Въпрос за давността?

[alex766]

Здравейте колеги,
Интересува ме какво е Вашето мнение, относно това, дали при Встъпването и при Заместването в дълг давността се прекъсва. Лично за мен не, защото смятам, че особено при заместването в дълг облигационното правоотношение си продължава и нищо не се случва с давността, но някак си не мога да се обоснова, и за това искам да чуя и други мнения на колеги.

Благодаря и хубава почивка

[sunnyset]

И според мен тя не се прекъсва. При встъпването в дълг, давността не се прекъсва, защото положението на новия длъжник не може да бъде по – тежко от това на стария. И въпреки, че стария и новия длъжник отговарят солидарно и отношенията им се уреждат от общите правила за солидарността, където е посочено, че давността има относително действие. При встъпването в дълг не може да се влошава положението на новия длъжник. При заместването в дълг започнала да тече давност се зачита, тъй като тук не възниква ново правоотношение, така както е при новацията. Запазва се старото правоотношение и изтеклата давност се зачита.

[alex766]

При заместването в дълг започнала да тече давност се зачита, тъй като тук не възниква ново правоотношение, така както е при новацията. Запазва се старото правоотношение и изтеклата давност се зачита.

Благодаря колега, аз също съм на това мнение, но не мога да намеря никаква практика по случая, която да посоча, а се налага

[sunnyset]

Аз също потърсих, но не можах да открия съдебна практика. Открих практика за обезпеченията дадени от длъжника при заместването в дълг, дадени от трети лица, практика за изричното съгласие на кредитора за заместването, но за давността не успях да намеря Мисля си обаче, че ако нямате възможност да се позовете на практика, защо тогава не се позовете на теорията. Доколкото знам, в това отношение няма противоречие. Счита се, че давността не се прекъсва при заместването, основно защото не се прекратява съществуващото облигационно правоотношение.

[alex766]

..... защо тогава не се позовете на теорията. Доколкото знам, в това отношение няма противоречие. Счита се, че давността не се прекъсва при заместването, основно защото не се прекратява съществуващото облигационно правоотношение.

И аз това мисля, но не мога да намеря нещо конкретно-точно и ясно
Благодаря за дискусията и ако намерите нещо ще съм благодарен

[sunnyset]

Ще се опитам, надявам се то да може да Ви помогне. В учебника на проф. Кожухаров по облигационно право, редакция от 2002 г. в темата посветена на “Поемане на дълг” е посочено, че поради стопански необходимости понякога е нужно да може да се прехвърли един дълг без да настъпва нежелания погасителен ефект на новацията. По –нататък се продължава с изброяване на предимствата, които имат специалните сделки – встъпването и заместването пред новацията. Като едно от изброените предимства е именно необходимостта от запазване течението на давността на старото задължение.
Проф. Калайджиев в своя учебник в темата “Заместване в дълг” също е посочил, че “ започналата да тече срещу стария длъжник давност се зачита” – стр. 515, редакция от 2010г.

[Melly]

Според мен основното съображение да не се прекъсва давността за вземането на Кр е, че при двете фигури настъпва изменение само в субектния състав на възникналото правоотношение - предметът остава същият, сроковете - също, и най-важната страна, Кр е същият.

Практика не мисля, че ще се открие, не съм и търсила, защото считам, че давността за вземането в случая не се прекъсва.

[alex766]

Благодаря колеги, утре ще разтворя малко теорията и ще сътворя нещо
Все пак, не считайте темата за изчерпана и всеки, който има какво да добави, нека го направи.

[sunnyset]

Според мен основното съображение да не се прекъсва давността за вземането на Кр е, че при двете фигури настъпва изменение само в субектния състав на възникналото правоотношение - предметът остава същият, сроковете - също, и най-важната страна, Кр е същият.

Практика не мисля, че ще се открие, не съм и търсила, защото считам, че давността за вземането в случая не се прекъсва.

Има и “пасивно субективно подновяване”, при което стария длъжник се заменя с нов. Само, че основната разлика е, че при подновяването се прекратява съществуващото правоотношение, а при заместването – не. Аз с това си обяснявам, че давността не се прекъсва при заместването в дълг.

[Melly]

За да е налице прекъсване на давността е необходимо наличие на една от изчерпателно изброените хипотези в чл.116 ЗЗД. От така зададения въпрос по темата не следва извод, че при встъпване в дълг и поемане на дълг от страна на длъжника (промяна в субектния състав по правоотношението) давността се прекъсва автоматично. Необходим е допълнителен юридически факт (чл.116 ЗЗД), един от който е предприето от Кр действие по принудително изпълнение на вземането му. Надявам се практиката по този въпрос да внесе яснота по поставения от колегата въпрос.

Р Е Ш Е Н И Е

№_Т 00 128______

24.06.2010г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, XIІІ състав
на двадесет и първи юни 2010 година

В публично заседание в следния състав:
Председател: К. Колешански

Секретар: Г. С.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 667/2010г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В депозирана искова молба, Р.И.Р., ЕГН : **********,***, срещу “Топлофикация – Шумен” ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. ***, без посочено правно основание и цена от 1654,63 лева, ищеца сочи, че получил покана за доброволно изпълнение, по ИД № 20093630400347, по описа на ДСИ при ШРС. Считайки, че сумите по листа представляващи главница, мораторни лихви и разноски, в размер на посочената цена на иска му, са погасени по давност, иска да се установи, че не ги дължи, тъй като изпълнителният лист бил издаден на 10.05.03г., а изпълнителното дело образувано на 26.11.09г.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен, излагайки, че между страните е било постигнато извънсъдебно споразумение, по силата на което ищеца признал дълга си и се задължил да го изплати на уговорени вноски, което не сторил. Поради споразумението ИД № 2294/03г. по описа на ДСИ при ШРС, било спряно. Признанието на дълга със споразумението и плащането на част от сумите по листа, прекъснало теченото на давността, и към датата на получаването на ПДИ, тя не била изтекла.


В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като на основание чл. 143 от ГПК, ищеца конкретизира исковата си молба, сочейки, че освен давността е налице и заместване в дълг, което го освобождава.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват твърдените в ИМ факти – издаване на ИЛ, срещу ищеца – 13.05.03г., наличие на висящо ИД, образувано на 26.11.09г. - № 347/09г., по описа на СИС, при ШРС. На 21.05.03г., по същият ИЛ, е било образувано ИД № 2294/03г., прекратено на 30.04.09г. – л.42 от същото. По силата на извънсъдебно споразумение от 11.05.04г., между настоящият ответник и Ивелина Тодорова Русева, последната е поела задължението на настоящият ищец, тогава неин съпруг, като се е задължила да го заплати на взискателя по делото – л. 18 от ИД № 2294/03г., по описа на СИС при ШРС.

Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Молбата за образуване на изпълнителното производство е заведена в СИС при ШРС на 21.05.03г., а призовката за доброволно изпълнение е връчена редовно на 20.06.03г.. Независимо от спора в теорията и практиката, касателно текста на б. “в” от чл. 116 ЗЗД, давността е прекъсната през месец юни 2003г., от когато обаче не започва да тече нова – 5 годишна давност, съгласно чл. 117 ЗЗД, тъй като според чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебният процес(в т. см. ППВС № 3/80г.). Вярно е че изпълнителното производство е спряно на 12.05.04г., но спирането не означава липса на висящ процес, а е само невъзможност за извършване на процесуални действия, докато трае спирането. Както се посочи изпълнителното производство е било прекратено с постановление на 30.04.09г., но последното изпълнително действие е било описна движими вещи на 13.12.05г. – непроведен. От тогава до 13.12.07г. е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и изпълнителното производство е следвало да се прекрати, като това прекратяване настъпва по силата на закона и наличието на постановление за прекратяване само го констатира. Най рано от този момент, може да започне теченето на нова 5 годишна давност(прекратяването на изпълнителното производство, обезсилването на изпълнителният лист, или не поискването на изпълнителни действия не заличава действието на прекъсването – р.649/65г.; р. 810/74г.). С оглед действието на погасителната давност, към 26.11.09г., когато е образувано ИД № 347/09г. и към 29.12.09г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, ответникът в настоящото производство, все още е имал възможност да търси принудително изпълнение на вземането си – давността не е изтекла, а и изтичането и не засяга съществуването на правото. Следва да се отбележи, че независимо, че вземанията на ответника, се погасяват с кратка три годишна давност, съгласно чл. 111, б. “в” ЗЗД, като периодични такива (р. № 168/22.12.09г., по ТД № 408/09г. на ВКС), то давността която започва да тече, след прекъсването, е пет годишна – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Възражение на ответника, касателно встъпване в дълг, е неоснователно –встъпването в дълг, означава възможност на кредитора, да търси вземането от солидарни длъжници – чл. 101, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но не означава признаване на вземане, по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД, особено ако съглашението е между трето лице и кредитора, каквото е представеното по делото.

Това съглашение обаче представлява заместване в дълг. Сключено е между трето лице и кредитора – настоящият ответник, като страните са се съгласили, че третото лице ще изплати задължението. Съгласно чл. 102, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, заместеният длъжник – настоящият ищец, се освобождава от отговорност към кредитора.

Изложеното сочи, несъществуване на вземане на настоящият ответник към ищеца – липсва изпълняемо право, което от своя страна е материалноправна предпоставка за правото на принудително изпълнение.

Поради това предявеният иск, се явява основателен и следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да заплати на ответника сумата от 316,19 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. ***, че правото на принудително изпълнение на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. ***, обективирано в изпълнителен лист от 13.05.2003г., издаден по ЧГД № 1000/03г., по описа на ШРС, срещу Р.И.Р., ЕГН : **********,***, е погасено.

ОСЪЖДА “Топлофикация – Шумен” ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр. ***, да заплати на Р.И.Р., ЕГН : **********, сумата от 316,19 лева, разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :