Р Е Ш Е Н И Е № 1
гр.ГАБРОВО, 20.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА МИНКОВА
При секретаря В.К. изслуша докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.д. № 182 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
При условията на субективно пасивно евентуално съединяване са предявени два иска: основен с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ и евентуален - с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска 40 хиляди лева - обезщетение за неимуществени вреди и 421,14 лв. - обезщетение за имуществени вреди.
В исковата си молба непълнолетната ищца Н.К.Й. действаща лично и със съгласието на своя баща К.Н.Й. чрез процесуалния си представител адв. М.И., твърди, че на 21.11.2008 година около 18 часа в гр. Трявна кв. Божковци, при преминаване по пешеходна пътека тип “Зебра”, била блъсната от пътуващ по посока от гр. Плачковци за гр. Трявна лек автомобил “Сузуки Витара” с д к № ****, управляван от втория ответник М.А.Н. Вследствие на това ПТП получила трайни увреждания на здравето: травма на главата с мозъчно сътресение и последващи посттравматични церебрастенни проблеми, проникващо нараняване в коремната кухина, поради което е направена лапароскопия с цел спиране на кръвотечението в коремната кухина, травма в областта на шийния отдел на гръбначния стълб в областта на трети, четвърти, пети и шести шийни прешлени, травма на гръбначно-мозъчните нерви, иневриращи стената на пикочния мехур, както и травма на предната коремна стена и директни удари в стената на пикочния мехур, които травми й причинили затруднения и невъзможност за уриниране. Имала и травма в меките части на главата, изразяващи се в кръвонасядане зад дясното ухо и в меките тъкани на тялото в областта на кръста,шията,таза и корема, както и в горните и долните крайници. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди – преживяни болки и страдания в размер на 40 хиляди лева и имуществени вреди в размер на 421,14 лв. ведно със законната лихва от деня на ПТП и направените по делото разноски. Тъй като адвокатското възнаграждение било договорено при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА се прави искане то да бъде определено при условията на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения като ответното дружество бъде осъдено да ги заплати.
Първият ответник ЗК ”Лев инс” АД – София е направил възражение за неподсъдност на делото в отговора си по исковата молба. Съдът се е произнесъл по това възражение в изготвения доклад по делото. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва изключителната вина на водача за настъпване на вредоносния резултат по аргумент на чл. 300 от ГПК. Оспорва твърденията за характера, продължителността и интензитета на всички получени от ищцата травматични увреждания и търпени от нея неимуществени вреди.
Вторият ответник М.А.Н. оспорва твърдението, че настъпилото ПТП и сочените от ищцата имуществени и неимуществени вреди са вследствие на изцяло неговото виновно поведение. ПТП било настъпило при съвина от страна на ищцата предвид нейното неадекватно поведение на пътя. Оспорва, че всички описани в исковата молба увреждания по характер, вид и интензитет са вследствие настъпилото ПТП. Прави искане при постановяване на решението да се вземе предвид, че между него и ЗК”Лев инс” АД - София е съществувал валидно сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” видно от застрахователна полица № 07000001 8250387 със срок от 30.12.2007 г. до 29.12.2008 г., поради което да се осъди първия ответник на основание това правоотношение. По отношение на неговата отговорност да се вземе предвид декларацията за отказ да бъде наказан с предвиденото в закона наказание за престъпление по чл. 343 а ал.1 б.”А” във вр.с чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343 ал.2 във вр. с ал.1 б.”б” пр.2 от НК наказателното производство е било прекратено.
Окръжният съд като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 21.11.2008 година около 18 часа в гр. Трявна кв. Божковци при преминаване по пешеходна пътека тип “Зебра” ищцата Н.К.Й. е била блъсната от пътуващ по посока от гр. Плачковци за гр. Трявна лек автомобил “Сузуки Витара” с ДК № ****, управляван от втория ответник М.А.Н.
Към момента на настъпване на ПТП пострадалата Н.К.Й. - родена на *** година е била на възраст 13 години и 10 месеца, т.е. е била малолетна.
Установи се, че пострадалата заедно с родителите си е слязла от автобуса, пътуващ от гр. Габрово за гр. Трявна на спирка в кв. Божковци. Тъй като семейството пътувало за гр. Плачковци тримата следвало да пресекат пътното платно и да отидат на срещуположната спирка ,където спирал автобуса за този град. Първа по пешеходната пътека тръгнала Н.К.Й. По средата на пешеходната пътека тя се обърнала, за да види дали родителите й я следват като била с гръб по посока – гр. Плачковци. В този момент била блъсната от движещия се в посока от гр. Плачковци за гр. Трявна лек автомобил. Вследствие на удара тя била отхвърлена на няколко метра от мястото на удара. Веднага след станалото произшествие водачът М.А.Н. направил всичко зависещо от него, за да се укаже помощ на пострадалата. Взел я на ръце и я поставил на задната седалка на собствения си автомобил. Заедно с майката – св. Р.Й. ***, където били направени кръвни изследвания и рентген. Тъй като се налагало да бъде прегледана и на скенер, тя е транспортирана до болницата в гр. Габрово.
Относно уврежданията, получени при станалото ПТП, лечението и степента на възстановяване е допусната и разпитана като свидетел майката на ищцата – св. Р.Й.
Показанията на свидетелката се подкрепят от приложената по делото медицинска документация за получените от ищцата травми вследствие на станалото ПТП, както и от заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза за изясняване на вида и характера на получените увреждания, степента на възстановяването на пострадалата и прогноза за здравето й за в бъдеще.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието като доказателство по делото. Съдът го възприема като напълно обосновано и законосъобразно, тъй като то е изготвено въз основа на медицинската документация, приложена по делото и след преглед на пострадалата на 10.12.2009 година от вещото лице .
В заключението след подробно проучване на материалите вещото лице е посочило вида и характера на получените увреждания, а именно: ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА – контузия на главата с мозъчно сътресение и настъпили усложнения - посттравматичен церебрастенен синдром, единични пароксизмални огнища в мозъка от типа на епилептичен статус, кръвонасядане зад дясното ухо. Според вещото лице мозъчното сътресение и кръвонасядането заедно и потделно, представляват разстройство на здравето, неопасно за живота с период на възстановяване на сътресението около един месец, а за кръвонасядането – около две седмици. Травматичната церебрастения представлява в случая постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и е за неопределен период от време като оплакванията продължават, а са притеснителни и единичните огнищни отклонения в мозъчната активност – пароксизми, които говорят за възможност от проява на посттравматична епилепсия. При прегледа то е констатирало, че продължават оплакванията на пострадалата от периодично главоболие.
ГРЪБНАЧНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА - контузия на шийния отдел на гръбначния стълб и гръбначния мозък, с травматични дискови хернии на ниво шийни прешлени С4-5 и С5-6 с притискане на гръбначния мозък, без увреждането му, координационен синдром - нарушено равновесие и координация, вяла парапареза на горните крайници /изтръпване и отслабена мускулна сила/, травма на гръбначно-мозъчните нерви, иневриращи стената на пикочния мехур. Травмата на шийния отдел на гръбначния стълб е довела до трайно затрудняване на движението на шията за срок на възстановяване около 6 месеца, като за по-продължителен период има появяващи се болки в шията. Настъпилото усложнение - горна вяла парапареза, представлява трайно затрудняване на движението на горните крайници за срок на възстановяване приблизително същия - 6-8 месеца.
КОНТУЗИЯ НА ПРЕДНАТА КОРЕМНА СТЕНА, кръвоизлив в коремната кухина /хемоперитонеум/ и кръвонасядане на кръглата връзка на черния дроб /лигаментум терес хепатис/, наложил хирургична намеса – операция лапароскопска експлорация на коремната кухина и евакуация на кръвта, електрокоагулация, дренажи.
Директна травма на пикочния мехур, болка в дясна гръдна половина.
Контузията на корема с кръвоизлив в коремната кухина е наложило хирургична операция и по този начин представлява НАРАНЯВАНЕ, ПРОНИКВАЩО в КОРЕМНАТА КУХИНА. Срокът за възстановяване е около един месец. Възможно е на по-късен етап като усложнение да се появят сраствания между чревните бримки в коремната кухина. Останали са белези от операцията по корема. Има белег от разкъсно-контузна рана на десния лакът с дължина 1 см. Белезите като цяло са обемисти с оформяне на келоид.
УСЛОЖНЕНИЕ – затруднения с болезненост и невъзможност за спонтанно уриниране, задържане на урина /ретенция на урината/, към момента появяващи се периодично - нервно-мускулна дисфункция на пикочния мехур, наложила дълготрайна катетаризация на пикочния мехур в първоначалния период на лечение, поради задържане на урина настъпили други усложнения – остър пиелонефрит /възпаление на пикочния мехур/. Проблемът не е отзвучал. Лечението продължава. Това заболяване представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – за неопределено време. Лечението продължава като състоянието предизвиква сериозни физически и психически последици за пострадалата. Тя трудно възприема факта на тази възраст да има такъв унизителен и болезнен за нея проблем.
ПОСТРАВМАТИЧЕН ДИСТРЕС СИНДРОМ - разстройство в адаптацията – субективен дистрес и емоционално разстройство с нарушаване в социалното функциониране, възникнало при стресогенното събитие, с подтиснато настроение, тревожност, безпокойство, безсъние, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за съществуването в настоящата ситуация /опасност от суицид/, ангажирана изцяло с психотравмения момент, свързани с неблагополучия след ПТП, невротична декомпенсация, адаптационен проблем и такъв на функционирането. Провежда се психотерапия, консултации с психолог и социален работник, психиатър, консултации с родителите .
Състоянието е проблем и във връзка с появилите се трудности при контакт с връстници и родителите - затвореност в себе си.
Усложненията след травмите от ПТП са наложили прекъсване на учебния процес и спиране на посещението на училище /с протокол от медицинска комисия/ до края на учебната 2008/2009 година. Сега пострадалата посещава училище като повтаря учебната година.
При така изяснената фактическа обстановка от правна страна съдът намери следното:
Съгласно чл. 119 ал.1 от ЗЗД при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващите по нея като намали скоростта или спре.
В конкретния случай безспорно пострадалата е била стъпила на пешеходната пътека.
При това положение водачът е бил длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително и да си осигури и да не губи видимост към посоката от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие, което той не е направил
Възприемайки, че движещия се по пешеходната пътека човек се е насочил към другото пътно платно той е престанал да го наблюдава и не е могъл да реагира адекватно на поведението му - спиране в неговата лента на движение и обръщане с гръб към него.
От приложените материали от досъдебното производство и от показанията на разпитаните свидетели се установи, че водачът М.А. не е предприел спиране на автомобила, въпреки наличието на пешеходец на пешеходната пътека, а е задействал спирачната система на автомобила едва когато е блъснал пострадалата.
В конкретния случай не може да се приеме, че е налице съвина от страна на пострадалата по две съображения: първо, защото тя се е движела на пешеходна пътека, което й осигурява предимство за преминаване и второ, че към момента на ПТП-то тя е била малолетна респ. е имала качеството на дете на пътя, при което нейните интереси се охраняват и от разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП и като малолетна не може да й бъде вменено виновно поведение.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ПТП при което е пострадала ищцата Н.Й. е предизвикано по изключителната вина на водачът на МПС – М.А.Н. – ответник по иска по чл. 45 от ЗЗД.
Безспорно са установени и уврежданията на пострадалата ищца и че те са пряка и непосредствена последица от ПТП - респ. че те са много на брой и че по-голямата част от тях не са отзвучали. Според вещото лице констатираната пароксизмална активност на мозъка, която е налице и в представеното в съдебно заседание електоенцефалограма са белег за риск от развитие на епилепсия. В перспектива не може да се даде отговор кога ще отшумят проблемите с уринирането, главоболието и болките в шията. При наличие на констатираното увреждане на шиен диск е възможно за в бъдеще да се наложи неврохирургична намеса.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП съдът като взе предвид множеството на уврежданията причинени на едно малолетно дете, сериозните последици от тези увреждания,които не са отзвучали към настоящия момент, тяхното отражение върху физическото и психическо развитие на увредената, необходимостта от психотерапия и други адекватни мерки за преодоляване на постравматичния дистрес синдром свързан с разстройство в адаптацията съдът намира че при спазване на принципа на чл. 52 от ЗЗД следва да се уважи предявения иск за неимуществени вреди изцяло – в пълния му претендиран размер 40 хиляди лева.
Основателен и доказан е и предявения иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди. От приложените към исковата молба и приети като писмени доказателства фактури се установява, че за прегледи и медикаменти на пострадалата са направени разходи в размер на исковата претенция - 421,14 лв.
Тъй като в конкретния случай са предявени два иска против двама ответници при условията на евентуално пасивно субективно съединяване и искът с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ, съгласно който увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение пряко от застрахования е предявен от Н.К.Й. действаща като непълнолетна със съгласието на своя баща и законен представител К.Н.Й. като главен иск този иск следва да бъде уважен. ЗК ”Лев инс” АД – София на основание чл.226 ал.1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде осъден да й заплати 40 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди и 421,14 лв. - обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП - 21.11.2008 година до окончателното им изплащане,както и 100 лв. направени разноски за вещо лице.
По делото е представена застрахователна полица № 07000001223-078250387 на ЗК”Лев инс”АД - София със срок на действие 30.12.2007 г. до 29.12.2008 година като вторият ответник М.Н. е вписан като обичаен водач и държател на МПС поради което на основание чл.263 ал.1, чл. 257 ал.1 и 2, чл.267 ал.1 т.1 и чл. 226 ал.1 от КЗ ЗК ”Лев инс” АД дължи заплащане на обезщетението което се дължи от застрахования на увредения от него.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото ответникът “Лев инс” АД – София следва да заплати д.т. върху уважената част на исковете – 1 616,84 лв. по сметка на Окръжен съд – Габрово, както и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата адв. М.И. от ГАК в размер на 1 260 лева. на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД – гр. София да заплати на Н.К.Й. ЕГН *** действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител К.Н.Й. *** сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП и сумата 421,14 лева /четиристотин двадесет и един лв. и 14 ст./ - обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането 21.11.2008 година до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД –гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово д.т. върху уважения размер на исковата претенция – 1 616,85 лв.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД – гр.София да заплати на Н.К.Й. – действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител К.Н.Й. направените разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД – гр. София да заплати адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата по делото адв. М.И. от ГАК в размер на 1 258 лева на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
от iliiikatapk » 14 Мар 2012, 16:04 
