчислено какво се дължи като твърда сума, и няма абсолютно никакво основание да се разделят така по периоди освен разбира се, за да се прибере някаква съдебна такса.Радвам се, че има вече СР макар и в Адм.съдилища , който отричат тази практика.

Абсолютно една и съща е, така е. Но има основание за разделяне по периоди и то е прозаично - не може да се предвиди кога задължението ще бъде събрано, та да се изчисли предварително лихвата. За таксата - не виждам защо и върху тази претендирана сума да не се дължи такса (няма да ми повярваш, но причината да го казвам не мисля, че е пристрастие).

Аз пък не съм много съгласна с това, за лихвите по чл. 86 да не се прилага чл. 76, ал. 2, защото били отделно задължение, но какво да правим - съобразяваме се.

Тъй де , тъй! И с двете съм съгласен.ДТ трябва да има , а прозаичността идва от там , че все пак трябва да се прибере някаква ДТ от иска за лихва.

[svettoslav]

ykovachev написа:Не рабзирам какво точно Ви интересува.



Предполагам колегата Светослав бърка исковете за мораторна лихва с иск за присъждане на законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане на претендиранат сума. По първия иск задължително се внася държавна такса.

Ами сигурно така ще да е.

[portokal]

ДТ трябва да има , а прозаичността идва от там , че все пак трябва да се прибере някаква ДТ от иска за лихва.

А съдилищата могат вместо до предявяването, да пресмятат лихвата до края на устните състезания и да начисляват такса и върху нея.

[sogio]

Абсолютно една и съща е, така е. Но има основание за разделяне по периоди и то е прозаично - не може да се предвиди кога задължението ще бъде събрано, та да се изчисли предварително лихвата. За таксата - не виждам защо и върху тази претендирана сума да не се дължи такса (няма да ми повярваш, но причината да го казвам не мисля, че е пристрастие).

А съдилищата могат вместо до предявяването, да пресмятат лихвата до края на устните състезания и да начисляват такса и върху нея.

Аз мисля, че макар и лихвата да е една и съща, това са си два отделни иска, като страната може да избира дали да ги предяви и 2-та или само един от тях. Изключение според мен прави само лихвата върху обезщетението за деликт, където началният й момент е определен от закона и това е момента на извършване на непозволеното увреждане.
Във всички останали случаи ще има специфики при преценката на основателността на искането за двете лихви, тъй като е възможно насрещната страна да възрази относно момента на изискуемостта на задължението, което да се преценява само при мораторната лихва (напр. ответника твърди, че вземането на ищеца спрямо него е изискуемо към момента на подаване на исковата молба, но тази изискуемост е настъпила 1 мес. преди предявяване на иска, а не 2 м. преди това, от когато ищецът претендира лихва).
Основателността на иска за присъждане на лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума се определя само ото основателността на главния иск.
Затова считам, че не може да се елиминира отделянето по периоди на лихвата и съда да я определи към момента на устните състезания.

[REVOLUTION]

ДТ трябва да има , а прозаичността идва от там , че все пак трябва да се прибере някаква ДТ от иска за лихва.

А съдилищата могат вместо до предявяването, да пресмятат лихвата до края на устните състезания и да начисляват такса и върху нея.

Сигурен съм!Даже се чудя защо не го правят?

[portokal]

Във всички останали случаи ще има специфики при преценката на основателността на искането за двете лихви, тъй като е възможно насрещната страна да възрази относно момента на изискуемостта на задължението, което да се преценява само при мораторната лихва (напр. ответника твърди, че вземането на ищеца спрямо него е изискуемо към момента на подаване на исковата молба, но тази изискуемост е настъпила 1 мес. преди предявяване на иска, а не 2 м. преди това, от когато ищецът претендира лихва).
Основателността на иска за присъждане на лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума се определя само ото основателността на главния иск.

Да, ама изискуемостта може да настъпи и след предявяването на иска, но преди устните състезания, тоест да не се дължи част от "законната лихва" (що пък едната да е само "законна", а другата - само "мораторна", никога не съм разбирала, както и никога не съм разбирала защо нот. акт по обстоятелствена проверка да не е констативен ). Така ще стане, ако задължението е с определен падеж. Няма зависимост. Само в един-единствен случай датата на предявяването на иска е граница между "дължи се" и "не се дължи" - при задължения без падеж, при които не е имало и покана.

Задължението за лихва преди и след предявяването на иска е съвсем едно и също задължение, само дето се отнася до различен период. Ако съм предявила иска през юни, материалноправно лихвата от май се различава от лихвата от юли точно толкова, колкото се различава от лихвата от април. Т.е. според мен ги делим на различни "искове" само по чисто практически причини (а може и да греша, но така мисля). Е, чл. 214, ал. 2 ни е в помощ за целта, разбира се.

Както и да е, спорът е колкото да си начешем езиците, без особено значение.