REVOLUTION написа:....Да не говорим , че в случая решението е нищожно , според съдебната практика ....
Би ли посочил поне един съдебен акт, защото до сега не съм чела такъв.
За мен е недопустимо, не нищожно.
|
|
REVOLUTION написа:....Да не говорим , че в случая решението е нищожно , според съдебната практика ....
neutralen написа:Недопустимите решения не подлежат на отмяна а се обезсилват - така че не може да искате отмяна и напразно ще си губите времето....
poli_g написа:REVOLUTION написа:....Да не говорим , че в случая решението е нищожно , според съдебната практика ....
Би ли посочил поне един съдебен акт, защото до сега не съм чела такъв.
За мен е недопустимо, не нищожно.
определение № 182/07.04.2009 г. по ч.гр.д. № 128/2009 г., І т.о., ВКС -
преценката на съда за възникването и наличието на процесуално правоотношение, като предпоставка за развитие на производството не зависи от характера на производството - дали то е исково, заповедно или изпълнително. В определението е посочено: „За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато, обаче, тя предхожда сезирането на съда е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Следователно, липсата на процесуално правоотношение, обуславя нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие процесуална правоспособност, тя не може да бъде отстранена, което има за правна последица десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Ето защо неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК, която е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т.е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници, като процесуални приемници във вече висящия процес и в тази връзка и нормата е определена от закона като "приемство в процеса".”
poli_g написа:Чела съм го и това СР - не дава отговор, прав си, както и до сега не съм чела някъде да са се произнесли в насока нищожност, но ти каза, че такава била последователната партийна линия, та за това попитах.
Друг е въпросът, че това е поредна дупка в ГПК, която се ползва умело.
rourke написа:neutralen, между другото има резон в това, което казваш, но внимателно виж ПП № 2 / 77 т. 11 от диспозитива. Ако не се прилагаше и днес от ВКС, бих се "съгласил" с тебе, но съдиите го знаят наизуст и това им е веруюто. De lege ferenda решението би трябвало да е нищожно, но не е. И ако питащата не иска отмяна нищо добро не я чака. За съдебните изпълнители само лошо мога да говоря ... затова спирам
|
|
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 100 госта