МОЛЯ ЗА ПОМОЩ!

[kleo1974]

Много моля за ТР № 1/1995 г. на ОСГК !!!!! Не мога да го намеря в НЕТа.

[commodoro]

Срещу 10лв. + разходите за сканиране (ок. 2 лв. предполагам) преведени на банкова сметка ще ви го изпратя. Ако проявявате интерес пишете ми лично съобщение.

[Melly]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.05.1995 Г. ПО ГР. Д. № 3/1994 Г., ОСГК

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 4 от 1995 г., пор. № 8

НЯКОИ ВЪПРОСИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЯКОЙ ОТЧУЖДЕНИ ИМОТИ ПО ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС.
Чл. 1 ЗВСВОНИ
Чл. 2 ЗВСВОНИ
Чл. 3 ЗВСВОНИ
Чл. 7 ЗВСВОНИ


Председателят на Върховния съд на република България на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по следните въпроси:
А. Налице ли са изискванията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ) за възстановяване правото на собственост в следните хипотези:
1. Възстановява ли се правото на собственост при промяна на предназначението на отчуждените недвижими имоти?
2. Възстановява ли се правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен?
Б. Процесуална пречка ли е за предявяването на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ обстоятелството, че полученият като обезщетение неравностоен имот за отчуждените по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ имоти не съществува ли е отчужден?
В. Какъв е характерът на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ?
Г. Дължи ли се равностойността на подобренията в отчуждените по законите по чл. 1 и 2 ЗВСВОНИ недвижими имоти, извършени преди влизането му в сила?
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А. Според разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ) собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони, се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки, формулирани в чл. 1, ал. 1 респективно чл. 2, ал. 2 и в чл. 4, ал. 1 ЗВСВОНИ:
- към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ;
- имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени;
- собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
1. От изброените предпоставки на закона тази, която се отнася пряко до самите обекти на реституция, е те да "съществуват реално до размерите, в които са отчуждени". Не е поставено условието предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им. Такова изискване би обезмислило приложението на закона, защото много от отчуждените недвижими имоти през годините са променяни функционалното си предназначение. Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Следователно необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията.
Противоречия при приложението на закона се срещат в случаите, при които изменението в предназначението на една сграда е било свързано с някои по-значителни преустройства или подобрения. Ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част която е съществувала към момента на одържавяване. В такъв случай за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респективно на някое от другите лица по чл. 1, ал. 1 или чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост, поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. Ако пък размерите на отчуждения имот вследствие погиване, разрушаване или други причини са намалени, собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост.
2. В случая, когато е одържавен незастроен имот, който след това е застроен, следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за собствеността, определящи отношението между постройката и земята, върху която тя е изградена. Като допуска с чл. 83 ЗС собственикът на земята да отстъпи на друго лице да построи сграда върху неговата земя и да стане собственик на постройката, на последния собственик законът дава и правото да се ползува от земята - чл. 64 ЗС. Според чл. 15, ал. 3 и чл. 15-в, ал. 1 ЗС правото на строеж върху държавна земя или държавен или общински парцел включва и ползуването на незастроената част от земята, както и правото да се построят жилища за нуждите на роднини по права линия на суперфициарния собственик. Съгласно чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и 2 ЗС земята при етажна собственост е обща част - дяловете на отделните собственици върху нея зависят от стойността на притежаваните от тях етажи или части от етажи, а могат да настъпят и промени в размера на тези дялове при промяна на сградата поради надстрояване. Следователно налага се изводът, че при тези случаи в застроения имот постройката има главно значение, а теренът-несамостоятелно, обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него. В този смисъл имотът, съществувал преди застрояването, вече реално не е същият. Ето защо, ако одържавеният незастроен недвижим имот към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ е застроен, следва да се приеме, че възстановяване на собственост не настъпва.
Възможно е обаче хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот. Ако от останалата незастроена част може да се обособи самостоятелен имот, респективно при имот в регулация, тази част да е достатъчна съобразно ЗТСУ и нормативните актове по приложението му за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел. Така отделената част ще отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Следователно в този случай се възстановява собствеността върху останалата незастроена част от имота.
Б. Когато собственикът на имоти по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ е получил за одържавеното му имущество неравностойно имотно обезщетение, законът не поставя като условие, без което не може да настъпи реституция, даденият като обезщетение имот да съществува и да е в патримониума на собственика. Това е така, когато отчуждените имоти се намират в държавата или другите лица, посочени в чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ и възстановяването на собствеността настъпва по силата на закона. Така е и по административния ред на чл. 4, ал. 3 ЗВСВОНИ, за който в този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 5/1993 г. на ОСГК на ВСР. Така следва да бъде и при предявяване на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, когато одържавените имоти са били прехвърлени на трето лице. На практика извън случаите по чл. 8 ЗОЕГПНС и чл. 7 ЗНЧИПП имотно обезщетяване е определяно по изключение по реда на чл. 15 ЗОЕГПНС. Във всички случаи обаче обстоятелствата дали полученият в обезщетение недвижим имот съществува и дали е бил отчужден са без значение за възстановяването на собствеността. Следователно те не са и процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. ЗВСВОНИ.
В. Искът по чл. 7 ЗВСВОНИ според текста на закона е иск "за възстановяване на собствеността" върху имоти по чл. 1 и чл. 2, когато те са придобити от трети лица.
Някои съдилища правят извода, че се касае до предоставена от закона възможност, с упражняването на която в рамките на определен от закона срок се въздействува върху правната сфера на третото лице, за да се постигне промяна на правото на собственост, т. е. предявява се конститутивен иск.
Общото събрание на гражданската колегия счита, че това становище е неправилно.
Предмет на конститутивния иск е субективното потестативно право едностранно да се предизвика определено изменение на съществуващо дотогава правно положение, а не самото материално правоотношение, чието изменяване или прекратяване се иска, и страни, по което са носителят на потестативното право, и субектът, който търпи въздействието.
Предмет на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ е установяването на недействителността на основанието, по силата на което третото лице е придобило от държавата имот по чл. 1 или чл. 2 от закона.
Пороците на сделката между държавата и третото лице са изчерпателно изброени. Те са определящи за правното действие на недействителността по отношение на придобивното основание и следователно и за вида недействителност. В хипотезата на чл. 7 са посочени алтернативно четири основания. Първото от тях нарушение на нормативни актове, съответствува на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречие със закона, а другите три - използуване на служебно положение, използуване на партийно положение и злоупотреба с власт, съответствуват на основанието за нищожност накърняване на правилата на социалистическото общежитие в редакцията на чл. 26, ал. 1 ЗЗД до влизане в сила на ЗВСВОНИ. Следователно законодателят е имал предвид именно нищожни придобивни основания, а прогласяване на нищожността на сделка се постига с предявяване на установителен иск.
Предвиденият едногодишен преклузивен срок по чл. 7 ЗВСВОНИ не променя установителния характер на иска. В случая е уредено едно изключение, при което релевирането на нищожността е ограничено със срок, след изтичането на който позоваване на нищожност не може да се прави нито чрез предявяване на иск, нито чрез възражение. Целта на закона е да се осигури правна стабилност в период на интензивно развитие на пазара на недвижимата собственост.
С оглед на изложеното следва да се направи изводът, че искът по чл. 7 ЗВСВОНИ е специален установителен иск, който може да се предяви в едногодишен преклузивен срок от влизане на закона в сила. Предмет на този иск е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. В исковата молба ищецът следва да посочи конкретните обстоятелства, на които основава иска си - пороците на сделката, които да сочат нарушения на императивни материалноправни норми или такива, свързани с формата или процедурата по придобиването на имота от третото лице, респективно тези конкретни нарушения на морала, представляващи използуване на служебно или партийно положение или пък злоупотреба с власт. Тези именно обстоятелства са предмет на доказване в процеса и тяхното установяване обуславя основателността на предявения иск. Ако ищецът установи, че сделката, на която се. позовава третото лице, е нищожна, от това ще следва, че тя не е породила правно действие, третото лице, придобило собствеността върху имота, който, като е останал в държавата, се възстановява в полза на ищеца въз основа на реституционния закон. Легитимирани страни в процеса са: за ищец - всеки от правоимащите по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗВСВОНИ лица, а за ответник - третото лице - приобретател на имота. Не е задължително конституиране на Министерството на финансите като контролираща страна, защото изходът на процеса няма да се отрази върху патримониума на държавата.
Г. Целта на ЗВСВОНИ е да се възстанови собствеността върху имотите, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони, в полза на лицата, от които са отнети. Пълно възстановяване на фактическото положение обаче е практически невъзможно.
Като материален закон ЗВСВОНИ няма обратно действие, щом изрично такова не е предвидено и следователно правата на собствениците се възстановяват от влизане на закона в сила. Поради това с чл. 8, ал. 1 изрично се постановява, че за времето което имотите им са били одържавени, бившите собственици и техните наследници не могат да искат пропуснати ползи и добиви от имотите. С тази разпоредба се въвежда правило, което изключва приложението на общия принцип на неоснователното обогатяване. Това правило следва да важи и в обратната хипотеза - не следва да се дължат разноските, направени за поддържане или подобряване на имота.
Този извод се налага и от облигационния характер на вземането за разноски. Бившият собственик на имоти по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ за времето от одържавяването им до 25.11.1992 г. влизането на закона в сила, не е бил нито в договорни отношения с подобрителите на имотите (независимо дали това е била държавата, нейни организации или трети лица), нито по отношение на него са възникнали тогава задължения от извъндоговорно, уредено в закона основание (неоснователно обогатяване, водене на чужди работи без пълномощия). По темата на ЗВСВОНИ сега се възстановява само правото на собственост върху одържавените имоти. Не се прехвърлят облигационни задължения, чийто обект са били тези имоти. Единствено изключение правят само посочените в чл. 6 ЗВСВОНИ наемни правоотношения. Законът не предвижда парично изравняване на стойността на имотите при одържавяването с тази при възстановяването им, а относно направените през посочения период разноски - урежда само тези по чл. 8, ал. 2 ЗВСВОНИ. Логическото и систематично тълкуване на последната разпоредба налага извода, че тя урежда изключение, което съответствува на изключението по чл. 6 ЗВСВОНИ - обвързването на новите собственици от възникнали преди възстановяването на собствеността наемни правоотношения. Освен това кръгът на правоимащите по чл. 8, ал. 2 ЗВСВОНИ е ограничен до наемателите - физически лица, на които се дължат само необходимите за запазване на имотите разноски. Дори и тези лица обаче по аргумент за противното нямат право да търсят разноските за подобрения в имота, ако са направили такива. По същия аргумент следва, че наемателите - юридически лица, както и всички лица, които не са наематели, включително и държавата, няма да имат право на претенции за направени от тях до 25.11.1992 г, разноски както за поддържане на имота, така и за увеличаване на неговата стойност.
В подкрепа на изложените е и съображението, че законите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ са с конфискационен характер. Срещу отнеманото с тях имущество по правило собствениците не са получили никакво или са получили неравностойно обезщетяване. При възстановяване на собствеността им върху одържавените имоти те нямат право да искат обезщетяване за времето, през което са били лишени от нея. Справедливостта, която освен морална е и правна категория, изисква при това да не им се възлага да понесат направените през този период без тяхно знание и съгласие разноски за имотите.
Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 212 ГПК Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд на Републиката

РЕШИ:

1. Възстановява се правото на собственост върху имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ и при промяна на предназначението им.
Не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.
2. За предявяване на иска по чл. 7 ЗВСОИ не е процесуална пречка обстоятелството, че полученият като обезщетение за отчуждените имоти по законите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ неравностоен недвижим имот не съществува или е отчужден.
3. Искът по чл. 7 ЗВСВОНИ е установителен иск, чрез който в едногодишен преклузивен срок от влизане на закона в сила, лицата по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗВСВОНИ могат да поискат да се прогласи нищожността на сделките, въз основа на които трети лица са придобили части по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ.
4. Не се дължи равностойността на подобренията в отчуждените по законите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ недвижими имоти, извършени преди влизането му в сила.

[doc03]

Глей ся, к-ва си, начи

Що прецакА далаверката, м ?

[Melly]

Глей ся, к-ва си, начи

Що прецакА далаверката, м ?

Нали?

П.П. Здрастииииииииииии.

[doc03]

.... здрасти !