Чл.52 ЗЗД

[Pause]

...

[Гост.]

Тълкувателно решение № 32 от 2.VI.1969 г. по гр. д. № 29/69 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1969 г., С., Наука и изкуство, 1970 г.
чл. 45,

чл. 52 ЗЗД
По дела за непозволено увреждане, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които има отказ да се сключи брак, не е необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е само да са манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, които по недвусмислен начин показват, че те проектират да сключат брак. Необходимо е обаче да е дадено сериозно обещание за встъпване в брак и от мъж, който е могъл да го изпълни. Измамата не е съществен елемент от състава на този деликт. Обезщетение за неимуществени вреди може да търси всяка жена, ако са налице всички предпоставки на отговорността. Неоснователен е този отказ, който не се дължи на причини, които го оправдават от житейска и морална гледна точка - който не се дължи на основания и факти, които по преценка на съда оправдават несключването на брака.
------------------------

Министърът на правосъдието предлага да бъде издадено от ОСГК на Върховния съд тълкувателно решение по въпросите:
1. По дела за непозволено увреждане, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които има отказ да се сключи брак, необходимо ли е мъжът и жената да са живели на съпружески начала или това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на този деликт.
2. Обещанието за встъпване в брак предпоставка ли е за търсене на обезщетение за неимуществени вреди при този граждански деликт.
3. Измамата е ли съществен елемент от състава на този деликт или за гражданска отговорност е достатъчен отказ да се сключи брак, въпреки че първоначално мъжът е имал намерение да сключи такъв.
4. Има ли съществено значение лишаването от моминство или субект на такова увреждане може да бъде и жена, лишена от моминство.
5. Кой отказ на мъжа да сключи брак е основателен и кой не е такъв, след като е дадено обещанието.

В предложението се изтъква, че в практиката на съдилищата имало различия при решаването на поставените въпроси, което налагало издаването на тълкувателно решение на ОСГК на Върховния съд.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки, който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне обаче основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на правилата на морала. Това е намерило израз в разпоредбата на чл. 4 ЗЗД, съгласно която гражданите не могат да упражняват правата си в противоречие с интересите на обществото. Нарушението на правилата на морала, когато е съпроводено с вреди, ни показва, че има ненадлежно упражнение на права, че субектът е излязъл вън от границите на правото, че е действал противоправно.

В случаите, когато един мъж, който, след като е обещал сериозно да встъпи в брак с една жена, не изпълни това си обещание, несъмнено жената понася накърнение в по-малка или по-голяма степен на личното си достойнство и чест. В тези случаи увредена може да бъде не само момата, а всяка жена. Касае се до увреждания от неимуществен характер, които поначало по силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на възмездие в размер, определен съгласно чл. 52 ЗЗД, ако, разбира се, са налице и другите предпоставки на отговорността. Противоправността на поведението на мъжа се изразява в злепоставянето на увредената пред обществото и засягането на личното й достойнство и чест. За да прецени дали е възникнало основание за търсене на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да се прецени и да се изследва доколко има сериозно обещание за встъпване в брак. За сериозността на обещанието може да се съди от отношенията между мъжа и жената и от другите фактически обстоятелства. За това, че такова обещание е дадено, може да се заключи от манифестиране през обществото на такова поведение и връзки между мъжа и жената, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак. Обещанието за сключване на брак може да бъде дадено и формално, примерно чрез годеж, но и да не е извършен годеж, е възможно да е дадено обещание от мъжа за встъпване в брак и не във всички случаи за възникване на основание за отговорност е необходимо обещанието да е дадено формално чрез годеж. Не би могло да се приеме за сериозно случайно даденото обещание при случайна среща, в компания на почерпка и др. Без констатацията, че мъжът е дал на жената сериозно обещание за встъпване в брак и чрез него я е склонил към манифестиране на такова поведение и връзки пред обществото, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак, не би могло да става въпрос за увреждане и следователно няма и вреди. Заживяването на мъжа и жената на съпружески начала е една подчертана манифестация на отношенията им, от което може да се заключи, че мъжът е дал обещание на жената да встъпи в брак с нея.

Обещанието за встъпване в брак, чрез което жената се склонява към поведение и връзки пред обществото, от което може да се заключи по недвусмислен начин, че те с мъжа проектират да сключат брак, трябва да бъде изпълнимо. Ако е имало пречки за встъпване в брак по време, когато мъжът е давал обещанието, за които жената е знаела, тя няма основание да търси обезщетение за вреди от непозволено увреждане поради несключването на брака.

За да възникне основание за отговорност за вреди от непозволено увреждане, не е необходимо във всички случаи мъжът да е действал измамливо, т. е. когато е създавал връзките си с жената, да не е имал намерение изобщо да сключва брак с нея. Обещанието за сключване на брак може да бъде дадено измамливо, т. е. още преди да създаде връзките си с жената, мъжът да не е имал сериозното намерение да встъпи в брак с нея, а да е искал само да се позабавлява с нея и да я изостави. В тези случаи има основание за търсене на обезщетение от мъжа. Но то може да бъде дадено и сериозно, когато мъжът, когато го дава, е имал намерение да го изпълни, но впоследствие неоснователно не изпълни обещанието си. И в тези случаи възниква основание за отговорност за вреди от непозволено увреждане.

Лишаването от девство ( каква дума, м?) само по себе си няма решаващо значение, но ако то е налице наред с другите обстоятелства, налице са основания за търсене на обезщетение от вреди от непозволено увреждане.

За да възникне основание за отговорност, отказът трябва да бъде противоправен, т. е. да е неоснователен, а не да се дължи на причини, които оправдават този отказ от житейска и морална гледна точка. Не може да се счита за неоснователен отказът, който се дължи на основания и факти, при които сключването на брак е нежелателно.

Когато поради сериозни недоразумения, болест на жената или мъжа или други субективни и обективни причини, които се разкриват след създаването на връзките и които по преценка на съда оправдават несключването на брака, мъжът не изпълни обещанието си за сключване на брак, отказът му не може да се счете за неоснователен.

За да възникне основание за търсене на обезщетение за вреди от непозволено увреждане при неоснователен отказ да се сключи брак, не е необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е да са манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак. Заживяването на съпружески начала е само по-подчертаната манифестация на отношенията им.

Решение № 2680 от 30.XII.1969 г. по гр. д. № 1966/69 г., I г. о.

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1969 г., С, Наука и изкуство, 1970 г.

чл. 45 ЗЗД

Виновният за несключването на брака ответник носи отговорност не само за неимуществените вреди от несключването на същия брак, но и за имуществените вреди, изразяващи се в направените разходи по приготовлението за сключване на неосъществения брак.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Съдът отхвърлил иска за имуществените вреди по съображения, че разходите по угощенията и тържествата във връзка с годежа не били задължителни. Безспорно е, че никакъв нормативен акт в страната не разпорежда лицата, които ще сключат брак, предварително да уговарят това при тържествена обстановка, на обичайния годеж и това да бъде съпроводено със задължителни разходи по гощавка на участвуващите в този годеж. Липсва въобще нормативен акт и за възвеждане на старите обичайни норми в източник на правото. Задълженията на страните обаче съгласно чл. 9 ЗЗД могат да имат за източник и съответно тяхно договорно съглашение. С оглед на бъдещия им брак същите могат да предприемат извършването на известни разходи, незабранени от законите в страната, и да се уговарят как тези разходи ще следва да се разпределят помежду им. Поемането и изпълнението на такива задължения са обусловени от преследваната от страните цел да постигнат сключването на брака си. Когато по вина на една от страните тази цел не се постигне, така направените разходи не се превръщат в загуба за страната, която ги е направила, и то като последица вече на неправомерното поведение на отказалата да сключи брака страна. За тези вреди виновната страна следва да носи съответна отговорност. Окръж. съд, като е приел противното, е допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл. 45 ЗЗД.


Решение № 2346 от 1.10.1997 г. на ВКС по гр. д. № 1963/1996 г., IV г. о.
Съдебна практика, Списание "Български законник", бр. 7 - 7/1998 г., стр. 79
чл. 45 ЗЗД
Дължи се обезщетение за непозволено увреждане, при неизпълнено обещание за сключване на брак.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
По делото било установено по безспорен начин, че между страните са били създадени отношения, предхождащи сериозното им намерение да сключат брак. Те имали дружба, след това извършили "бракосъчетание" по турски обичай в присъствието на ходжа и на техни близки, били изпълнени всички ритуални обичайни действия: изпращане на момичето с нейния брат и снаха от дома на момичето, посрещане в неговия дом на родителите, даване на подаръци, изпращане на следващия ден чаршаф, доказващ девствеността на девойката, и заживяването на съпружески начала. От това съжителство тя забременяла. В петия месец както се разбрало, ответникът изведнъж осъзнал, че "тя е показала непостоянство..., че тежко чувала..., че не си пасвали сексуално". По тези причини я изгонил от дома си.
При така установената фактическа обстановка необосновано и незаконосъобразно Р. окръжен съд е приел, че няма деликт. Неправилно съдът е приел, че нямало увреждане за ищцата и че ответникът не носел отговорност за причинените вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 45 ЗЗД всеки, който виновно е причинил вреда другиму, е длъжен да я поправи. В конкретния случай ответникът виновно не е изпълнил обещанието за сключване на граждански брак. Той е създал всички предпоставки ищцата да повярва, че ще бъдат законни съпрузи, и след това, след 5-месечно брачно съжителство, се отказал от намерението си. Обещанието за сключване на граждански брак виновно не е било изпълнено и за това ответникът дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размера, в който искът е бил предявен - 300 000 лв.

Решение № 630 от 28.VI.1985 г. по гр. д. № 354/85 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1985 г., С., Наука и изкуство, 1986 г.
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласието на жената да заживее на съпружески начала с мъжа, преди да е сключила брак с него, не може да се счете като допринасяне от нейна страна за причинените й неимуществени вреди от неизпълненото от мъжа обещание за встъпване в брак.
----------------------------

В предложението се твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като се е съгласила да заживее на съпружески начала с ответника. Преди това имала разтрогнат брак с друг мъж и дете от него. Била на възраст и положение, което й позволявало да прецени последиците от това съжителство.

От друга страна, ищцата настоявала ответникът да работи за построяване на вилата й в с. Р., на която основа възникнали недоразуменията им. С това също била допринесла за несключването на брака и настъпване на вредите.

Върховният съд не споделя изложеното в предложението становище.

Отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди е основана на неизпълненото от него обещание за сключване брак с нея. Съгласието на ищцата да заживее на съпружески начала с ответника, преди да е сключила брак с него, не може да се приеме като допринасяне от нейна страна за настъпване на вредите. С даденото сериозно обещание за женитба ответникът е склонил ищцата да заживее с него на семейни начала. Живели са като съпрузи без брак повече от четири години, родило им се и дете, което ответникът припознал за свое. Като е проявила доверие в сериозните и честни намерения на ответника и заживяла с него, ищцата не е нарушила изрични законни разпоредби, нито правилата на социалистическото общежитие. Обоснован и законосъобразен е изводът на съдилищата, че неимуществените вреди, причинени на ищцата, са резултат изключително на виновното и противоправно поведение на ответника и че тя с поведението си не е допринесла за настъпването на тези вреди. Правилно съдилищата не са приложили разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което неправилно е позоваването в предложението на Пост. № 17/63 г., т. 7 на Пленума на ВС.

Също така обосновано е прието с постановените решения, че ответникът е отказал сключването на брака без основателни причини. За такава причина не може да се приеме обстоятелството, че ищцата е искала ответникът да работи в с. Р. на вилата й. Нежеланието му да вземе участие в такъв строеж не му дава основание да не изпълни обещанието си да встъпи в брак с ищцата с всички произтичащи от това неблагоприятни последици за нея - изоставена, с малко дете, родено при продължително извънбрачно съжителство, с накърнена чест и достойнство, злепоставяна пред обществото.

[Pause]

...

[sogio]

Цитираната от Поли практика според мен е загубила значение, защото приемането й е свързано с утвърждаването и съхранението на социалистическия морал. Ако доразвием заложената в тази практика логика, то следва при развод по вина на един от съпрузите, другия също да може да бъде обезщетен, защото неминуемо ще е претърпял неимуществени (а защо не и имуществени) вреди от развода.
Чисто теоритично такъв иск би могъл да се уважи и в днешно време, но жената трябва много да се потруди, за да докаже, че е претърпяла някакви вреди и какви точно са те.

[Pause]

...

[inspectora]

Според мен тук смесвате някои положения.
"Самотна майка" не е антипод на законна съпруга!
Двете неща не са в корелацията, в която си мислите, че са като задавате въпроса Едното касае родителство, а другото брак. Едното касае отношения родител-дете, а другото такива на съпрузи. "Самотната майка" изобщо не е самотна - детето си има баща, който следва да полага точно толкова грижи за детето, колкото и майката! Ако последният не е припознал детето - иск за установяване на бащинство! Относно неизпълнението на обещанието за брак - никакъв шанс за обезщетение! "Самотната майка" можеше да се окаже такава и ако имаше брак, след което се ражда детето /тук ще действа презумпцията за бащинство и няма да е нужно припознаване или иск/ и веднага след това развод /да кажем по вина на мъжа/ - тогава какво обезщетение щеше да претендира майката? За това, че е излъгана с обещанието "докато смъртта ни раздели"?
Бащата на детето си е негов баща със или без брак с майката!

[REVOLUTION]

Също смятам , че практиката е изгубила значение.Пък и бая отдавна се чудя как едно време са примирявали един от основните принципи на семейното право , а именно доброволността на брачния съюз , сега закрепен в чл.2 т.3 СК и обезщетение за неимуществени вреди , ако не се изпълни "обещание" за встъпване в брак.Както и да е бях чел , че има и няколко по-нови решения , касаещи ромски брачни отношения, в горния смисъл , ама в момента трудно ще мине подобно дело.