постановено съдебно решение срещу починал наследодател

[ch3oh]

Има-няма 20 часа да оставиш темата - и тя съвсем се променила...вчера го нямаше пейстнатото решение от Революшън.
Дори и да се наложи подобна практика на ВКС, това няма да промени мнението ми, че тя е погрешна. И именно, защото това е форум - ще продължавам да твърдя, че е такава. От чисто практична гледна точка най-приемливото решение е посоченото от Калахан. Другото е процесуален, пък и финансов тормоз върху Кр. Някой да се сеща за някакви пречки за наследниците да "разпилеят" имуществото на наследодателя?
Тук някои говореха за морал. Като оставим настрана създалото се впечатление, че пръстите на едната ръка са достатъчни, за да се преброят случаите, с които реално са се сблъсквали със случаи на събиране по ЗНИ, какво е моралното, когато вземеш пари и не ги върнеш? Кр. ли трябва да ходи и да издирва дали длъжникът му е жив или е редно, наследниците да го намерят и да му съобщят за смъртта? Тук трябва да посоча, че тезата, според която наследникът за първи път научава за дълга е житейски трудно издържана. "Колеги" пожелавам ви да се сблъскате малко със събиране от страната на Кр.

[neutralen]

ch3oh, едва ли можем да изброим всички възможни житейски хипотези, при които всяка от страните има своя гледна точка. Във Форума е същото - има различни гледни точки, но главната разделителна линия е в тълкуването на закона с оглед определена житейска или служебна позиция. Според мен има два подхода при тълкуване на законите - едни юристи тълкуват "какво е искал да каже Законодателя" с текста на определена правна норма. Други юристи пък тълкуват "какво е казал законодателя" с текста на същата правна норма. Според мен между двата подхода има разлика и аз съм привърженик на Втория подход. С оглед на горното, във Форума не следва да изхождаме от това на чия страна сме служ. ангажирани/към Вз. или Дл./, обсъждаме какви са действащите в случая правни норми и как следва да се процедира. Това че Ви допада мнението на определен участник във Форума е чудесно, само трябва да посочите и аргументи от гледна точка на закона.

[kalahan2008]

Всъщност според някои тук моралът изисква кредиторът изобщо да не си търси дълговете, а длъжникът (и наследниците му) да не ги плащат. Вероятно тази морална гледна точка изхожда от библейското разбиране в Евангелието на Матей, че ако дадеш пари назаем, не трябва да си ги искаш. Оттук всички "бирници" (според същия източник) биват заклеймявани като диваци, заслужаващи линч (една напълно "морална" реторика). Въпрос на възпитание, според мен, което обаче за съжаление не всеки притежава.

само трябва да посочите и аргументи от гледна точка на закона.

Аргументи бяха изложени достатъчно, но все пак трябва да има и някой да ги разбере...а това не е по силите на всекиго.

[marti_gor]

Аргументи бяха изложени достатъчно, но все пак трябва да има и някой да ги разбере...а това не е по силите на всекиго.

аз наистина не мога да ги схвана, а и не искам, нещо в мен се бунтува и не ми позволява

[kalahan2008]

аз наистина не мога да ги схвана, а и не искам, нещо в мен се бунтува и не ми позволява

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш
Добре, ще направя последен опит.
Имаме "Х" ООД, срещу което имаме заведен иск. Осъдително решение, влязло в сила, издаден ИЛ. Веднага след това "Х" ООД се влива в "У" ООД. Кредиторът образува изп. дело срещу "Х" ООД, тъй като той е посочен в ИЛ, но впоследствие иска на негово място да бъде конституирано "У" ООД като правоприемник на "Х" ООД. "У" ООД иска прекратяване на изп. дело, тъй като към датата на образуване на изп. дело "Х" ООД не е притежавал правосубектност. Въпросът е: Какво правим?
Друг пример: издадена ЗНИ срещу П.К., който след един месец почива, а след още един месец се образува изп. дело срещу него. СИ установява смъртта, снабдява се с удостоверение за наследници, определя им срока по чл. 51 ЗН, те приемат наследството и СИ ги конституира. След това наследниците искат прекратяване на изп. дело, защото било образувано срещу починало лице. Какво правим?
п.п. Аз още чакам отговори на моите въпроси, зададени малко по-горе. Но май е по-лесно да лаеш, отколкото да говориш...

[neutralen]

Kalahan2008, примерите които давате се регулират с разпоредбата на чл.429 ал.2 от ГПК, тъй като и двата случая е налице процесуално правоприемство м/у Дл. и Наследници. Случаите в които не е налице правоприемство са когато Дл. е починал ПРЕДИ издаването на ИЛ.

[marti_gor]

Kalahan2008, примерите които давате се регулират с разпоредбата на чл.429 ал.2 от ГПК, тъй като и двата случая е налице процесуално правоприемство м/у Дл. и Наследници. Случаите в които не е налице правоприемство са когато Дл. е починал ПРЕДИ издаването на ИЛ.

+1

PS 429 /2/ не може да се тълкува разширително!

[kalahan2008]

Случаите в които не е налице правоприемство са когато Дл. е починал ПРЕДИ издаването на ИЛ.

Да, само че не разбрах защо важи само за периода преди издаване на ИЛ, а не и за преди образуване на изп. дело. Нали това е логиката при исковото и заповедното производство - ответникът/длъжникът не е бил жив. Излиза, че същата логика следва да се приложи и за изпълнителния процес и всички изп. дела, образувани срещу лица, които са починали в периода между издаване на ИЛ и образуване на изп. дело, да са..."недопустими"

[shelley]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 44

София, 03.02.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 402/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против определение №1316/ 03.11.2008г. по ч.гр.д. №906/2008г. на Благоевградски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Благоевградски окръжен съд е потвърдил определение №3895 от 07.08.2008г. по ч. гр.д. 939/08г. на Благоевградски районен съд, с което е прекратено производството по искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. Т. за сумите- 1160. 84лв. – главница, лихви за забава в размер на 575.17лв. и разноски в размер на 92.72лв.- произтичащи от парично вземане срещу ползувана но неплатена ел. енергия за периода 01.06.2003г. – 30.06.2004г. и е обезсилена издадената заповедстановено е, че лицето Й. И. Т. е починала на 22.05.2001г. / акт за смърт №257/23.05.2001г., представен пред първоинстанционния съд/, а искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в канцеларията на Благоевградски районен съд на 09.06.2008г. С оглед тези фактически данни, въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това, че процедирането на районния съдия е свързано с констатирана липса на страна в производството, като по аналогия от чл.415, ал.2 ГПК е изведена и възможността сам да обезсили издадената от него заповед.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателя е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса относно надлежната страна в заповедното производство при констатиране на смъртта на длъжника. Така поставения въпрос има характер на съществен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Не се установяват предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като посочените определения и разпореждания / приложени от жалбоподателя/ в по- голямата си част, няма данни да са влезли в сила/ те са подлежащи на инстанционен контрол/, а другите са постановени по движение на делото и не подлежат на самостоятелно обжалване, т.е. не е налице практика по смисъла на цитираната норма. Във връзка, обаче, с изложеното от страната за различния правен резултат, постановяван от съдилищата при процедирането му по чл. 410 и сл. ГПК, с оглед тълкуването и приложението на чл.429 ГПК и чл.230, ал.2 ГПК в заповедното производство при хипотеза на починала страна преди образуването му, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за процедирането на съда при констатиране на смърт на страната – ответник преди сезирането му, но след като вече е постановена заповед за изпълнение. Прилагането на способа - аналогия на закона- е пряко относима към систематичното тълкуване на процесуалните правила при липса на изрична уредба за разрешаване на конкретен процесуален въпрос.
По същество частната жалба е неоснователна.
Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. Н е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че макар и смъртта на длъжника да е настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, това било факт, който съдът не проверявал в заповедното производство, дълговете били натрупани към момент, за който било видно, че длъжника е бил починал, от което е изведено и задължение за плащане на сумите от наследниците на починалото лице, които следвало да предоставят актуални данни по съответната партида. Поддържано е още, че в производството по чл.410 и сл. ГПК субсидиарно се прилагали правилата на общия исков процес по отношение на редовността на исковата молба, поради което съдът бил длъжен да даде възможност за конституиране на наследниците на длъжника, като съобрази разпоредбите на чл.230, ал.2 ГПК и чл. 429 ГПК.
Оплакването е неоснователно. Доводите на жалбоподателя се основават на неправилното разбиране за възникване и наличие на процесуално правоотношение, като предпоставка за развиване на производството – независимо дали то е исково, заповедно или изпълнително. За да възникне процесуално правоотношение то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато, обаче, тя предхожда сезирането на съда е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Следователно, липсата на процесуално правоотношение, обуславя нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие процесуална правоспособност, тя не може да бъде отстранена, което има за правна последица десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Ето защо неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 230, ал.2 ГПК, която е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т.е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници, като процесуални приемници във вече висящия процес. По изложените съображения правно необосновано е и разбирането му за приложимост на разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК.
По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбите на чл.230 ГПК и чл.429 ГПК в заповедното производство в хипотеза на настъпила смърт на длъжника преди образуването му. Правилно е била извършена и преценка за наличие на правомощие на първостепенния съд да обезсили издадената заповед в посочената хипотеза, като тази възможност законосъобразно е била изведена от регламента на чл.415, ал.2 ГПК, който по отношение на тази дискреция може да бъде приложен по аналогия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1316 от 03.11.2008г. по ч.гр.д. №906/2008г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1316 от 03.11.2008г. по ч.гр.д. №906/2008г. на Благоевградски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: