Определение

[svettoslav]

Въззивният съд е сезиран с жалба от ищеца по делото.Преди да бъдат изпратени материалите,ответнтикът в срок подава молба за присъждане на разноски,тъй като съдът е пропуснал това.Препис от молбата се връчва на ищеца,който не взема отношение по въпроса.Съдът обаче така и не се произнася по разноските,а изпраща делото на въззивния съд.При проверката последният констатира този пропеск и връща делото на РС за произнасяне по "очевидната фактическа грешка".
Определението "не подлежи на обжалване".Като да непрегражда пътя на делото,по-скоро го забавя,доколкото решението по ОФГ подлежи на атакуване по реда,по който се обжалва самото дело.Кое е обаче правното основание за такова определение,а с тая фактическа грешка...явно е станала някаква грешка

[Melly]

Въззивният съд е сезиран с жалба от ищеца по делото.Преди да бъдат изпратени материалите,ответнтикът в срок подава молба за присъждане на разноски,тъй като съдът е пропуснал това.Препис от молбата се връчва на ищеца,който не взема отношение по въпроса.Съдът обаче така и не се произнася по разноските,а изпраща делото на въззивния съд.При проверката последният констатира този пропеск и връща делото на РС за произнасяне по "очевидната фактическа грешка".
Определението "не подлежи на обжалване".Като да непрегражда пътя на делото,по-скоро го забавя,доколкото решението по ОФГ подлежи на атакуване по реда,по който се обжалва самото дело.Кое е обаче правното основание за такова определение,а с тая фактическа грешка...явно е станала някаква грешка

Хей, ....лавче, я първо поясни дали искането е за допълване на Р в частта му за разноски (естествео при наличие на предпоставките за това) , или тепърва се претендират направените такива, т.к. си мисля, че не става реч за ОФГ?

[svettoslav]

Хей, ....лавче, я първо поясни дали искането е за допълване на Р в частта му за разноски (естествео при наличие на предпоставките за това) , или тепърва се претендират направените такива, т.к. си мисля, че не става реч за ОФГ?

Да.Съдът е пропуснал това.Направено е искане по делото.
Ако се претендират тепърва би било наистина ненормална работа.
Ответникат в молбата си твърди,че съдът,като е приел в мотивите си иска за неоснователен( и го е отхвърлил),но е прпопуснал да присъди разноски на Отв. е допуснал ОФГ.Това било така,тъй като имало несъответствие между мотиви и диспозитив.Това наистина е така,доколкото в последното изр. на мотивите Съдо казва: "... тъй като Отв. е направил искане за разноски то те следва да му се присъдят.Водим от горното,съдът реши:.."
Според мен въпроса за разноските е специален по отношение на ОФГ.Чл.248 изключва чл.247.(Не защото съм написал три страници жалба )

[Melly]

Абе допуснах аз, че има някакво смешение между интелектуалния елемент и обективно изразената воля на ответника - едно е мислел, друго е казал (бих се възползвала и бих възразила, когато му дойде времето...)
Прав си напълно. Има си специален ред недоволните да се "жалват" за разноските - чл.248 ГПК, които определено не биха могли да бъдат ОФГ в произнесения съдебен акт!
Така или иначе, делото е висящо и второинстанционният съд ще се произнесе по съществото на спора, а с оглед изхода му, ще се произнесе и по сторените от страните разноски.

Успех!

[svettoslav]

Така или иначе, делото е висящо и второинстанционният съд ще се произнесе по съществото на спора, а с оглед изхода му, ще се произнесе и по сторените от страните разноски

Да.Точно това се кани да прави и съдът.Със своето необжалваемо определение,като е върнал делото са произнасяне по ОФГ,казва " и след като изтече срока за обжалване..след евент.Ж. и отговор,да се прати на ОС незабавно за произнасяне по Жалба № ХХХХ,тоест по основната Ж.Което е абсолютно незаконно.Първо трябва да мине процедурата по жалбата за ОФГ.Тогава чак да се гледа делото.Мисля да се оттегля Ж в случая.Тъй като е много трудно за благоприятен резултат.Сега встъпвам в процеса,та и това ще е нещо .Иначе хич не е случайно употребеното от ответника ОФГ.Товае единствената възможност да се уважи,тъй като не са представили списък по чл.80 ГПК.А само доказателства за плащане.Не може да се обжалва в частта за разноските.Въпреки това РС квалифицира неправилно въпроса,след връщането на делото от ОС,като такъв по чл.247.Да,ама не.

[Melly]

Защо се притесняваш? - Имаш железни доводи против Молбата на ответника - на първо място, така както е формулиран петитума й, чисто формално същата е неоснователна. Ако ли пък съдът счете, че все пак ответникът е искал друго, ама е казал ОФГ - то тогава, защитата ти е бетон - възражение за преклудирани права, поради липса на предпоставки за разглеждането й.

Списък на разноските
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

Не случайно ти обърнах внимание по-горе на това обстоятелство, т.к. допусках да не е представен списък на сторените разноски.

В случай, че първоинстанционното решение отчасти те ползва, а не си уверен в благоприятния изход от въззива, тогава бих приела да оттеглиш ВЖ. Прецени и действай сроред обстоятелствата. Водещият елемент е интереса на клиента ти.

[Гост.]

Хе, много хлъзгаво...

Ответникат в молбата си твърди,че съдът,като е приел в мотивите си иска за неоснователен( и го е отхвърлил),но е прпопуснал да присъди разноски на Отв. е допуснал ОФГ.Това било така,тъй като имало несъответствие между мотиви и диспозитив.Това наистина е така,доколкото в последното изр. на мотивите Съдо казва: "... тъй като Отв. е направил искане за разноски то те следва да му се присъдят.Водим от горното,съдът реши:.."

Ако нямаше да ги присъжда, то щеше да постанови: ответникът е направил искане за разноски, но поради непредставяне на списък по чл. 80- съдът не дължи произнасяне по този въпрос или просто щеше да замълчи.

Всъщност важното в случая ще бъде дали ще се произнесе по този въпрос. Според мен отговорът е положителен. В какъв размер с оглед липсата на спазено изискване- въпрос от повишена трудност.
Погледни това

№ 278 16.11.2009 г. гр. Хасково


В ИМЕТО НА НАРОДА



Хасковският окръжен съд, гражданска колегия на тринадесети ноември две хиляди и девета година в закрито съдебно заседание в следния състав:



Председател: Г. П.

Членове: Й. Г.

А. Т.

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от Председателя В. гр. дело № 453 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК за поправка на явна фактическа грешка и допълване на решение.

Постъпила е молба от юрисконсулт Н., като пълномощник на „Е.х.” АД със седалище и адрес на управление гр. ******, бул. „******” № **, представлявано от изпълнителния директор В., с която се иска да бъде допълнен диспозитива на постановеното от ОС-Хасково решение № 281/ 12.10.2009г. по В. гр. дело № 453/ 2009 г. в частта относно разноските, направени от дружеството и описани в мотивите на решението в размер на 617 лв., както и да се намалят разноските, присъдени на ищцовата страна по решение № 281/ 27.04.2009г. на първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 247 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор по молбата от другите страни Р.С. и А.С..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното:

С решение № 281/ 27.04.2009 г. по гр.дело № 2134/ 2008 г. по описа на РС- Хасково „Е. Х.” АД е осъден да заплати на ищците Р.Н.С. и А.Д.С.,***, сумата от 4435, 20 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение в срок на поети задължения по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.10.2008 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 854, 82 лв.

С решение № 281/ 12.10.2009 г. по В. гр. дело № 453/ 2009 г. ОС-Хасково е отменил първоинстанционното решение, в частта в която ответникът „Е. Х.” АД- ******, представлявано от изпълнителния директор М.В., е осъден на основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 288 ТЗ да заплати на ищците Р.Н.С. и А.Д.С. сумата над 887, 04 евро до 4435, 20 евро, представляваща неустойка за неизпълнение в срок на поети задължения по р. 4, т. 4 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 22.10.2008 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в тази му част, като неоснователен. В останалата му част решението е потвърдено.

В мотивите на въззивното решение, предвид изхода на спора пред ХОС, е посочено, че в полза на въззивника „Е. Х.” АД съобразно отхвърлената част на иска, предявен против дружеството, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 617 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е още, че на въззиваемите Р. и А. С. не следва да се присъждат разноски предвид липсата на доказателства за направени такива пред въззивната инстанция. В диспозитива на съдебното решение настоящият съдебен състав е пропуснал да постанови осъждане на въззиваемите С. да заплатят разноските от 617 лв., направени от въззивника „Е.х.” АД в производството пред ХОС. По отношение на тези разноски и пропускът на съда да ги присъди е налице явна фактическа грешка, тъй като не се касае за порок при формиране волята на съда, а до погрешното й изразяване чрез пропускане от страна на съда да се произнесе относно присъждане на разноските с диспозитива на съдебния акт. Предвид това, че воля на съда по това искане е била формирана и съответно изразена в мотивите на съдебния акт, но е пропуснато с диспозитива на решението присъждането на тези разноски, то сме изправени пред хипотезата на явна фактическа грешка относно искането за разноските от 617 лв. пред въззивната инстанция. Ето защо съдът намира, че следва да се допусне поправка на явна фактическа грешка в решение № 281/ 12.10.2009г. по В. гр. дело № 453/ 2009 г. на ОС- Хасково, като следва въззиваемите Р. и А. С. да бъдат осъдени да заплатят на въззивника „Е. х.” АД направените по делото разноски в размер на 617 лв.

По отношение на искането в молбата на „Е. х.” АД да бъдат намалени разноските, присъдени с първоинстанционното решение в полза на въззиваемите С., следва да се отбележи, че това искане по своя характер и съдържание представлява искане за допълване на въззивното решение в тази насока с оглед на това, че липсва въобще произнасяне на ХОС по това искане, съдът не е изразил воля по отношение на това искане в мотивите на съдебния си акт. Изправени сме пред непълнота на въззивното решение, непроизнасяне на съда по някое от исканията на страната, а именно искането за присъждане на съответните разноски пред районния съд с оглед изхода на делото пред ХОС. Такова искане е било направено от въззивника „Е. х.” АД още с въззивната жалба, но липсва произнасяне със съдебното решение. Предвид обстоятелството, че въззивното решение отчасти е в полза на въззивника предвид намаления размер на неустойката, която дължи, а с първоинстанционното решение искът по чл. 92 ЗЗД е бил уважен в пълен размер, то на основание чл. 78 ГПК в полза на въззивника „Е. х.” АД следва да се присъдят разноските пред районния съд, съответно на отхвърлената част на предявения против „Е. х.” АД иск, а именно разноски в размер на 484 лв. От друга страна въззиваемите Р. и А. С. пред ХРС също са претендирали разноски, поради което на същите съобразно уважената част от иска се следват 171 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатски хонорар за първата инстанция. По компенсация на въззивника „Е. х.” АД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 313 лв. И тъй като решението на РС- Хасково в частта за разноските е било потвърдено от ОС- Хасково, това налага допълване на въззивното решение чрез отмяна на решението на РС-Хасково в частта за присъдените разноски за сумата над 313 лв. до 854, 82 лв.



Мотивиран от горното и на основание чл. 247 и чл. 250 ГПК, съдът



Р Е Ш И :



ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 281/ 12.10.2009г. по В. гр. дело № 453/ 2009г. по описа на ОС-Хасково, като постановява:



ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН: ********** и А.Д.С., ЕГН: **********,***, да заплатят на Е. х.” АД със седалище и адрес на управление гр.******, бул. „*******” № **, представлявано от изпълнителния директор В.,*** разноски в размер на 617 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.



ОТМЕНЯ на основание чл. 250 ГПК решение № 281/ 27.04.2009 г. по гр. дело № 2134/ 2008 г. по описа на РС- Хасково в частта, в която „Е. Х.” АД със седалище и адрес на управление гр.******, бул. „*******” № **, представлявано от изпълнителния директор В., е осъден да заплати на Р.Н.С. и А.Д.С.,*** разноски, направени пред РС-Хасково, за сумата над 313 лв. до 854, 82 лв.



Решението в частта относно допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване.





Председател: Членове: 1.



2.

А ВЖ няма нищо общо с това.

[svettoslav]

Ако нямаше да ги присъжда, то щеше да постанови: ответникът е направил искане за разноски, но поради непредставяне на списък по чл. 80- съдът не дължи произнасяне по този въпрос или просто щеше да замълчи.

Всъщност важното в случая ще бъде дали ще се произнесе по този въпрос. Според мен отговорът е положителен. В какъв размер с оглед липсата на спазено изискване- въпрос от повишена трудност.
Погледни това

Значи принципно списъкът е от значение само относно възможността да се обжалва.Няма списък-не се отразява на задължението на съда да присъди.
Не знам дали стана ясно,но РС се произнесе по разноските след като ОС връща делото.А то е върнато защото РС не се е произнесъл по молбата на ответника.
С решението по 247 ГПК съдът осъжда ищеца.
Въпросът е за съотношението между 247 и 248 ГПК.Lex specialis derogat legi generali.А така го виждам съотношението.Пропуснал е да присъди.Значи все пак имаме проблем с разноските.Развил съм въпроса в жалбата по 247 ГПК(така се води ) в смисъл,че при въпрос за разноски точно в този смисъл,като съдът е искал да ги присъди,но не е в последна сметка,то това би могло да се смята за фактическа грешка(ОФГ),но само доколкото не съществува специален законов състав,който да решава този въпрос.В него се вписва ислучая,където съдът се е занимавал в мотивите си...какво значение има дали в последното си изречение ще каже ".. и тъй като е направено искане за присъждане на разноски,а искът е неоснователен,то Ищ. трябва да се осъди.." или пък просто е обсъждал неоснователността,от което естествено следва и осъждане на Ищ.,щом искът е неоснователен.

Ми да го е осъдил,аз какво да направя,да се самоосъдиме ли?

Щом имаме т.нар. ОФГ,касаеща разноски,правилото е 248 ГПК.Защо го има тогава?Може би ще се прилага само в случаите когато няма последно изречение в този смисъл или предпоследно...където се казва,че страната трябва да се осъди.Няма такива законови изисквания.Това се вписва в приложното поле на 248 ГПК.Трудно ще ме убеди някой в противното.Още по-трудно става естествено,тъй като интиресите ми са в 248,но това е положението
А бе,ще става каквато ще става.

[Гост.]

Няма списък-не се отразява на задължението на съда да присъди.

Не ми се спори, ама не си прав. Списъкът е важен само и единствено по отношение размера, но ако не е приложен често състава отказва изобщо да присъди- на това основание. Като последица за страната, която не го е представила липсва правна възможност изобщо да жали Р в тази му част.
Това го наричам "специално отношение" от страна на състава. Непоправимо.

А 248 касае друга хипотеза- където съдът е сезиран, представен е списък и той изобщо не е коментирал този въпрос -иска се допълване, а при изменение- произнесъл се е , но не в цялост с оглед списъкът по чл. 80.
Малко по-различен е твоя казус- имаш формирана воля за произнасяне в тази част, но в постановения диспозитив не е обективирана.

[svettoslav]

алко по-различен е твоя казус- имаш формирана воля за произнасяне в тази част, но в постановения диспозитив не е обективирана.

Вече е.
Ще видим какво ще стане,живот и здраве.Смятам да ги изкъртим,както се казва.

[svettoslav]

Пък и като се позамисли човек всъщност може да се наблюдава и ОФГ и при разноските.Но тук по-скоро са налице от типа на "класическите" факт. грешки.
Пр. " т.к искът се явява неоснователен Ищ. трябва да плати разноски 1000 лв. поради което съдът...отхвърля иска и осъжда ответника.. или пък
Пр...т.к. са представени док-ва и списък за 1000 лв,то и съдът осъжда за сумата от 10 000 лв(десет хиляди лева) или пък
Пр. осъжда двамата ответници,които поравно са допринесли за непозволеното увреждане да заплатят солидарно обезщетение 5000 лв. и.. адв. хонорар в размер на 2000 лв.,тъй като такъв е заплатен на техния защитник по делото и др. под.
Има място за спор наистина,но по-скоро сме прави.We`ll see.