Казус

[jonyito]

На 26.11.1995 г. около 17,30 часа продавачката в РУМ Дружба Сийка Анкова се прибирала от работа. Тя се движела се по пътя от местоработата си към центъра непосредствено до пътното платно. Времето било влажно и мъгливо. Била блъсната в гръб от лек автомобил, марка "Застава", управляван от Гаро Геров. След ПТП той направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата, която била изпаднала в безсъзнание. Тя била настанена в болница, където била на лечение в хирургично отделение от 26.11.95 г. до 28.12.1995 г.
Още при започване на наказателното преследване (02.12.1995 г.) за престъпление по чл. 343а, б. "а", пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е предявен и приет за съвместно разглеждане и граждански иск за претърпени от Анкова неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, който тя поддържала в наказателното производство. В резултат на претърпяното ПТП, С. А. получила множество сериозни увреждания, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота, включващи разстройство на здравето с временна опасност за живота; трайно намаление слуха на дясното ухо; на зрението; трайно затруднение движението на снагата, поради счупвания на ребра; трайно затруднение на движението на десния горен крайник от счупената ключица; Тежката степен на увреждането на здравето на пострадалата, довели до инвалидизиране завинаги (Експертно решение на ТЕЛК) и пенсионирането ù.
Делото от 1995 г било прекратено на 09 10 2003 г. поради изтичане на абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Научавайки за това, адвокатът на ответницата Лаков предявил на 20 09 03 г. иск за същите вреди пред гражданския съд. Той се възполвал от възможността по чл. 64, ал. 3 от НПК (когато се прекрати наказателното производство, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд по общия ред).
Довереникът на ответника – адв. Талев възразил, че давността за обезщетението била изтекла, тъй както е изтекла давността за наказателно преследване.

[system]

Студентеее ! Или не са Ви продиктували казуса като хората, или не сте успял да го запишете както трябва.

В резултат на претърпяното ПТП, С. А. получила множество сериозни увреждания, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота, включващи разстройство на здравето с временна опасност за живота; трайно намаление слуха на дясното ухо; на зрението; трайно затруднение движението на снагата, поради счупвания на ребра; трайно затруднение на движението на десния горен крайник от счупената ключица

Не съм съвсем сигурен, но малко странна ми се вижда тази комбинация (в болдваното) - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което да включва разстройство на здравето с временна опасност за живота. Разстройството на здравето или е постоянно, или е временно, не може да ги вкарваме едно в друго като матрьошки. Многобройността на телесните увреждания сама по себе си не "качва" телесната повреда от средна в тежка, макар че принципно е възможно няколко телесни увреждания, взети в своята съвкупност, да причинят постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което вече е тежка телесна повреда. Инвалидизирането - със срок или "завинаги" е намалена трудоспособност или липса на такава. То не е показател за характера на телесната повреда и е факт, неотносим към този въпрос - такова инвалидизиране с пълна и завинаги загуба на трудоспособността може да настъпи и при тежка, и при средна телесна повреда.

Делото от 1995 г било прекратено на 09 10 2003 г. поради изтичане на абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Научавайки за това, адвокатът на ответницата ( - предполагам имате предвид ищцата - пострадала от ПТП) Лаков предявил на 20 09 03 г. иск за същите вреди пред гражданския съд. Той се възполвал от възможността по чл. 64, ал. 3 от НПК (когато се прекрати наказателното производство, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд по общия ред).
Довереникът на ответника – адв. Талев възразил, че давността за обезщетението била изтекла, тъй както е изтекла давността за наказателно преследване.

Тук не се уточнява дали "делото" е прекратено във фазата на досъдебно производство или в съдебна фаза и ако е вторият вариант, кога е започнало съдебното разглеждане - може би искат от Вас да дадете варианти в отговора си, не знам, тъй като не сте пуснал въпроси. Но този въпрос е от съществено значение. Гражданският иск прекъсва давността за вземането, съгласно чл. 116 б. "б" от ЗЗД, но според чл. 115 ал. 1 б. "ж" от ЗЗД давността спира ("не тече") само докато трае съдебният процес относно вземането. Ако гражданският иск е бил предявен в досъдебното производство (през 1995 г. имаше такава възможност, според чл. 60 ал. 1 от отменения НПК), тогава неговото предявяване прекъсва давността относно вземането, но тя не спира, докато трае досъдебното производство, а едва при внасяне на делото в съда. Така че е важно да се установи дали и кога е образувано съдебно производство "по същество". Ако наказателното производство изобщо не е стигнало съдебна фаза или е внесено в съда след като 5 години е "престояло" на досъдебна фаза, погасителната давност е изтекла.