Базедова болест отключена при стрес?

[badenough]

Здравейте! Първо се извинявам, не съм сигурна дали това е точния подфорум за моята тема. Ако модераторите решат, нека я преместят.

Първо ще започна с предисторията. През септември 2010год, управителя на блока ни среща моя приятел по коридорите и, почти викайки, му казва, че трябва спешно да напуснем блока и да слезем на следващата сутрин при него. За уточнение, това става в неделя следобед-неработен за него ден, а ние се прибираме в блока няколко часа преди тази случка. Минути по-късно моя приятел получава сърцебиене, кръвното му започва да играе, получава пристъпи на задуха и световъртежи. В последвалите две седмици през ден сме при личната лекарка за кариограми и мерене на кръвно, тъй като това продължи, плюс нов симптом-видима отпадналост и понижена концентрация. Личната лекарка го сметна за депресия, няколко дена по-късно майка ми (медицинско лице) го диагностицира като Базедова болест и го посъветва да си пусне изследвания на щитовидните хормони. Резултатите-положителни. Запознах се подробно с болестта, лечението, възможните изходи от него... и по мое, а и мнение на лекари, базеда се е отключил именно при стреса от думите на управителя. Въпреки последвалото незабавно лечение, възникна друго усложнение-панически атаки, които на практика направиха моя приятел напълно нетрудоспособен и изцяло зависим от присъствие на много близък човек до него-моето. Постъпи в клиника за лечение на такива разстройства-общо три пъти, като последния беше през юни 2011г за дорегулиране на дозите на лекарствата.

Сега по същество. Може би не беше най-правилната постъпка, но преди няколко дена казах на управителя на 4 очи защо се е разболял моя приятел. Повода беше, че същата сутрин го причаква долу и пак му казва, че трябва да напусне, и отново без никакви обяснения. Повторил няколко пъти "В петък си събираш багажа" и дотам. Ок, ние вече минахме по този път, вече не вярваме на всяка дума, която изрича, но той не осъзнава поведението си. Не сме единствените, на които е правил такива сцени, а дори и по-груби. Наша е грешката, че не сме от редовните платци, но неговата е, че освен арогантното на моменти държание, той и злоупотребява с положението си (за съжаление не съм сигурна дали мога да го докажа по друг начин, освен със свидетели, т.е не разполагам с документи). Малко се отклоних... казах му откога точно се е разболял моя приятел не с цел да го обвинявам, изнудвам или каквото щете, дадох го като пример и вид забележка. Явно не е от хората, които приемат такива забележки, и се почна; можел да докаже медицински, че не той е причината, даже мислел да свика комисия, пред която да сме кажели тези неща. Сега ни е взел на прицел и не знам какво да очаквам от човек като него. Въпросът ми към вас е, имам ли шанс да защитя думите си, още повече, че разполагам с всички медицински документи от началото на заболяванията? И дали е възможно да се опита да ме обвини в клевета?

Благодаря предварително на всички, имали търпението да прочетат всичко, и на тези, които успеят да ми дадат някакъв отговор!

[arteglam]

Ще започна с текста на чл. 147 ал. 2 от НК , а именно във връзка с клеветата, че дори да се заведе производство ако докажете истинността на твърденията ви няма да бъдете наказани. От данните по казуса останах с впечатлението, че имате доста доказателства, които да използвате във ваша полза.
Още повече защо ще чакате той да прави нещо. Той е нарушил основно положение в правото, а именно да не се вреди другиму. Както знаете освен имуществените вреди има и неимуществени. Тези всичките страдания, които вашият приятел е преживял - стреса, болестта и т.н. Ако наистина са се породили от тези постоянно психически атаки от страна на управителя вие бихте могли да искате обезщетение за неимуществените вреди. И имате голям шанс да спечелите, според мен, от така дадените факти по казуса.

[Гост.]

arteglam,
147 няма място тук: "казах на управителя на 4 очи".
А, за обезщетение за неимуществени- забрави, защото няма да се докаже причинната връзка.

[arteglam]

За 2ри или 3ти път ме поправяш коректно. Не знам какво щях да правя без теб Ще вземе да стане човек от мен ако по - често започна да те слушам или спра да давам мнения след като 10 часа съм карал лекции и ми се въртят 10 000 неща в главата. Още повече, че като се засегне морала и имам специално отношение.
За причинно - следствената връзка при наличието на толкова много доказателства според мен съществува някакъв шанс, защото няма от какво друго да е причинено заболяването нз. Поне според данните.

[badenough]

Аз нямам намерение да се стига до съд, макар че за моето субективно мнение причинната връзка е ясна. Във всяка една медицинска литература относно базеда пише, че се отключва от стресов фактор. Също така, паническите атаки се появиха вследствие на базеда - това е мнение на няколко лекари. Според епикризите от психиатричната клиника диагнозата е биполярно афективно разстройство - сериозно заболяване, доколкото се запознах с медицински материали по въпроса.
Пак повтарям, причината да му кажа кога се разболя приятеля ми беше, че го причака отново по коридорите рано сутрин. Първо, основание за изгонване имаШЕ, ако не бяхме платили нужната сума, което стана вчера (четвъртък-това беше и срока), Второ, ден преди поредното причакване управителя говори пред моя много близка приятелка, че го гони и в петък трябва да си събере багажа. Същата вечер обикаля по стаите, в които има хора с висящи наеми като моя приятел, за да ги предупреди да платят (моята близка приятелка го е видяла и чула!), а при нас не минава. Това, според мен, не е много етично - да предупреждаваш избирателно едни, а други... както и да е.
Управителя явно прие моите думи като обвинение, а аз го направих под формата на забележка/препоръка. Не можеш да си играеш така с хората... да викаш, че напускат незабавно и нищо не може да се направи, а на другия ден съвсем друго нещо ти говори - че има време да се плати примерно седмица и т.н.

[Гост.]

...За причинно - следствената връзка при наличието на толкова много доказателства според мен съществува някакъв шанс, защото няма от какво друго да е причинено заболяването нз. Поне според данните.

Базедовата болест се отключва не само от стрес, а и от вирусна инфекция, физическо натоварване, тютюнопушене, освен, че е и наследствено заболяването ( тук доктора ако има желание да напише повече, че той е специалиста- аз съм невежа), ерго- няма да намериш вещо лице, което да влезе в зала и да даде категорично заключение- "в конкретния случай заболяването е отключено единствено в следствие преживяния стрес от казаното от ответника". По-скоро ще се чете доста уклончива формулировка (" би могло, вероятно, но не е единствен фактор и прочее").
Обречено е според мен.

[badenough]

По-скоро, доколкото съм чела, се води, че има наследствена предразположеност, но пак трябват външни фактори, за да се отключи. В случая липсват каквито и да е инфекции през последните години, физическо натоварване-умерено, да не кажа и слабо към онзи момент, тютюнопушене - по-скоро не.

[Гост.]

"По-скоро".... мен ли убеждавате или себе си?
Защото ако е първото- не адресирате правилно убеждението, сам съдът ще трябва лично да се убеди по безспорен начин в твърденията, но тази уклончивост в думите ви( по-скоро) не е израз на категоричност.
Консултирайте се с адвока( много е модно да се пише така тук), но когато повече хора отговорят може да стигнете до правилно заключение.
Моето мнение е, че не бива да сте водеща страна в евентуален бъдещ процес.

п.п. Написах ви, че не съм хуманен лекар, изобщо не съм лекар, и в тази връзка посочените фактори отключващи болестта не са изчерпателни.
Аз по тази тема нямам какво повече да добавя, защото смятам, че не съм специалист по всичко.

[badenough]

За себе си съм убедена в причините, тъй като съм непосредствен наблюдател не само на цялата ситуация от момента на разболяването, а и преди това, защото живеем заедно.
Пуснах тема тук, защото никога не съм се сблъсквала с каквито и да е процеси (визирам приятелска и семейна среда), не съм запозната с Наказателния и останалите кодекси, и въпреки че прочетох част от тях, моето тълкуване е съвсем непрофесионално. Консултация с адвокат би била следващата стъпка.
Надявам се да не съм Ви засегнала по някакъв начин с предния пост, просто написах какво знам относно болестта. Аз също не съм лекар, досег с медицината имам доколкото майка ми е здравно лице, и оттам нататък-при сблъскване със съответно заболяване сред близки и познати. Извинявам се, ако съм Ви засегнала, и благодаря за съветите!