Риторика, досетливост, логистика и математика

[dfani]

В книгата си Кр. Таков подробно дава своето мнение на близо 10 страници. По първия въпрос- възникнало ли е вземането на П Срещу Е : Като разглежда подробно и последователно вида и действителността на договора Таков прави следния извод :" Вземането на П срещу Е за втората половина от уговореното възнаграждение е възникнало по силата на валидно сключения между тях договор. Дължимостта му е обусловена от отлагателно условие, което не се е сбъднало. Тъй като обаче това условие е смесено и понеже спрямо него в конкретния случай действа фикцията на чл. 25, ал.1 , изр.2 ЗЗД, то се фингира за осъществено. Поради това вземането на П срещу Е за втората половина от уговореното възнаграждение е възникнало и дължимо."
По втория въпрос- съществува ли задължението към момента на разглеждане на спора - Е не е предявявал правоизключващи възражения срещу претенцията на П , освен неоснователното си възражение за несбъдване на условието. Задължението съществува и към момента на разглеждане на спора.
Изискуемост на задължението - пак след подробен анализ Таков прави Извод, че вследствие на фикцията на чл. 25, ал.1 , изр. 2 от ЗЗД и поради липсата на правоотлагащи възражения и обстоятелства задължението на Е става изискуемо в момента , в който изтекат " гратисния период"- период в който Е може и да не започне веднага работа, т. н. от Таков период на оправдано бездействие и периода от време , което нормално е необходимо за един съдебен процес. . В книгата Таков подробно разглежда въпроса със момента на дължимости изискуемост . Независимо от момента на постановяване на съдебното решение - било преди или след настъпване на изискуемостта на задължението на Е - искът на П срещу Е за оставащата 1/2 от възнаграждението следва да бъде уважен.
Препоръчва книгата на Таков не само на студенти , а и на практикуващите юристи.

[bebitor]

Благодаря за отговора. Очевидно съвпада с моето мнение. Та, кой казахте, бил работодателят?

[rashko]

Творбите на Платон съдържат послания. Парадоксите са патент на Зенон Косидонски. Според мен остано следващата стъпка да разберем посланието. В дравногрътския полис да имаш способности и да не ги използваш е недопустимо прегрешение. Този лукс си позволява ученика, защо? Нищо не разбирам. Стигнахме до някъде а все още нищо не се изяснява?

[bebitor]

В древногръцкият полис демокрацията предполага наличието на робство. ( Както и сега, между впрочем). Да се занимаваш с нещо или не е въпрос на личен избор. Единственото, за което мога да укоря Еватъл, са противопоставените възражения. Той е от лесната страна- тази на ответника.

[bebitor]

Ето и от мен нещо антично за решаване:
Един римлянин трябвало да отиде на война, но съпругата му била бременна. Преди да замине, той оставил завещание със следното съдържание:
"Ако се роди момче, нека то наследи 2/3 от имуществото ми, а съпругата ми- 1/3. Ако се роди момиче, то нека съпругата ми наследи 2/3, а детето- 1/3."
Римлянинът загинал, но скоро след това жена му родила близнаци- момче и момиче
Как ще се подели имуществото така, че волята на завещателя да бъде спазена?

[rashko]

Относно предната задача, бих искал да нахвъря няколко неща. Възможно е ученика да смята убочението за завършено когато се противопостави успешно на учителя. Обичайният начин за придобиване на майсторско свидетелство. Откритите публични процеси на древния свят представляват естествена и подходяща сцена за такова начинание. Този сериозен и смел ход който цели, -Е да премери сили с най-големия и независимо от изхода, да си спечели име и слава. Нещо като летящ старт. Това дава отговор на въпроса. Защо съдията е отказал да постанови решение. Защото е видял, че проблема се е решил от самосебе си и не представлява проблем за учителя да си получи парите. Т.е. практическо решение. Напълно е възможно да греша и то генерално. Благодаря за последната загатка. Днес ще разсъждавам над нея.

[Standbay]

Ето и от мен нещо антично за решаване:
Един римлянин трябвало да отиде на война, но съпругата му била бременна. Преди да замине, той оставил завещание със следното съдържание:
"Ако се роди момче, нека то наследи 2/3 от имуществото ми, а съпругата ми- 1/3. Ако се роди момиче, то нека съпругата ми наследи 2/3, а детето- 1/3."
Римлянинът загинал, но скоро след това жена му родила близнаци- момче и момиче
Как ще се подели имуществото така, че волята на завещателя да бъде спазена?

Като се абстрахираме от знаменателя в дробите, нека разгледаме наследството в дялове.
В първия случай - ако се роди момче - за майката 1 дял, за момчето 2 дяла;
Във втория случай - ако е момиче - за майката 2 дяла, за момичето 1 дял;
Тъй като са се родили близнаци, т.е. има настъпване и на едното и другото условие едновременно за роденото момче майката трябва да получи 1 дял,а за роденото момиче 2 дяла, или общо 3 дяла. Дяловете на момчето и на момичето са същите - 2 и 1.

Този казус много ми прилича на един друг - един баща оставил на тримата си сина в наследство 17 жълтици, като на най големия завещал 1/2, на средния 1/3, а на малкия 1/9, с условие жълтиците да останат цели.

[vnlov]

Желанието на убития римлянин е било, при раждане на момче то да получи два пъти повече наследство от майката, а при раждане на момиче да се случи обратното.
Затова считам, че следва наследството да се раздели на седем дяла като момчето получи четири (4/7), майката два дяла (2/7), а момичето един(1/7) от наследството.

[Melly]

"Ако се роди момче, нека то наследи 2/3 от имуществото ми, а съпругата ми- 1/3. Ако се роди момиче, то нека съпругата ми наследи 2/3, а детето- 1/3."
Римлянинът загинал, но скоро след това жена му родила близнаци - 1. момче и 2. момиче
Как ще се подели имуществото така, че волята на завещателя да бъде спазена?

Раждането е процес. Дори и да са се родили близнаци, единият от тях Е ПЪРВИ.
Според мен отговорът е следният: По силата на завещателното разпореждане синът наследява 2/3, а съпругата - 1/3. Така волята на завещателя е изпълнена.
Дъщерята може да оспорва завещанието за попълване на запазената част от наследството на баща си.

[fbr65]

Дъщерята може да оспорва завещанието за попълване на запазената част от наследството на баща си.

И най вероятно е оспорвала, за да стигне до наши дни казуса.

[bebitor]

Standbay, +1. Като събереш дяловете, са общо 6, а разпределението им е точно така, както си посочил.
Казано в дроби-1 дял- 1/6 за момичето, 2 дяла- 2/6, което е 1/3 за момчето, 3 дяла- 3/6, което е 1/2- за майката.
Предлагам да превърнем темата в игра, а който познае, да дава нова загадка.

[Standbay]

Standbay, +1

яхуууууу

Аз доста мислих над това разрешение

Желанието на убития римлянин е било, при раждане на момче то да получи два пъти повече наследство от майката, а при раждане на момиче да се случи обратното.
Затова считам, че следва наследството да се раздели на седем дяла като момчето получи четири (4/7), майката два дяла (2/7), а момичето един(1/7) от наследството.

в което се набляга на съотношението на дяловете майка/син.
НО при разпределението на наследството по тази логика в конкретния случай трбва да се съобрази не само това съотношение, а също така и съотношението майка/дъщеря и син/дъщеря. Тръгвайки по тази логическа верига по волята на завещателя съотношението на дяловете ще е :
майка:син - 1:2
майка:дъщеря - 2:1
син:дъшеря - 2:1
и се стига до практическа невъзможност да се разпредели наследството по този начин.

Колкото до това разрешение

Дори и да са се родили близнаци, единият от тях Е ПЪРВИ.
Според мен отговорът е следният: По силата на завещателното разпореждане синът наследява 2/3, а съпругата - 1/3. Така волята на завещателя е изпълнена.

то противоречи на волята на завещателя - той, завещателя, не е изразил намерение да лиши дъщеря си от наследство - няма недвусмислено изявление от негова страна в тази насока- напротив - казал е (перефразирам) :"Ако се роди момиче - 1/3 от имуществото"

П.П. Впрочем, разрешението на казуса почти изцяло се съдържа в нормите на ЗН(стар), с малко съображение на новелите на Римското право

[ivan_lawyer]

Също един случай от правото: валидно учредено, съгласно ЗЗД, поръчителство.

Поръчителят се отказва предварително от правото си на 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД.

1) Може ли да се направи отказ от преклузивен срок;

2) Императивна или диспозитивна е нормата по чл. 147 ЗЗД.

[nk7702n]

Относно загадката за наследяването на децата - момче и момиче и аз залагам на поредността на раждане.
А това второто не е никакъв парадокс, според мен, преклузивният срок се касае както за длъжника, така и за поръчителя, нормата е императивна, поръчителят има право единствено да не даде съгласие за продължение на срока.

[miro_atc]

Ето и една задачка-закачка и от мен:

Да предположим, че разполагате с неограничен брой компютри или супер-компютри. Да предположим също, че разполагате с неограничен брой програмисти, математици и всякакви други учени.
Въпросът е, може ли с тия неограничени ресурси да се създаде софтуер, който да правораздава вместо съдия?

Друг вариант на същата задача - ако разполагате с безбройна армия от юристи, могат ли те да създадат на хартия толкова подробни закони, че без да има нужда от тълкуване им да могат да уреждат всеки спор/казус от живота?

Няма да ви мъча, проблемът е известен като Entscheidungsproblem и част от нещата са обяснени в теоремите на Гьодел

Колко несправедлив е животът... обречени сме за вечни времена да живеем с кофти съдии и непълни закони.

[rashko]

През 70-те години на миналия век в СССР е проведен мащабен научен проект с участието на Академията на педагогическите науки, Академията по психеатрия и Московски изчислителен институт в търсене на съвършенния метод на преподаване и учене. Проведени са многобройни експерименти на територията на целия Съветски съюз. Окончатено се доказва, че не съществува такъв. Не съществува съвършенно училище и преподаватели. Явно всички хуманитарни науки притежават един и същи недостатък.

[ivan_lawyer]

Звучи като анекдот, но евристиката е важна, интердисциплинарните науки са ключови.