Младши адвокат - ограничения

[trichkovs]

Уважаеми колеги. От скоро съм вписан като младши адвокат и вече се сблъсквам с празноти и неясноти в Закона за адвокатурата. Искам да попитам всички колеги, възможно ли е младши адвокат да се явява по дела в Административните съдилища и Специализирания съд. В чл.20, ал.6 от закона няма такива ограничения. Има ли тълкувателно решение по този казус. Много ще съм благодарен да получа отговор на този въпрос, че не ми се иска на всяко явява в зала да спора със съдебния състав и да търпя приказки от рода на ,,колега прочетете си закона".

[chadel]

По пътя на логиката би трябвало да може да се явявате пред АС само с придружаващ адвокат т.к. АС са с ранг на окръжни.
Ама колега, и аз съм младши, но никъде не го споменавам това, пиша само адв. и досега нито един път не са ме проверили (в РС и няколко пъти в ОС като въззив). А и да те проверят, винаги можеш да кажеш, че е станало техн. грешка. Разбира се, за всеки случай бих те посъветвал, когато се явяваш в АС/ОС като 1 инстанция, да водиш със себе си някой колега, да не стане фал.

[trichkovs]

Колега благодаря за заявената позиция. Лично, аз обаче съм малко резервиран, тъй като административното производство е 2 инстанционно, а не 3 истанционно и приравняването на Административните съдилища с ранг на Окръжните съдилища не ми се вижда да е коректно.

(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

В закона за съдебната власт пише, че само седалищата и съдебните райони съвпадат, но никъде не пише, че се приравняват по ранг.

[shelley]

Аз също смятам, че е недопустимо разширителното тълкуване на чл. 20 ЗА, доколкото, това е норма, с която са въведени ограничения. За да има пречка що се касае до явяването на младши адвокат, нормата трябва да е категорична и недвусмислена. Още повече, че чл. 20 е създаден и писан преди реформата и преди създаването на системата от административни съдилища и в този смисъл, и чисто технически в нея не може да е вложена идеята за подобно ограничение.
Ако тълкуваме разширително, което е недопустимо, излиза, че младши адвокат няма право да оспори примерно мълчалив отказ за издаване на най-елементарен документ, което едва ли е било целта на законодателя с въведеното ограничение в чл. 20 ЗА.
Аз не намерих практика, подкрепяща ограничението, извеждано неправилно по тъкувателен път, но намерих решения на административни съдилища, по които дела са се явили младши адвокати и тяхното право на явяване не е поставено изобщо под въпрос.
Ако някой има практика в противоположна посока, моля да я предостави.

[chadel]

Адм. съдии са приравнени по ранг и заплата на окръжни, в ПЗР на АПК навсякъде думите "окръжен" се заменят с "административен", освен това друг първоинстанционен съд в гражданското съдопроизводство освен РС/ОС няма, затова не ми се струва логично първата инстанция в административното правораздаване, пък макар и да е двуинстанционно, да е приравнена на Апелативен съд, който е въззивна инстанция.

И не на последно място:

http://www.mjeli.government.bg/publications/Dokladi/DocladSpezSad.doc

[shelley]

Разбира се, съгласна съм и чисто технически това е така, но значи ли, че заради това следва буквално да дописваме закона и специално една разпоредба налагаща ограничения на права?
От гледна точка на тълкуването на правните норми, считам, че такова тълкуване е недопустимо и ако предположим, че волята на законодателя е била да наложи такава рестрикция, то изменение и допълнение е трябвало да се извърши и в Закона за адвокатурата. Не мисля, че към момента има достатъчно легитимно тълкуване на тази разпоредба що се касае до административните съдилища.
Волята на законодателя не е била да ограничи представителството от младши адвокати по административни дела, когато е приет ЗА през 2004г., но доколкото няма тълкувателно решение или задължителна практика, не мисля, че интерпретацията в ограничителен смисъл следва да е водеща.
Това е моето мнение. Реших да отворя Росен Ташев – Теория на тълкуването и той дава следния пример: Решение №75 от 1999 по дело №373/1998 ВКС, 5-членен състав. Спорът е относно обема на представителна власт на управителя на банков клон. Съдът първо очертава кръга на изрично посочените от ЗБКД сделки, които могат да се извършват само от лицата, които представляват банката. След това съдът използва аргумент a contrario (като го нарича аргумент от ограничението), за да стигне до извода, че в останалите случаи, между които и процесният действието може да се извърши от трето лице…и т.н.
От ясно очертаната забрана правните субекти да извършват определена категория правни действия по аргумент a contrario следва, че те могат да извършват останалите извън забраната правни действия.

[shelley]

Нещо повече – Росен Ташев специално разглежда ratione legis stricta – т.е. стеснително тълкуване на определена норма от закона. Цитирам: „стеснително се тълкуват: наказателният закон, който установява престъпление, фискалният закон, който установява глоба, изчерпателното изброяване, точната дефиниция, привилегиите, наказанията.“
Дава пример с ТР №2 от 1998 по н.д. №2/98, ВКС относно тълкуването на чл. 26 НК., в който има промяна от 1997. Съдът е приел, че новата уредба трябва да се прилага stricto juris, защото е изчерпателна, а и защото е недопустимо да се създава по-неблагоприятно положение. Изходна и крайна точка на разсъжденията на съда е волята на законодателя, изразена в закона.

[chadel]

А какво ще кажете за приподписването на касационната жалба? ЗА говори само за представителство и защита.. Приподписването като юридическо действие аджеба представителство и защита ли е или не?

[Гост.]

ВАС е на обратното становище ( приема стеснително нормата)

Чл. 239, т. 5 АПК

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА


при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДИАНА ДОБРЕВА по адм. д. № 15555/2008

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на Слав Кирчев Трендафилов от гр. Русе с искане за отмяна на влязло в сила прекратително определение по адм. д. № 831/2006 г. на Окръжен съд - Русе, на основание чл. 239, т. 5 от АПК.
Поддържа се, че на заседанието на 24.09.2007 г. жалбоподателят Трендафилов е присъствал лично, но вместо упълномощеният от него адвокат Анатоли Казаков се е явил синът му адвокат Алек Казаков, който е бил допуснат до участие от съда и се е вписал в наличното по делото пълномощно на баща му, без за това да бъде взето съгласието на представлявания. Според молителя, в това съдебно заседание новият адвокат не е защитил адекватно интересите му във връзка с незаконното уволнение. Освен това Трендафилов по-късно разбрал и факта, че Алек Казаков е младши адвокат и съгласно чл. 20, ал. 6 от Закона за адвокатурата (ЗА) не може да се явява самостоятелно по първоинстанционни дела в окръжен съд. В подкрепа на това представя удостоверение от Адвокатски съвет - Русе, от което е видно, че датата на първоначалното вписване на Ален Анатолиев Казаков като адвокат е 27.10.2008 г., което е повече от година след проведеното съдебно заседание.
Ответникът по молбата - кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител моли същата да се остави без уважение по съображения в писмена защита. Позовава се и на обстоятелството, че подаденото искане за отмяна е второ по чл. 239, т. 5 от АПК.
За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, съобрази следното:
С процесното определение № 308 от 28.09.2007 г., постановено по адм. д. № 831/2006 г. на Окръжен съд - Русе, е оставена без разглеждане поради просрочие жалбата на Слав Кирчев Трендафилов против заповед № 63/27.05.2004 г. на кмета на община Русе за прекратяване на служебното му правоотношение, а съдебното производство е прекратено като недопустимо. Това определение е оставено в сила с определение № 1073 от 30.01.2008 г. по адм. д. № 10801/2007 г. на ВАС, пето отделение.
На 02.06.2008 г. Трендафилов е подал "жалба" до ВАС, в която изразява недоволството си от начина на водене на делото пред ОС - Русе. Същата е приета като молба за отмяна и е образувано адм. д. № 9942/2008 г. на петчленен състав, ІІ-ра колегия. В съдебно заседание молителят е заявил, че основанието му за отмяна на прекратителното определение е чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като производството пред първоинстанционния съд е приключило, без да е редовно призован (неуточнено за кое от трите проведени заседания). С решение № 10343/13.10.2008 г. съдът е оставил без уважение подадената молба за отмяна на влязлото в сила определение с мотиви, че не е налице нито една от хипотезите на т. 5, тъй като данните от съдебния протокол от 22.01.2008 г., когато е проведено заседанието пред ВАС, сочат, че молителят се е явил лично с пълномощника си и не е бил лишен от възможността да участва в делото вследствие на нарушение на съответните правила. Твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, каквото всъщност е било оплакването, не е обсъждано в решението.
С втората поред молба за отмяна на същото прекратително определение, подадена на 17.11.2008 г. (т.е. в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК), се навеждат за първи път нови фактически основания за нарушено право на защита поради ненадлежно представляване пред окръжния съд, който е постановил съдебния акт. Поради това тази молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и направените от страните доводи, намира искането за отмяна за неоснователно.
От представеното и неоспорено удостоверение на Адвокатски съвет - Русе се установява, че Ален Анатолиев Казаков към 11.11.2008 г. е със статус практикуващ адвокат, с дата на първоначално вписване 27.10.2008 г. на основание на решение на АС № 24/24.09.2008 г., което е една година след проведеното на 24.09.2007 г. съдебно заседание по адм. д. № 831/2006 г. на ОС - Русе. Отразеното в удостоверението обстоятелство обосновава извод, че дотогава Ален Казаков най-вероятно е бил младши адвокат, които се вписват в отделен регистър на адвокатските колегии. Правата и задълженията на младшия адвокат са регламентирани в чл. 20 от ЗА, като съгласно ал. 6 от разпоредбата той може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.
В случая е безспорно, че делото е първоинстанционно, като в съдебното заседание на 24.09.2007 г. младши адвокат Ален Казаков се е явил заедно с Трендафилов и самостоятелно (без друг адвокат) е осъществил защитата му в нарушение на ЗА.
Въпреки изложеното, настоящият петчленен състав счита, че не е налице хипотеза на ненадлежно представляване по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК и искането за отмяна не подлежи на уважаване. Този извод следва от факта на личното явяване на Трендафилов в съдебното заседание пред окръжния съд. Същият е могъл да възрази срещу адвокатската защита на адвокат, различен от упълномощения по делото, както и да предприеме от свое име процесуални действия за охрана на интересите си. В съдържанието на съдебния протокол е обективирано дадено от жалбоподателя обяснение по повод на представено от ответника писмено доказателство, така че твърдението на Трендафилов, че съдът не му е дал възможност за участие в заседанието на 24.09.2007 г., се явява недоказано.
Следва да се отбележи, че гаранция за защита правата на страните в процеса е възможността им да се явяват лично или чрез пълномощник, който следва да отговаря на определени законови изисквания. При редовно призоваване неявяването не е пречка за разглеждане на делото и съдът е длъжен да го отложи само тогава, когато както страната, така и пълномощникът й са възпрепятствани да го сторят - чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 142, ал. 2 от ГПК. По аргумент от това правило, ненадлежно представляване на молителя в процесното заседание пред окръжния съд би било налице, ако той не се е явил лично и съдът е допуснал да го представлява нередовно упълномощено лице или неотговарящо на изискванията по ГПК и ЗА.
С оглед на тези съображения, молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Слав Кирчев Трендафилов от гр. Русе за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на определение № 308 от 28.09.2007 г. по адм. д. № 831/2006 г. на Окръжен съд - Русе, оставено в сила с определение № 1073 от 30.01.2008 г. по адм. д. № 10801/2007 г. на ВАС, пето отделение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

[shelley]

Да, чела съм това решение и преди, но то касае съвсем друга хипотеза. Процесуалните действия, оспорвани в решението касаят действия пред Окръжен съд - Русе, а по отношение правомощията на младшите адвокати пред окръжен съд спор няма.
Това решение в никакъв случай не казва, че нормата на чл. 20 ЗА следва да се тълкува разширително в разрез с принципите на тълкуването в правото.