чл. 47, ал.3 от ГПК - служебна адресна справка на ответник

[prim444]

Привет на всички ви. Тъй като книжата до ответника изпратени на посочения по делото адрес не е могло да бъдат връчени, е залепено уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. В дадения 14 дневен срок ответникът не се е явил да си получи книжата. За това, на осн. чл. 47, ал.3 ГПК, съдът е указал на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника.
Позовавайки се на НАРЕДБА № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни "Население", направих искане съдът да изготви справка за адреса на ответника.
Съдът, заяви че нямал такова задължение, въпреки че имал такава техническа възможност и остави искавето ми без уважение и ми даде нов срок да представя справката. Мотива му беше, че в чл. 47, ал.3 ГПК изрично пишело, че ищецът трябва да предтави справка и не било записано, че съдът извършва справки служебно за адреса на ответника, пък и ГПК бил Закон, а Наредбата подзаконов НА, и се прилагало ГПК , а не Наредбата. /Ми много ясно че няма да пише -ГПК е от 2007г, а пък Наредбата е от 2009г./- Указа ми, че срещу заплащане ще ми бъде издадено съдебно удостоверение въз основа на което да се снабдя със справка за постоянен и настоящ адрес на ответника от ГРАО.

Аз лично недоумявам, що за абсурд е това! Ами защо е тази НАРЕДБА № 14 от 18.11.2009 г, защо е направен достъп на съда до базата данни на ГРАО, а пък съдът не прави проверки там, а пък ще ми издава удостоверение, въз основа аз да ходя ПАК В СЪЩОТО ТОВА ГРАО, от където ще ми издадат въпросната справка. Значи днес се разкарвам да подавам искане до съда за удостоверение, утре пак се разкарвам до съда за да си взема удостоверението, после се разкарвам до ГРАО да си подам молбата, после друг ден пак се разкарвам до ГРАО да взема справката и пак се разкарвам до съда да я занеса!!! И навсякъде се плаща разбира се! При положение, че съдът може да си направи тази справка, само като "чукне" ЕГН- то на длъжника в компютъра!!
Какво стана с "правосъдието в близост до хората".
Чувам че в различните градове съдилищата процедират по различен начин - някъде служебно изискват справки по Наредбата, а пък другаде - като моя случай.
Много моля някой ако разполага с практика на ВКС, че съдилищата следва служебно /или по искане на страна/ са длъжни да проверяват постоянния и настоящия адрес на ответника по реда на Наредбата, да я постне.

[portokal]

Силно се съмнявам да има такава практика.
Мен даже са ме убеждавали, че съдът нямал право да прави сам справки за адреса по искови дела дори по искане на страната - трябвало тя да си ги направи и представи.
Мисля, че тва са глупости (ако е за петте лева такса за удостоверението - внасят си ги), но не смятам, че ще намериш практика чак пък на ВКС по подобен "значим" въпрос, който така или иначе се решава лесно, дори съдът да не ти направи служебно справката.

[bird_of_paradise]

Добре дошъл в българския реал. Повече не мога да напиша. ( да видите как се работи в такава среда).
Вярно е, че с Наредба 14 бе даден пълен достъп на съдилищата до НБД " Население" ( заради онази лелеяна бързина, която ГПК прокламира), както е вярно, че ако съдът реши да не се ползва от нея- няма сила, която да го принуди ( абе, не знам- що не пишете до инспектората, ако ви стиска, де).

Не ми се рови из съдебните актове, но от личен опит- след година ходене по мъките с едно връчване ( многократно на адреса посочен в заявлението) и прочее, от които се установява, че за страната е налице хипотезата по чл. 41 от ГПК, уважена молба за издаване на обратен ИЛ, на финалната права по повод две ЧЖ ОС написа: "съдът е ДЛЪЖЕН да направи нужните справки и да връчи по реда на чл. 38 ГПК. Не подлежи на жалейка". Найс, а. Година губене на нерви и време, а лихвата цъка, цъка, като луд часовник, че главницата голяма. Накрая ще видим кой за к`во се бори и ако не споделят тезата ни- ще отнесем и лихвата. ( нЕма да е без бой, ама що все до пердах да се стига?!?).

Горната хипотеза в заповедно, да не се подведе някой.

[nak111]

В СРС си правят служебни адресни справки по Наредбата, в Пловдив по заповедно поризводство също ми направиха.
Вижте и и това:

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ПРЕЗ 2009 Г.
http://www.srs.justice.bg/66-%D0%93%D0% ... 0%B4%D0%B8
от началото на 2010 г. беше създадена нарочна организация за приложението на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население” посредством нарочно определени служители, разполагащи с електронни подписи. Към вчерашна дата броят на направените справки за периода 07.01.- 15.02.2010 г. е 3 194. Това означава 3 194 бр. спестени призовки, писма и съдебни удостоверения, както и значително спестяване на процесуално време и разходи за страните. Защото по едно гражданско дело гражданинът, получил указания за представяне на адресна справка, трябва да плати 5 лв. за съдебно удостоверение и още 7 лв. за самата справка- в крайна сметка за да послужи като пощенска кутия при размяна на информация между държавни органи. Не приемам аргумента, че от тази система на служебни справки съдът губи пари от такси- съдът е правораздавателен, а не фискален орган, и работата му е да извършва правораздаване- по възможност срочно, за което наредбата допринася.

ДОКЛАД
ЗА ДЕЙНОСТТА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРЕЗ 2010 Г.
http://www.srs.justice.bg/66-%D0%93%D0% ... 0%B4%D0%B8
- Софийският районен съд е първият в страната, който създаде нарочна организация за прилагане на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина на достъп на органите на съдебната власт до НБД “Население”. За 2010 г. броят на извършените служебни справки е 29 253. Такива справки се извършват при всяка върната в цялост призовка, без да е нужно делото да се докладва на съдията, като при установяване на друг адрес същият директно се нанася върху призовката, която се изпраща за връчване. По аналогичен начин се процедира, когато призовката е върната поради непълнота на адреса- нарочен служител извършва справка в bg.maps, адресът се допълва и призовката се изпраща за връчване.

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ПРЕЗ 2011 Г.
http://www.srs.justice.bg/srs/images/Ot ... d_2011.doc
.........................................................................................................................................
- Софийският районен съд е първият в страната, който създаде нарочна организация за прилагане на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина на достъп на органите на съдебната власт до НБД “Население”. За 2011 г. броят на извършените служебни справки е 33 794 /с 4 541 повече спрямо 2010 г./, което означава 33 794 бр. спестени съобщения, съдебни удостоверения за снабдяване с адресни справки и освобождаване на страните от необходимостта да заплащат такси за съдебни удостоверения и адресни справки.

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА
НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ПРЕЗ 2012 Г.
http://www.srs.justice.bg/srs/images/DO ... 2final.pdf
Софийският районен съд е първият в страната, който създаде нарочна
организация за прилагане на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина на достъп
на органите на съдебната власт до НБД “Население”. За 2012 г. броят на
извършените служебни справки е 39 293 при 33 794 за 2011 г. /с 5 499 повече/,
което означава 39 293 бр. спестени съобщения, съдебни удостоверения за
снабдяване с адресни справки и освобождаване на страните от необходимостта да
заплащат такси за съдебни удостоверения и адресни справки.


А на село - УДОСТОВЕРЕНИЯ

[perper1]

Р Е Ш Е Н И Е
№…42……

06…02… 2013 год., гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишки окръжен съд, Търговско отделение в публично заседание на 5 февруари 2013 год. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ТАНКОВА
При участието на секретаря К.К., като сложи на разглеждане гр.д. № 424 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът Б.С.Д. ЕГН ********** чрез пълномощника си Адвокатско дружество „ Доковска, Атанасов и съдружници „ и упълномощените адв. П. А. и адв. М. М. със съдебен адрес в гр. София район Възраждане ул. „ Марко Балабанов „ № 4а вх. Б ет.3-5, е предявил иска си против ответника Н.Г.З. ЕГН ********** ***.Твърди в исковата си молба, че ищецът по силата на договор за заем от 17.05.2006 год. е предоставил на ответника сума в размер 30 000 щатски долара.Последният се е задължил да върне парите не по-късно от 17.05.2009 год., ведно с договорна лихва от 10% годишно.Ответникът не е изпълнил задължението си.Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили, че за обезпечаване на договора ответникът ще издаде запис на заповед за сумата 39 000 щатски долара – главница 30 000 щ.д. и 9 000 щ.д. договорна лихва. Записа на заповед е с дата 17.06.2005 год., с падеж на 17.05.2009 год. Предявен е за плащане на ответника на 17.05.2009 год., но плащане не е последвало. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК. На основание записа на заповед пред Районен съд Велинград е образувано ч.гр.д. №1145/2011 год.Издадена е заповед № 708/26.10.2011 год. и изпълнителен лист от същата дата, според които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата 39 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2011 год. до окончателното й плащане, както разноски в размер 1 069,80 лв. ДТ и 500 лв. адв. хонорар.В законоустановения срок ответникът е направил възражение и съдът е указал на ищеца, че следва да предяви установителен иск за вземането си.
По този повод е образувано гр.д. № 424/2012 год. по описа на ПОС.
Ищецът моли съдът с решението си да приеме за установено, че ответникът дължи горепосочените суми.Претендира и разноски по настоящето дело.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си: Договор за заем от 17.05.2006 год.;Разписка от 17.05.2006 год.;Запис на заповед от 17.05.2005 год.
По негово искане е допуснат и изслушан като свидетел В. Д. Ф.
Към настоящето дело е изискано и приложено ч.гр.д. № 1145/2011 год. по описа на Районен съд Велинград.
На основание чл. 131 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба с доказателствата към нея. Съобщението е върнато в цялост със забележка, че адресатът е търсен неколкократно, но не е намерен на посочения адрес, а близките му отказват да получат книжата, тъй като не знаят къде се намира и кога ще се върне. Съдът е разпоредил да се залепи съобщение по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК, което е изпълнено на 18.07.2012 год. и на 11.09.2012 год. В законоустановения двуседмичен срок ответникът не се е явил да получи книжата. Съдът служебно е извършил проверка на настоящия или постоянен адрес на ответника по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „ Население „ и е установил такъв в гр. София.Лицето отново не е открито за връчване на книжата по делото и е залепено съобщение по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК. Ответникът не се е явил да ги получи.Съдът е приложил разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК и с определение № 754/29.10.2012 год. е назначил на ответника особен представител на разноски на ищеца. За такъв е посочен от АК Пазарджик адв. В.Г., който е назначен персонално с определение № 838/26.11.2012 год.
Особеният представител е депозирал писмен отговор.Твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен, тъй като към момента на издаване записа на заповед не е съществувала каузалната сделка - договора за заем.Освен това, ответникът не е получил реално сумата от 30 000 щ.д., тъй като ищецът не е разполагал с такава сума към дата 17.05.2006 год. и процесът е симулативен.Следователно, задължението по записа на заповед не съществува и договорът за заем не може да е основание / кауза / за задължението по записа на заповед.
Не представя други доказателства.Не възразява по приемането на приложените към исковата молба доказателства с изключение на разписката за получената парична сума.Оспорва този документ и на основание чл.183 от ГПК моли да бъде задължен ищеца да я представи в оригинал. Възразява и по допускането на свидетел, тъй като за обстоятелствата, които ще доказва, свидетелски показания са недопустими – чл. 164 ал.1 от ГПК.
Моли да се отхвърли иска с правно основание чл. 422 от ГПК и претендира и разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, които съдът прецени поотделно и в съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Пред Районен съд Пазарджик е постъпило заявление от 1.08.2011 год. от Б.С.Д. ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв. П. А., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Н.Г.З. ЕГН ********** *** за сумата 39 000 долара, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението – 29.07.2011 год. до изплащане на вземането, разноски в размер 1 069,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. лв. Районен съд Пазарджик е образувал ч.гр.д. № 3242/2011 год. и с определение от 2.08.2011 год. е прекратил производството по делото и на основание чл. 118 ал.2 от ГПК го е изпратил по подсъдност на Велинградски районен съд. Последният е образувал ч.гр.д. № 1145/2011 год. и е издал Заповед № 708 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.10.2011 год. На 2.02.2012 год. ответникът е направил възражение и с определение № 632/27.02.2012 год. ВРС е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си.
Ищецът е предявил иска си вх. № 2889/7.05.2012 год. с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
По този повод е образувано настоящето дело.
Ищецът моли да се постанови решение, с което да се приеме по отношение ответника, че дължи сумата 39 000 долара, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението – 29.07.2011 год. до изплащане на вземането, разноски в размер 1 069,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 500 лв., както и да му бъдат присъдени разноските в настоящия процес.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
На 17.05.2006 год. между страните е сключен договор за заем и ищецът е предоставил на ответника сумата 30 00 щатски долара с годишна лихва от 10 % или общо за сумата 39 000 долара. Ответникът се е задължил да я върне не по-късно от 17.05.2009 год.Подписал е разписка, според която е получил от ищеца на 17.05.2006 год. сумата 30 000 долара.Съгласно чл. 6 от договора, за обезпечение на вземането ответникът е издал запис на заповед на 17.06.2005 год., като се е задължил да изплати на падежа 17.05.2009 год. сумата 39 000 долара на ищеца.
В тази връзка особения представител на ответника твърди, че процесът е симулативен.
Възражението е неоснователно.
От показанията на свидетеля В. Ф. става ясно, че между страните е сключен договор за заем от 17.05.2006 год. за сумата 30 000 щатски долара.За обезпечение на заема ответникът е подписал и запис на заповед от същата дата, както и разписка за получените 30 000 долара.Документите са получени по мейл от адв. П. А. и са разпечатани от свидетеля. Свидетелят е вицепрезидент по икономика и финанси на фирмата „ Белтел Холдинг „ АД, която е изцяло собственост на ищеца и на останалите му четири фирми в България, както и негов финансов консултант. Понастоящем ищецът се намира в САЩ.Свидетелят твърди, че е състоятелен човек, тъй като е вицепрезидент на компанията „ Си Гейт Технолоджи „. Обяснява, че след подписването на договора, екземплярът му е предаден, за да го съхранява в касата на дружеството. Самият той не е контролирал връщането на заема, но знае от ищеца, че не е върнат. Категоричен е, че договорът за заем и записа на заповед са изготвени едновременно и че годината на записа на заповед – 2005, е техническа грешка.
Няма разлика и между оригиналния екземпляр и представения във фотокопие по делото на разписката за предаването на сумата от 30 000 лв. Оспорването е неуспешно проведено.
При това положение съдът намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за основателен и доказан, поради което ще следва да се уважи. Ответникът дължи главница 39 000 щатски долара.Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011 год. до окончателното й плащане, разноски по заповедното производство в размер 1069,80 лв. ДТ и 500 лв. – адвокатски хонорар.
В тежест на ответника ще следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящето производство в размер 2 697 лв. – внесената ДТ в размер 1 069,20 лв. и 1 628 лв. – възнаграждение на особения представител адв. Г..Не са представени доказателства за изплатен адвокатски хонорар на адв. П. А.
Водим от гореизложеното,Пазарджишки окръжен с
Р Е Ш И:
По предявения от Б.С.Д. ЕГН **********, чрез пълномощниците си Адвокатско дружество „ Доковска , Атанасов и съдружници „ със седалище и адрес на управление в гр. София район Възраждане ул. „ Марко Балабанов „ № 4а вх.Б ет.3-5, чрез адв. П. А., иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Н.Г.З. ЕГН ********** ***, представляван в процеса от особения представител адв. В.Г., че съществува вземане на ищеца Б.С.Д. от длъжника Н.Г.З. за сумата 39 000 щатски долара / тридесет и девет хиляди щатски долара /, представляваща неизплатена главница и лихви по договор за заем от 17.05.2006 год. и запис на заповед от 17.06.2005 год. за същата сума, сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011 год. до окончателното й плащане, разноски за ДТ в размер 1 069,80 лв./ хиляда шестдесет и девет лева и 80 стотинки / и 500 лв. / петстотин лева / - адвокатски хонорар,по Заповед за изпълнение на парично задължение № 708/26.10.2011 год. по ч.гр.д. № 1145/2011 год. по описа на Велинградски районен съд

ОСЪЖДА Н.Г.З. ЕГН ********** ***, представляван от особения представител адв. В.Г., да з а п л а т и на Б.С.Д. ЕГН ********** чрез пълномощника му Адвокатско дружество „ Доковска, Атанасов и съдружници „ и упълномощените адв. П. А. и адв. М. М. със съдебен адрес в гр. София район Възраждане ул. „ Марко Балабанов „ № 4а вх. Б ет.3-5, сумата 2 697 лв. / две хиляди шестстотин деветдесет и седем лева / - разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на бжалване пред Апелативен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаването му от страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощницитe им.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

[lunohoda]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3391 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/„Е., гр.София против въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 601 от 09.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 529/2014 год. , с което е потвърдено определение на Сливенския районен съд от 12.09.2014 год., по гр.д.№ 2011/2014 год. за прекратяване на производството по делото, на осн. чл.129, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Основно частният касатор възразява срещу наличието на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, предвид съществуваща за решаващия съд възможност служебно да установи адресната регистрация на ответника по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население”, от която същият не се е възползвал и поради неиздаване на надлежно заявено в срока по чл.129, ал.2 ГПК съдебно удостоверение за снабдяване с официален документ по реда на чл.186 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, а именно: 1.„Следва ли районният съд да извърши служебна справка за адресна регистрация на страната по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението- национална база данни”Население”, щом е сезиран с такова искане от ищеца, на който е указано да представи справка за постоянен и настоящ адрес на ответника и е определен срок за това?”; 2. „Следва ли при направено писмено изявление на страната, съдът да даде указания за отстраняване на нередовност по чл.102/2/, т.2 ,във вр. с чл.101 ГПК – за прилагане на документ за държавна такса?”.
Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и с формираната практика на съдилищата по първия от поставените правни въпроси частният касатор е посочил: определение от 10.04.2012 год., по ч.гр.д.№ 4680/2012 год. на СГС; определение от 05.10.2012 год., по ч.гр.д.№ 11817/2012 год. на СГС; определение от 31.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 10130/2012 год. на СГС; определение № 2691 от 15.10.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 1982/2013 год. на Бургаския окръжен съд и определение № 22229 от 26.11.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 12180/2013 год. на СГС.
Илюстрация за несъответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата по втория поставен въпрос, според изложеното, са: определение № 484 от 30.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 409/2010 год.на ІV г.о.; определение № 1074 от 30.11.2012 год., по ч.т.д.№ 151/2012 год. на ІІ т.о.; определение № 4658 от 06.03.3014 год., по в.ч.гр.д.№ 2514/2014 год. на СГС.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол при условията на чл.280, ал.1 ГПК съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице, както, когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши, или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в постановения от него съдебен акт по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя, както е и в разглеждания случай.
Налице е и поддържаното селективно основние по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на втория от поставените правни въпроси .
С постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 1074 от 30.11.2012 год., по ч.т.д.№ 151/2012 год. на ІІ т.о.на ВКС е прието, че при нередовност на исковата молба, частна въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя и следва да бъде изрично съобщен размера и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. В същия смисъл са и постановките в определение № 484 от 30.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 409/2010 год. на ІV г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с които въззивният съд не се е съобразил при разрешаване на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК втори процесуалноправен въпрос.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
С разпореждане от 07.07.2014 год. Сливенският районен съд е оставил без движение исковата молба на „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/ „ Е., гр.София, указвайки на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи точен адрес на ответника Н. И. К., като представи справка за постоянен и настоящ адрес на същия.
Съобщението с така дадените и указания е редовно връчено на страната, чрез юрисконсулт Т., на 26.08.2014 год.. С молба вх. на СРС № 17501/28.08.2014 год. адв. Б.- Д., в качеството си на пълномощник на ищеца –ЮЛ, е поискала издаването на съдебно удостоверение за снабдяване със съответен официален документ по реда на чл.186 ГПК относно адресната регистрация на ответника.
С разпореждане от 29.08.2014 год. съдията – докладчик от Сливенският районен съд е разпоредил издаване на исканото удостоверение, но след представяне на документ от ищеца за внесена държавна такса, размерът на която не е бил изрично указан.
С определение от 12.09.2014 год. , след констатирано неизпълнение на дадените указани, на осн. чл.129, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК районният съд е прекратил производството по делото, поради неотстранена в срок нередовност на исковата молба.
Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на Сливенския районен съд, споделяйки за основан на закона извода на първостепенния съд относно наличието на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК.
Определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Непосочване точния адрес на ответника е нередовност на исковата молба по см. на чл.129, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.2 ГПК, но за отстраняването и съдът е дал непълни указания на жалбоподателя, доколко в разпореждането му за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с официален документ относно постоянния и настоящ адрес на ответника липсва указан размер на дължимата държавна такса.
Поради това и нередовната искова молба не следва да бъде върната на последния на това основание.
Отделен в тази вр. е въпросът, че е ноторно, че за снабдяване с официална справка относно адресната регистрация на ФЛ, различно от молителя, каквато е и разглежданата хипотеза, се изисква съдебно удостоверение, поради което необходимостта от него е следвало да бъде указана на ищцовата страна още с определението за оставяне на исковата молба без движение.
Затова, като не е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, към който порок знанието или не на процесуалния представител на ищеца за дължимия размер на държавна такса е ирелевантно по арг. от чл.7, ал.1 ГПК.
Що се касае до първия процесуалноправен въпрос, то следва да се посочи, че разрешението му в обжалвания съдебен акт е в пълно съгласие със задължителната съдебна практика, вкл.ТР № 4/ 18. 06.2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че в Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” не е предвидена разпоредба, вменяваща в задължение на решаващия съд служебно да издирва адресната регистрация на страните в производството по делата, а ГПК - нормативен акт от по- висш ранг, изрично изисква ищецът да посочи постоянен и настоящ адрес на противната страна, означава, че тежестта за установяване на тези данни е на последния, поради което и отказът на решаващия съд сам да ги издири е ирелевантен за настъпване на разпоредените от процесуалния закон правни последици от тяхното отсъствие.
В таз вр. само за пълнота на изложеното следва също да се посочи, че при наличие на формирана задължителна практика, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, а критерият за селекция би могъл да се приложи единствено при доказана обществена и правна необходимост от нейното осъвременяване, каквито данни по делото отсъстват.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 601 от 09.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 529/2014 год.
ОТМЕНЯ въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 601 от 09.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 529/2014 год. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него определение на Сливенския районен съд от 12.09.2014 год., по гр.д.№ 2011/2014 год. за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

[Melly]

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
........ В този смисъл дадените указания в Разпореждането от 24.10.2014 г. са били незаконосъобразни и тяхното неизпълнение в дадения от съда срок не е основание за връщане на исковата молба.
Нещо повече, дори и ищцата да не е поискала на основание чл.186 ГПК съдът да изиска от компетентния административен орган адресна справка за постоянния и настоящ адрес на ответника, СРС е следвало служебно да извърши проверка в регистрите на населението, водени при МРР - арг. чл.385, ал.2 ЗСВ, във вр. с чл.3 от Наредба №14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението - Национална база данни "Население". Като не е упражнил своите правомощия по служебно администриране на исковата молба - арг. чл.7, ал.1, изр.1 ГПК, обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба - арг. чл.129, ал.3 ГПК, е незаконосъобразно, поради което трябва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на исковата молба.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение....
ВРЪЩА.......
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.