Интересен "завой" в практиката на ВАС

[dimitar.kostov]

Реших да споделя неприятен скорошен опит по отношение присъждане от страна на ВАС на разноските, направени в производството пред КЗК. Чини ми се изключително комично да изоставиш установена с години практика, при това собствена, и тепърва да я намериш за незаконосъобразна. Четвърто отделение, over and out. И така, ето с какво се сдобих преди няколко дни, при положение че досега многократно са ми присъждани разноски именно от IV о.:

Производството е по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП.
Образувано е по жалба, подадена от кмета на община Х, против решение № Х от Х г., постановено по преписка № КЗК-Х/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е отменена негова заповед № Х от Х г., с характер на решение по чл. 42 от НВМОП, за класиране на участниците и определяне на изпълнител в проведената процедура за възлагане на малка обществена поръчка - открит конкурс, с предмет: „Х”, в частта й по обособена позиция № 1 по жалба на „Х” ООД, гр. Х.
...
Неоснователна е претенцията на „Х” ООД за присъждане на направените от дружеството разноски пред КЗК. Страната, за която изходът по делото е благоприятен, има право на присъждане на разноски, но само тези, направени в производство пред съд. Съдът не следва да се произнася във връзка с разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. Такава правна възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематичното място на този текст е в Дял трети – производства пред съд, Глава девета – общи правила, т.е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган в това число и за производства, при които на административен орган са възложени функции по преразглеждане на акт на възложител в процедура за възлагане на обществена поръчка. Изрична разпоредба в тази насока липсва и в специалния закон - ЗОП. Липсва специална норма, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, която да дава възможност на КЗК да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски от страните в производствата по този закон. Следва да се счита за изоставена досегашната практика на четвърто отделение на Върховния административен съд този законодателен пропуск да бъде преодоляван с произнасяне от съда и по отношение на исканията за присъждане на разноски, направени от страните в производството пред КЗК. АПК не предвижда такава изрична възможност. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред КЗК, тъй като този текст изрично предвижда възлагане на разноските за административния орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се пред него производство по оспорване. Прилагането на тази процесуална норма по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за страните при тази ситуация е да реализират правата си по исков ред.
Основателно е искането за присъждане на разноски за процесуалния представител на „Х” ООД за настоящото производство. С оглед изхода на делото такива се дължат, като възложителят следва да бъде осъден да ги заплати. Претенцията е доказана в размер на х лв., действително заплатена сума за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие/пълномощно от 29.12.2010 г.
По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Х против решение № Х от Х г., постановено по преписка № КЗК-Х/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
ОСЪЖДА община Х да заплати на „Х” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х, ул. „Х” № Х, представлявано от управителите Х и Х сумата от Х (Х) лв., направени разноски за настоящото производство за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.

[kolman]

Може ли един въпрос - който е обусловен от Вашия въпрос :
Приемаме - административно производство пред КЗК и пред АС. Не Ви признават разноските пред КЗК.
Но по същия начин по аналогия и данъчен акт - преди това доклад, акт, обжалване, евентуално /и по-скоро потвърждаване/ на акта от Д."ОУИ". Нито веднъж, никога съда не е признавал разноските направени по повод на : изготвяне на възражение срещу доклада, възражение срещу акта. Защо трябва производствата по пред КЗК да са привилегировани пред други?