Има ли превишаване на самоотбраната, ако убием крадец в ...

[gen66]

Пример:

Седя си в нас, разбиват ми вратата, влиза някой, убивам го(с огнестрелно оръжие).
Как ще се гледа на това нещо в съда, прав ли съм или не?
Ако не, защо не и какво може да се направи, в ситуация когато някой е влезнал с взлом в частната ми собственост, независимо, апартамент, къща, двор и тн. (има ли значение каква е територията?)

[marek972]

Пример:

Седя си в нас, разбиват ми вратата, влиза някой, убивам го(с огнестрелно оръжие).
Как ще се гледа на това нещо в съда, прав ли съм или не?
Ако не, защо не и какво може да се направи, в ситуация когато някой е влезнал с взлом в частната ми собственост, независимо, апартамент, къща, двор и тн. (има ли значение каква е територията?)

можеш да оървеш затвора, само ако след разбиване на вратата започнат да стрелят по теб минимум с УЗИ, и едва след като не те улучат отвърнеш на огъня, но минимум с пистолет или револвер,
щото я си представи, че пиянката от съседният вход е объркал вратите, няма ключ и единствения начин да се добере до запасите от ракия е разбивайки собствената си врата (нищо,че ги е объркал) ?

[dizhel]

Ще бъдете съден за умишлено убйство, няма никаква самоотбрана ако няма пряко нападение към Вас. Ако притежавате законно оръжие напълно достатъчно е да заплашите крадците за да избягат

[nikiboy]

Виновни са американските филми.

[sava]

Отбраната трябва да съответства на интезитета на нападението и още нещо много важно,трябва да има непрекъснатост в действията на отбраняващия се спрямо нападателя.С две думи ще лежиш като поп.

[inspectora]

Не съм съвсем съгласен ...

Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Аз си мисля, че при визираната от питащия хипотеза, няма начин да го вкарат в затвора, особено пък ако е нощ, защото уплахата тогава е на 99% сигурно да се появи у човек /само да има предвид, че по ал.3 е необходимо да се касае за жилище не двор, офис и т.н. - жилище, т.е. място, където се живее, яде, спи със семейството, или сам/ и в тоя смисъл и да има превишаване /евентуално/, пак няма да бъде наказан ...

Аз също си държа един пищоф под леглото ... и ако някой реши да си играе на крадец у дома, така ще му напълня тиквата с железа, че ... изобщо няма да го чакам да ми се "легитимира" и да ми обяснява дали само ще краде, или ще иска и да ме стреля, или пък, че е комшията и е объркал къщата ...

P.P.: Иначе казаното по-горе си "важи" при всички останали хипотези ... това с УЗИ-то "важи" ако си ходим по улицата ... и пак не точно, щото е достатъчно някой да го извади и насочи към защитаващия се ... последният вече може да си го гръмне в челото тоя с УЗИ-то без да се притеснява, че ще го лежи

[TheOldMan]

Още - гледайте дупките да са отпред... Ако го гръмнете докато бяга към вратата, може и да го закъсате. Самотбраната е такава само когато има заплаха. В момента, в който нападателя осъзнае грешката си и тръгне да бяга (дори и по пътя да е награбил кутията с бижутата или плазмата) вече няма пряка заплаха за живота ви, така че самоотбраната не е неизбежна.

[inspectora]

Още - гледайте дупките да са отпред...

Да, и това е добре да се има предвид - за по-лесно отърване после ... Не че няма хипотеза дупките да са в гърба и пак да е ненаказуемо, но малко повече главоболия докато се стигне до оправдателната ... пък и трябва доста точно да се стреля в тоя случай /да е смъртоносно, но да не изглежда като такова - в областта на таза минава една артерия /

[sava]

Относно правото на неизбежна отбрана
За да се осигури еднакво и правилно приложение на закона, във връзка с института на неизбежната отбрана на основание чл. 18 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ
ПОСТАНОВИ:
1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, обществено полезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата й всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.
2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.
Неизбежната отбрана се допуска и срещу нападения от непредпазливи деяния.
3. Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо, или не.
Субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.
Нападение може да има и чрез посредствено извършителство.
При продължаваните и съставните престъпления нападението продължава до завършване на последното деяние.
Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.
4. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите.
Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.
5. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал.да го завърши или го е завършил и др.
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.
Различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение на неизбежна отбрана, и убийството и телесната повреда, осъществени при условията на чл. 118 и 132 НК, когато силното раздразнение се дължи на насилие или друго противоправно нападение, е в това, че при неизбежната отбрана деецът действува, докато нападението още не е приключило, и цели отблъскването му, а във втория случай след като то вече е завършило.
На лека телесна повреда, извършена при неизбежна отбрана, реторсия не се прилага.
Не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими, за да се задържи престъпник, който върши или е извършил престъпление.
6. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.
Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.
7. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.
Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.
При отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използувани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.
Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
8. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.
Чл. 12, ал. IIIIII НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119, и при телесните повреди по чл. 132, ал. IIII НК.
9. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато то обективно не съществува.
Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление.
Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост, и е предвидено като такова в особената част на Наказателния кодекс.
10. Ако органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността при охрана на обществената собственост и поддържане на обществения ред причинят смърт, телесна повреда и др., въпросът за наказателната им отговорност се решава въз основа на общите принципи, важащи за неизбежната отбрана, респективно мнимата неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана и др., като се съобразяват и нормативните актове относно случаите, при които може да се употреби оръжие.
11. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. IIIIII НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди , освен ако не е налице случайно деяние.
Обръща внимание на съдилищата и ги задължава при определяне наказанията за извършени престъпления при превишаване пределите на неизбежната отбрана - чл. 12, ал. IIII НК, да вземат пред вид особеното положение, създадено от нападението, в което подсъдимият се е намирал, когато е извършил престъплението, като налагат наказания, които са съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.
1. Задължава съдилищата да проявяват по-голяма активност,като събират необходимите доказателства за изясняване всички елементи на неизбежната отбрана.
2.Обръща внимание на същите, че трябва в мотивите на присъдите си да правят подробен анализ на събраните доказателства и да посочват съображения за всеки от елементите на неизбежната отбрана.
3. Когато деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, деецът се признава за виновен, но не се наказва. За случайни деяния подсъдимите се оправдават.
Постановление № 12 от 29. XI. 1973 г. на н. д. № 11/73 г. на Пленума на Върховния съд
Институтът на неизбежната отбрана има важно значение за своевременното отблъсване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или спрямо законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели.
Обобщаването на съдебната практика показва, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др. Не винаги правилно се тълкува чл. 12, ал. IIII НК, в който е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува с характера и опасността на нападението. В отделни случаи при превишаване пределите на неизбежната отбрана се налагат неоправдано строги наказания.
За да се отстранят грешките, слабостите и противоречията в съдебната практика, както и да се повиши ефективността на неизбежната отбрана, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде разяснения по някои въпроси на този институт.
1. В социалистическото общество обществените и личните интереси все по-вече и повече се съчетават и взаимно допълват. Затова в чл. 12 НК законът допуска неизбежна отбрана срещу всяко пряко и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните права на гражданите, но и срещу държавните и обществените интереси. При посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне да бъде отблъснато нападението.
2. За разлика от крайната необходимост неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.
Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действува и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни или обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действуват, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба.
Не само умишлените, но в някои случаи и непредпазливите деяния също могат да се изразят в нападение, което да наложи активна защита. Ето защо неизбежна отбрана е допустима и срещу деяния, извършени по непредпазливост.
3. Съдебната практика правилно се е ориентирала, като приема, че нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно. Но има и отклонение в смисъл, че за да има нападение, то трябва не само да е общественоопасно, но и да осъществява състав на престъпление. Това становище е незаконосъобразно. Деянието може и да не е престъпление но да е противоправно и общественоопасно. Следователно субекти на нападението при неизбежната отбрана могат да бъдат и невменяеми, лица, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение следствие на извинителна или неизвинителна грешка (непредпазливост).
Нападението може да бъде извършено и чрез посредствено извършителство, ако нападнатият си служи с оръдие невменяемо лице, вменяемо, което поради грешка относно обществената опасност не знае, че върши нападение.
Продължаваните и съставните престъпления се осъществяват не с едно, а с две или повече деяния, всяко от които може да бъде пряко и непосредствено нападение. Затова при тези престъпления нападението ще продължи до момента, когато завърши последното деяние.
Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато "отбраняващият се" съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защищава и неговото деяние е правомерно.
Деянията, извършени в състояние на крайна необходимост за спасяване на държавни или обществени интереси, както и на свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, е общественополезно. Засегнатите от него са длъжни да го търпят и не могат да му се противопоставят, като се позоват на неизбежна отбрана.
4. Неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападнатият има право на самоотбрана. Някои съдилища схващат нападението единствено като престъпление, затова приемат, че то е непосредствено едва от момента, когато започва изпълнителното деяние на престъплението. Така, ако нападателят действува с огнестрелно оръжие или с нож, според това разбиране нападнатият не може да се отбранява, преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнат ножът. Това становище е погрешно и в много случаи прави защитата невъзможна и неефикасна. Ето защо правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Налице е продължаване на нападението, ако престъпникът, примерно след кражбата или грабежа, бяга с имуществото, за да се укрие. Затова действията по залавянето му са правомерни, ако не превишават пределите на неизбежната отбрана.
Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува.
5. За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи и моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, ако нападателят сам се е отказал.да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване на нападението, ако то може бързо да се възобнови, обаче не означава прекратяване на нападението.
След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и при неизбежна отбрана. Много съдилища смесват деянията, извършени при неизбежна отбрана, с тези, осъществени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. И в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно действие, но при неизбежната отбрана отбраняващият се действува в момент, когато нападението продължава, и целта му е да го отблъсне, докато при условията на чл. 118 и 132 НК деецът извършва убийството или телесната повреда, след като нападението вече е прекратено.
Реторсията винаги предполага две противоправни деяния. На противоправното деяние, което е завършило, за саморазправа, отмъщение и др. деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние. Понеже действието, извършено при неизбежна отбрана, е позволено от закона, ако с него се причинява лека телесна повреда, не може да му се отговори също с лека телесна повреда.
Ефективното провеждане борбата с престъпността налага не само да се отблъсне нападението, но и да се задържи престъпникът, който върши или е извършил престъпление, за да бъде своевременно предаден на държавните органи. Затова действията на държавните и обществените органи и гражданите позадържане на престъпник не са престъпления, щом са в рамките на необходимите предели.
6. Неизбежната отбрана е упражняване правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право за отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи. Правото на гражданите да се намесват и отблъснат нападението произтича от принципа на социалистическия морал за взаимопомощ между членовете на социалистическото общество. То трябва още по-широко да се използува, защото има изключително важно възпитателно и предупредително значение и съдействува за ограничаване на пасивността, безразличието и равнодушието на околните, които виждат, че се върши престъпление, но не се намесват. А това насърчава нарушителите на обществения ред, утвърждава в тях съзнанието, че свободно и спокойно могат да нарушават законите, правата и свободата на човешката личност. Що се отнася до длъжностните лица и обществените органи, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението и бездействието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление.
Не е необходимо отбраната да бъде единственото средство за защита. Нападнатият може,но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавни и обществени органи или трети лица. Когато обаче нападението се извършва от невменяеми или малолетни, които той познава, трябва при възможност да избегне увреждането.
Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно. Съответствието се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защищавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др.
7. В чл. 12, ал. II НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се направи точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността на нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е и престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на които законодателят е дал.и съответната квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които то се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието, и др.Следователно защитата може и да не съответствува на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана.
Погрешно е разбирането, намерило място в много съдебни актове, че нападнатият може да се отбранява само по начина и със средствата, съразмерни на начина и средствата за нападение. Това в повечето случаи е невъзможно, води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. II НК. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението.
В отделни случаи при преценка превишени ли са пределите на неизбежната отбрана неправилно се схваща и обектът на защита. Примерно при грабеж се приема, че едва ли не обект на защита е само имуществото, което нападателят цели да отнеме. В случая нападение има и върху личността, тъй като при грабежа имуществото се отнема със сила и заплаха, насочени срещу личността. Ето защо и когато нападателят застрашава по-незначително имущество, нападнатият не е длъжен да се остави да бъде ограбен, а може да се защищава с всички средства, с които разполага, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.
Не е съобразено със закона и становището, застъпено в някои съдебни актове, че при отблъскване на нападението защитните действия не следвало да се насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя. Законодателят не е поставил такова изискване, тъй като то също води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Както се изтъкна, важно е дали има явно несъответствие между нападението и защитата, а не това, на кое място ще бъде засегнат нападателят.
8. Съгласно чл. 12, ал. II I НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно, но ненаказуемо. Това е така, защото в тези случаи деецът се намира в особено психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да се защищава в пределите на неизбежната отбрана. Тук вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание. Разбира се, възможно е някои деяния, извършени при уплаха,или смущение, да бъдат и случайни по смисъла на чл. 15 НК и при тях въобще да не се констатира вина у дееца.
Отделни съдилища допускат грешки, като считат, че разпоредбата на чл. 12, ал. III НК е неприложима относно убийството по чл. 119 НК и телесните повреди по чл. 132, ал. II НК, понеже по закон са по-леко наказуеми. Независимо дали са предвидени, или не, привилегировани състави за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 12, ал.III НК се прилага за всички случаи на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение. Затова убийствата и телесните повреди, ако са извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не са наказуеми.
9. Допускат се нарушения на закона и при квалификацията на деянията, извършени при мнима неизбежна отбрана, т. е. когато деецът поради грешка относно действителността на нападението причини другиму смърт, телесна повреда и др. Някои съдилища приемат, че в тези случаи има извършено умишлено престъпление. Изпуска се обстоятелството, че деецът действува при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална и непосредствена заплаха от нападение, каквато в същност няма, и че той има право на самоотбрана. Грешката изключва умисъла за извършване на престъпление,защото деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние. В зависимост от това обаче, бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, тя е извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието е случайно и деецът не носи наказателна отговорност. Когато грешката е неизвинителна, то е непредпазливо и за него в предвидените в закона случаи деецът носи наказателна отговорност. А за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът, без да е имал.основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление.
10. При неизбежната отбрана е особено положението на органите на власт, длъжностните лица и представителите на обществеността, когато по закон, правилник, разпореждане, издадено въз основа на закона, са натоварени да бдят за опазване на обществения ред и обществената собственост, живота или правата на гражданите. При противоправно общественоопасно посегателство тези лица по силата на своето служебно положение са задължени да пресекат нападението, като при нужда прибягнат до прилагане на сила, а в някои случаи, изрично посочени в подзаконните нормативни актове-наредби, правилници, устави и др., да употребят и оръжие. Затова, ако длъжностните лица не действуват достатъчно активно или въобще бездействуват, могат да отговарят за длъжностно престъпление. Както при обикновените случаи на неизбежна отбрана, и тук обаче са възможни ексцеси, примерно грешка относно действителността на посегателството, превишаване на права при изпълнение на своите служебни задължения и др., в резултат на които са причинени смърт, телесна повреда или други вреди. Понеже длъжностните лица действуват по служба в защита на обществените интереси, личността или правата на гражданите, трябва да се приеме, че в тези случаи те се намират в положение на неизбежна отбрана и всеки настъпил ексцес следва да се преценява и въпросът за отговорността им да се решава въз основа на общите принципи на неизбежната отбрана, респективно мнима неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежната отбрана и др. Да се приеме противното, че длъжностните лица в тези случаи не се намират при неизбежна отбрана, би означавало те да се поставят в много по-тежко положение от недлъжностните лица, които в тези случаи носят много по-малка наказателна отговорност. На практика това би довело, примерно при грешка относно действителността на нападението или превишаване правата по закон или правилник при отблъскване на нападение, съпроводено с причиняване смърт или телесна повреда, да носят наказателна отговорност за квалифицирано убийство, квалифицирана телесна повреда и пр., което е неправилно, особено като се има пред вид, че те при посегателство са задължени да защитят нападнатия обект. Когато обаче длъжностното лице знае, че няма извършено престъпление или че извършеното посегателство е явно малозначително, примерно откраднати няколко ябълки, круши, дини и др., и въпреки това употреби сила и причини смърт или телесна повреда, ще е налице злоупотреба с власт. Длъжностното лице ще носи отговорност за квалифицирано умишлено убийство, телесна повреда,злоупотреба с власт и др.


11. Деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана - чл. 12, ал. II НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност - чл. 46, ал.I IЗЗД.
Деянията, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбра на, включително и по чл. 12, ал.III III НК, обаче са общественоопасни и противоправни. Затова, когато деецът превиши пределите на неизбежната отбрана, не зависимо дали деянието му е наказуемо, или не, за причинените другиму вреди той носи гражданска отговорност. При определяне размера на вредите обаче следва да се отчете поведението на пострадалия, допринесло за настъпването на резултата - чл. 51, ал. IIII ЗЗД.
Не се носи гражданска отговорност за превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако деянието е случайно. Тук няма вина, а тя е предпоставка и за гражданската отговорност при непозволено увреждане.
При проверките на делата бяха констатирани случаи на наложени неоправдано строги наказания за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тази практика води до въздържане на гражданите, включително и длъжностните лица, да се противопоставят и намесват активно при нарушение на обществения ред и при посегателства върху честта, здравето или живота на гражданите. А това би поощрило злостните нарушители на нашата законност. Затова, когато определят наказания за престъпления, извършени при превишаване пределите на неизбежна отбрана, съдилищата следва да отчитат особеното положение, създадено от нападението, в което са се намирали подсъдимите,когато са извършили престъплението, и им налагат наказания, които да бъдат съответни на степента на обществената опасност на деянието и дейците.
1. Повече от допусканите грешки по приложение института на неизбежната отбрана се дължат на това, че делата не се изясняват от фактическа страна. Не се уточняват моментите, когато започва и завършва нападението, моментът, в който започва отбраната и е причинено увреждането. Не се изземват и изследват веществените доказателства, особено тези, послужили като оръдия или средства за осъществяване на деянието. Това налага по-голяма активност на органите на предварителното производство, прокуратурата и съдилищата за събиране на всички необходими източници на доказателства, включително като за това делата се връщат и за допълнително разследване.
2.По някои дела, където е искано приложение на неизбежна отбрана, мотивите на присъдите не съдържат фактически констатации и анализ на събраните доказателства и правни изводи от същите. Това затруднява второинстанционните съдилища и води до неоправдано отменяване на съдебните актове, затова се налага в мотивите да се обсъждат поотделно всички елементи на неизбежната отбрана.
3. Както изрично е посочено в чл. 12, ал. IIIIII НК, само деянието,извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение, не се наказва. Това задължава съдилищата в диспозитива на присъдите си да признават подсъдимите за виновни и да ги освобождават от наказание.
Когато обаче се установи, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК, то не е престъпление, затова подсъдимият следва да се оправдава.


МИСЛЯ , ЧЕ това отговаря в общи линии на въпроса

[Melly]

Много хубава лекция..., но си мисля безполезна за хора, които са "на ТИ" с материята.

[toni_sf]

Бахти вече 20г не сме в соца.Хубава Ви е лекцията Сава и точно тук трябва лекичко да има промяна в някои от членовете в НПК.Защото не може в ужким демокрация да има социалистическо общество.

[inspectora]

:D Бахти вече 20г не сме в соца.Хубава Ви е лекцията Сава и точно тук трябва лекичко да има промяна в някои от членовете в НПК.Защото не може в ужким демокрация да има социалистическо общество.

Лекцийката е съвсем адекватна и актуална - просто навсякъде "социалистическия" го прескачай ... другото си е така