ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО ОТ ЕДИНИЯ РОДИТЕЛ

[Melly]

Здравейте, колеги,

Размислям по един въпрос, уж еднозначно уреден от нормите на ЗН при отказ от наследство, и макар да възприемам правилото, че частта на отказалия се уголемява частите на останалите н-ци по закон, се натъкнах на питанка - Как е решен въпросът при прекратена СИО поради смърт на единия съпруг и отказ от наследство от едното дете?
Приемаме, че наследодателят А оставя н-ци: съпруга Б, син В и дъщеря Г. Дъщерята Г прави отказ от наследство от баща си. След смъртта на майка си, тя я онаследява в равни части с брат си, но излиза, че част от наследството, от което се е отказала се връща към нея. Някой има ли обяснение дали това е правилно.

[Гост.]

Как е решен въпросът при прекратена СИО поради смърт на единия съпруг и отказ от наследство от едното дете?

Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1986 г., С., Наука и изкуство, 1987 г.
чл. 48,

чл. 49,

чл. 52,

чл. 53 ЗН
При отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство. При отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, а също и при неприемането му от някои от тях преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство.
------------------------

Главният прокурор на Република България е внесъл предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса дали при наследяване на починал съпруг, оставил в наследство лично имущество, при действието на отменения Семеен кодекс и наследяване както на лично имущество, така и на съпружеска имуществена общност при сегашния Семеен кодекс и отказ от наследство на някои или на всички деца се уголемява делът на съпруга-наследник. Въпросът се свежда до това какъв е наследственият дял на преживелия съпруг от наследството на починалия, когато някои или всички деца са се отказали от неговото наследство.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, съобрази:
1. Според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството. Лице, което не е приело наследството, не е наследник. Няма качеството на наследник и лице, което е загубило правото да приеме наследството, и то считано също от откриване на наследството. Няма период, в който изгубилият правото да приеме наследството да е бил наследник и след това поради неприемане на наследството да е престанал да бъде наследник.

В равна степен това важи и за отреклия се от наследство. Отказът от наследство е равносилен на неприемане на наследството. По силата на чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН , и се вписва по същия ред. Както приемането и неприемането на наследството произвеждат действие от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху него.
2. Според чл. 5 - 8 ЗН децата на починалия, включително и осиновените, получават оставеното след смъртта му наследство, а ако починалият не е оставил деца или други низходящи, наследници се явяват неговите родители или този от тях, който е жив; след това - възходящите от втора или по-горна степен; след това - братята и сестрите сами или заедно с възходящи от втора или по-горна степен, като всеки предшестващ ред изключва наследяването от лица от следващия ред.

Преживелият съпруг наследява по силата на чл. 9 ЗН с всички редове, т. е. с децата на наследодателя, с неговите родители, с възходящите от втора или по-горна степен, с братя и сестри или с техни деца, като наследственият дял на първия и на останалите се определя от закона.

Съгласно приетото в т. 1, ако наследодателят е оставил след смъртта си съпруг и няколко деца и някои от тях се откажат, счита се, че негови наследници са преживелият съпруг и тези от децата, които не са се отрекли от наследството. Наследството в този случай се получава от тях при равни части, както това е постановено в чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН . Ако всички деца се откажат от наследството на починалия си родител, то се получава от преживелия съпруг заедно с родителите на починалия или с оня от тях, който е жив, или с възходящите от втора и по-горна степен, или с братя и сестри на наследодателя, или с техни деца, и то при части, които са определени в чл. 9, ал. 2 ЗН . Ако починалият е оставил съпруг и деца и всички деца се откажат от наследството, а няма наследници от следващите редове, цялото наследство се получава от преживелия съпруг, както това е постановено в чл. 9, ал. 3 ЗН.
3. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се от наследство или на оня, който е загубил правото да го приеме, уголемява дяловете на останалите наследници. Това не означава, че тази част се разпределя по един или по друг начин между приелите наследството. Както се посочи в т. 1, отказът от наследство, а също така и неговото неприемане означава, че неприелите и отказалите се от наследство не са наследници.

От тази гледна точка следва да се даде съответен отговор на поставения в предложението въпрос. Ако някои от децата на наследодателя са се отказали от наследството, а друга част от тях не са се отказали, делът на преживелия съпруг се уголемява, защото по силата на чл. 9, ал. 1 ЗН този дял е равен на дела на всяко дете, а броят на децата, приели наследството, се намалява. Ако всички деца на наследодателя са се отрекли от наследството, делът на преживелия съпруг също се уголемява, защото той наследява с наследници от следващите редове и по силата на чл. 9, ал. 2 ЗН той получава 1/2 или 2/3 от наследството. Само при хипотезата, когато наследството е открито преди навършването на десет години от сключването на брака и наследодателят е оставил освен съпруга си само едно дете, което се отказва от наследството, частта на преживелия съпруг остава непроменена и той получава половината от наследството както при приемане, така и при отказ от наследството, заявен от детето. При отказ от наследството, направен от всички деца на наследодателя, преживелият съпруг получава цялото наследство, ако няма други наследници от следващите децата редове.

По повод ТР 1/19.02.2010г. все ще пускам една тема, но по-късно.

Виж и ПП № 4/64г.

наследодателят А оставя н-ци: съпруга Б, син В и дъщеря Г. Дъщерята Г прави отказ от наследство от баща си. След смъртта на майка си, тя я онаследява в равни части с брат си, но излиза, че част от наследството, от което се е отказала се връща към нея. Някой има ли обяснение дали това е правилно.

Така се получава. Отказът от наследството на единия родител ( отказалият се наследник не е в кръга на лицата призовани да наследяват този наследодател към определен момент- при откриване на наследството, без значение какво е оставено в наследствената маса) , не означава отказ от наследство оставено от другия родител след време.


п.п. Изобщо не ти помагам, съзнавам( не съм сигурна дали схванах изобщо цялата ти фактология, признавам- отговорът ми е принципен).
А и ти да вземеш поне едно нормално дело- не с толкова усложнена фактическа обстановка- то не са откази, наследяване, разпореждания, констативки- таА делба, дет си я захванала, е ужасна.

[fani_i]

Поддържам становището, изразено от Поли. Няма и друг начин, доколкото отказ от част от наследството на другия родител (в случая майката) е невъзможен.
Резултатът, постигнат приживе на майката, с отказа от наследството на бащата, отново може да бъде постигнат чрез други средства, включително сделка между наследниците, ако отказалият се от наследството на бащата държи на това.

[Melly]

Поли, Фани, благодаря ви за включването.
Както казват, следствието си има причина, та и тук така... започнато и недовършено...

.....ако отказалият се от наследството на бащата държи на това.

Какво да се прави когато в "живия живот" интересът е с превез над ценностите, както обикновено се случва между роднини, най-вече между брат-сестра.