Въпрос за съмнително осиновяване през-1971г.!

[lira-emerald]

Някой от професионалистите тук знае ли през 1971г. дали е била официална действаща практиката за призоваване чрез ДВ?/в случая става дума за осиновяване и това, че единят от родителите е трябвало да даде съгласието си, но е бил т.н. "Изменник на Родината" от 1967г. и никой не се е допитал до него./

Обяснявам:
Лицето/бащата-биологичния/ е бил в чужбина и на "неизвестен адрес" - това не е видно и не е доказано обаче, така им е било изгодно да го представят от едната страна в Бг, тоест майката. /Питам за своя справка, аз съм потърпевшата!/...демек лицето не е било призовано както се прави сега законно чрез ДВ, като доказателство, че наистина адресът му е неизвестен и осиновяването е извършено без това, просто е приложен документ от 1967г. с който прокуратурата уведомява съпругата, че той е Изменник на Родината. Тоест, официално другият жив родител не е знаел за ставащото.
В този случай последващото -т.н. осиновяване на детето от новият съпруг на майката законно ли е...или към днешна дата е нищожно?
До сега този казус е пазен в тайна от майката и"основителя", а детето никога не е имало близка връзка с осиновителя си и иска да се "разосинови", но майката е била против...ако се изразявам правилно, защото в случая не знам дали въобще е имало-осиновяване щом не е взето съгласието на бащата?

Извинявам се...питах юрист, платих си за консултация и не можа да ми отговори нищо със сигурност до сега, казва, че това било прецедент като случай и трябвало да се помисли...и до там! Опитвам се да намеря и върна себе си! Благодаря предварително за отговорите!

[portokal]

Лирке, по аватара ще се сетиш кой ник от друг форум съм; шмъ извиняваш, ама след пресилените по мое мнение изказвания на твоя адвокат за учебниците по право и прочие, цитирани от теб, не се стърпях и пуснах тема тук: http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=6&t=51717. Де да та знам, че ще се появиш.

Моето мнение го написах още там - осиновяване има като слънце, нищожно осиновяване не съществува, а невземането на съгласие от рождения баща, в случай, че е трябвало да се вземе, е основание за прекратяването му занапред и даже си е изрично предвидено в закона - чл. 106 от Семейния кодекс.

Колкото до това, дали е трябвало съгласие от баща ти - не, ако местожителството му е неизвестно.

По въпроса как е трябвало по делото за допускане на осиновяването да се удостовери, че местожителството му е неизвестно, си признавам, че не съм сигурна. Струва ми се, че не е било необходимо да бъде призоваван чрез Държавен вестник, по реда на чл. 50 от стария ГПК, а е достатъчно с някакъв документ да се установи, че не живее на адреса си по регистрация и няма данни къде живее; все пак той в случая не е страна (ответник) по делото, та да се призовава чрез ДВ. Но както казах, не съм сигурна.

Лично моят съвет е да заведете дело за прекратяване на осиновяването, било поради нарушаване на изискванията за съгласие, поради разстройство на отношенията или квото си изберете - разбира се, ако това желаеш. Но хич недей да разчиташ, че било уж нищожно. За мен твърдо такъв филм нищожно осиновяване няма, и то - независимо дали баща ти е трябвало да даде съгласие, или не.
Е, разбира се, в оня форум вече двама човека ме "разкриха", че никакъв юрист не съм - наричам подсъдимия "невинен" вместо "невиновен", не знам каква е "целта на закона", и въупще - не ме бива за дискусии на високо ниво, та можеш и да не слушаш съвета ми.

Е, надявам се и други колеги да се включат.

[lira-emerald]

Значи да разбирам, че има осиновяване като "слънце"...без да е извършено по правилният начин?...хм

Иронията ти към мен не е удачна, защото не си в ситуацията и не знаеш какви негативи има цялата случка!

Нека се изкажат и други...прочетох те и нито драматизирам, нито украсявам...нещата са даже по-сериозни от описаното. Има доста негативни за мен последствия, но това няма да дискутирам в момента.
Този текст ми го прати клубар от клуб Право в дира, преди малко...ето какви са били изискванията за доказване, че лицето е на "неизвестен адрес"...в моят случай, това не е направено!
Обърни внимание на т.50!

Ще се радвам , ако се изкажат и други юристи...твоето мнение го знам.

"Актуално към 02.1971г.
VII. Призоваване и съобщения
41. Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.
Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез местния народен съвет.
В бързи случаи призоваването може да става чрез телеграфа или по телефона.
42. Страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията.
Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник, издава се за всички лица една призовка, в която се вписват имената им.
43. Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират извън границите на НРБ, се извършват чрез Министерството на външните работи.
44. Страната, която живее в чужбина, ако няма пълномощник в Народната република, е длъжна да посочи съдебен адрес.
Ако не стори това, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първата призовка.
45. Призовката трябва да съдържа: съда, който я издава, името и адреса на призования, по кое дело и в какво качество се призовава, мястото и времето на заседанието и посочване законните последици от неявяването.
46. Призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник.
Ако връчителят не намира призоваваното лице, той връчва призовката чрез домашните му, а ако не намери никой от тях - чрез някой от съседите, който се съгласи да му я предаде. Връчването може да стане и чрез управлението на жилищния дом, където живее лицето. Във всички случаи лицата, чрез които става връчването, се подписват в разписката със задължение да предадат призовката на призоваваното лице. Връчителят е длъжен да отбележи в разписката отношението на лицето с призоваваното лице.
47. Когато призоваваното лице или лицата, посочени в ал. 2 на предходния член, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина, или ако призоваваният или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа поне на един свидетел. В този случай лицето се смята за призовано.
48. Връчването на призовки за учреждения, предприятия и обществени организации се извършва в канцеларията им на някое от лицата, натоварени да приемат книжа.
49. На служителите и работниците в държавните учреждения и предприятия призовките могат да се връчват чрез канцеларията на учреждението или предприятието. "
50. Ако при завеждане на делото местожителството и адресът на ответника са неизвестни, той се призовава чрез публикация в притурката "Известия на Президиума на Народното събрание", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери служебно, чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството на ответника е действително неизвестно.
Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.
51. Ако ищецът или ответникът, след като е получил призовка по делото, промени адреса си, той е длъжен да уведоми за това съда.
При неизпълнение на това задължение и ако връчителят не може да узнае новия му адрес, всички призовки се прилагат към делото и се смятат за връчени.
52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото

[portokal]

Иронията ти към мен не е удачна, защото не си в ситуацията и не знаеш какви негативи има цялата случка!

Не съм влагала кой знае каква ирония. А и не съм очаквала да прочетеш - тоест няма умисъл за обида и деянието е несъставомерно, ако това е оправдание, де.
Колкото до мястото - така е, не съм, и съм съгласна по принцип с онова за тоягите и чуждия гръб.

Цитираното е така, но родителят не е ответник, затова казах, че не съм сигурна, но според мен за него не важи този ред. Все пак опит с такива дела нямам.

[lira-emerald]

))...казах ти ...кофти е казусът!...затова и ми казаха, че случаят спада малко към графа: прецеденти/така каза ваш колега и поклаща глава, все още:)...а трябва да реша и действам, но с адвокат, който наистина е наясно с нещата...
В задачката пак казвам се пита въобще имало ли е законно осиновяване или всичко е било една привидност и заблуда, в която съм живяла...и виновна за това май е Държавата, колкото и силно да звучи, защото все пак Съдът е държавна институция, нали така?...мдамммм

[lira-emerald]

Портокалче, Казваш: Цитираното е така, но родителят не е ответник, затова казах, че не съм сигурна, но според мен за него не важи този ред. Все пак опит с такива дела нямам.[/quote]

Но все пак съгласна ли си, че не е взето съгласието на другият родител?...а по закон се изисква...!!!
А като с еизисква, трябва д анамерят начин д аго вземат...а като е на т.н неизвестен адрес, за да се докаже това, май трябва по надлежният начин да стане?...м?

А в случаят май не е така?

[portokal]

За съгласието писах - не съм сигурна кой е надлежният ред за установяване, че родителят наистина е с неизвестно местожителство. В това производство родителят не е ответник, но от друга страна общите правила на ГПК важат съответно. Нямам никаква представа как точно е било прието в практиката, че се установява неизвестното местожителство на родителя по дела за допускане на осиновяване, т.е. дали е трябвало и призоваване чрез ДВ, или е било достатъчно да се установи неизвестно местоживеене и толкова - различни неща са.

Обаче... Наистина бих се радвала да се включат други.
Защото в последните два СК недаването на съгласие от родител е просто и ясно - основание за прекратяване на осиновяването поради унищожаемост.
В този от 1968 г. обаче подобно нещо не е предвидено и аз се изказах всъщност неподготвена, предполагайки, че той и в това отношение е същият като СК от 1985 г. Но не е. А осиновяването е допуснато при неговото действие.
Пак при действието на СК`68 е имало практика, че родителят, чието съгласие не е взето, е можел да предяви иск за установяване на недействителност. "Установяване" звучи като нищожност, непораждане на действие.
По ЗЛС обаче - до 1968 г. - този вид осиновявания, извършените "при съществено нарушение на закона", пак са подлежали на "отмяна" занапред. Този текст е въведен през 1961 г.

Решение № 1485 от 24.VI.1967 г. по гр. д. № 629/1967 г., II г. о.
Иск, предявен от осиновителя или осиновения за отменяване на осиновяването, може да се продължи от наследниците им само когато той има основанието си в чл. 83, б. "б" , предложение от I и II ЗЛС. Наследниците на осиновителя и осиновения могат да предявят иск за унищожаване на осиновяването и когато приживе осиновителят и осиновеният не са предявили такъв.

----------------------------

Отхвърлянето на иска за отмяна на осиновяването, предявен от наследниците по съображение, че е недопустим, е незаконосъобразно. Съдът смесва продължаването на предявен иск за отмяна на осиновяване от наследниците (чл. 83, ал. 2 in fine ЗЛС) с иска за признаване осиновяването за нищожно. Правото на иск за отмяна на осиновяване по начало не се наследява. Това произтича от същността на осиновяването и последицата му - гражданското състояние на осиновения. Наследниците могат да продължат вече предявен иск, но при наличие на предпоставки, предвидени в чл. 271, ал. 2 ГПК, респ. в чл. 267, с. к., ако искът за отмяна на осиновяването, предявен приживе от наследниците - ищец (осиновител), се основава на вината на преживелия осиновител. Следователно наследниците на осиновителя могат да продължат не всеки иск за отмяна на осиновяване, а само иск по чл. 83, б. "б", предложение I и II ЗЛС, ако фактите в исковата молба дават основание да се приеме, че искът има основанието си в този текст на закона.

Наследниците не могат да продължат предявен иск по чл. 83, б. "а" ЗЛС . Искът за отмяна на осиновяване при съществено нарушение на закона не се наследява; предявен иск на това основание не може да се продължава от наследниците, защото не се основава на вина на осиновения спрямо осиновителя или обратното, каквато предвижда чл. 271 , респ. 267 ГПК.

Правото на иск за отмяна на осиновяване по чл. 83, б. "а" ЗЛС не може да се приравнява с иска за обявяване осиновяването за нищожно. Искът по чл. 83, б. "а" ЗЛС се отнася до осиновявания, които законът свързва с определени последици до отменяването им със съдебно решение. Това са осиновявания, при които по начало са налице основания за унищожаване на този правен акт и от тях може да се ползува само осиновителят или осиновеният.

Нищожното осиновяване не се обхваща от чл. 83, б. "а" ЗЛС. По силата на закона то няма действие и не поражда последици нито във връзка с преминаване родителските права и задължения от рождените родители върху "осиновителя", нито във връзка с наследствените отношения и права, нито във връзка с гражданското състояние и последицата - вписване осиновителя в регистъра за раждане като родител, нито във връзка със забраните за встъпване в брак.

В практиката на съдилищата и на ВС е приета по принцип допустимост на иска за обявяване нищожност на дадено осиновяване и при сегашния режим на adoptio plena (реформата от 1961 г.). Това е така, защото системата на недействителност при осиновяването по нашето семейно право, макар и да се отличава от системата на недействителност относно сделките и договорите (чл. 26 - 35 ЗЗД), обхваща и нищожното осиновяване, т. е. осиновяване, засягащо структурните елементи на този правен акт.

Осиновяванията, засягащи норми от публичен ред, засягащи компетентността на органа, "извършващ" осиновяването, липсата на форма, заобикалянето на закона и други са нищожни и не се обхващат от чл. 83, б. "а" ЗЛС. Вярно е, че в б. "а" на чл. 83 освен основанията за унищожаемост по чл. 27 ЗЗД са включени и някои от основанията на чл. 26 с. з., например липсата на съгласие на родител или съпруг, осиновяване на пълнолетни, осиновявания от недееспособен осиновител и др. В това се състои различието на системата на недействителност при осиновяванията (в семейното право) от системата на недействителност при сделките. Това различие във възгледа на законодателя се дължи на зачитане естеството на осиновяването, при което отношенията се приравняват с отношение на родител и дете и са свързани с гражданското състояние.

В случаите на нищожност на осиновяване няма ограничение на лицата, които ще се позоват на нея. Забраната за продължаване на иска за отменяване на осиновяването по чл. 83, б. "а" ЗЛС не се отнася до наследници на осиновител, ако самото осиновяване е нищожно. Ограниченията на чл. 83, ал. 2 in fine и тези на чл. 271 , респ. чл. 267 ГПК не се отнасят до нищожните осиновявания. Всяко заинтересувано лице може чрез иск или под формата на възражение да се позове на нищожно осиновяване. Нещо повече, наследниците и при забраната да се продължи иск по чл. 83 ЗЛС могат за нуждите на делбеното производство в рамките на иска за делба да "оспорват" осиновяване по реда на чл. 281 ГПК, което значи, че могат да се позоват и на унищожаемост и нищожност на осиновяването във връзка с образуване на дяловете.

От 1985 г. е пак така.

Тоест въпросът става по-сложен - какво става със заварените осиновявания, извършени през 1968-1985 г., ако при допускането им е извършено такова нарушение на закона и не е воден иск за "установяване" на недействителността им до влизането в сила на СК`85.
На мен лично ми се струва, че и те би трябвало да се считат за възникнали и подлежащи на прекратяване занапред по реда на действащия в момента СК, независимо от израза "установяване" в съдебните решения по аналогични случаи от времето, когато са допускани, и независимо от правилото на логиката, че ако тогава са се считали за непораждащи действие, какво толкова променя новият СК...
Да се приеме, че има нищожно, непородило изобщо действие осиновяване само поради недаване на съгласие, ми се струва прекалено - не отговаря никак на "навиците" (принципите) на семейното право, един от които е стабилността и ясната "установяемост" на семейното положение - важи както за брака, така и за осиновяването, извършени иначе в нарушение на закона, но извършени.
Та си оставам на старото мнение, но се "извинявам" задочно на адвоката - явно не става дума за раздаване на надувки за пред клиента по иначе ясни случаи, а за казус, който търпи повече от едно мнение. Човек не трябва да се изказва прибързано, както направих аз, че не се знае откъде ще изскочи заекът.

[portokal]

Послепис. Впрочем практика не стига, че има малко, но е и най-разнообразна, че и чисто противоречива - в Апис открих още решение № 132 от 1.Х.1964 г. по гр. д. № 110/64 г., ОСГК, което приема направо обратното на решението в предното ми мнение (в спойлера), тоест че това нарушение излиза извън хипотезата на чл. 83; както и постановление 3/75, което пък, без изрично да дава отговор може ли осиновяването да бъде нищожно, казва, че "...преди Семейния кодекс, по времедействието на Закона за лицата и семейството, както се посочи по-горе, при забраната да се атакува решението по осиновителното производство по пътя на прегледа и отмяната, се даваше възможност на осиновителя и осиновения да искат отменяване на осиновяването по исков ред не само при последващи причини, разстроили едно законно осиновяване, но и когато са били налице пороци, съществуващи при допускането на осиновяването. Това разбиране на законодателя е променено, тъй като съгласно чл. 56 СК*(5) като основание за прекратяване на осиновяването остана само посоченото в чл. 83, б. "б" ЗЛС (отм.), а пороците при учредяване на осиновяването по б. "а" не се обхванаха от Семейния кодекс. Тези пороци следователно биха могли да се поправят по общия път на обжалването, включително и по извънредните способи - преглед по чл. 225 и отмяна по чл. 231 ГПК. Това следва и от обстоятелството, че участващите лица в осиновителното производство нямат право на иск и в такъв случай нямат право да защитят правата си по друг ред, освен единствено това да направят по реда на прегледа и отмяната", което пък според мен следва да се разбира направо в смисъл - ник`ви искове за установяване на недействителност не са допустими. Но пък може да се разбира и в смисъл, че не са допустими искове само от осиновителя или осиновения, докато от "засегнатия" рожден родител - може.

[lira-emerald]

Уффф...не знам, цялата история е: "Егаси майката Джузеппе:))"...и никой не знае като как да се реагира...поне засега! Затова и пуснах точно тук тема, месеци опитвах да понамеря отговора...неуспешно, за съжаление. Дано се включи и някой друг с мнение...уффф. Хич не ми е успокоение, че съм влязла в учебниците по право...хич!

[lira-emerald]

И още нещо се сетих:))...сега нали сме демокрация, а това е извършено набързо в тъмните комунистически дебри...е аджеба, какво "разосиновяване" , като не е имало надлежно - осиновяване, щото и в семейният кодекс от 1968 си е записано изрично, че се иска съгласието и на двамата родители. И някак си твърде неубедително звучи през 1971г. да ми прилагат документчето от прокуратурата от 1967г. Още повече , че родителите на баща ми по това време са живели на 3 спирки от майка ми, но тя не е искала никога повече да има нещо общо с тях. Нещат аса скалъпени ми се струва. Извинявам се, не съм професионалист, просто си размишлявам...не ми се хващайте терминологично за думите...не знам как по-правилно да се изкажа Бе аз да не излеза поредна отявлена жертва на комунизЪма бре?;))...та май е редно нещата да се тълкуват в по-нов дух...нали заличихме уж "онези години".