Обезпечително и заповедно производство

[kleines]

чл. 390, ал. 3 ГПК - ако ищецът не предяви иск, а заявление по чл. 410/418 ГПК, това брои ли се?

[inspectora]

чл. 390, ал. 3 ГПК - ако ищецът не предяви иск, а заявление по чл. 410/418 ГПК, това брои ли се?

Колега ли сте?

[kleines]

Аспириращ И кое му е толкова смешното инспектор Дюдю?

[portokal]

Според мен също има логика да се брои, но пише "иск", тоест - не.
Какво излиза - ако се съмняваш в длъжника, по-добре направо осъдителен иск.

[Melly]

чл. 390, ал. 3 ГПК - ако ищецът не предяви иск, а заявление по чл. 410/418 ГПК, това брои ли се?

Не се брои разбира се.

А и никъде в ГПК не срещнах, а и няма как да срещна "обезпечаване на бъдещо заявление по чл.410/418 ГПК".

[kalahan2008]

А ако в срока за предявяване на иска заповедното производство се развие толкова бързо, че след това се стигне до установителен иск? Искът ще е предявен, обаче...дали ще е същият иск? Защото все пак обезп. заповед е във връзка с бъдещ осъдителен иск, а искът по чл. 415 е установителен.

[Гост.]

А ако в срока за предявяване на иска заповедното производство се развие толкова бързо, че след това се стигне до установителен иск? Искът ще е предявен, обаче...дали ще е същият иск? Защото все пак обезп. заповед е във връзка с бъдещ осъдителен иск, а искът по чл. 415 е установителен.

Обезпечителна заповед се издава и за установителен иск, не само за осъдителен, но не в това е проблема, а в думата "иск".

Заявлението не е равнозначно на "иск", а производството не е исково до момента на 415, ерго- няма да може да се ползват привилегиите, които дава 390.

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 03.02.2011 в състав:

ч.гр.дело N 78 по описа за 2011 г.За да се произнесе взе предвид:

Подадена е частна жалба на СНЦ “Б. Ц.-К.” гр.К. представлявано от председателя на УС-Р. М. срещу определение №14 от 13.01.2011г. по ч.гр.дело 953/2010 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е отменено допуснатото на осн. чл.390 ал.1 и сл. от ГПК с определение №950/15.10.2010г., постановено по ч.гр.дело №953/2010г. по описа на Районен съд-Козлодуй, обезпечение на бъдещ иск в полза на СНЦ “Б. ц.-К.” гр.К., чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху вземанията на длъжника ЕООД”Р.” по следната банкова сметка ***: UBBSBGSF до пълния размер-14269.00лева.

С постановеното определение е обезсилена издадената по гр.д.№953/2010г. на Районен съд-гр.Козлодуй в полза на СНЦ “Б. ц.”-К. –гр.К. обезпечителна заповед.

Оплакването в жалбата е, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен поради липса на предпоставките, предвидени в ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение. Жалбоподателят поддържа,че е бил възпрепястван на предяви бъдещия си иск в указания му за това едномесечен срок,поради наличие на висящ процес по ЧГД №799/2010г. по описа на ВОС,касаещ идентичен гражданско правен спор.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК от “Р.” ЕООД-гр.К. е постъпил писмен отговор, с който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са представени.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона преклузивен срок и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите пред въззивна инстанция.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните правни съображения:

С определение №950/15.10.2010г. постановено по ч.гр.дело №953/2010г. по описа на Районен съд-гр.Козлодуй, е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на СНЦ “Б. Ц.-К.” гр.К. със седалище и адрес на управление гр.К.,ул.”Х.Д.”№*,представлявано от председателя на УС-Р. В. М. против ЕООД”Р.”-гр.К.,представлявано от В. Х. Р. , чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху вземанията на длъжника по следната банкова сметка ***BGSF до пълния размер-14269.00лева.Определеният от съда срок за предявяване на бъдещ иск от“Б. Ц.-К. гр.К. е едномесечен.

В указания му срок жалбоподателят не е предявил бъдещ иск против ЕООД”Р.”-гр.К.

С оглед гореизложените обстоятелства въззивният състав приема,че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Отменянето на обезпечителната мярка е акт, обратен по съдържание и цел на акта, с който се постановява обезпечителната мярка. Целта на обезпечението на бъдещ иск е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено. Поради това отменянето предпоставя първоначална липса или последващо отпадане на предпоставките за допускане на обезпечителната мярка, което прави по-нататъшното й налагане на практика безцелно.

В чл. 402, ал. 2 ГПК, предпоставките за отмяна на обезпечението са изчерпателно посочени - не съществуване на причината, поради която е допуснато обезпечението или наличието на условията по чл. 398, ал. 2 ГПК. В първата хипотеза, такива са случаите на отмяна на определението, с което е допуснато обезпечението или непредявяване на иска в срока, указан от съда, отмяна по молба на ищеца, който се отказва от обезпечителната мярка и отмяна с оглед съдебното решение по основателността на иска, чиито правни последици са целта на обезпечението.

Посоченият срок в разпоредбата на чл.390 ал.3 ГПК има преклузивен характер и има за последица отмяна на обезпечението, ако искът не бъде предявен в определения срок. Обратното би означавало да се толерира неизправната страна, която не е спазила законово определения срок за предявяване на иска. От текста на чл. 390, ал. 3 от ГПК следва, че заинтересованата страна е длъжна да представи доказателства за предявяване на иска в определения срок, тъй като в противен случай съдът е длъжен служебно да отмени обезпечението.Безспорно установено е по делото, че СНЦ “Б. Ц.-К. гр.К. не е спазил определения от съда едномесечен срок за предявяване на бъдещият иск и допуснатото обезпечение следва да бъде отменено. Обезпечителната нужда след изтичане на едномесечния срок е отпаднала.

Правноирелевантен е факта,че в указания му срок жалбоподателят е инициирал заповедно производство. Последното е особено производство, за което правните разпоредби на общият исков процес,какъвто жалбоподателят трябваше да иниицира с предявяване на бъдещ иск в указания му от съда срок, са неприложими.

Предвид това депозираното заявление по чл.410 и издадената въз основа на това заповед за изпълнение и изпълнителен лист не представляват изпълнение на условията визирани в чл.390 ал.3 от ГПК.

По изложените съображения,правилно първоинстанционният съд е заключил, че са налице условията за отмяна на наложената обезпечителна мярка визирани в чл.402 от ГПК , поради което я е отменил.

При гореизложеното съд. състав при Врачанския окръжен съд намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №14 от 13.01.2011г. по ч.гр.дело 953/2010 г. по описа на Районен съд-Козлодуй

Косвено становище по въпроса са дали и върховните съдии в ТР 1/2010г., където отново се говори за "иск и исково производство".
От друга страна, ако евентуално има възражение и се предяви иск по реда на 415, където се прилагат правилата на общото исково производство, защо не?
Макар, чисто технически да е почти непосилна тази експедитивност, но все пак- ако успее К ( при наличие на останалите предпоставки- възражение, спазен срок по 390, ал.3 и предявен иск по 415)- защо да се обезсилва издадената заповед за обезпечение?

Обезпечителното производство ( за бъдещ иск) може и да предхожда заповедното ( безмислено е, според мен), ама може и да е инициирано около дата на получаване на ЗИ и предполагаемия момент за възражение....според зависи знанието за поведението на длъжника.

Макар всичко това да ми се струва доста безмислено и най-добре е да се предяви иск по общия ред, където няма да ги има всичките тези усложнения.